Решение № 4 от 30.01.2026, Районен съд - Мадан

РЕШЕНИЕ

№4 гр. гр.Мадан, 30.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Административно наказателно дело № 20255430200098 по описа за 2025 година Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от Ф. Р. М., с адрес: *, действащ чрез пълномощника си адв. Ф. Т. против Наказателно постановление № * г., издадено от Началника на РУ Мадан при ОД на МВР Смолян, с което на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 300 лева / 153,39 евро на осн. чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП за нарушение по чл. 150 от ЗДвП.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на НП, иска се отмяната му. В о.с.з. жалбоподателят се явява лично и с пълномощника си адв. Ф. Т.. Взема становище за незаконосъобразност, необоснованост и неправилност на обжалваното НП по подробно изложени в хода на съдебните прения съображения.

Въззиваемата страна – Началника на РУ Мадан редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание. Депозирани са писмени бележки от пълномощника на въззиваемия юрисконсулт К. В., с които взема становище за неоснователност и необоснованост на подадената жалба и моли за оставянето й без уважение.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

На 09.09.2025 г. около 17:18 часа св. В. Д. на длъжност мл. автоконтрольор при РУ Мадан към ОД на МВР Смолян извършвал обход по общински път SML 3153 Мадан-Равно нивище-Тънкото, като при км 0+800 спрял за проверка мотопед марка КУМСО, модел Super 9, който бил през поставена регистрационна табела. Мотопедът се управлявал от С. Ф. М. от *, 1 който към този момент бил на 15 г. и нямал издадено СУМПС. Водачът С. Ф.

М. заявил, че родителите му не знаят, че е взел въпросното МПС. Св. В. Д. се свързал с дежурната част в РУ Мадан на място да бъде повикан инспектор „Детска педагогическа стая“ поради причината, че лицето нямало навършени 16 години. На място бил повикан и бащата на момчето - Ф. Р. М., за изясняване на случая. След пристигане на място на бащата на детето Ф. Р. М., същият вписал писмено сведение, че не е давал въпросното МПС на сина си, понеже в същия момент е бил на работа. На следващия ден 10.09.2025 г св. В.

Д. изготвил АУАН № * в присъствието на свидетели С. А. К. и В. В. К. против Ф. Р. М. за това, че на 09.09.2025 г. около 17:18 часа на SML-3153 МаданРавно нивище-Тънкото при km 0+800 като водач на мотопед КУМСО модел Super 9 с посока на движение от * допуска синът му С. Ф. М. да управлява мотопед по пътища отворени за обществено ползване без да притежава СУМПС. АУАН е съставен против Ф. Р. М. в качеството му на баща на С. Ф.

М. на осн. чл. 26, ал. 3 от ЗАНН за съзнателно допуснато нарушение. Деянието е квалифицирано от актосъставителя за нарушение по чл. 150 от ЗДвП. Тъй като по това време жалбоподателят бил на работа в двора на СУ Отец Паисий гр. М., АУАН бил съставен в сградата на РУ Мадан и бил връчен на жалбоподателя на работното му място на 10.09.2025 г. Въз основа на съставения АУАН е издадено и обжалваното НП № * г. на Началника на РУ Мадан, с което наказващия орган е възприел изложената фактическа обстановка от актосъставителя и дадената правна квалификация на деянието, като е наложил на жалбоподателя наказание глоба в размер на 300 лева /153,39 евро.

