Решение № 498 от 02.09.2026, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 498 гр. Ямбол, 02.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Георги Ст. Георгиев при участието на секретаря Й. Г. П. като разгледа докладваното от Георги Ст. Георгиев Гражданско дело № 20262330101238 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 4, ал. 1 във връзка с чл. 8, т. 1 и чл.18, ал.1 Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/.

Образувано е по повод на подадена молба от Д. И. Б. с ЕГН ********** от гр. Я.

************* , за издаване на заповед за защита срещу осъществено по отношение на молителката домашно насилие от страна на лице което й е дъщеря Т. Т. Б.- Х., ЕГН ********** от гр. Я. ************* .

В молбата са описани фактите и обстоятелствата, при които е извършено конкретното твърдяно домашно насилие, а именно:

Молителката твърде, че ответника й е дъщеря с която заедно живеели на посочения погоре адрес. От няколко години същата имала психични проблеми- биполярно афективно разстройство, и когато изпаднела в криза и в комбинация с употреба на алкохол ставала много агресивна и упражнявала върху нея физически тормоз. Твърди се, че през 2024 г. при един такъв случай ответницата нанесла на молителката сериозен побой, при което и счупила прешлени на гърба, които не били зараснали и последната имала болки и до сега. На 05.05.2026 г. молителката приготвяла обяда, като ответницата била афектирана от разговора който водила по телефона с приятеля си. Започнала да и крещи и да я обижда. Молителката отишла на балкона, но ответницата започнала да я влачи към стаята, при което първата се спънала в прага на балконската врата и паднала на пода, като се разкървавил носът и изцапала пода. Тогава ответницата и казала да почне да чисти кръвта, като същевременно я налагала с ритници. През това време се звъннало на вратата и непознат мъжки глас попитал дали имало проблеми, като ответницата му казала, че всичко било наред. Въпреки болките 1 които изпитвала молителката оправила всичко, като простила на дъщеря си. На 21.06.2026 г. около 11.00 ч. молителката и ответницата си били в къщи, като първата отишла да пие вода.

През това време ответницата и се ракрещяла, че не била я удостоила тя първа да пие вода, като изневиделица я нападнала и започнала да я удря с юмруци по главата. В един момент същата я пуснала, като молителката избягала навън. Отишла в близкия магазин, откъдето се обадила на внука си и му разказала, как била бита от ответницата. Двамата отишли до полицията, като след това звъннала на тел.112. Върнала се пред блока където изчакала полицаите, като с тях се качили до апартамента.

Ответницата дала показания, като молителката била насочена към социална услуга, където се намирала и в момента.

Молителката твърди, че се страхува за живота си и претендира налагане на мерки за защита по ЗЗДН.

Прилагат писмени доказателства- декларация за извършено домашно насилие по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН .

В срока за отговор на молбата за домашно насилие не е постъпил такъв от ответника.

В съдебно заседание молителката се явява лично и се представлява от адв. М.- ЯАК, чрез който сочи доказателства и претендират налагане на мерките по заповедта за незабавна защита.

В съдебно заседание ответника по молбата редовно уведомен не се явява и не се представлява, като не взема отношение по молбата.

Ямболският районен съд, като взе предвид постъпилата молба, изложените в нея доводи, събраните по делото доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Молбата е подадена в законоустановения едномесечен срок по чл.10, ал.1 от акта на домашното насилие срещу лице, спрямо което може да се търси защита по реда на ЗЗДН – лице, който е възходяща на молителката, нейна дъщеря и същата е допустима, като разгледана по същество е и основателна.

За доказване на твърденията си, молителката е ангажирал декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН. По делото са събрани писмени доказателства, а именно материалите от полицейската преписка, от която се установява, че полицейските служители на 21.06.2026 г. около 17.15 ч. посетили скандал между майка и дъщеря. На място установили, че сигнала се подава от молителката Д. И. Б., която им заявила, че на адреса живее с дъщеря си, а именно ответника Т. Т. Б.- Х.. Също така им заявила, че последната от три дни употребявала алкохол, като изпила около 3 бутилки и между тях възникнал скандал. Причината за същия бил, че молителката си сипала да пие чаша вода, като ответника и се развикала, че постъпва егоистично, че първо на нея не сипала да пие вода. Нанесла и няколко удара с юмруци по гърба и главата, след което молителката успяла да излезе и се обадила на полицията, чрез тел. 112. На адреса полицейските служители установила ответника, като същата била във видимо нетрезво състояние, говорила заваляно, като потвърдила казаното от майка си и 2 нанесения над нея побой. Също така молителката споделила с полицейските служители, че ответника била лекувана в ПО при МБАЛ- Я., което наложило съдействие от ЦСМП за отвеждане и консултиране на същата с психиатър, като молителката била настанена в Кризисен център. Ответника е предупредена с протокол за предупреждение на основание чл.65 ЗМВР, а именно да не извършва актове на домашно насилие спрямо Д. И. Б., като при неспазване на горното, същата е предупредена за отговорността по чл.5, ал.1, т.1 ЗЗДН.

Отделно от това съдът приема за доказан и случая на 05.05.2026 г. като на молителката от страна на ответника е нанесен психически и физически тормоз и побой, като от страна на ответника не бяха ангажирани никакви доказателства за опровергаването на твърдените от молителката факти.

В сведението си по полицейската преписка ответника написала, че съжалява и повече нямало да се повтори.

