Решение № 345 от 27.10.2023, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 345 гр. Стара Загора, 27.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Въззивно гражданско дело № 20235500500473 по описа за 2023 година Производството е образувано по въззивна жалба от „Т.Е.П.“ ЕООД, представлявано от управителя Г.П.-М. чрез адв. Н. П. от АК – Пловдив, против Решение № 260001/03.04.2023г., постановено по гр.д. № 656/2020г. по описа на Районен съд – Чирпан, с което признава за установено по отношение на „Т.Е.П." ЕООД, представлявано от управителя Г.Д.П.-М., че И. Л. Г. и Г. Л.

Г. са собственици на недвижим имот: НИВА в местността „Кьор бунар", с площ от 5.102 дка, четвърта категория, съставляваща имот № 042007, по плана за земеразделяне на землището на с. М.Д., ЕКНМ 46588, община Б.Д., ***, при граници: имот № 042006, кад № 000172 - Полски път, имот № 042008, имот № 042014. Присъдени са разноски.

Въззивникът обжалва първоинстанционното решение като неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че бил собственик на процесния имот по силата на нотариален акт за покупко-продажба от 07.10.2014г. Твърди, че въззиваемите не били собственици, тъй като „Т.Е.П.” ЕООД била собственик, поради изтекла в негова полза кратка придобивна давност, повече от 5 години като добросъвестен владелец в периода 2014-2020 година (след придобивната сделка). Оспорва правото на собственост на въззиваемите, защото то било придобито от „Т.Е.П.” ЕООД, поради изтекла 10-годишна придобивна давност, като владял имота необезпокоявано и непрекъснато, като към своето владение прибавил и това на своя праводател И.Г.. Твърди, че праводателят И.Г. владяла (недобросъвестно) имота в периода 1999-2009г., дори до 2014г., тя никога не предавала владението на наследодателя на въззиваемите. Вместо 1 това И.Г. го отдавала под наем, аренда и накрая през 2014г. се разпоредила с имота, като го продала на него. Счита, че от своя страна въззиваемите бездействали в продължение на повече от 20 години и изгубили правото си на собственост, защото друг го придобил. Намира, че изложените мотиви в решението за кратката придобивна давност били само частични и неправилни. Счита, че първоинстанционният съд не приложил правилно императивната правна норма – тази на чл.70, както и неправилно заключил, че „Т.Е.П.“ ЕООД не бил придобил право на собственост върху имота, тъй като закупуването му от продавач – несобственик не довело до прехвърляне на правото на собственост върху имота.

Моли съда да отмени обжалваното решение. Претендира разноски.

Въззиваемият Г. Л. Г., чрез пълномощника си адв.Т. Т. от АК - Хасково, взема становище, че жалбата е неоснователна и немотивирана, като излага подробни съображения по оплакванията в жалбата. Намира за правилни изводите на първоинстанционния съд, че „Т.Е.П.“ ЕООД не придобил право на собственост върху имота, тъй като закупуването му от продавач – несобственик не довело до прехвърляне на правото на собственост върху имота, т.е. въззивникът не доказал да владее имота на правно основание, което да може да се противопостави на въззиваемия. Счита, че правилно първоинстанционният съд изложил пълната фактическа обстановка, основавайки се на събрания по делото доказателствен материал.

Моли съда да постанови решение, с което да потвърди изцяло първоинстанционния съдебен акт. Претендира разноски.

Въззиваемият И. Л. Г., чрез пълномощника си адв.Т. Т. от АК - Хасково, изразява становище, че жалбата е неоснователна и немотивирана. Счита, че в мотивите си първоинстанционният съд правилно изложил фактическата обстановка, основавайки се на събрания по делото доказателствен материал, твърденията на страните, като точно и ясно се обосновал защо уважил исковата претенция и счел същата за основателна и доказана. Излага подробни съображения по оплакванията в жалбата.

Моли съда да постанови решение, с което да потвърди изцяло първоинстанционния съдебен акт. Претендира разноски.

Старозагорският окръжен съд, като обсъди направените в жалбата оплаквания, становището на другата страна и като разгледа събраните по делото през първата инстанция доказателства, намира за установено следното:

Производството е с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК – предявен е установителен иск за собственост.

