Решение № 143 от 30.08.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 143 гр. София, 30.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирина Петрова

Членове:

Десислава Добрева

Мария Бойчева при участието на секретаря Ина Г. Андонова като разгледа докладваното от Мария Бойчева Касационно търговско дело № 20238002901568 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на “БАНКА ДСК” АД, ЕИК 121830616, против решение № 237/26.06.2023 г. по в.гр.д. № 531/2022 г. по описа на Окръжен съд – Кюстендил, 1 състав, в частта, с която след отмяна на решение № 212/10.05.2022 г. по гр.д. № 1132/2021 г. на Районен съд – Дупница са отхвърлени предявените от банката против Б. Х. Б., в качеството му на наследник на Т.Х.Ч., осъдителни искове с правно основание чл. 430 ТЗ вр. с чл. 79, ал. 1, предл.1 и чл. 92, ал. 1 ЗЗД за дължими суми по договор за ипотечен кредит от 01.09.2006 г., сключен между “БАНКА ДСК” ЕАД и кредитополучателите Х.Б.Ч. и Т.Х.Ч., а именно: главница за разликата над 3 155,84 лева до 12 629,30 лева, и 159,68 лева - обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава 3%) съгласно т. 20.1. от общите условия към договора за периода от 14.05.2015 г. до 12.12.2019 г.

Въззивното решение в останалата част, потвърждаваща частичното 1 уважително решение на районния съд против ответника Б., не е обжалвано и е влязло в сила.

С касационната жалба са въведени оплаквания за неправилност на решението на въззивната инстанция в обжалваната част поради нарушение на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281, т. 3, предл. 1, 2 и 3 ГПК.

Сочи се, че правилно е установено от съда сключването на договора за кредит, предоставянето на кредитополучателите на заемната сума, както и качеството на ответниците Б. Б. и Л. Б. на наследници по закон на наследодателя кредитополучател Т.Х.Ч., приели наследството по силата на чл. 49, ал. 2 ЗН.

Релевира се, че на основание чл. 60, ал. 1 вр. с чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН двамата ответници отговарят за задълженията, с които наследството е обременено, съобразно получените равни наследствени дялове (по ½).

Акцентира се, че с нотариални покани от 12.08.2019 г. “БАНКА ДСК” АД е поканила наследниците на кредитополучателката Чакърова, в частност Б. Б.

(получил поканата на 01.10.2019 г.), да изпълнят задължението по процесния договор за кредит. Добавя се, че от приложената кореспонденция между страните в периода м. 10-11.2019 г. е видно, че ответниците са обсъждали с банката размера на дължимите суми. Навеждат се аргументи, че кредиторът е обявил предсрочната изискуемост на задължението с исковата молба поради забава в плащанията над 90 дни, като последното се установява от заключенията на съдебната експертиза. Изразява се несъгласие с мотивите на въззивния съд, че липсват доказателства ответникът да е уведомен какво дължи, да е бил поканен да плати и да е бил уведомен за падежа и размера на вноските по кредита, както и че няма доказателства изпратените писма да са връчени, но същите и не съдържали подобна информация. Оспорва се и направеният от окръжния съд извод, че не е налице обективната предпоставка за обявяване на предсрочната изискуемост на дълга. Според касатора, с писма от 08.08.2019 г., в които са индивидуализирани кредитните задължения, наследниците на Т.Ч. са поканени в подходящ 7-дневен срок да ги платят и са информирани, че при непогасяване на просрочието ще се пристъпи към събиране на вземането по съдебен ред. Излагат се аргументи, че от заключението на ССчЕ се установява, че към датата на подаване на исковата молба просрочени вноски са 125,07 броя. Считат се за протИ.речиви съображенията на въззивната инстанция, че исковата молба играе ролята на 2 покана за изпълнение, но ще се дължат само вноските с настъпили падежи към датата на подаването й. Подчертава се, че окръжният съд не уточнява какво налага за падежиралите вноски да се обяви изискуемост, доколкото те се дължат поради настъпилия падеж, без необходимост от допълнително изявление от страна на банката. Обосновава се, че исковата молба съдържа изявление на кредитора за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита, поради което с получаването й от длъжника или негов процесуален представител същият е надлежно уведомен. Поддържа се, че при тези данни Б.

