Определение № 1447 от 25.03.2025, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1447 гр. София, 25.03.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Маргарита Соколова

Членове:

Светлана Калинова

Гълъбина Генчева като разгледа докладваното от Светлана Калинова Касационно гражданско дело № 20248002103712 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх. № 20058/06.08.2024г., подадена от Я. И. Я., чрез процесуалния представител адвокат Р. Д. от АК- В., срещу решение № 745/02.07.2024г. по в. гр. д. № 909/2024г. на Варненския окръжен съд, с което като е потвърдено първоинстанционното решение № 621/28.02.2024г. по гр.д. № 7300/2022г. на Варненския районен съд, са отхвърлени предявените от касатора срещу Д. П. Г.-В., конституирана по реда на чл. 227 ГПК на мястото на починалия в хода на процеса първоначален ответник П. Г.

Д., искове, както следва:

- петиторен иск с правна квалификация по чл. 108 ЗС за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът е титуляр на абсолютното вещно право на собственост върху реална част с площ от 140 кв. м., ситуирани върху имот с идентификатор [№] с обща площ от 2 774 кв. м., находящ се в [населено място], район „А.“, местност „Б.

Юг“, изобразени във форма на четириъгълник върху представената по гр. д. № 20993/2019г. на ВРС, на лист 113, комбинирана скица към допълнителна СТЕ, щриховани с червен щрих и обозначение с условен № 0,1, на основание договор за продажба на имот - частна общинска собственост от 30.05.2018г. и осъждане на ответника да предаде владението върху гореописаната реална част на ищеца;

- осъдителен облигационен иск с правна квалификация чл. 59 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер от 660 лева, представляваща обезщетение за лишаване от правото му на ползване на гореописаната реална част от 140 кв. м. от недвижим имот с идендификатор [№], находящ се в [населено място], район „А.“, местност „Б. Юг“ за периода от 30.05.2018г. до 28.03.2019г. и от 23.03.2022г. до 07.06.2022г., ведно с обезщетението за 1 забава в размер на законната лихва, считано от подаване на исковата молба в съда на 07.06.2022г., до окончателното погасяване на задължението и са присъдени сторените по делото разноски.

Решението е постановено при участието на трето лице-помагач [община], конституирано на страната на ищеца Я. И. Я..

В касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон, поради което се моли за отменяването му и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявените искове бъдат уважени със законните последици.

В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, по въпросите:

1.С оглед правилното тълкуване на разпоредбата на чл. 25, ал. 1, изр. 1 ЗСПЗЗ: Разпоредбата на чл. 25, ал. 1, изр. 1 ЗСПЗЗ предвижда, че земеделската земя, която не принадлежи на граждани, юридически лица или държавата, е общинска собственост. Заявяването на една реституционна претенция основание ли е земята да не стане общинска собственост?

Заявяването може ли да се приравни на едно доказано притежание? Ако сме изправени пред хипотезата на неправилно заявени претенции, на неоснователно заявени претенции, или на заявени, но впоследствие оттеглени претенции - то тогава във всички тези случаи има ли възстановяване на правото на собственост? В едни такива случаи да се приеме, че общината никога не би могла да придобие собствеността - е в пълно противоречие с логиката и духа на закона;

2. В случай, че е съставен абсолютно законосъобразно Акт за общинска собственост, какви са правните отражения на доказания по делото факт, че т. нар. в жалбата ни „псевдореститути“ не са обжалвали и възразили по никакъв начин съставянето на този акт за общинска собственост, касаещ и уж заявените от тях земи;

3.Може ли да се заявяват самостоятелни, отделни реституционни претенции върху имот, за който фактите установяват, че представлява остатъчна площ от одобрен ПНИ? Законът позволява ли това;

