Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 6409 от 23.10.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 234/2024
Вид
Решение № 6409
Подписан
23.10.2026
Състав
Десислава Янева-Димитрова

Цитирани разпоредби

  • чл.146, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.10, ал.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 2б · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 2б, ал. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 2б, ал. 1 и 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 162, ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл. 20, ал. 2 · Наказателен кодекс
  • чл. 22, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 244 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 368 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 46, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 74 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 74, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 74, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 6409 гр. София, 23.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-5 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Десислава Янева-Димитрова при участието на секретаря Яна Огн. Лалова като разгледа докладваното от Десислава Янева-Димитрова Гражданско дело № 20241100100234 по описа за 2024 година

Предявен е от Г. Ш. Т. против Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл. 2б от ЗОДОВ, вр. чл. 6, § 1 от КЗПЧОС.

Ищцата твърди, че била наследник по закон на Ш. Ю.Р., починал на 10.05.2003 г., който пострадал пряко от деянията, разследвани по сл.д. № 1/1991г. по описа на Прокуратурата на Въоръжените сили, впоследствие преобразувано в сл. дело № 780 - II/1998 г. по описа на ВОП - София, а понастоящем преобразувано в ДП № II – 048/1999 г. по описа на ВОП-София.

Поддържа, че разследването продължило повече от 30 години. Твърди, че нейният баща претърпял неимуществени вреди от забавеното разследване, както и от задържането му и лишаването му от свобода в затвора в гр. Бобов дол, после и в с.Копиловци. След смъртта на Ш. Ю.Р., който починал в хода на разследването, правата му на пострадало лице преминали върху ищцата, на основание чл. 74, ал. 2 от НПК, поради което тя, в качеството на наследник по закон на пострадалия, била материалноправно легитимирана да получи дължимото на наследодателя обезщетение по чл. 2б от ЗОДОВ. На следващо място ищцата твърди, че тя самата също пострадала от престъпленията, които са предмет на разследването по сл. дело № 1/1991г. по описа на 1

Прокуратурата на Въоръжените сили, впоследствие преобразувано в сл. дело № 780 - II/1998 г. по описа на ВОП - София, а понастоящем: ДП № II – 048/1999 г. по описа на ВОП-София, поради което имала качество на пострадало лице и по чл. 74, ал. 1 от НПК, и в това качество била надлежно материалноправно легитимирана - на собствено основание - да получи обезщетение за неимуществени вреди от нарушаване на правото на разглеждане на посоченото дело в разумен срок. В обстоятелствената част на исковата молба ищцата поддържа твърдения, че спрямо нейния баща била осъществена репресия и насилствена асимилация по време на т. нар.

„Възродителен процес“, тъй като през периода от 25.03.1985г. до 04.01.1989г. той бил фактически лишен от свобода в затвора на остров Белене, в ТВО при затвора в гр. Бобов дол, а после в с. Копиловци, макар да не бил извършил престъпно деяние и правата му да не били ограничени по силата на изричен съдебен акт. В архивите на местата за лишаване от свобода, същият фигурирал с принудително даденото му име – Н.С.Н.. В затвора на остров Белене Ш. Ю.Р. бил фактически лишен от свобода в помещения при лоши битови условия.

През първите месеци нямал право да се свързва с роднините си, нито имал право на свиждане; бил принуден да полага безвъзмездно тежък физически труд, но без осигурителни плащания. При последващия престой, който бил реализиран също принудително в с.Копиловци, наследодателят на ищцата бил поставен в условия на тежки ограничения и изолация, равнозначни на последици на лишаване от свобода по смисъла на чл. 5 от ЕКЗПЧОС. Ищцата твърди, че престоят на баща й в затвора на остров Белене, ТВО- Бобов дол и след това в с. Копиловци оставили трайни и сериозни щети върху неговото здраве. През периода 1985 г. – 1989 г., наследодателят, както и цялото семейство (вкл. самата ищца) били принудени да напуснат територията на страната и да се установят в бежански лагер в гр. Виена, Република Австрия, а по- късно и в Република Турция. След като узнал, че е започнало разследване на т.нар. „Възродителен процес“ по сл.д. № 1/1991 г., преобразувано в ДП № II-048/1999 по описа на ВОП - София, наследодателят на ищцата очаквал и силно се надявал да бъдат открити и санкционирани виновните лица, но за негово силно разочарование, досъдебното производство не било приключено до неговата смърт, поради което и на основание чл.74, ал.2 от НПК - правата на пострадало лице преминали върху ищцата в качеството й на дъщеря и наследник по закон. Макар ищцата да не била лично задържана и лишена от 2 свобода по време на т.нар. „Възродителен процес“, тя самата също твърди да е пострадала лично, на самостоятелно основание, тъй като в резултат на задържането на баща й били засегнати правата й на личен и семеен живот.

