Решение № 3127 от 03.08.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3127 гр. Варна, 03.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Лефтерова при участието на секретаря Росица В. Трендафилова като разгледа докладваното от Татяна Лефтерова Гражданско дело № 20253110105603 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба на „А. Б.” ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. С., район И., ул.

К. № *, с която против Г. В. К., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ж.к. В. № *, по реда на чл.422, ал.1 вр. чл. 415, ал.1, т.1 ГПК, е предявен иск за установяване дължимостта на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №* г. по ч.гр.д. № * г., по описа на ВРС, а именно – сумата от 135,81 евро (265,62 лева) – представляваща главница – дължима сума по договор за продажба на изплащане № * г., за периода от 16.08.2018 г. до 15.03.2019 г., ведно със законната лихва от 13.12.2024 г. - датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане. Претендират се сторените разноски.

Обстоятелства, на които се основават претендираните от ищеца права:

Въз основа заявление на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № * г. по описа на ВРС, за претендираната в настоящото производство сума, както и сторените в заповедното производство разноски.

Заповедта е връчена на длъжника, който с възражение в законоустановения срок, оспорва същата. На заявителя е указана възможността да предяви иск за установяване на вземането си, в срока по чл.415, ал.1 ГПК, като в изпълнение разпореждането на заповедния съд, 1 ищецът представя искова молба, с която предявява иск за установяване на вземането си по издадената заповед.

В исковата молба се сочи, че между ищеца и ответника е сключен договор № * г. за закупуване устройство на изплащане, като ответницата е закупила устройство Huawei P Smart Gold. Уговорено е цената да бъде заплатена чрез първоначална вноска в размер на 13,98 лв. и 23 последващи равни месечни вноски, съгласно погасителен план. Устройството е предадено на ответницата с приемо-предавателен протокол от същата дата. Твърди се, че за периода от 16.08.2018 г. до 15.02.2019 г. ответникът не е заплатил 6 бр. месечни погасителни вноски от уговорения погасителен план, а съгласно т.12.3 от Договора, при неплащане на най-малко на две последователни месечни вноски от страна на купувача, всички дължими суми до края на срока на договора стават изискуеми от датата на издаване на фактура за тези суми и следва да бъдат заплатени от купувача в рамките на посочения във фактурата срок.

На 19.03.2019 г. ищецът издава фактура № * г., в която са включени оставащите погасителни вноски на ответника до края на срока на договора на обща стойност 181,74 лв. (92,92 евро). Твърди се, че претендираната сума от 265,62 лв. представлява сбор от непогасени задължения за периода от 16.08.2018 г. до 15.03.2019 г. за устройство на изплащане Huawei P Smart Gold, формирани както следва: предсрочно изискуеми оставащи вноски на стойност 281,88 лв. начислени във фактура № * със срок на плащане 03.04.2019 г. издадена за периода 16.02.2019 г. – 15.03.2019 г. Претендират се разноски.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК, ответникът представя писмен отговор на исковата молба, с който оспорва основателността на предявения иск. Въвежда възражение за погасяване на вземането, с изтичане на тригодишна погасителна давност. Сочи, че падежът на задължението е настъпил на 16.08.2018 г., като от тази дата до датата на предявяване на иска не са настъпили обстоятелства, които да спират или да прекъсват давността. Към датата на подаване на исковата молба в съда, задължението му към ищеца е погасено по давност.

Варненският районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна, следното:

Предявеният иск намира правно основание в разпоредбите на чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД. Същият е допустим, поради което съдът дължи произнасяне по основателността му.

За успешното провеждане на преявения иск, в тежест на ищеца е да установи, че е налице валидно възникнало правоотношение между страните, елемент от съдържание, на което е задължението на ответника да престира претендираната парична сума, на соченото в исковата молба основание, при неизпълнението на това задължение от страна на ответника. В тежест на ответника е да установи въведеното правопогасяващо възражение.

2

Налице е успешно проведено производство по чл. 410 ГПК, по ч.гр.д.№ * г. по описа на ВРС, образувано въз основа заявление на „А. Б.” ЕАД против ответника. В полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № * г., за сумата от 265,62 лева – представляваща главница – дължима сума по договор за продажба на изплащане № * г., за периода от 16.08.2018 г. до 15.03.2019 г., ведно със законната лихва от 13.12.2024 г. - датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане, както и сторените разноски в заповедното производство.

Заповедта е връчена на длъжника, който в законоустановения срок от съобщаването, депозира възражение срещу издадената заповед за изпълнение по реда на чл.414 ГПК, поради което на заявителя е указана възможността да предяви иск за установяване на вземането си в срока по чл.415, ал.1 ГПК. В изпълнение разпореждането на заповедния съд, заявителят представя искова молба, с която предявява иск за установяване на вземанията си по издадената заповед за изпълнение.

Не се спори, че ищецът и ответникът се намират в облигационно правоотношение, възникнало въз основа на сключения между тях договор за продажба на изплащане № * г., по силата, на който ищецът продава на ответника, правото на собственост върху апарат Huawei P Smart Gold МАТ 35 с фабричен № * и му предава вещта, а потребителят се задължава да заплати продажната цена, в общ размер на 335,52 лв. (включваща главница и лихва, в размер на 4,95%). Същата е платима както следва – 13,98 лв. при сключване на договора, а остатъкът в размер на 321,54 лв. – разсрочен на 23 вноски, всяка от които в размер на 13,98 лв.

