Определение № 2545 от 03.07.2023, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1133/2023
- Вид
- Определение № 2545
- Подписан
- 03.07.2023
- В сила
- 03.07.2023
- Състав
- Деспина Георгиева Георгиева, Иванка Димитрова Дрингова, Ивелина Владова
Цитирани разпоредби
- чл. 435 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.436, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.436, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2545 гр. Варна, 29.06.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Деспина Г. Г.
Членове:
Иванка Д. Дрингова
Ивелина Владова като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно гражданско дело № 20233100501133 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба с вх. № 6707/18.04.2023г., подадена от Д. И. Д., ЕГН ********** от гр. Варна, в качеството му на длъжник по изпълнението срещу разпореждане от 21.03.2023г. по изп. дело № 72/2023г. по описа на ЧСИ Захари Д., с което е отказано да се намали размера на разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение.
Жалбоподателят счита, че претендираният от взискателя адвокатски хонорар не отговаря на фактическата сложност на действията на адвоката и на минималния размер по Наредба №1/2004г. Моли същият да се намали до минималния размер по Наредбата.
В срока по чл.436, ал.2 от ГПК взискателят Л. Н. Ш. е депозирал писмено възражение с мнение за неоснователност на жалбата.
На основание чл.436, ал.3 от ГПК ЧСИ Захари Д. е приложил към жалбата мотиви на обжалваното действие.
Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 436, ал.1 от ГПК, срещу подлежащо на обжалване действие и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Изпълнително дело № 20238080400072 по описа на ЧСИ Захари Д. е образувано по молба от Л. Н. Ш. и въз основа на представен изпълнителен лист, издаден на 13.01.2023г. по гр.д. № 20213110110391/2021г. на ВРС, по силата на който Д. И. Д. е осъден да заплати на взискателя сумата от 2573,40 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва както и съдебно деловодни разноски. С молбата е поискано присъждане на разноски по изпълнителното дело и е приложено 1 пълномощно в полза на адв. Р. И.-Г. и договор за правна защита и съдействие, сключен между Л. Н. Ш. и адв. Р. И.-Г. с договорено възнаграждение от 475 лева и служещ за разписка за получаването на сумата.
С ПДИ изх. № 2162/25.01.2023г. длъжникът е информаран за задължението по изпълнителното дело, включващо задължението по изпълнителния лист в общ размер 2315,38 лв., изтекли лихви въху главницата от 1200 лв. за периода от 27.03.2021г. до 08.02.2023г. в размер на 229,47 лв., както и приетите разноски по делото, Същата е връчена лично на длъжника в кантората на ЧСИ на 07.02.2023г.
С молба от 21.02.2023г. длъжникът е релевирал възражение за прекомерност на определените разноски за адвокатско възнаграждение.
С разпореждане от 21.03.2023г. ЧСИ Д. е отказал да намали адвокатското възнаграждение.
Гореизложената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
Съобразно задължителните указания, дадени в т.3 от ТР № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, основанието по чл.78, ал.5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото. В случая образуваното изпълнение е за парично вземане в размер на 2544,85 лв., като длъжникът не е изразил желание да съдейства за удовлетворяване вземането на взискателя. Действително, конкретното изпълнително производство не се отличава с висока фактическа и правна сложност, което е основание за определяне размера на дължимото адвокатско възнаграждение до законовия минимум, който, определен по реда на чл.10, ал.1 от Наредба № 1/2004г. /в редакцията към датата на сключване на договора за правна защита и съдействие – 01.02.2023г./ за образуване на изпълнителното дело е 200 лв., а по чл.10, ал.2 вр. чл.7, ал.2, т.2 за извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания – 277 лв., или общо 477 лв. Заплатеното адвокатско възнаграждение от взискателя в размер на 475 лв. не само не е прекомерно, но е и под определения минимум, поради което жалбата се явява неоснователна.
По изложените съображения настоящият съдебен състав приема подадената жалба за неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.
Воден от горното, съставът на Варненския окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 6707/18.04.2023г., подадена от Д. И. Д., ЕГН ********** от гр. Варна, в качеството му на длъжник по изпълнението срещу разпореждане от 21.03.2023г. по изп. дело № 72/2023г. по описа на ЧСИ Захари Д., с което е отказано да се намали размера на разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване, съгласно разпоредбата на чл.
2
437, ал.4, изр. второ от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3