Решение № 276 от 24.03.2025, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 276 гр. П., 24.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Н.Т.З. при участието на секретаря К. Ант. И. като разгледа докладваното от Н.Т.З. Гражданско дело № 20211720103641 по описа за 2021 година

Производството е по реда на глава Двадесет и девета от ГПК във втора фаза на делбата – по извършването й.

С Решение № 351 от 11.04.2022 г., поправено по реда на чл. 247 ГПК с Решение № 656/14.06.2022 г., постановени по гр.д. № 3641/2021 г. по описа на Районен съд – П., частично отменено с Решение № 411/15.12.2022г., постановено по в.гр.д.№ 575/2022г., е допуснат до делба следния недвижим имот между страните по делото, както следва:

Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. П., одобрен със заповед № РД-18-91/13.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК с последващи изменения – няма, с адрес на имота: гр. П., ****, който самостоятелен обект се намира в сграда № 1, разположена в ПИ с идентификатор *** с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1 с площ 42 кв.м., който обект се намира на втория етаж в източната част на източния близнак от двуетажната масивна жилищна сграда близнак, както и съответната 1/4 част от общите части на сградата, съгласно схема № 15- 698084/28.06.2021 г. на СГКК - П., при съседи - на същия етаж: имот ***.1.5 и имот ***.1.1, под обекта: имот ***.1.2 и над обекта няма, при следните квоти:

За О. Л. Б. – 15/18 идеални части;

За Б. Г. С. - 1/18 идеална част;

За Д. И. А. - 1/18 идеална част;

1

За Г. И. С. - 1/18 идеална част.

В първото съдебно заседание след влизане на решението по допускане на делбата, проведено на 24.06.2024 г., са приети за разглеждане в делбеното производство претенции по реда на чл. 346 ГПК по сметки, предявени от съделителя О. С. срещу съделителите Б. С., Д. А. и Г. С., във връзка с извършени подобрения в кухня, баня, спалня и антре, подробно описани в молба /стр.137/, представена в ОСЗ на 24.06.2024г., уточнена с молба вх.№ 15141/05.07.2024 г., за заплащане на сумата от по 960 лева - главница от всеки един от ответниците, ведно със законната лихва до окончателното изплащане.

В тази връзка съделителят О. С. твърди, че ивършените от нея подобрения в допуснатия до съдебна делба самостоятелен обект с идентификатор ***, са както следва:

I. В кухня: 1./ Вътрешна хидроизолация и топлоизолация на стени и тавани на площ от 45 кв.м. на стойност 5000 лева, извършени през 2021 год.; 2./ един брой прозорец ПВЦ дограма — 160/160 на стойност 800 лева, поставен през 2011 год.; 3./ изграждане на баня с площ от 3.5 кв.м., чрез усвояване на площ от коридора и изграждане на кухня — прокарване на водопровод с дължина 25 линейни метра и канализация 10 линейни метра на стойност 1500 лева, включващи труд и материали на етап стени-вар и под-циментова замазка през 2011 год.; 4./ изграждане на подиум с височина 25 см. за монтаж на водопровод и канализация в него, изпълнен от бетон и облицован с теракот — З кв.м. на стойност 300 лева, извършени през 2011 год.; 5./ закупуване и монтаж на 2 броя термоплотове с дължина 10 м. , монтирани на стената на кухнята и върху шкафовете с мивка на стойност 1000 лева през 2021 год.; 6./ закупуване и монтиране на мивка с шкаф и надстройка над мивката, на 2 броя шкафове на стената над плотовете на стойност 1700 лева през 2021 год.;

II. В баня: 1./ ПВЦ стена с врата — 3.5 кв.м. на стойност 1500 лева, изградена е нова стена и монтирана врата през 2020 год.; 2./ фаянсови облицовъчни плочки на стените — 10 кв.м. на стойност 600 лева, закупени и поставени през 2021 год.; 3./ облицовка на пода с теракота — 2 кв.м. на стойност 400 лева през 2021 год.; 4./ закупуване и монтаж на бойлер на стойност 650 лева през 2021 год.; 5./ закупуване и монтаж на моноблок на стойност 500 лева през 2021 год.; 6./ закупуване и монтаж на порцеланова мивка на стойност 400 лева през 2021 г.

