Решение № 363 от 08.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 363 гр. София, 08.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИХАЕЛА КАСАБОВАХРАНОВА при участието на секретаря ВИКТОРИЯ С. ИВАНОВА ДОКОВА като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА

Гражданско дело № 20251110100133 по описа за 2025 година

Образувано е по искова молба на Х. Г. Г., И. Г. Г. и Г. Г. Г. срещу „Е. М.“ ЕООД, с която всеки от ищците предявява иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че всеки един от ищците не дължи на ответника следните вземания: сумата от 3719,52 лева, от които: 3006,65 лева– главница, ведно със законната лихва от 09.06.2010г. до изплащане на вземането;

621,26 лева - договорна лихва по чл. 4 от Договора за кредит за периода от 07.01.2009 г. до 08.06.2010 г., 91,62 лева наказателна лихва за просрочени главници по чл. 7 Договора за кредит за периода за периода от 07.01.2009 г. до 08.06.2010 г., дължими по Договор за потребителски кредит от 10.08.2007 г., сключен с „ОББ“ АД, вземанията по който се твърди да са прехвърлени на ответника с договор за цесия, поради погасяването им по давност.

В исковата и уточнителната молба се твърди, че техният наследодател Г. З. М. е сключил с праводателя на ответника „ОББ“ АД (ОББ АД) Договор за потребителски кредит от 10.08.2007 г. По искане на ОББ АД била издадена заповед за парично изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от 21.06.2010 г. по ч.гр.д. № 26273/2010 г. по описа на СРС. Поддържа се издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист да са обезсилени с определение от 07.07.2016 г. по ч.гр.д. № 26273/2010 г. по описа на СРС, 60 с-в. Считат, че не дължат процесните суми като погасени по давност. Сочат, че ответникът претендирал вземанията както по телефона, така и чрез писма, канейки ги да платят дължимите по договора суми.

Поддържа процесните вземания да са погасени по давност от обезсилването на издадената заповед по чл. 417 ГПК и изпълнителния лист 2016 г. до депозиране на исковата молба. Молят за уважаване на предявения иск. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът „Е. М.“ ЕООД е подал писмен отговор на исковата молба, с който излага становище за недопустимост на предявения иск, поради липса на правен интерес. Твърди се ответникът да не разполага с изпълнителен титул за процесните вземания. По същество поддържа неоснователност на иска. Излага съображения, че било погасено по давност само 1 правото на принудително изпълнение, но не и самото задължение. Моли за прекратяване на производството, при условията на евентуалност за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди доказателствата, достигна до следните фактически и правни изводи:

Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат претендираните права и формулираният петитум дават основание на съда да приеме, че е сезиран с искова претенция с правно основание чл. 124, ал. 1, предл. 3 ГПК. По предявения иск в тежест на ищеца е да докаже правния си интерес от търсеното съдебно установяване.

В доказателствена тежест на ответника е да докаже, че разполага с вземане в претендирания размер на претендираното основание, както и настъпването на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на погасителната давност по отношение на процесните вземания, за което не сочи доказателства.

Настоящият съдебен състав намира за неоснователни наведените в отговора на исковата молба доводи, с които се оспорва правният интерес на ищеца от предявяването на отрицателния установителен иск по чл. 124 ГПК. Според разпоредбата на чл. 124, ал. 1 ГПК всеки може да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно субективно право, или на едно правно отношение, когато има интерес от това. ГПК защитава в по-голяма степен интереса на всеки от спорещите да поиска установяването на действителното правно положение със сила на пресъдено нещо. Длъжникът има интерес от иск за несъществуване на вземането и когато не е заплашен непосредствено от принуда (процесуална или извънпроцесуална). В случая ищецът обосновава правния си интерес от предявяване на иска с твърдението, че процесните вземания са погасени по давност, като поддържа, че ответникът му е изпратил уведомително писмо за наличието на задължение по договор за кредит, вземанията, по който са му били прехвърлени от кредитора „ОББ“ АД, като го е поканил в определен срок от получаване на писмото да му заплати същите. Последното дава и право за длъжника да поиска със сила на пресъдено нещо да се отрече вземането след изтичане на срока на погасителната давност, в какъвто смисъл са и твърденията на ищците.