Ищците твърдят, че с нотариален акт за продажба на недвижими имоти - земеделски земи с № 53, том 2, peг. № 2715, дело № 717/1999 г. на нотариус Л.И., с район на действие - Районен съд - Чирпан, вписан под акт № 157, том 1 от 04.05.1999 г. в СВ - Чирпан, лицето И.Г. продала на починалия им баща 2

Л. Г. Г. следния недвижим имот: нива в местността „Кьор бунар", с площ от 5.102 дка, четвърта категория, съставляваща имот № 042007 по плана за земеразделяне на землището на с. М.Д., ЕКНМ 46588, община Б.Д., ***, при граници: имот № 042006, кад. № 000172 - Полски път, имот № 042008, имот № 042014. Баща им Л. Г. Г. починал на *** г., като оставил за наследници тях - ищците И. Л. Г. и Г. Л. Г.. През 2011 г. говорили с баща си, че нивата пустее и е време да направят нещо, но не взели окончателно решение, а само коментирали. Нямали документи или договори за отдаване на земята под наем или под аренда. Твърдят, че преди около година /2018 г./, ищецът И. Л.

Г. случайно видял, че същата нива се обработва. Отишъл в Община - Б.Д., където от служител от „Общинска служба Земеделие" разбрал, че нивата за която има нотариален акт, не се води на името на баща му, както и че същата се обработва от фирма „Т.Е.П." ЕООД. От служители в Община Б.Д. бил посъветван да отиде до Агенция по вписвания и да направи справка. След като направил справка в съответната служба установил, че процесния имот бил продаден повторно от И.Г. на ответника по настоящото производство „Т.Е.П." ЕООД. Непосредствено след видяното, се обърнал за съдействие към прокуратурата, тъй като се опасявал от извършената измама, касаеща придобития от баща му недвижим имот. Съгласно сигнала било образувано досъдебно производство № 375 ЗМ - 396/2018 г., по което с Постановление от 09.07.2020 г. на Районна прокуратура - Чирпан, досъдебното производство било спряно. Ищците твърдят, че тъй като процесния имот бил собственост на починалия им баща Л. Г. Г. и техен общ наследодател, същите са собственици в качеството на наследници на баща си на процесния имот, придобит чрез нотариален акт за покупко-продажба, вписан в СВ - Чирпан под акт № 157, том 1 от 04.05.1999 г. В качеството им на собственици на имота, придобит по наследство твърдят, че спорният имот се намира във владението на ответното дружество, което не може да придобие чужд недвижим имот с разпоредителна сделка, в случая с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 169, том 11, № от вх. per. № 3662/ 07.10.2014 г., вписан в СВ - Чирпан. Ответникът по настоящото производство владеел, държал имота, и го обработвал, без основание за това, тъй като го придобил от лице, което не било собственик - И.Г..

Молят съда, да постанови решение, с което да признае за установено, че ищците са собственици на горепосочения недвижим имот, а именно: нива в местността „Кьор бунар", с площ от 5.102 дка /пет декара сто и два квадратни метра/, четвърта категория, съставляваща имот № 042007 - четиридесет и две хиляди и седем по плана за земеразделяне на землището на с. М.Д., ЕКНМ 46588, община Б.Д., ***, при граници: имот № 042006, кад. № 000172 Полски път, имот № 042008, имот № 042014, който имот е във владението на ответника, тъй като същият го е придобил от лице, което не е собственик и е нямал право да се разпорежда с него, съответно и в пряка връзка с това и на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК да отмени нотариалния акт, който легитимира ответника като собственик на процесния имот. Претендира разноски.

3

Ответникът „Т.Е.П." ЕООД оспорва изцяло предявените искове.

Оспорва правото на собственост на ищците, като правоприемници, в качеството им на наследници на Л. Г. Г., като твърди, че техният праводател не бил придобил правото на собственост или дори да го бил придобил, той, респ. ищците го изгубили, тъй като ответниците са го придобили. Твърдят, че „Т.Е.П." има правото на собственост върху процесния имот по силата на нотариален акт за покупко-продажба от 07.10.2014 г., акт 169, том 11, дело 2162/2014 г. по описа на Служба вписвания, Агенция по вписвания - Чирпан.