Описаната фактическа обстановка съдът намери за установена от събраните по делото писмени доказателства, постъпилата преписка № 298 ЗМ 141/09.09.2025 г. по описа на РУ Мадан, както и от събраните гласни доказателства- показанията на св. В. Д., които съдът кредитира като обективни, безпротиворечиви, пресъздаващи непосредствено възприети факти. По отношение на показанията на св. А. Р. Д. - същата не е била пряк очевидец на извършваната проверка, нито за осъществените събития преди и след нея, доколкото както самата свидетелка посочва на въпросния ден 09.09.2025 г. е била заедно с дъщеря си на гости при родителите й в *, като се прибрала в дома им в * към 8-8.30 – вечерта. За описаните от свидетелката събития до момента на връщането й в домът й * последната е била уведомена от жалбоподателя, с когото живее във фактическо съпружеско съжителство, поради което в тази част показанията й не се кредитират предвид тяхната опосреденост – същите преразказват твърдения на самия жалбоподател, както и предвид евентуалната заинтересованост на свидетелката от изхода на делото. От показанията на свидетелката се установява, че моторът, който е бил управляван от синът й е бил закупен преди 2 години, като регистрацията му е била прекратена, тъй като синът й е бил установен да го управлява, които обстоятелства се потвърждават и от събраните писмени доказателства – от изготвената справка от КАТ по преписка № 298 ЗМ 141/09.09.2025 г. по описа на РУ Мадан е видно, че първоначалната регистрация на мотопеда е на 10.10.2023 г., а регистрацията му е прекратена на 08.03.2024 г. въз основа на 2

ПАМ № 24-0298-00031. Освен това като доказателство по делото е представено НП № *г. на Началника на РУ Мадан, с което на А. Р. Д. е наложена глоба в размер на 100 лева за нарушение по чл. 150 от ЗДвП извършено на 23.02.2024 г, от сина й С. Ф. М., когато при друг случай, предхождащ процесния, С. Ф. М. отново е управлявал процесния мотопед.

Тези обстоятелства в случай обаче са ирелевантни, за настоящото производство, доколкото субект на административно-наказателната отговорност по обжалваното НП е друго лице- Ф. Р. М..

При така изложената по делото фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:

От приложените по делото доказателства е видно, че наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 14.11.2025 г., а жалбата е подадена чрез административнонаказващия орган до РС Мадан на 21.11.2025 г. Съдът приема, че жалбата е допустима с оглед на обстоятелството, че същата е подадена в предвидения в чл. 59 от ЗАНН - 14 - дневен срок за обжалване на връченото наказателно постановление.

С обжалваното наказателно постановление на жалбоподателя е наложено административно наказание в качеството му на баща на С. Ф. М. за това, че на 09.09.2025 г. около 17:18 часа на SML3153 Мадан- Равно нивищеТънкото, при КМ 0+800, като водач на мотопед марка KYMCO модел SUPER 9 с рама № * с посока на движение от *, допуска синът му С. Ф. М. да управлява мотопед без регистрационни рабели на път отворен за обществено ползване без да притежава СУМПС. Административно-наказателната отговорност на Ф. Р. М. е ангажирана в качеството му на баща на С. Ф. М. на осн. чл. 26, ал. 3 от ЗАНН за съзнателно допуснато нарушение.

Към момента на извършване на деянието С. Ф. М. е бил на 15 г. и следователно не е административнонаказателно отговорно лице според правилата на чл. 26, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН. Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал.

3 от ЗАНН за административни нарушения, извършени от малолетни, непълнолетни на възраст от 14 до 16 години и поставени под пълно запрещение, отговарят съответно родителите, попечителите или настойниците, които съзнателно са допуснали извършването им. Съгласно Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС, т. 5 понятието "съзнателно" допускане на извършване на административно нарушение от малолетните, непълнолетните до 16 години и на поставените под пълно запрещение в разпоредбата на чл. 26, ал. 3 от ЗАНН има предвид умишлената форма на вина у родителите, попечителите и настойниците, която включва както прекия, така и евентуалния умисъл, но не и непредпазливостта.

Същевременно с правилото по чл. 11 от ЗАНН изрично се препраща към разпоредбите от общата част на НК по въпросите на вината, а следователно и досежно формите на вината. По тези съображения съдът приема, че в случаите по чл. 26, ал. 3 от ЗАНН е налице хипотеза по чл. 7, ал. 2 от ЗАНН, когато непредпазливите деяния не се наказват.

Умишлените форми на вина, които съгласно т. 5 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС са единствените, даващи основание за 3 ангажиране административнонаказателната отговорност на родителя на малолетния деец и те са регламентирани с разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от НК.

Същата гласи, че деянието е умишлено, когато деецът е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал или допускал настъпването на тези последици.

