Определение № 3426 от 16.09.2022, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3426 гр. Варна, 16.09.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Невин Р. Шакирова мл.с. Александър В. Цветков като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно частно гражданско дело № 20223100501791 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по повод на частна жалба от М. К. АВР., чрез адв.Г. Д. срещу разпореждане № 21987/23.06.2022г. по гр.д. № 8684/2021г. на ВРС, с което е върната подадената от него частна жалба с вх. № 41833/22.06.2022г., срещу определение № 5175/16.05.2022г. постановено по гр.д.8684/2021г. на ВРС, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за изменение на постановеното по делото решение № 894/01.04.2022г. в частта за разноските по реда на чл.248 ГПК.

В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното разпореждане.

Излага,че указаният в определението едноседмичен срок за обжалване е в противоречие с разпоредбата на чл.248, ал.3 ГПК. Счита, че срокът за обжалване на определението за разноските е двуседмичен, съгласно разпоредбата на чл.248, ал.3 ГПК и в случая е започнал да тече от връчване на съобщението на жалбоподателя на 06.06.2022г., и доколкото частната жалба е депозирана на 20.06. 2022г., същата не е просрочена. Моли обжалваното разпореждане да се отмени и делото да се върне на ВРС за продължаване на съдопроизводствените действия по жалбата. За да се произнесе ВОС прецени следното:

Частната жалба е процесуално допустима- подадена е в преклузивния едноседмичен срок по чл.275, ал.1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения:

С решение № 894/01.04.2022г., постановено по гр.д. № 8684/2021г. по описа на ВРС, са отхвърлени като неоснователни предявените от М. К. АВР. срещу С.С. и Н.Н. негаторни искове с правно основание чл.109 ЗС, за осъждане на ответниците да преустановят противоправното въздействие по отношение на собствения на ищеца недвижим имот и ищецът е осъден да заплати сумата от по 500лв. за всеки от ответниците, на основание чл.78, ал.3 ГПК. На 26.04.2022г., М. К.

АВР. е депозирал молба с искане за изменение на постановеното решение в частта за разноските, като на ответниците се присъдят разноски в размер на минималното адвокатско възнаграждение. С определение №5175/16.05.2022г., съдът е оставил без уважение искането на М. К. АВР. за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските. В определението е посочено, че, същото може да бъде обжалвано с частна жалба пред ВОС в едноседмичен срок от връчването му. Видно от приложените по делото съобщения, определението е връчено на процесуалния представител на М.А. на 06.06.2022г. В съобщението вписано и указание, че определението подлежи на обжалване, както е посочено в него. На 20.06.2022г. настоящият частен жалбоподател е депозирал пред ВРС жалба срещу определение № 5175/16.05.2022г., с което е оставена без уважение молбата за изменение на постановеното по делото решение в частта за 1 разноските.

С обжалваното разпореждане, ВРС е върнал подадената жалба, като е приел, че същата е подадена след изтичане на срока за обжалване.

Видно от данните поделото, частният жалбоподател е бил уведомен за постановеното определение на 06.06.2022г., като е връчен и препис от определението, в което изрично е посочено, че същото подлежи на обжалване и указания за сроковете за обжалване и съда пред който може да се обжалва. Съгласно разпоредбата на чл.275, ал.1 ГПК определенията подлежат на обжалване в едноседмичен срок, следователно срокът за обжалване на определението, с което е оставено без уважение искането за изменение на постановеното по делото решение в частта му, имаща характер на определение относно разноските е започнал да тече на 06.06.2022г. и е изтекъл на 13.06.2018г.

Жалбата срещу определението е подадена след изтичане на изрично определения в разпоредбата на чл.275 ГПК и в атакуваното определение седмичен срок, едва на 20.06.2022г.

Изложените във частната жалба твърдения, че е налице определяне от съда на по-кратък от установения в закона срок за обжалване на определението, настоящият състав намира за неоснователни. Редът и сроковете за обжалване на определения и разглеждането на частните жалбите е посочен в Глава 21 на ГПК „Обжалване на определенията“. Съгласно разпоредбите на чл.274 и чл.275 ГПК срещу определенията на съда могат бъдат подавани частни жалби в едноседмичен срок от съобщаването на определенията.

Предвид липсата на изрично посочен срок и съответно препращане към разпоредбите в които са определени срокове за подаване на въззивна или касационна жалба /чл. 259, ал.1, чл. 283 ГПК/, в разпоредбата на чл.248, ал.3 ГПК следва да се приеме, че определения в закона срок за обжалване на определението по отношение на разноските по делото е този посочен в чл.275, ал.1 ГПК.

Предвид подаването на жалбата след изтичането на определения в закона срок, първоинстанционният съд правилно и законосъобразно на основание чл.275, ал.2 ГПК, вр. чл.262, ал.2, т.1 ГПК е разпоредил същата да бъде върната. Обжалваното разпореждане следва да се потвърди.

Водим от което съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 21987/23.06.2022г. постановено по гр.д. № 8684/2021г. на ВРС.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2