След като узнала за започналото разследване на т.нар. „Възродителен процес“ по сл. д. № 1/1991 г., преобразувано в ДП № II-048/1999 по описа на ВОП – София, ищцата също очаквала да бъдат открити и санкционирани виновните лица, но досъдебното производство така и не било приключено до предявяването на иска, което причинило лично на ищцата значителни неимуществени вреди. Претърпените от Г. Т. вреди се изразили в притеснения, очакване и безпокойство за резултата от това производство, фрустрация от бавенето му, тревоги и страх, че същото се води формално, разочарование и загуба на доверие в институциите, правосъдието и справедливостта. При изложените фактически твърдения ищцата моли съда осъди ответника да й заплати сумата от 120 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от нарушаване на правото на разглеждане и приключване в разумен срок на сл.д. № 1/1991 г. по описа на Прокуратурата на Въоръжените сили, претърпени от ищцата в качеството на пострадало лице по смисъла на чл.74, ал.1 и ал.2 от НПК, ведно със законната лихва от 29.12.2020 г. до окончателното изплащане.

Ответникът оспорва исковете. Твърди, че исковата молба е неясна по два въпроса: а) какви са неимуществените вреди, претърпени лично от ищцата и б)дали ищцата има качеството на пострадало лице по наказателното производство, извън встъпването й като правоприемник на наследодателя си.

Твърди, че ищцата няма право да претендира неимуществени вреди в качеството на наследник, такъв иск е недопустим, съгласно чл.6, ал.1 от ЗОДОВ. Ответникът поддържа становището, че в производството по ЗОДОВ не могат да бъдат претендирани вреди от събитията през 1985 г. – 1988 г., наречени от ищцата „Възродителен процес“. Описаните от нея вреди от задържане под стража, принудителната административна мярка, последици от тях върху личния и семеен живот на наследодателя на ищцата се обезщетяват по реда на Закона за политическата и гражданска реабилитация на репресираните лица (ЗПГРРЛ). Съотношението на ЗОДОВ към ЗПГРРЛ е като общ към специален закон. Ищецът е бил реабилитиран с Решение на НС, с право на обезщетение. Налице е друг ред на обезщетение по смисъла на чл. 8, ал.З ЗОДОВ. Ответникът се позовава на определение № 455 от 30.11.2020г. по 3 гр.дело № 3527/2020Г. по описа на ВКС, IV г.о. По изложените аргументи счита, че производството за описаните вреди следва да бъде прекратено, като недопустимо. Ответникът заявява, че ищцата няма качеството на пострадало лице, дори не твърди да е била разпитвана като свидетел по делото. Нещо повече, нейният наследодател също няма качеството на пострадало лице. Но дори да е имал това качество, ищцата няма правата на пострадал и не представя доказателства за това. Твърди, че ищцата не е уточнила кое конкретно процесуално действие не е извършено в разумен срок. Ответникът оспорва исковете като недоказани. Твърди, че разследването е протекло ритмично и липсва бездействие от прокуратурата. На два пъти е било внасяно в съда и връщано за изпълнение на задължителни указания, чието изпълнение зависело от действията на държавата Република Турция, която изобщо не изпълнявала или частично изпълнявала с голямо закъснение изпратените до нея международни поръчки за правна помощ. Делото се отличавало с фактическа и правна сложност. Оспорва да е нарушен разумният срок за разглеждане на наказателното дело. Оспорва забавянето на производството да е попречило на ищцата да се конституира като частен обвинител и граждански ищец. Твърди, че встъпването на ищцата като частен обвинител е изключено от приложното поле на чл.6 от КЗПЧОС. Поддържа, че ищцата е могла да предяви иск като граждански ищец за причинени вреди, без да е необходимо да е приключило наказателното производство. Твърди, че описаните от ищцата вреди, които касаят периода, преди образуване на досъдебното производство, свързани със засягане на право на етническа принадлежност, произход, религия, убеждения и др., не могат да бъдат предмет на настоящото дело. За събитията, преживени от ищцата, е обявена политическа и гражданска реабилитация с решение на Народното събрание, обн.в ДВ бр.44/01.06.1990 г. Законодателят е уредил тези обществени отношения в ЗПГРРЛ и в този смисъл исковата претенция за осъществена репресия по време на възродителния процес е носнователна. Оспорва размера на иска.