Също така в съдебната практика няма колебание по въпроса, че длъжникът по вземанията не е длъжен да чака кредитора да предяви съдебни претенции срещу него, за да се позове на изтекла погасителна давност, а може да стори това чрез предявяване на отрицателен установителен иск. В този случай предмет на установяване не е несъществуването на материалното право, а несъществуването на притезанието – правото на кредитора да предяви вземането по съдебен ред и да го изпълнява принудително – т.е. предмет на иска е установяване, че вземането не се дължи. В този смисъл изложените от ответника аргументи за недопустимост на исковете, основани на чл. 118 ЗЗД, са неоснователни.

Установява се по делото, че на 13.09.2024 г. „Е. М.“ ЕООД изпраща на електронната поща на Ина Г. писмо, към което прилага удостоверение за непогасен дълг и уведомление за цесия. От същите се установява, че ответното дружество е кредитор на Ина Г. на вземане по договор за кредит от10.08.2007 г., възлизащо към 13.09.2024 г. на сумата 26953,55 лв., прехвърлено от „ОББ“ АД в полза на дружеството на основание договор за цесия от 06.12.2013 г. Със същото длъжникът е поканен в петдневен срок от получаване на писмото да заплати посочените суми по цитираната в същото банкова сметка. Наред с това длъжникът Ина Г. е уведомена за извършената цесия, видно от приложеното уведомление, в това число и че всички суми по договора за кредит следва да бъдат заплащани на цесионера „Е. М.“ ЕООД.

От ангажираните по делото писмени доказателства, в това число и чрез изисканото за послужване ч.гр.д. № 26723/2010 г. по описа на СРС, 60 с-в се 2 установява, че между наследодателя на ищците – Г. З. М. и праводателя на ответника „ОББ“ АД е бил сключен договор за потребителски кредит без обезпечаване на 10.08.2007 г., по силата на който последната е предоставила на М. кредит в размер на 10000 лв., който последният се е задължил да възстанови, заедно с възнаградителна лихва, в срок до 07.08.2015 г.

Със заявление от 09.06.2010 г. по горното дело „ОББ“ АД е поискала издаването на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ – извлечение от сметка и изпълнителен лист за следните суми 9019,94 лв., представляваща главница, сумата 1863,77 лв., представляваща договорна лихва за периода 07.01.2009 г. до 08.06.2010 г., 274,86 лв., представляваща наказателна лихва за периода 07.01.2009 г. до 08.06.2010 г., ведно със законната лихва от датата на заявлението до окончателното плащане.

Посочено е, че сумите се претендират на основание настъпила на 07.03.2009 г. автоматична предсрочна изискуемост. На 14.06.2010 г. по делото са издадени заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист за сумите по заявлението, както и са присъдени разноски.

На 17.07.2013 г. ищците като наследници на длъжника Г. М. са депозирали възражение по чл. 417 ГПК при твърдението, че последният е починал преди депозиране на заявлението.

С влязло в сила на 09.09.2016 г. определение от 07.07.2016 г. издадената заповед за изпълнение от 14.06.2010 г. и изпълнителен лист са обезсилени, като производството по ч.гр.д. № 26723/2010 г. по описа на СРС, 60-ти състав е прекратено.

От ангажираните по делото писмени доказателства безспорно се установява, че ответното дружество е кредитор на ищците, като наследници на кредитополучателя Г.

М. по сключения между него и праводателя на ответника „ОББ“ АД договор за потребителски кредит без обезпечаване на 10.08.2007 г. Съдът намира, че вземанията по процесния договор са падежирали с оглед изтичане на крайния му срок - 07.08.2015 г. Не се твърди, а и не се доказва същите да са заплатени от ищците като наследници на кредитополучателя Г. М..