4.Допустим ли е косвен съдебен контрол от страна на ангажирания с един вещноправен спор съд над една заповед на Областната администрация - В. за одобряване на ПНИ, която заповед очевидно е издадена преждевременно и немотивирано относно остатъчен имот (в случая - НПИ №3581) с площ от 5107 кв.м на основание само на едно първично удостоверително решение (в случая - Решение № 725/26.07.2000 г.) на ПК В., в което признатото право на собственост се отнася за неидентифициран с планоснимачен номер имот по ПСИГ (План на старите имотни граници);

5. Принципен въпрос; Допустимо ли е бивши ползватели (каквито се явяват нашите опоненти по делото) да се позовават на права на реститути, упражнявайки симулативно тези права? Не е ли това правен парадокс - бивши ползватели да защитават правата на реститутите;

6. В хипотеза, при която в полза на записан бивш собственик (на стар имот № 512) в разписния лист към ПСИГ/ПКП не е постановено конкретно решение (с посочен 2 идентификационен планоснимачен номер 512) на Поземлена комисия - В., то следва ли от това законното право на [община] върху останал незаявен за възстановяване стар имот (в случая - № 512) да бъде предаден в собственост на [община];

7. Възниква ли колизия на придобивни права между [община] и останал с неидентифициран бивш собственик на стар имот № 512, подлежащ на възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ, попадащ в приложното поле на § 4 - ПЗР ЗСПЗЗ, респективно - остатъчен имот [№] (с площ от 5104 кв.м.), сформиран графично по ПНИ 2002-2003г., респективно новообразувани имоти №№... и ... по ПНИ - 2007г. (след заличаването на НПИ №... - също с неидентифициран собственик - следователно - непринадлежащ на граждани;

8. Допустимо ли е Решение № 725/26.07.2000 г. на ПК - В. да се третира от съдебните състави на ВРС и ВОС като годен титул за възникване на материално-правна легитимация за наследствено правоприемство на „наследниците на К.“ върху остатъчен имот № 3581 - който е останал с неидентифициран собственик.

Поддържа се и становище за очевидна неправилност на атакуваното решение по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответницата по касация Д. П. Г.-В., чрез процесуалния си представител адвокат Женя К. от АК-В., изразява становище за недопустимост на касационната жалба срещу въззивното решение, в частта му по иска по чл. 59 ЗЗД, както и че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение по иска по чл. 108 ЗС, респ. за неоснователност на касационната жалба.

Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Третото лице помагач - [община] не е депозирало становище по касационната жалба в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирано лице, чрез упълномощен адвокат, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, който не попада в изключенията на чл. 280, ал. 3 ГПК и е процесуално допустима.

Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията на съда са следните:

Производството пред първата инстанция е образувано по предявени от Я. И. Я. срещу П. Г.

Д., починал в хода на процеса и заместен по реда на чл. 227 ГПК от Д. П. Г.-В., искови претенции за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на процесната реална част с площ от 140 кв. м., ситуирани върху имот с идендификатор *** с обща площ от 2 774 кв. м., находящ се в [населено място], район „А.“, местност „Б. Юг“ на основание договор за продажба на имот - частна общинска собственост от 30.05.2018г. и осъждане на ответника да му предаде владението върху имота, както и за заплащане на сумата от 660 лева, представляваща обезщетение за лишаване от правото на ползване на тази реална част за периода от 30.05.2018г. до 28.03.2019г. и от 23.03.2022г. до 07.06.2022г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 07.06.2022г. до окончателното плащане.

