Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 26 от 11.01.2024, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно търговско дело 802/2023
Вид
Решение № 26
Подписан
11.01.2024
Състав
Иван Иванов, Николай Метанов, Валентин Димитров Бойкинов

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 26 гр. София, 11.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иван Иванов

Членове:

Николай Метанов

Валентин Бойкинов при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева като разгледа докладваното от Иван Иванов Въззивно търговско дело № 20231001000802 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 259 и сл. от ГПК.

С решение № 810 от 23.06.2023 г. по т.д. № 41/ 2023 г. на Софийския градски съд, търговско отделение, VІ - 12 състав „ОЗК-Застраховане“ АД - гр. София е осъдено да заплати на „ХУК Кобург Общо застраховане“ АД- гр. Кобург, Ф Р Германия, както следва : 1) на основание чл. 411 от КЗ сумата 6 754.91 лева, представляваща дължимо остатъчно регресно вземане за изплатено от ищеца обезщетение по имуществена застраховка „КАСКО на МПС“ по полица № 608/432631-D относно лек автомобил - „Фолксваген Голф“ с рег. № ********, ведно със законната лихва, считано от 6.01.2023 г. до окончателното й изплащане, като за разликата над сумата 6 754.91 лева до пълния предявен размер от 27 322.55 лева искът е отхвърлен като неоснователен и недоказан ; 2) на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата 2 648.55 лева, представляваща обезщетение за забава на плащането на сумата 20 030.50 лева за периода от 15.09.2021 г. до 2.01.2023 г. и на сумата 6 754.91 лева за периода от 3.01.2023 г. до 5.01.2023 г., като за разликата над сума 2 648.55 лева до пълния предявен размер от 5 537.14 лева и за периода от 31.08.2021 г. до 14.09.2021 г. искът е отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Срещу решението в частта, с която исковата претенция е отхвърлена, е подадена въззивна жалба от „ХУК Кобург Общо застраховане“ АД- гр. Кобург, Ф Р Германия, в която се 1 твърди, че е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон.

Съдът неправилно приел, че действителния размер на вредите следва да се определи по пазарните цени в България а не в Германия. Неприемливо било възстановяването на увреденото имущество да се ограничава териториално - нелогично и ограничаващо правата било увредените лица, транзитно преминаващи или временно пребиваващи в страната, да се задължат да отстранят вредите си тук или сами да покрият евентуалната разлика от необходимите средства. В случая увреденото моторно превозно средство обичайно се намирало във ФР Германия и било житейски логично щетите да бъдат отстранени там - по този начин действителните вреди щели да бъдат еквивалентни на сумите, които следва да се заплатят съгласно тези пазарни механизми, логика и параметри.

Молбата към съда е да отмени решението в обжалваната част и да постанови друго решение, с което исковата претенция да бъде уважена изцяло.

В писмен отговор ответникът по въззивната жалба „ОЗК-Застраховане“ АД - гр. София я оспорва като неоснователна.

Съдът правилно приложил разпоредбите на чл.105 и сл. от КМЧП, които било посочено кое е приложимото материално право при непозволено увреждане. При установените фактите по делото, разпоредбата на чл.105, ал.2 била неприложима, доколкото увреденото лице и делинквента не били с обичайно местопребиваване в една и съща държава. Приложима била разпоредбата на ал. 1, според която приложимо било правото на държавата, на чиято територия са настъпили вредите.

Молбата към съда е да остави без уважение въззивната жалба.

Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести състав съобрази следното.

