Решение № 385 от 13.12.2022, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 385 гр. Враца, 13.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Стела П. Колчева при участието на секретаря Бойка Сп. Стефанова като разгледа докладваното от Стела П. Колчева Административно наказателно дело № 20221420200905 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на М. Н. Н. от гр.Враца против Наказателно постановление № 22-1795-000212/25.07.2022 г., издадено от Началник група към ОДМВР- Враца, РУ-Враца, с което на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 3000.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.

В жалбата, поддържана и в с.з., се релевират подробни оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на издаденото НП и се иска неговата отмяна. Твърди се, че неправилно е отразена действителната фактическа обстановка, както и че жалбоподателят не е извършил умишлено описаните в акта действия.

Ответната страна редовно уведомена, не ангажира представител и становище по случая. В придружителното писмо до съда предлага НП да бъде потвърдено.

Врачанският районен съд, като взе предвид депозираната жалба, събраните по делото доказателства, доводите и съображенията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата против атакуваното НП е подадена в законово установеният 14-дневен срок, от лице имащо право на обжалване и същата е процесуално допустима.Разгледана по същество е и основателна, при следните съображения:

На 01.07.22 г. след 20.00 ч., полицейски екип от служители на РУ-Враца-св.Гр.А. и 1 св.В.П. патрулирали на установъчен пункт в гр.Враца, район ж.к.“Сениче“, на кръстовище около магазин „Лидъл“. Около 20.25 ч., двамата свидетели забелязали движещ се срещу тях с посока на движение към пл.“Руски“ л.а.“Мерцедес Е320“ с рег.№****, който при движението си се хлъзгал и завъртал по пътното платно. Тъй като счели, че това движение е неправомерно и представлява „дрифтиране“, двамата свидетели последвали въпросния лек автомобил и го спрели със светлинен и звуков сигнал за проверка на друго място. Там срещу водача на автомобила-настоящ жалбоподател е съставен АУАН№671752/01.07.22 г. за нарушение по чл.104б, т.2 ЗДвП за това, че „използва пътища, отворени за обществено ползване за други цели освен с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, а именно извършва демонстративни маневри, изразяващи се в хлъзгане и завъртане на пътното платно /дрифт/, с което се създава опасност за движението.“.

Въз основа на така съставения АУАН и при възприета идентична фактическа обстановка, е издадено атакуваното НП, с което за визираното нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП на нарушителя-жалбоподател на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 3000 /три хиляди/ лева, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 /дванадесет/ месеца.

Изложените до тук фактически положения, свързани с време, място и повод за извършване на полицейската проверка и последващо съставяне на АУАН и НП, принципно не са спорни между страните и се установяват от приобщените от съда писмени материали от административно-наказателната преписка и свидетелските показания на ангажираните от двете страни свидетели-Гр.А., В.П., Д.Н. и А.Т. /само в релевантната им част относно горепосочените факти/.

В случая остават спорни всички останали, но най-важни факти от предмета на доказване, а именно тези свързани със съставомерните елементи на конкретно вмененото нарушение от обективна и субективна страна.

Относно тези спорни факти, състоянието на събрания по делото доказателствен материал е, както следва:

Налице са показанията на ангажираните от АНО двама свидетели-очевидциполицейски служители-Гр.А. и В.П.. Разгледани самостоятелно и съпоставено, въпросните показания макар и еднопосочни, са твърде общи и схематични и в по-голямата си част съдържат субективни оценки и квалификации, а не конкретни факти. В това отношение е показателно например, че първият свидетел твърди, че „...маневрите бяха две-хлъзгане и завъртане на задницата на автомобила по пътното платно, първо в дясно, после в ляво, тъй като неговия автомобил е със задно движение...“, както и че „тези маневри не са за пътното платно.“. Вторият свидетел на свой ред сочи, че жалбоподателят „е правел демонстративни маневри по пътното платно, изразяващи се в плъзгане и хлъзгане на задната част на автомобила“, както и че „в това време на спирката имаше доста възмутени граждани и ние взехме отношение...“. Останалите единствено, обективно възприети и конкретно съобщени факти от тези двама свидетели остават тези, че при проверката жалбоподателят е бил сам в автомобила, а според св.Г.А. и факта, че „състоянието на пътната настилка тогава беше 2 добро, беше сухо... там винаги е чисто... нямаше разсипани строителни материали.“.

