Решение № 145 от 02.05.2023, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№ 145 гр. Петрич, 02.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА при участието на секретаря Елена Пашова като разгледа докладваното от РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА Административно наказателно дело № 20221230200623 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано по жалба от А. Л. Х. с ЕГН ********** от гр. С., ул. „Ч.К.“ № ** против Наказателно постановление № 21-0314-000831 от 26.07.2021 г., издадено от ВПД Началник РУ към ОДМВР, Б., РУ - П., с което на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 175, ал.3, пр.1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ са наложени административни наказания : „глоба“ в размер на 350 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП.

В жалбата се навеждат множество доводи за незаконосъобразност и неправилност на атакуваното наказателно постановление. Иска се неговата пълна отмяна.

Жалбоподателят редовно призован се явява в съдебно заседание и се представлява от редовно упълномощен процесуален представител – адв. Б., който поддържа жалбата и навежда допълнителни съображения за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното постановление. Иска същото да бъде отменено изцяло. Претендира разноски.

Въззиваемата страна изразява писмено становище за неоснователност на жалбата, не взема участие и не се представлява от упълномощения юрисконсулт. В придружителното писмо, с което е изпратена преписката, прави възражение за прекорменост на разноските.

1

Районна прокуратура - Б., Териториално отделение - гр. П., редовно призовани, не изпращат представител и не изразяват становище по същество.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните и след като анализира събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна.

На 15.06.2021 г., в 18:30 часа, в община П., на път общински BLG1150, в село Н. К., с посока към село Г. Т. жалбоподателят А. Х. управлявал лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. № С **** ХМ, собственост на В. И. с ЕГН **********. Същият бил спрян за проверка от полицейските служители, свидетелите В. Т. и Х. Й., които при извършена проверка установили, че управляваният от жалбоподателя лек автомобил е със служебно прекратена регистрация, поради това, че е не променена собствеността в законоустановения срок от датата на придобиване. С оглед констатираните въз основа на справката обстоятелства свидетелят Т. в присъствието на свидетеля Й. и на жалбоподателя Х. съставил на последния АУАН, за нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП. Актът е подписан от актосъставителя и свидетеля при установяване на нарушението и съставяне на АУАН - Й., както и от жалбоподателя без възражения, като на същия е бил връчен и препис от АУАН срещу подпис. Дадена била възможност на нарушителя да попълни на място пред актосъставителя писмени обяснения които са приложени по административнонаказателната преписка, в които заявил, че не е бил наясно със служебното прекратяване на регистрацията.

Така съставеният и подписан АУАН, ведно с образуваната по него преписка е бил изпратен от административнонаказващия орган по компетентност на Районна прокуратура – Б., ТО - П., с оглед данни за престъпление.

С постановление от 21.07.2021 г., прокурор при РП – Б., ТО - П. е отказал да образува досъдебно производство по преписката е изпратил същата на административнонаказващия орган за произнасяне по компетентност.

След връщане на материалите при административнонаказващия орган, същият издал обжалваното Наказателно постановление № 21-0314-000831 от 26.07.2021 г., издадено от ВПД Началник РУ към ОДМВР, Б., РУ - П., с което на А. Л. Х. с ЕГН 790350122 и адрес : гр. С., ул. „Ч. К.“ № ** на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 175, ал.3, пр.1 от ЗДвП са наложени административни наказания : глоба в размер на 350 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП.

Гореописаната фактическа обстановка съдът намира за установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства, подробно описан в съдебните протоколи. Съдът кредитира изцяло изложеното при разпита от свидетелите Т. и Й., които добросъвестно, макар и доста лаконично разказват това което си спомнят за случая. Липсата на спомен за голяма част от обстоятелствата съдът отдава като цяло на ежедневната заетост на двамата с подобни случаи на административни нарушения по ЗДвП. Няма данни за 2 някакви техни предходни влошени взаимоотношения с жалбоподателя, които да поставят под съмнение тяхната обективност при разказа за действията и извършените от тях справки осъществени при изпълнение на служебните им задължения с оглед проверката на автомобила. Казаното от тях се потвърждава изцяло и от събраните писмени доказателства.

С особена значимост за установяване на фактите от предмета на доказване са съдържащите се в административнонаказателна а преписка документи относно регистрациите, респ. дерегистрациите и основанието за това, на процесното МПС, в които е посочено кой е собственикът на процесното МПС и колко пъти и на какво основание са променяни регистрациите.

