Решение № 27 от 22.04.2024, Районен съд - Козлодуй
- Съд
- Районен съд - Козлодуй
- Дело
- Административно наказателно дело 370/2023
- Вид
- Решение № 27
- Подписан
- 22.04.2024
- В сила
- 09.05.2024
- Състав
- Николинка Лазарова Крумова
Цитирани разпоредби
- чл.143, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.100, ал.1, т.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.137А, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.183, ал.1, т.1, пр.3 · Закон за движението по пътищата
- чл.183, ал.4, т.7, пр.1 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 27 гр. Козлодуй, 22.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Николинка Л. Крумова при участието на секретаря Стела Б. Бочева като разгледа докладваното от Николинка Л. Крумова Административно наказателно дело № 20231440200370 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Образувано е по жалба на В. М. Д., ЕГН:********** от гр.Козлодуй, обл.Враца, ул.” Георги Д. „ №20, чрез процесуалния си представител адв.М.
С. от АК - Враца, с която е обжалвал наказателно постановление №23-0288000574/27.10.2023г. на Началника на РУ - Козлодуй, упълномощен със Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи.
С наказателно постановление №23-0288-000574/27.10.2023г. на Началника на РУ - Козлодуй, упълномощен със Заповед №8121з1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи на В. М. Д., ЕГН:********** от гр.Козлодуй, обл.Враца, ул.” Георги Д. „ №20, на основание чл.53, ал.1 от ЗАНН са наложени административни наказания, както следва – на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 50.00 лева за нарушение на чл.137А, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 10.00 лева / десет лева / за нарушение на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП.
С жалбата се оспорва издаденото наказателно постановление в частта, в която на същия е било наложено административно наказание за извършено 1 нарушение по чл.137А, ал.1 от ЗДвП.
За извършеното нарушение по чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП, издаденото НП не е оспорено и същото е влязло в сила.
Процесуалния представител на жалбоподателя в хода по същество счита, че от събраните по делото доказателства не се е установило, че жалбоподателят е управлявал лек автомобил на процесната дата и място, без да е поставил обезопасителен колан по време на движение.
В съдебно заседание са разпитани актосъставителят – Б. Р. Б. и свидетеля И. В. В..
Съдът на база на събраните писмени и гласни доказателства намери за установена следната фактическа обстановка:
На 05.10.2023г. в 10.44 часа, жалбоподателят управлявал в гр.Козлодуй, обл.Враца по ул.” Симеон Русков „ до бл.84, с посока на движение към ул.” Христо Ботев „ лек автомобил марка „ Сеат Леон „,с ДКН:ВР 6871 СВ, собственост на Р.Т.Д. Д. от гр.Козлодуй.В същото време зад него с патрулен автомобил се движели полицейските служители – св.Б. и св.В..С цел извършване на рутинна проверка органите на реда спрели управлявания от жалбоподателя автомобил.След като жалбоподателят спрял, полицейските служители отишли до автомобила му.Водачът бил без поставен обезопасителен колан.
За констатираното нарушение актосъставителят Б. Б., съставил на жалбоподателя АУАН №1033071/05.10.2023г., за това, че на 05.10.2023г. в 10.44 часа, в гр.Козлодуй, ул.” Симеон Русков „ до бл.84, с посока на движение към ул.” Христо Ботев „ е управлявал лек автомобил марка „ Сеат Леон „, с ДКН:ВР 6871 СВ, собственост на Р.Т.Д. Д. от гр.Козлодуй, като не е поставил обезопасителен колан по време на движение, с който автомобила е оборудван.Видно от съдържанието на АУАН, като свидетел - очевидец по същия бил вписан И. В..В така съставения АУАН било вписано, че жалбоподателят няма възражения.
АНО, след като е проверил акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост, е установил, че нарушителят е извършил деянието виновно, в резултат на което в законоустановения срок е издал обжалваното наказателно постановление №23-0288-000574/27.10.2023г. на Началника на РУ - Козлодуй, 2 упълномощен със Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи.
НП е било връчено на жалбоподателя на дата 09.11.2023г..
След като анализира събраните доказателства и взе в предвид възраженията изложени в жалбата, съдът следва да провери изцяло законосъобразността на обжалваното наказателно постановление.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на разпитаните по делото свидетели, както и от приложените и приети по делото писмени доказателства, които са безпротиворечиви относно подлежащите на доказване факти и установяват по несъмнен начин възприетата фактическа обстановка, като последователни и логични.
Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели.
Съдът кредитира и писмените доказателства по делото, които са еднопосочни, последователни и безпротиворечиви.
Жалбата е подадена от активно легитимирано лице, в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което е допустима, като съдът притежава материална и териториална компетентност за разглеждането й.
По делото се установи, че АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност.
На следващо място, за да бъде законосъобразно издаденото Наказателно постановление следва да има съответствие между отразеното в него и в АУАН, въз основа на който се издава.В настоящият случай съдът счита, че това съответствие е налице досежно текстовото описание на нарушението.