Б. следва да бъде осъден да заплати ½ от цялото задължение по кредита, а не само ½ от падежиралите вноски, а направеният от въззивната инстанция извод в обратния смисъл се оспорва като неправилен и протИ.речащ на константната практика на ВКС. Излагат се доводи, че лихвата за просрочие е уговорена в т. 20.1. от общите условия към договора за кредит в размер на 3% върху просрочената главница и размерът й се установява от експертното заключение по делото, като ответникът Б. отговаря към банката и за ½ от това задължение.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касация Б. Х. Б. не е подал отговор на касационната жалба.

В съдебно заседание същият оспорва жалбата като неоснователна.

С Определение № 776/28.03.2024 г., постановено по настоящото дело, е допуснато до касационен контрол въззивното решение в обжалваната отхвърлителна част на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за произнасяне по следния правен въпрос: “При предявен осъдителен иск по чл. 430, ал. 1 ТЗ може ли обявяване на кредита за предсрочно изискуем да бъде извършено чрез връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея, съдържащи изявлението на кредитора за обявената предсрочна изискуемост, и представлява ли това факт, който трябва да бъде съобразен от съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК?”.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК приема следното:

В случая въззивният съд, за да отмени първоинстанционното решение в 3 частта за горницата за главница и за обезщетението за забава и да отхвърли частично ищцовите претенции, е приел за установена фактическата обстановка, изложена в мотивите на решението на районния съд, а именно: че на 01.09.2006 г. между “БАНКА ДСК” ЕАД, от една страна, и от друга кредитополучателите Х.Б.Ч. и Т.Х.Ч. е сключен договор за ипотечен кредит, по силата на който банката е предоставила на кредитополучателите кредит в размер на 32 000 лева, а последните са се задължили да издължат същия за срок от 240 месеца (20 години) – до 01.09.2026 г.; че на 14.09.2010 г. е починала Т.Х.Ч., оставяйки за свои наследници – другия кредитополучател и неин преживял съпруг Х.Б.Ч., както и трима низходящи – Б. Х. Б., Л. Х. Б. и Ивайло Х. Б., като последният е починал на 18.03.2011 г. и е бил наследен от своя низходящ Радостин Ивайлов Х.; че на 05.06.2015 г. е починал и кредитополучателят Х.Б.Ч., оставяйки за наследници своите низходящи – Б. Б. и Л. Б. – низходящи от първа степен, и сина на Ивайло Б. – низходящ от втора степен по право на заместване на починалия преди наследодателя негов син.

Съобразил е, че в производство по чл. 51 ЗН, инициирано от банката кредитор, е постановено решение от 05.11.2015 г. по гр.д. № 1214/2015 г. по описа на Районен съд - Дупница, с което е било постановено да се впише в особената книга, водена от съда, че Б. Х. Б. и Л. Х. Б. са приели наследството на Т.Ч., както и че Радостин Ивайлов Х. е загубил правото да приеме наследството, оставено от Т.Ч. и Христо Чакъров; че Б. Х. Б. и Л. Х. Б. са се отказали от наследството на своя баща Христо Чакъров, като отказите им са били вписани на 16.06.2015 г. Въззивният съд е отбелязал, че с нотариални покани от 12.08.2019 г., връчени на приелите наследството на Т.Ч. лица – Б. Б. и Л. Б., “БАНКА ДСК” АД ги е поканила в 7-дневен срок от получаването им да се явят в банката и да изпълнят задължението по процесния договор поради допусната забава в погасяването му, като в поканите не е посочен размерът на задълженията. С оглед подадена от ответника Б. Б. молба от 09.10.2019 г., с писма от 15.11.2019 г. банката е информирала двамата наследници за общото задължение по договора – падежирали вноски и предсрочно изискуеми, като не са представени доказателства дали и кога тези писма са били получени от адресатите. В първоинстанционното производство са изслушани заключенията на първоначална и допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, с които са установени задълженията по договора за ипотечен кредит, включително при първоначално договорения между страните лихвен 4 процент от 8,99 %.