По искане на процесуалния представител на жалбоподателя е разпитано лицето, което е предоставило процесното МПС за управление на жалбоподателя – свидетеля В. И., който посочва, че лекия автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № СА **** КМ е собственост на баща му В. Д.И., като за служебно прекратената регистрация на автомобила той също не е знаел, тъй като автомобила е бил в движение и с поставени регистрационни номера. За дерегистрацията на автомобила разбрал от полицейските служители, които са спрели жалбоподателя за проверка и са извършили справка. След това са свалили номерата на автомобила и са му казали да го прибере. Категоричен, е че той не е знаел за прекратената регистрация, поради което и жалбоподателя не е бил наясно с това. Съдът кредитира показанията и на този свидетел, доколкото същите кореспондират с останалите доказателства по делото.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законовия срок по чл. 59, ал.2 от ЗАНН от лице с право на жалба и е допустима. Разгледана по същество се явява основателна.

Актът за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление са издадени от компетентни органи, в указаните срокове. При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на атакуваното наказателно постановление са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

Не са налице формални предпоставки за отмяна на наказателното постановление, тъй като при реализирането на административнонаказателната отговорност не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган. Както в съставения акт, така и в наказателното постановление нарушението е описано с фактическите му признаци, обстоятелствата, при които е извършено. Нарушението е описано ясно и точно, както в АУАН, така и в наказателното постановление.

Съгласно чл. 140, ал.1 от ЗДвП : „По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са 3 регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Съгласно чл. 175, ал.3 от ЗДвП наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лева водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер“.

От ангажираните по делото гласни доказателства – показанията полицейските служители Т. и Й. по категоричен начин се установи, че жалбоподателят е осъществил вмененото му административно нарушение по 140, ал.1 от ЗДвП. В тази връзка се доказа по категоричен начин, че макар и формално на процесната дата и на процесното място, жалбоподателят А. Х. е управлявал лек автомобил марка „Фолксваген Голф“, рег. № СА **** ХМ, който се движел в в село Н. К., общ. П. по път общински BLG1150, с посока към село Г. Т., който автомобил е имал регистрационни табели, но не е регистриран, поради служебно заличаване на регистрацията му. Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само МПС и ремаркета, които са регистрирани и са с табели - с рег. номера, поставени на определените за това места. В случая не е спорен факта, че управляваният от жалбоподателя автомобил към датата на проверката е бил със служебно прекратена регистрация, поради което формално от обективна страна е нарушена забраната по чл. 140, ал.1, пр.1 от ЗДвП. Независимо от това обаче настоящия съдебен състав намира, че и по силата на чл. 11 от ЗАНН, следва да се приложи разпоредбата на, до какъвто извод е достигнал и прокурора, материализиран в Постановление за отказ да се образува наказателно производство от 21.07.2021 г. Нарушението е извършено за първи път и вследствие на него не е настъпил вредоносен резултат. Не е спорно за страните, че както собственика на автомобила, така и неговият ползвател, в случая включително и жалбоподателя не са били уведомявани и не са знаели, че регистрацията на процесния автомобил е била прекратенаq служебно по административен ред. Ето защо липсата на регистрация на процесният автомобил, управляван от А. Х. към момента на проверката не се дължи на пренебрежителното му отношение към установения в страната правов ред, а по-скоро на незнание и обективно непознаване на фактите, че този автомобил е с прекратена регистрация и подлежи на нова регистрация. Извършеното нарушение, макар формално да осъществява признаците на предвиденото в закона нарушение, поради своята малозначителност е с явно незначителна степен на обществена опасност.

В чл. 27, ал.2 от ЗАНН е посочено, че при определяне на наказанието административно-наказващият орган е следвало да вземе предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване, възражението на жалбоподателя, както и да обсъди всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Съгласно нормата на за маловажни случаи на административни нарушения, наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно 4 извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

ЗАНН не съдържа легално определение на понятието „маловажен случай“, затова на основание „маловажен случай“ е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява пониска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Ако беше съобразил и разпоредби наказващият орган би стигнал до извода, че се касае за маловажен случай на административно нарушение и е следвало да приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН - да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Настоящият съдебен състав приема, че „маловажен случай“ ще е налице, ако съвкупната преценка на посочените по-горе обстоятелства обуславя незначителна или по-ниска степен на обществена опасност на конкретно извършеното нарушение в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от съответния вид. Фактическите обстоятелства, свързани с процесния казус указват именно на маловажност по смисъла на, като по делото са установени данни за обстоятелства, които обуславят пониска степен на обществена опасност, както на деянието, така и деец (в каквато насока са и приетите от прокурора изводи в постановлението за прекратяване на наказателно производство). Доколкото при хипотезата на чл.

28 от ЗАНН е осъществен състав на административно нарушение, то предупреждението не означава оневиняване. Атакуваното наказателно постановление е издадено от наказващия орган в нарушение с чл. 53, ал.1 от ЗАНН, като тази разпоредба задължава последния да извърши задълбочена проверка за приложението на чл. 28 ЗАНН. Ето защо съдът намира, че следва да отмени атакуваното относно вмененото на жалбоподателя административно нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП, като незаконосъобразно.