Разпоредбата на чл.40 от ЗАНН урежда правилата за съставяне на АУАН в зависимост от това, дали той се съставя от актосъставителя в присъствието на свидетелите на нарушението или не.Съгласно чл.40 ал.1 от ЗАНН, когато АУАН се съставя в присъствието на свидетел на нарушението, актът се подписва от актосъставителя и свидетеля.Разпоредбата на чл.40 от ЗАНН урежда правилата за съставяне на АУАН в зависимост от това, дали той се съставя от актосъставителя в присъствието на свидетелите на нарушението или не.В случай, че при извършване на нарушението не е имало свидетели или АУАН не може да бъде съставен в тяхно присъствие, ал.3 на 3 чл.40 задължава актът да бъде съставен в присъствието на двама други свидетели, които са свидетели на съставянето на АУАН, а не свидетели на извършеното административното нарушение, като това изрично следва да се отбелязва в акта.Съгласно чл.43, ал.1 от ЗАНН, необходимо е актът да бъде подписан поне от един от свидетелите, посочени в него, което е достатъчно за неговата валидност.Критерият за същественост или не на процесуалното нарушение е обстоятелството дали нарушението е от категорията на тези, допускането на които е ограничило правата на някоя от страните в процеса.Ролята на свидетелите е декларативна, тяхното присъствие или отсъствие не накърнява правото на защита на нарушителя, като същевременно не води и до съществен порок на акта.Още повече, че в конкретния случай сме изправени пред хипотезата на ал.1 на чл.40 от ЗАНН.В случая, видно от административнонаказателната приписка, АУАН е съставен от Б. Б. – младши автоконтрольор при РУ на МВР - Козлодуй в присъствието на свидетеля очевидец на нарушението – И. В., поради което не е нарушена посочената по – горе процедура.
Съществено нарушение на административно производствените правила е налице, когато допуснатото нарушение е ограничило правото на защита на нарушителя или когато в случай, че не е допуснато, крайния резултат би бил различен.
По приложението на материалния и процесуалния закон:
За възприемане на описаната фактическа обстановка по делото съдът обсъди посочените в жалбата възражения, доводите и становищата на страните.
Съгласно чл.137А, ал.1 от ЗДвП, водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани.
Съгласно чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП, наказва се с глоба 50.00 лева водач, който не изпълнява задължението за използване на предпазен колан.
Относно това, осъществено ли е оспорваното от страна на жалбоподателя нарушение по чл.137А, ал.1 от ЗДвП, съдът счита, че от съвкупния анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства същото не се доказва по несъмнен начин.Според показанията на св.В., по 4 време на обход с колегата му са спрели за рутинна проверка чрез светлинен и звуков сигнал процесния автомобил, който се движел пред тях, като установили, че жалбоподателят управлява автомобила без поставен обезопасителен колан.Свидетелят заявява, че не може да посочи точно в кой момент е възприел, че водачът е без обезопасителен колан, дали е преди да подадат сигнала за спиране, в момента на спирането или след като е спрял, както и, че и друг път се е случвало жалбоподателя да управлява без колан, поради което са предположили, че и на процесната дата и място е управлявал без колан, поради което са го спрели за рутинна проверка.Св.Б. от своя страна заявява, че не помни обстоятелства около самото спиране, че доколкото си спомня са били изпробвали водача за наркотици, както и изказва предположения, че щом са предприели мерки да го спрат, значи са видели, че е без колан, че нямало да го спрат без причина.
С оглед гореизложеното съдът напълно споделя становището на защитата, че не е доказано по безспорен начин, че жалбоподателят е управлявал МПС без поставен обезопасителен колан.Правилно защитата излага, че в показанията на разпитаните по делото свидетели не се съдържат данни за констатации върху поведението на водача при управлението на автомобила преди спирането му за проверка, а поставянето на колан е задължително само по време на движение.
От така събраните доказателства не може да се установи по безспорен и категоричен начин, че при управлението на лекия автомобил водачът е бил без поставен обезопасителен колан и че не е свалил същия след като е бил спрян до идването на органите на реда до автомобила му.Казаното от полицейските служители са само предположения, на които едно обвинение не може да бъде изградено
Ето защо наказателното постановление, в частта относно наложената глоба за нарушение на чл.137А, ал.1 от ЗДвП в размер на 50.00 / петдесет лева /, следва да бъде отменено.
За защита на правата и законно установените си интереси жалбоподателят е упълномощил свой процесуален представител по делото – адвокат М. С. от АК - Враца. от
Според представения по делото договор за правна защита и съдействие 09.11.2023г., за осъщественото процесуално представителство 5 жалбоподателят е заплатила на адв.М.С. при подписване на договора сума в размер на 400.00 лева / четиристотин лева /.
Съгласно чл.63д, ал.3 от ЗАНН, страните имат право на разноски, които се присъждат по реда на АПК.Съгласно чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказът да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.
Съгласно чл.18, ал.2 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по реда на чл.7, ал.2 върху стойността на всяка наложена глоба, санкция и/или обезщетение.
В случая на жалбоподателя с НП са наложени общо пет глоби, всяка в размер под 1000.00 лева за извършени общо пет нарушения по ЗДвП.
Съгласно чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с интерес до 1000.00 лева, минималното адвокатско възнаграждение е 400.00 лева, поради което претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 400.00 лева не се явява прекомерно с оглед посочената по – горе разпоредба на чл.18, ал.2 от Наредбата.
Когато органът няма собствен бюджет, съгласно чл.27, ал.2, изр.2 от ГПК, който се прилага субсидиарно, разноските се дължат от непосредствено по – горестоящия държавен орган с бюджет, който в случая е ОД на МВР – Враца.
Предвид изхода на делото, искането за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като на основание чл.63д, ал.3 от ЗАНН, вр.чл.143, ал.1 от АПК, ОД на МВР – Враца към която е РУ на МВР – АЕЦ Козлодуй, следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя сума в размер на 400.00 лева / четиристотин лева /, представляващи разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.