Характерно за интелектуалния момент на умишлените форми на вината – както при прекия, така и при евентуалния умисъл е, че деецът предвижда настъпването на конкретните общественоопасни последици. В тази връзка разграничението между прекия и евентуалния умисъл се прави в зависимост от отношението на дееца към настъпването на тези последици във волеви аспект – дали те са желана и преследвана от негова цел (при прекия умисъл) или само допуска и се примирява с тяхното проявление (при косвения умисъл).

Пренесено на плоскостта на настоящия казус съдът намира, че при установената фактическа обстановка, то по делото не се доказва жалбоподателят съзнателно да е допуснал извършването на административно нарушение по чл.140 ал. 1 от ЗДвП от страна на неговия син. В наказателното постановление не са посочени изрично фактическите действия на жалбоподателя, от които може да се достигне до извод, че е допуснал съзнателно неговия син да извърши административно нарушение. От разпита на А. Р. Д., дадените писмени сведения в хода на извършваната полицейска проверка, както и от обясненията на самото дете не се установяват обстоятелства, от които да се направи извод за наличието на пряк или евентуален умисъл у жалбоподателя.

Действително посочените доказателствени средства се ползват с ниска доказателствена стойност, но по делото липсват каквито и да е други доказателства, които да ги опровергават и от които да се установи, че лицето е знаело за действията на нарушителя и че с поведението си не е препятствало тяхното извършване.

Следователно в случая на първо място в НП словесно не са посочени конкретни обстоятелства, от които да се достигне до извод, че жалбоподателят съзнателно е допуснал извършване на вмененото нарушение от непълнолетния му син, което по същество сочи на липса на пълно описание на нарушението в противоречие с разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, а от там е налице съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита на жалбоподателя, което е самостоятелно основание за отмяна на НП.

На следващо място практически липсва извършено от субективно страна нарушение от жалбоподателя, тъй като не се установи същият да е действал съзнателно по отношение извършеното от неговия син нарушение по чл. 150 от ЗДвП. За наличието на умисъл в действията на родителя на малолетния извършител по чл. 26, ал. 3 ЗАНН следва да са налице безспорни доказателства, от които да се изведе категоричен извод, че лицето (допустител) е знаело за действията на нарушителя и по никакъв начин с поведението си не е препятствало тяхното извършване. По конкретното производство доказателства за такова поведение на жалбоподателя не са събрани, което води до недоказаност на субективната страна на описаното в наказателното постановление административно нарушение и е основание за 4 отмяна на процесното НП.

Съдът намира за основателни и въведените в хода на устните състезания възражения от процесуалния представител на жалбоподателя за нарушения във връзка със съставянето на процесния АУАН. Съгласно разпоредбата на чл.

40, ал. 2 от ЗАНН, когато нарушителят е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта, актът се съставя в негово отсъствие. За да се обезпечи в пълен обем правото на защита е необходимо на нарушителя да са известни дата, място и час, в който следва да се яви за съставяне на АУАН и ако това изискване не е изпълнено винаги е налице съществено нарушение на процесуалните правила. В хода на производството липсват категорични доказателства за това по какъв начин жалбоподателят е бил поканен за съставяне на АУАН и предоставен ли му е достатъчен срок за явяването му. Липсват писмени доказателства, от които се установи, че на жалбоподателя е изпратена покана с конкретно посочена дата и час за явяване в сградата на РУ Мадан за съставяне на АУАН. Показанията на св. В. Д. не са конкретизирани и в достатъчна степен, за да се приеме, че жалбоподателят е бил поканен по телефона да се яви в сградата на РУ Мадан за съставяне на АУАН, както и че последният е отказал да стори това. Ето защо по делото не се установява да са били налице предпоставките за съставяне на акта в отсъствие на нарушителя по реда на чл. 40, ал. 2 ЗАНН. При липса на категорични доказателства за изпратена покана до нарушителя да се яви за съставяне на АУАН и пристъпване от страна на актосъставителя направо към съставянето на акта, на практика жалбоподателят е лишен от правото му на защита в този етап от производството, което съставлява съществено процесуално нарушение, което съставлява самостоятелно основание за отмяна на обжалваното НП. С оглед изложеното, съдът