Съгласно процесния договор, дължимите вноски са платими на падежните дати по сключения между страните договор за предоставяне на мобилни услуги. Договорът може да бъде прекратен с изплащане на всички дължими суми или в случай, че до 14 дни от сключването му, купувачът се откаже от условията на разсроченото плащане и заплати цената на вещта, в брой. В т.12.3 от договора е предвидена още една хипотеза за прекратяване на договора - при неплащане в срок на най-малко две последователни месечни вноски от страна на купувача, всички оставащи суми стават изискуеми от датата на издаване на фактура за тях и следва да бъдат заплатени в определения с фактурата срок. Същата се издава на датата, на която се издават месечните фактури, след изтичане на 125 дни от спиране на достъпа, на купувача до мрежата, а прекратяването на договора не влияе на задължението на купувача за заплащане на дължимите суми.

Подписът, положен в графа „Купувач“, в договора за продажба на изплащане не е оспорен от ответника, поради което авторството на същия, следва да се приеме за установено, респективно, налице е сочената от ищеца облигационна връзка, възникнала въз основа на договор за продажба на изплащане, сключен между „А. Б.“ ЕАД и ответника. Не е оспорено и предаването на вещта – крайно устройство - Huawei P Smart Gold МАТ 35 с 3 фабричен № *, като това обстоятелство се установява и от приетия по делото приемо-предавателен протокол от 23.04.2018 г. към договор за продажба на изплащане № * от същата дата.

По делото са приобщени 7 бр. фактури, издадени от ищеца - №№ * от 19.10.2018 г.; *от 19.11.2018 г.; *от 19.12.2018 г.; *от 18.01.2019 г.; *от 20.02.2019 г.; * от 19.03.2019 г. С последната фактура е начислена за плащане сумата от 181,74 лв. с ДДС (13 вноски х 13,98 лв.), представляваща сбор от „Задължения за стоки на изплащане/на лизинг“. Съгласно посоченото в счетоводния документ, крайният срок за плащане е 03.04.2019 г.

Процесният договор е сключен при действие на Общите условия за взаимоотношенията между „А. Б.“ ЕАД и абонатите, и крайните ползватели на обществените мобилни наземни врежи на „А. Б.“ ЕАД. Съгласно разпоредбата на чл.298, сл.1, т.1 ТЗ, установените отнапред, от търговец, общи условия за сключваните от него сделки, стават задължителни за другата страна, когато тя е завила писмено, че ги приема. Съответно на задължението на ищеца да предостави крайното устройство, ответникът е поел задължението да заплати стойността му, съгласно договорения между страните план.

Съгласно т.26.4 от приложимите Общи условия за взаимоотношенията между „А. Б.“ EАД и абонатите и крайните ползватели на обществените мобилни наземни мрежи на „А. Б.“ ЕАД (ОУ), заплащането на услугите се извършва въз основа на месечна фактура, която се издава на името на абоната, като неполучаването на фактурата не освобождава абонатите от задължението им за плащане на дължимите суми. На основание т.27.2 ОУ, в случай че неизплащането на сумите продължи след изтичане срока за плащане, A1 има право да преустанови достъпа на абоната до ползваната/ползваните от него мрежа/мрежи или да прекрати договорите за услуги с абоната, като на основание т.54.12 ОУ, договорът на абоната/потребителя се счита за едностранно прекратен от страна на А1, в случай, че забавата на плащането на дължимите суми е продължила повече от 124 дни.

В процесния случай, ищецът претендира за плащане, неплатени месечни суми по сключения договор за продажба на изплащане, по фактури, издадени в периода от 19.09.2018 г. до 20.02.2019 г., като падежът на последната фактура, издадена за периода е настъпил на 12.03.2019 г. Отделно, съгласно посоченото във фактура № 0* от 19.03.2019 г., в която са включени всички дължими суми по процесния договор, крайният срок за плащане е 03.04.2019 г.

По делото не се представят доказателства, а и не се твърди, че потребителят е платил дължимите суми на посочения падеж, поради което с изтичане на определения срок във всяка от фактурите, той е изпаднал в забава в изплащането им, при съобразяване правилото на чл.84, ал.1 ЗЗД, според което, когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Падежът на всяка от издадените от ищеца 4 фактури е както следва: фактура № *от 19.09.2018 г. – 09.10.2018 г.; фактура №*от 19.10.2018 г. – 08.11.2018 г.; фактура №*от 19.11.2018 г. – 09.12.2018 г. ; фактура №*от 19.12.2018 г. – 08.01.2019 г.; фактура №*от 18.01.2019 г. – 07.02.2019 г.; фактура №*от 20.02.2019 г. – 12.03.2019 г. При данни, че падежът по последната фактура е 12.03.2019 г., то считано от следващия ден, потребителят е изпаднал в забава.

Въведеното от ответника правопогасяващо възражение е основателно, макар в случая да е приложима общата, а не кратката погасителна давност.

Касае се за договор за продажба на вещ, правото на собственост върху която е преминало в патримониума на купувача, със сключването на сделката и предаване на устройството. Макар продажната цена да е платима на датите, на които се дължат месечните абонаментни такси по договора за услуги, разсроченото плащане на определена цена не представлява периодично изпълнение.

Давностният срок по чл.110 ЗЗД вр. чл.114, ал.1 ЗЗД е започнал да тече от сбъдване на необходимото условие – настъпване на деня, в който вземането е станало изискуемо, а по най-късната фактура това е 12.03.2019 г. Давността е спряна на 13.03.2020 г. с приемане на закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците (загл. доп. - дв, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.), обн. ДВ бр. 28 от 24.03.2020 г., в сила от 13.03.2020 г. Съгласно чл.3, т.2 от закона, до отмяна на обявеното извънредно положение спират да текат давностните срокове, с които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти. На основание §13 ПЗР ЗИДЗЗ, сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в „Държавен вестник“ – т.е. от 20.05.2020 г.

Разпечатката съдържа 30 от 39 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/33066890-16da-4712-82e5-ff3ccd537e42