В исковата молба ищецът е изложил твърдения, че с договор за продажба на имот - частна общинска собственост № Д18000890ВН от 30.05.2018г., е придобил собствеността върху 3 имот с идентификатор [№], с обща площ от 2 774 кв. м., находящ се в [населено място], район „А.“, местност „Б. Юг“. Владението му било предадено на 01.06.2018г., за което бил съставен приемо-предавателен протокол, но без процесната реална част от 140 кв.м., която била в държане на ответника. На 28.03.2022г. ищецът отнел владението на ответника, но след това бил осъден с решение по гр. д. № 20993/2019г. на Варненския районен съд да предаде на П. Г. Д. владението върху процесаната реална част и с протокол за въвод във владение по образуваното въз основа на посоченото решение изпълнително дело № 20227190400075 на ЧСИ С. Я., ответникът отново бил въведен във владение на реалната част от 140 кв.м. Поддържа, че праводателят му [община] е била собственик на имота с идентификатор [№] на основание чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ. Имотът попадал в територия стопанисвана от ТКЗС, като земята е била обобществена. Твърди, че имотите в процесната местност имали статут на държавни поземлени имоти, правото на собственост върху които не можело да се придобива по давност. Поддържа, че процесният имот не съставлявал земя по смисъла на чл. 19 ЗСПЗЗ, защото от момента на създаването на СО „Б.-юг“ земята изгубила земеделския си характер. Твърди, че към 2002г. при влизане в сила на ПНИ, процесният новосъздаден имот не е бил засегнат от реституционни решения и заповеди по § 4к, ал. 7 на ПЗР на ЗСПЗЗ, не е бил изкупен по реда на § 4а или § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ от ползватели, на които е бил предоставен за ползване, нито е имал характеристиките на държавен такъв. Твърди, че ответникът упражнява фактическа власт върху процесната реална част, без да има годно правно основание за това, поради което дължи и парично обезщетение за лишаването му от ползване на имота.

В срока по чл. 131 ответникът е депозирал писмен отговор, с който е оспорил исковете като неоснователни. Оспорил е твърдението, че ищецът е придобил правото на собственост върху процесния имот като поддържа, че праводателят му не е бил собственик на имота, тъй като по отношение на общината не било налице твърдяното от ищеца придобивно основание по чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ. Твърди, че имот с идентификатор [№] попада в имот, заявен за възстановяване в полза на наследниците на К. Т. Г., представляващ нива от 5 дка, шеста категория, намираща се в терен по §4 на Г. в м-ст Ф. (Б.-Юг), по отношение на който с Решение № 725/27.07.2000 г. на ПК- В. е било признато право на собственост на наследниците на К. Т. Г.. Посочва, че на 10.02.1992г. синът на К. Т. Г., починала на 18.11.1975г., е подал заявление до Общинската поземлена комисия-В. за възстановяване собствеността върху земеделските земи на наследодателката му в землището на Г., общ. В., като процесният имот с идентификатор [№] по действащата КК попада в границите на новообразуван имот № 3581 по ПНИ на с.о. „Б.-юг“, земл. „Г.“, общ. В. и новообразуваният имот е записан на наследниците на К. Х. М., като имената К. Т. Г. и К. Х. М. са били на едно и също лице. Посочва, че със заповед от 02.10.2007г. на Областния управител на обл. В., влязла в законна сила на 05.06.2009г., са изменени предходни заповеди за одобряване на ПНИ на с. о. „Б.- юг“, земл. „Г.“, като имот № 3581 е заличен, а на негово място са обособени няколко новообразувани имота, между които НИ № 4295 с площ от 2776 кв. м. и НИ №... с площ от 1128 кв. м. и двата били вписани в регистъра към ПНИ за наследниците на К. Х. М.. Твърди, че процесният имот с идентификатор №... е идентичен на 4 новообразувания НИ пл. № 4295, който попада в имот признат за възстановяване по реда на § 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ на наследниците на К. Х. М., с имена по мъж - К. Т. Г.. И преди, и след изменението на КККР през 2011 г., ПИ с идентификатор [№] е бил записан в кадастралния регистър като собственост на наследниците на К. Х. М., съобразно влезлия в сила ПНИ по отношение на НИ № 4295. Оспорвва твърденията на ищеца, че процесният имот не е бил засегнат от реституционни решения; че към 2002г. е влязъл в сила ПНИ за същия; че [община] е придобила собствеността върху имота на основание чл. 25 ЗСПЗЗ.