Независимо от горното и при условията на евентуалност, дори И.Г. да била продала имота на ищците, ответникът бил придобил имота от собственик, тъй като И.Г. го била придобила включително на оригинерно правно основание в периода 1999-2009 г. (дори до 2014 г.) като осъществявала владение повече от 10 години, владяла и се разпореждала с имота след продажбата в полза на ищците. Твърди, че „Т.Е.П." ЕООД упражнявало добросъвестно владение на имота в периода 2014-2020 г., в резултат на което го придобило с кратка 5годишна давност (2014-2020 г.). Общият праводател И.Г. била упражнила недобросъвестно владение в периода 1999 - 2014 г. „Т.Е.П." ЕООД придобило имота като недобросъвестен владелец в периода 2006-2020 г., като присъединявало това на своя праводател И.Г.. Поради горното, оспорва правото на собственост на ищците, защото право на собственост било придобито от ответното дружество, поради изтекла 10-годишна придобивна давност за периодите посочени по горе. Ответното дружество признава факта на владение на процесния имот, като твърди, че наследодателят на ищците, съответно ищците, не са посещавали имота, не са заявявали права в тази връзка, не са владели или обработвали имота, никой не се противопоставял на владението и обработването на земята, извършвано от ответника. През периода 2008 - 2010 г. И.Г. отдала под наем на Г.П.М. процесния имот, като последната била заявила този факт в Министерство на земеделието и попълнила анкетни карти като земеделски производител за него. В периода 2011-2014 г. И.Г. отдала под аренда имота на Г.П.М. с договор за аренда от 14.02.2011 г., вписан в Службата по вписвания. Твърдят, че на 07.10.2014 г.

И.Г. продала на „Т.Е.П." ЕООД, а дружеството придобило имота по силата на нотариален акт за покупко-продажба от 07.10.2014 г. Ответникът продължавал да владее и обработва имота необезпокоявано до 2020 г., което доказвало неговата добросъвестност, както и заявените права на собственост, своенето на имота от страна на праводателя И.Г.. След като И.Г. (първи собственик на имота) отдавала имота под наем, под аренда и се разпореждала с него необезпокоявано толкова години, се налагал извод, че ответникът добросъвестно вярвал, че И.Г. е собственик на земята, тъй като от своя страна демонстрирала и заявила собствени права. Тя владеела имота и предала достъпа до него за обработването му и заявявала правата си публично и необезпокоявано. Страните били дали гласност на договора за аренда, като го вписали и фактът на обработване на земята бил очевиден за всички в района.

Видно от онлайн справка в Службата по вписвания, разпоредителна сделка от 4

1999 година, която ищците твърдели да ги легитимира като собственици, не била отразена. При справка отдалечен достъп тази информация отсъствала.

При проверка за собствеността на имота и тежести върху него, „Т.Е.П." ЕООД не установило никакви съмнения относно правото на собственост на праводателя си И.Г.. Нещо повече, видно от т. III на нотариалния акт от 2014 г. - продавачът Г. декларирала, че била собственик на имота, а нотариусът сочел, че изповядва сделката след като се е уверил в правото на собственост на продавача. Тези обстоятелства обосновавали добросъвестността на ответниците. Добросъвестност била налице, както към момента на сделката, така и след това, вероятно до 2020 г. Представя справка от Общинска служба по земеделие, от която било видно, че И.Г. била отбелязана като собственик на имотите към 2013 г. и че наследодателят на ищците не бил отбелязал свои права пред съответните служби. Това отново доказвало добросъвестността на ищците и намерението за своене на имота, демонстрирано от И.Г.. От горното следвало, че „Т.Е.П." ЕООД придобило владение на имота на годно правно основание с нот. акт от 2014 г., без да знае, че праводателят му не е собственик, което го правело добросъвестен владелец. Достатъчно било добросъвестността да е съществувала при възникване на правното основание.