В исковата молба „ХУК Кобург Общо застраховане“ АД- гр. Кобург, Ф Р Германия твърдяло, че в качеството си на застраховател по полица по имуществена застраховка „КАСКО на МПС“ с № 608/432631-D относно лек автомобил „Фолксваген Голф“, заплатил на застрахования Щ. Р., гражданин на ФР Германия сумата 20 757.50 евро/ 40 598.14 лева, представляваща обезщетение за имуществените вреди, причинени вследствие застрахователно събитие, настъпило на 20.04.2021 г. в 18:10 часа в гр. София. Гражданската отговорност на виновния водач на лек автомобил „Волво ХЦ 70“, с рег. № ******** Т. К. била застрахована при ответника „ОЗК-Застраховане“ АД - гр. София. По -3- заявената претенция, на 3.01.2023 г. последният възстановил на ищеца само част от дължимото обезщетение 13 275.59 лева и останало да дължи остатъка от 27 322.55 лева.

Молбата към съда била да осъди ответника да му заплати на основание чл. 411 от КЗ сумата 27 322.55 лева, както и на основание чл. 86 от ЗЗД дължимата лихва върху главницата за 2 периода на забавата от 31.08.2021 г. - датата на предявяване на претенцията, до датата на завеждане на исковата молба в размер на 5 537.14 лева.

В отговора ответника оспорил исковете по основание и размер, като претенцията за заплащане на обезщетение над вече платената сума е неоснователна. Освен това нямало доказателства ищецът да е заплатил на собственика на увредения автомобил застрахователно обезщетение, поради което не бил встъпил в правата на застрахования.

Нямало яснота каква е застрахователната сума по договора с последния, в полицата било посочена, че е валидна за периода от 1.01.2020 г. до 1.01.2021 г., а застрахователното събитие било на 20.04.2021 г.

Молбата към съда била да отхвърли исковите претенции като неоснователни.

Установената от доказателствата фактическа обстановка на спора, която не се оспорва от въззивника, е следната.

На 20.04.2021г. в 18:10 часа в гр. София на бул. „Пейо К. Яворов“, по вина на водача на лек автомобил „Волво ХЦ 70“, с рег. № ******** Т. К., чиято гражданска отговорност била застрахована при ответника „ОЗК-Застраховане“ АД - гр. София, настъпило пътнотранспортно произшествие, от което били причинени имуществени вреди на лек автомобил „Фолксваген Голф“, собственост на Щ. Р., гражданин на ФР Германия, който бил застрахован по полица по имуществена застраховка „КАСКО на МПС“ с № 608/432631-D, издадена от „ХУК Кобург Общо застраховане“ АД.

По образуваната при ответника преписка по щета № 0410-100-0034-2021 на 3.01.2023 г. в полза на „АВУС България“ била преведена сумата 19 813.32 лева. На 5.07.2021 г. ищецът платил на Щ. Р. сумата 20 757.50 евро, формирана от сумите : 19 650 евро - обезщетение за действителната стойност на автомобила при условията на тотална щета ; 1000 евро стойност на запазените части - тотална щета; 2 085.50 евро - разходи за заместващ автомобил и 25 евро - разни.

Според заключението на автотехническата експертиза, изготвено от вещото лице инж. Й. Д.

Й., необходимата за възстановяване на увредения лек автомобил сума, изчислена по средни пазарни цени в Р България към 20.04.2021 г. била 20 274.97 лева, а действителната стойност на автомобила към същата дата била 32 704 лева.

В изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК настоящият състав на въззивната инстанция преценява въззивната жалба като процесуално допустима - подадена е в установения в закона срок от страна по делото, която има интерес и право на обжалване на самостоятелна част от валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на въззивен контрол.

След обсъждането на установените от доказателствата факти и доводите на страните приема, че е неоснователна по следните съображения.

3

Исковата претенция е заявена на основание чл. 411, пр.2 от КЗ от встъпилия в правата на застрахования застраховател по имуществена застраховка Каско, срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на причинителя на вредата.

При описаната по - горе фактическа обстановка на делото спорът е пренесен пред настоящата инстанция единствено във връзка с оплакването за несправедливо определена стойност на увреденото имущество. Тезата на въззивника е основана на твърдението, че той е заплатил на увреденото от деликта лице обезщетение, което следва да му бъде възстановено в неговия пълен размер от ответника, тъй като собственикът на увреденото имущество е германски гражданин, „увреденото моторно превозно средство обичайно се намира във Ф Р Германия и житейски логично е щетите да бъдат отстранени там“.