Ищците поддържат, че не дължат същите поради погасяването им по давност.

Следва да се посочи, че вземанията за главница се погасяват с изтичането на петгодишна давност, а акцесорното вземане за лихва с тригодишна давност. В хода на производството от страна на ответника не са ангажира доказателства съобразно разпределената му доказателствена тежест , че след настъпване на изискуемостта на вземанията, са се осъществили факти и обстоятелства, обусловили спиране или прекъсване на давностния срок за вземанията. Съдът приема, че давността за процесните вземания е започнала да тече от настъпване на изискуемостта за същите, най-късно с изтичане срока на договора – 07.08.2015 г., доколкото по делото на са ангажирани доказателства за настъпване изискуемостта на същите в по-ранен момент, следователно и към датата на исковата молба вземанията са били погасени по давност.

Но доколкото ищците излагат твърдения същите да са погасени по давност от по-късен момент от обезсилването на издадената заповед по чл. 417 ГПК и изпълнителния лист 2016 г. до депозиране на исковата молба, съдът намира предвид факта, че по делото не се установи след 09.09.2016 г. до депозиране на исковата молба да са осъществени факти и обстоятелства, обусловили спиране или прекъсване на давностния срок за вземанията, то давността за процесните вземания е изтекла.

Ето защо предявените отрицателни установителни искове са основателни и следва да бъдат уважени.

По разноските:

С оглед изхода на спора право на разноски имат ищците, които претендират при условията на разделност суми за държавна такса в общ размер на 446,34 лева, както и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1140 лева, съгласно приложения по делото договор и разписка. Горните суми се претендират при условията на разделна 3 отговорност, т.е. по 1/3 за всеки ищец.

Ответникът своевременно е релевирал възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Същото съдът с оглед ниската фактическа и правна сложност на спора, срочното приключване на делото, изобилната практика по приложението на предявения иск, неговата цена, икономическите условия в страната и не на последно място, предвиденото в Наредбата за възнагражденията за адвокатската работа, като ориентир за справедливото заплащане на адвокатския труд, намира за неоснователно, тъй като е определено за всеки един от ответниците в размер на по 380 лева, която съдът не е намира за прекомерно при съобразяване на горните критерии.

С оглед на горното ответникът следва да заплати в полза на всеки ищец сумата от по 528,78 лева (270,36 евро), равняваща се на по 1/3 от дължимите разноски, възлизащи общо на 1586,34 лева (811,08 евро).

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от Х. Г. Г., ЕГН **********, И. Г. Г., ЕГН ********** и Г. Г. Г., ЕГН **********, срещу „Е. М.“ ЕООД, ЕИК ********, искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че всеки един от ищците Х. Г.

Г., И. Г. Г. и Г. Г. Г. не дължи на „Е. М.“ ЕООД сумата от по 3719,52 лв., от които:

3006,65 лева– главница, ведно със законната лихва от 09.06.2010г. до изплащане на вземането; 621,26 лв. - договорна лихва по чл. 4 от Договора за кредит за периода от 07.01.2009 г. до 08.06.2010 г., сумата 91,62 лв. наказателна лихва за просрочени главници по чл. 7 договора за кредит за периода за периода от 07.01.2009 г. до 08.06.2010 г., дължими по договор за потребителски кредит от 10.08.2007 г., сключен с „ОББ“ АД, вземанията по който се твърди да са прехвърлени на ответника с договор за цесия, поради погасяване на правото на принудително изпълнение за вземанията с изтичане на предвидения в закона давностен срок.

ОСЪЖДА „Е. М.“ ЕООД, ЕИК ******** да заплати на Х. Г. Г., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 528,78 лева (270,36 евро) – разноски в производството.

Разпечатката съдържа 38 от 43 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3300d6e2-809f-4b6b-b803-377c6da12678