По делото е налице оформена и втора група гласни доказателствени източници, изводима от показанията на ангажираните от жалбоподателя двама свидетели –Д.Н. /негова съпруга/ и А.Т. /доведен баща на съпругата/, твърдящи, че също са очевидци на инцидента, като пътници в автомобила. Разгледани самостоятелно и съпоставено, тези показания също са еднопосочни, но за разлика от тези в първата група -твърде детайлни и подробни и найвече- с противоположно, взаимоизключващо ги конкретно съдържание. Същото /обобщено/ се свежда до това, че: на инкриминираната дата, малко преди инцидента и последващата полицейска проверка, процесното МПС е било взето от ремонт, наложен от предходно,тежко ПТП и причинило сериозни увреждания на автомобила, в това число и на ходовата му част, спирачна, електронна и др. системи; на инкриминираното място, представляващо кръстовище, регулирано със светофарна уредба, жалбоподателят е предприел маневра десен завой, при което автомобила „поднесъл“. И двамата свидетели сочат, че въпросното поднасяне е било еднократно и „леко“, като водачът е успял непосредствено да овладее поднасянето и да продължи безпрепятствено движението си в рамките на същото пътно платно и без да създава опасност за други участници в движението. И двамата свидетели от тази група твърдят, че в конкретния пътен участък е имало „насипни материали, може би пясък“- „нещо подсипано на пътя“, както и че въпросното поднасяне на автомобила не е било предходно свързано с осъществени от водача действия по „форсиране, превъртане на гуми и др.подобни“.

В случая по делото липсват други доказателства, позволяващи съпоставка и еднозначна проверка за достоверност на двете противоположни и взаимоизключващи се по съдържание групи от свидетелски показания.

При гореизложените фактически положения и доказателствен анализ, съдът намира от правна страна следното:

Посочената в АУАН и НП като нарушена разпоредба на чл.104б,т.2 ЗДвП, както и санкционната разпоредба на чл.175а, ал.1 ЗДвП въвеждат забрана за водачите на МПС да използват пътищата, отворени за обществено ползване за други цели освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. На свой ред, понятието „дрифт“ няма своя самостоятелна, легална/законова дефиниция като възможна форма на изпълнително деяние на нарушение от този вид. Затова и в съдебната практика се възприема и ползва утвърденото в разговорния български език понятие за „дрифт“, а именно- техника за шофиране, при която водачът преднамерено извежда превозното средство извън контрол чрез презавиване, форсиране и др., така довеждайки до загуба на сцеплението на част от гумите, като по време на движението автомобила е напречно на завоя, осъществено под влиянието на тежестта му и инерционния момент. Също така се приема и че за съставомерността на нарушението по чл.104б,т.2 ЗДвП е необходимо да се установи, че поднасянето на автомобила е причинено от умишлени и целенасочени действия на водача, а не поради непредпазливост, като например-неправилно рязко подаване на газ при определени обективни условия, свързани със състояние на пътна настилка, климатични 3 условия, технически неизправности на автомобила и др.

Съотнесено към горното, настоящият съдебен състав приема на първо място, че в конкретния казус процесните АУАН и НП се явяват издадени в нарушение на чл.42, ал.1,т.4 и чл.57, ал.1,т.5 ЗАНН, изискващи точно, ясно и изчерпателно описание на нарушението от обективна и субективна страна. Видно от цитираното по-горе текстово описание на нарушението в акта и НП, същото в първата си част представлява дословен препис на разпоредбата на чл.104б, т.2 ЗДвП. В останалата част, описанието на нарушението се свежда до общи и схематични констатации за извършени „демонстративни маневри, изразяващи се в хлъзгане и завъртане на пътното платно /дрифт/, с което се създава опасност за движението.“. От това описание на нарушението става ясно само, че по време на движението на процесното МПС се е стигнало до неговото завъртане и хлъзгане по пътното платно. Остава абсолютно неясно какви са конкретните причини довели до това хлъзгане и завъртане, още по-малко, дали тези причини се дължат на конкретно и преднамерено поведение на водача с такава цел.

Така констатираното процесуално нарушение в задължителното съдържание на АУАН и НП, е от категорията на абсолютните процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на жалбоподателя, съответно лишаващо и съда от възможност за осъществяне на пълноценен контрол за законосъобразност на НП, в това число и откъм разглеждане на спора по същество. За това и атакуваното НП, в случая подлежи на отмяна само на това формално основание.

На второ място и предвид гореизложения подробен анализ на приобщения по делото доказателствен материал, то и съдът намира, че в случая обжалваното НП се явява и необосновано. По делото безспорно се установиха единствено фактите, че на инкриминираните време и място жалбоподателят е управлявал процесното МПС, като по време на движението се е стигнало до хлъзгане и завъртане на автомобила по пътното платно, възприето от полицейски органи и довело до последващо спиране на автомобила за полицейска проверка. Остават изцяло недоказани всички останали факти, свързани с понятието „дрифт“, съответно запълващи от обективна и субективна страна състава на нарушение по чл.104б, т.2 ЗДвП. При тези съображения обжалваното НП подлежи на отмяна и на това самостоятелно основание.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-1795-000212/25.07.2022 г., издадено от Началник група към ОДМВР Враца, РУ-Враца, с което на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП на М. Н. Н. от гр.Враца, с ЕГН:********** е наложено административно наказание глоба в размер на 3000 /три хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 /дванадесет/ месеца.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд–Враца по реда 4 на гл.XII АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за неговото изготвяне.

Съдия при Районен съд – Враца: _______________________

5