Наличието на международноправен елемент в процесното правоотношение задължително предпоставя изясняване на въпроса за приложимото право. Неоспоримите аргументи в подкрепа на разбирането, че такова е правото на Република България, са следните.

Вредите, претъпени от собственика на автомобила, са настъпили вследствие пътно произшествие в гр. София, като последица от виновното поведение на застрахования при ответника водач на моторно превозно средство. Съгласно разпоредбата на чл. 105, ал. 1 от КМЧП задълженията, произтичащи от непозволено увреждане, се уреждат от правото на държавата, на чиято територия са настъпили или има опасност да настъпят непосредствените вреди. В конкретния случай ищецът не е релевирал твърдения, а и от възприетата фактическа обстановка не се установява непозволеното увреждане да е в значително по-тясна връзка с друга държава, по смисъла на чл. 105, ал. 3, за да се приложи правото на ФРГермания, тъй като няма данни за наличието на предходно отношение между страните в спора, основано на договор, който е в тясна връзка с непозволеното увреждане.

-5-

Цитираната разпоредба е в съответствие с нормата на чл. 4, ал. 1 от Регламент (ЕС) № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11.07.2007г. относно приложимото право към извъндоговорни задължения, съгласно която приложимото право към извъндоговорни задължения, произтичащи от непозволено увреждане, е правото на държавата, в която е настъпила вредата, независимо в коя държава е настъпил вредоносният факт и независимо в коя държава или държави настъпват непреките последици от този факт.

Тя не противоречи и на нормите в Раздел 3 на Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12.12.2012 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, уреждащи компетентността по дела във връзка със застраховане. Съгласно чл. 11, ал. 1, б. „а“ срещу застраховател с местоживеене в държава членка може да бъде предявен иск в съдилищата на държавата членка, където той има местоживеене, като на основание чл. 13, ал. 2 тази 4 разпоредба се прилага и по отношение на искове, предявени от увредената страна пряко срещу застрахователя, когато такива преки искове са разрешени.

Настоящият случай е точно такъв - предявен е изрично уредения в Кодекса за застраховането пряк иск по чл. 411, пр.2, затова и спорът следва да бъде разрешен в съответствие с гражданскоправните норми на българската държава.

Приложимата норма регламентира границите на гражданскоправната отговорност на застрахователя по застраховката „Гражданска отговорност“- до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. От друга страна разпоредбата на чл. 499, ал. 2 от КЗ постановява, че при вреди на имущество обезщетението не може да надвиши действителната стойност на причинената вреда. Следователно независимо от това каква сума е платил на своя клиент по застраховката Каско, ищецът ще следва да бъде удовлетворен от ответника по прекия иск до размера на сумата, представляваща действителната стойност на причинената вреда.

Съгласно дефинициите в чл. 400, ал.1 и 2 от КЗ за действителна застрахователна стойност се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество, а за възстановителна застрахователна стойност - стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка.

Съобразно приетото в Решение № 57 от 7.07.2016 г. по т.д. № 3751/2014 г. на ВКС, І т.о. размера на дължимото от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” обезщетение при непозволено увреждане, причинено от застрахован при него деликвент, когато увредения по деликтното правоотношение е чуждестранно лице и поправянето на вредите е извършено в чужбина, следва да бъде съобразен с действително заплатената сума, с оглед задължението за пълното им обезщетяване, поради което и стойността на възстановителния ремонт се съобразява с цените в държавата, в която е била отстранена щетата.

Това принципно положение е неприложимо към настоящия случай, доколкото нито в молбата има твърдения, нито по делото има доказателства за извършен във Ф Р Германия ремонт на автомобила, стойността на който да е била заплатена от ищеца на застрахования.