От приложените по делото справки се установява, че ответника не е осъждана, като от направената справка в САС и ЕИСС на 24.06.2026 г. се установява, че по ЗЗДН било образувано друго дело между страните с № ****/2023 г., като с определение същото е прекратено на основание чл.232 ГПК, чл.11, ал.3 и чл.19, ал.3 ЗЗДН поради оттегляне на молбата за домашно насилие от молителката Д. И. Б. срещу ответника по молбата Т. Т. Б.Х.. От приложената справка от „ДКЦ 1 Я.“ ЕООД се установява, че страните нямат регистрирани посещения и не се водели на психиатричен кабинет. В полицейската преписка се съдържа писмо от МБАЛ“*******“ АД АД гр. Я. от която се установява, че ответника Т.

Т. Б.- Х. била приета за лечение в психиатричното отделение от 23.07.2020 г. до 20.09.2020 г. с диагноза „биполярно афективно разстройство“.

Според нормата на чл.2, ал.1 ЗЗДН, за домашно насилие се счита всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка. От своя страна в чл.3 ЗЗДН лимитивно е очертан и кръгът на субектите, чиито действия се санкционират от този закон. В настоящия случай по безспорен начин е установено, че страните по делото попадат в обхвата на разпоредбите на ЗЗДН при условията на чл.3, т. 4 ЗЗДН- с оглед на това, че ответника е лице, което е възходящ на молителката, като нейна дъщеря.

Съдът намира за доказани фактите и обстоятелствата изложени в молбата за домашно насилие. За да обоснове този си извод за осъществен акт на домашно насилие от страна на ответника, съдът кредитира като годно доказателство представената по делото декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН, с оглед разпоредбата на чл.13, ал.3 ЗЗДН, касаеща нейната формална доказателствена сила. Отделно от това съдът следва да кредитира събраните писмени доказателства, като в тази връзка в настоящото производство не бяха събрани доказателства които да опровергават доказателствената сила на посочената по-горе декларация и на 3 останалите събрани писмени доказателства..

Отделно от това съдът намира, че действията на ответника представляват домашно насилие по този закон. В тази насока следва да се посочи, че ответника осъществявал постоянен психически, емоционален и физически тормоз спрямо молителката, като след употреба на алкохол същата започвала да тормози майка си и да и нанася побой.

Посочените по- горе действията извършени от ответника съдът приема, че представляват такива на физическо, психичното и емоционално насилие, т.е. осъществяват признаците на домашно насилие по смисъла на закона, което пък от своя страна накарало молителката да потърси съдействие от органите на полицията.

Както бе посочено и по-горе това е второто дело между страните, като първото е прекратено след оттеглянето на молбата от страна на молителката. Въпреки това ответника продължила с насилническите действия над молителката, които са се повторили и според съда доказва реалната опасност за живота и здравето на молителката.

Отделно от това в полицейската преписка се установява, че служители на полицията съставили протокол за предупреждение на ответника, като същия е съставен от длъжностно лице в кръга на правомощията му и представлява доказателство, че органите на реда са установили непосредствен риск и проявено агресивно поведение на място от страна на ответника.

С оглед на установеното, съдът счита, че са налице условията за налагане на мерките, предвидени за защита от домашно насилие в чл.5, ал.1 ЗЗДН спрямо пострадалото лице Д. И.

Б. , като по отношение на ответника Т. Т. Б.- Х. следва да бъдат наложени следните мерки : по чл.5, ал.1, т.1 задължаване на извършителя да се въздържа от домашно насилие по отношение на молителката ; чл.5, ал.1, т.2 отстраняване на извършителя Т. Т. Б.- Х. от съвместното обитавано жилище с молителката, за срок от 18 месеца; чл.5, ал.1, т.3 забрана на ответника да доближава жилището на молителката , местата й на работа и местата и за социални контакти и отдих на разстояние по-малко от 100 метра, за срок от 18 месеца; чл.5, ал.1, т.4 забрана на извършителя да осъществяват контакт с пострадалото лице Д. И. Б. под каквато и да е форма, включително по телефона, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация, за срок от 18 месеца .

Видът, условията и срока на продължителност на мярката по чл.5, ал.1, т.1 т. 2, т.3 и т.4 ЗЗДН, съдът определи, като съобрази вида, характера и тежестта на извършения от ответника акт на домашно насилие. В тази връзка съдът следва да отбележи, че въпреки дадения шанс на ответника от молителката като нейна майка с прекратяване на първото дело и същата да се поправи, ответницата го е приела като чувство за безнаказаност и продължала с оказване на физически и психически тормоз. В тази връзка съдът приема, че проявеното от страна на ответника насилие не е изолиран битов инцидент, а траен поведенчески модел, който се повтаря и задълбочава, което е наложило и сигнализирането на полицейските органи. Отделно от това следва да се отбележи, че ответника не контролира гнева си, като тези нейни прояви съчетани с алкохол и заболяването прави съжителството с 4 молителката абсолютно несъвместимо с правото и на лична безопасност. Домът в който същите живеят, се е превърнал в постоянен страх и физически тормоз за молителката, което пък налага физическо разделяне, чрез принудително отстраняване на ответника.

Съдът счита,че определения максимален срок на трите по горе мерки по ЗЗДН ще бъде достатъчен за постигане целите на закона, а именно молителката да се отърси от причинените травми, без да живее под постоянен стрес. В случай, че проблемите между страните продължават и след изтичането на този срок, всяка от тях следва да потърси правата си по друг ред.

На основание чл. 5, ал. 2 ЗЗДН, съдът намира, че следва да приспадне от срока на определените мерки за защита от домашно насилие, срокът на действие на мерките по издадената срещу ответника заповед за незабавна защита ***, считано от 24.06.2026 г.

На основание чл. 11, ал. 2 от същия закон във вр. с чл. 16 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по реда на ГПК, в тежест на ответника следва да се възложи и заплащането на държавната такса за настоящото производство в размер на 12, 78 евро.