Оспорва дължимостта на претенцията за законна лихва и началната дата, от която се претендира.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка, приема за установено от фактическа страна следното:

От събраните в настоящото

4 исково производство писмени доказателства се установява, че е висящо наказателното производство по сл.дело № 1 от 1991 година по описа на Прокуратурата на въоръжените сили, образувано с постановление от 31.01.1991 г. на Прокурор при Прокуратурата на въоръжените сили, впоследствие преобразувано в сл. дело № 780-ІІ от 1998 година на СВОП, а по-късно преобразувано като досъдебно производство (ДП) № ІІ-048 от 1999 г. на ВОП за разследване на престъпления, извършени през време на „възродителния процес“.

Наказателното производство е било образувано през 1991 г., като разследването по него първоначално се е водило срещу петима обвиняеми по повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 162, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, затова че през периода от 1984 г. до 1988 г. при условията на продължавано престъпление всеки от обвиняемите в съучастие с други лица проповядвали и подбуждали към национална вражда и омраза, а впоследствие по обвинение за извършено престъпление по чл. 387, ал. 2 във вр. с ал. 1 и чл. 20, ал. 2 от НК, затова че през периода от 1984 г. до 1988 г. при условията на продължавано престъпление обвиняемите в съучастие злоупотребили и превишили властта си с цел постигане на консолидация на българската нация чрез насилствена асимилация на мюсюлманското малцинство в страната, включваща принудителна смяна на имената на българските мюсюлмани, принудително затваряне в лагери на остров Белене, преместване принудително от работа и дисциплинарно уволнение, поради несъгласие с промяната.

Обвиняемите по производството са предавани на съд с внасяне на обвинителен акт на 20.07.1993 г. и на 19.12.1997 г., като образуваните въз основа на тях съдебни производства са прекратявани, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в непосочване на пострадалите лица за определяне на характера и размера на вредите от инкриминираното деяние, засягащо както правото на защита на обвиняемите, така и правата на пострадалите лица при образуване на съдебното производство - чл. 54 и 55 от НПК (отм.), неясно изложение на обстоятелствата или липсата на такова относно състава на престъплението по чл. 387, ал. 2 във вр. с, ал. 1 от НК, за което е повдигнато обвинение, противоречия в обвинителния акт и нарушения на правото на защита на обвиняемите. Наказателното производство е било върнато от съда на Прокуратурата за отстраняване на така допуснатите нарушения, съответно на 5

09.02.1995 г. и 28.04.1998 г., като след прекратяването му през 1998 г. - 1999 г., в частта по отношение на двама от обвиняемите, поради настъпилата им смърт, същото е продължило само спрямо обвиняемия Георги А..

Този обвиняем е разпитан на 07.12.2012 г., когато е поискал производството да бъде прекратено, поради изтичане на давността относно наказателното преследване за престъплението, по което му е повдигнато обвинение.

С постановление от 04.10.2018 г. по ДП № II-048/1999 г. по описа на ВОП–София производството по досъдебното производство е спряно до изпълнението на възложена съдебна поръчка за разпит на очевидци на извършеното деяние. Във връзка с досъдебното производство в Софийски градски съд през 2018 г. са образувани множество дела по чл. 368 от НПК за ускоряване на наказателното производство и дела по чл. 244 от НПК срещу постановлението за спиране на наказателното производство.