Въззивната инстанция е намерила, че решението на районния съд е валидно и допустимо, но отчасти неправилно. За несъстоятелни са счетени оплакванията на жалбоподателя Б. Б., че двамата наследници на Т.Ч., отговаряйки за задълженията й до размера на наследствения им дял, следва да отговарят за по-малки части. Решаващият състав е съобразил, че починалата кредитополучателка е отговаряла при условията на солидарност с другия кредитополучател, т.е. за погасяване на целия дълг и съответно двамата ответници и нейни наследници отговарят за цялото задължение при условията на разделност, т.е. всеки за по ½ идеална част. Посочил е, че банката ищец твърди, че след като са починали и двамата кредитополучатели по договора и след като е проведено производството по реда на чл. 51 ЗН, в което Б. Б. и другият ответник са заявили, че приемат наследството на кредитополучателката Т.Ч., е било допуснато неизпълнение на договора за кредит – неплащане на 57 месечни вноски, както и че с подаването на исковата молба банката е обявила цялото вземане за предсрочно изискуемо.

Изтъкнато е, че доколкото наследникът на кредитополучателката Чакърова не е страна по договора за кредит и за него не е съществувало задължение да заплаща месечните погасителни вноски на падежните им дати до момента, в който кредиторът, установявайки кои са наследниците на неговия длъжник, не го уведоми за задължението, както и че ако след уведомяването същият допусне просрочие, той ще може да търпи неблагоприятните последици от собствената си забава, в това число и за кредитора би могло да възникне правото да трансформира задължението в предсрочно изискуемо. Съобразно гореизложеното и предвид данните по делото, въззивният съд е достигнал до заключение, че за ищеца към датата на подаване на исковата молба – 12.12.2019 г., не е възникнало правото да трансформира цялото вземане в предсрочно изискуемо, тъй като липсват доказателства ответникът да е бил уведомен какво дължи, да е бил поканен да плати и да е бил информиран за падежа и размера на вноските по кредита. Добавил е, че изпратените до ответниците писма не се установява да са връчени, но те и не съдържат подобна информация. Изложил е съображения, че след като липсва обективната предпоставка за обявяване на цялото задължение за предсрочно изискуемо и доколкото исковата молба играе ролята на покана за изпълнение, то се дължат само вноските с настъпил падеж към датата на подаване на 5 същата. Преценил е, че съгласно заключението на вещото лице, размерът на просрочената главница към исковата молба, изчислен при приспадане на надплащанията в резултат на едностранната промяна от страна на банката на лихвения процент, възлиза на 6 311,68 лева. При същия подход на изчисленията вещото лице е обосновало извод, че договорната лихва върху падежиралата главница за исковия период (от 15.03.2015 г. до 12.12.2019 г.) е в размер на 7 210,49 лева, а при отчитане на първоначалния лихвен процент и на надплащанията и при съобразяване на тригодишен давностен срок, т.е. договорната лихва върху падежиралата главница за времето от 12.12.2016 г. до 12.12.2019 г., този размер е 5 504,20 лева, който съдът е приел за дължим.

Въззивната инстанция е посочила, че наказателна лихва за период, предхождащ датата на предявяване на иска, не следва да се дължи, доколкото няма забава нито на кредитополучателите (последната погасителна вноска преди смъртта на Христо Чакъров е била заплатена), нито от наследниците им, които не са изпаднали в такава. Приел е, че претендираните такса за управление и разноски за подновяване на договорна ипотека представляват част от задълженията по договора към датата на подаване на исковата молба.