III. В Спалня: 1./ -закупуване и монтаж на един брой прозорец ПВЦ дограма — 160/160 на стойност 800 лева през 2011 год.; 2./ Шпакловка и мазилка на стени и таван — 45 кв.м. на стойност 990 лева през 2021 год.;

IV. В антре: 1./ шпакловка и мазилка — 20 кв.м. на стойност 500 лева през 2021 2 год.; 2./ шлайфане и лакиране на под в спалня и кухня- 32 кв.м. на стойност 640 лв. през 2021 год.

Направено е от ищцата на основание чл. 349, ал. 2 ГПК и искане за възлагане на неподеляемото жилище, то да бъде поставено в нейн дял.

С отговора на исковата молба ответниците са предявили към ищцата и претенции по чл. 31, ал. 2 от ЗС за заплащане на обезщетение за лишаването им от ползването на тяхната 1/6 идеална част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, като претендират от ищцата да им заплаща на всеки сумата от по 100 лева месечно /или общо 300 лева/, като сумите да се заплащат, считано от връчване на отговора на ИМ и до 10-то число на месеца.

Ответниците оспорват искането за възлагане по чл. 349, ал. 2 от ГПК. По отношение на направеното искане по реда на чл. 346 от ГПК оспорват претенции по сметки като неоснователни. Твърдят, че такива подобрения не са извършени от ищцата след като тя е придобила правото на собственост върху този имот. Излагат, че такива подобрения в конструктивно строителни ремонтни дейности не са били извършени със знанието и съгласието на ответниците, а при условията на евентуалност правят възражение за погасителна давност.

В хода на устните състезания съделителите, поотделно правят искане с оглед неподеляемостта на допуснатия до съдебна делба недвижим имот, то същия да бъде изнесен на публична продан.

Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, ценени поотделно и в тяхната съвкупност, установи следното:

I/. По извършването на делбата:

Съдебна делба е допусната върху реално неподеляем недвижим имот, тъй като в него не могат да бъдат обособени съответни дялове в самостоятелни обекти. Това обстоятелство не се спори между страните, а неподеляемостта на имота се установява и от заключението на вещото лице инж. Ал. Ц..

При това положение, прекратяването на съсобствеността върху недвижимия имот следва да стане чрез основния предвиден в ГПК способ – изнасяне на имота на публична продан, поради невъзможността да се спази принципа в чл. 69, ал. 2 от ЗН – всеки съделител да получи дял в натура. Делбеният имот е реално неподеляем, а съделителите са четирима, което прави невъзможно извършването на делбата чрез разпределение.

От заключението на приетата по делото съдебно – техническа експертиза, което съдът цени като компетентно и обективно дадено, се установява, че стойността на всеки дял е както следва: На О. Л. Б. – С. – 15/18 ид.части на стойност 42 350,01 лева; на Б. Г. С. – 1/18 ид.част на стойност 2 823,33 лева, на Д. И. А. – 1/18 ид.част на 3 стойност 2 823,33 лева, на Геграна И. С. – 1/18 ид.част на стойност 2 823,33 лева.

II/. По претенциите по сметки, предявени от О. Л. Б. – С. по реда на чл. 346 ГПК за извършени подобрения, които са увеличили стойността на имота, то за уважаване претенцията следва да се изясни дали се иска плащане на направени необходими или полезни разноски, т. к. между двете съществуват съществени разлики.

Според Решение № 113 от 19.10.2023 г. по гр. д. № 3575/2022 г. на ВКС, II г. о., преценката как да бъдат обезщетени в делбата направените разноски (като необходими, полезни или луксозни) се извършва съобразно пазарната стойност на вещта към момента на постановяване на съдебното решение.

Необходимите разноски са тези, без които вещта би погинала или би се повредила. Полезните разноски увеличават стойността на вещта. В конкретния случай от наведените фактически обстоятелства в искането за уреждане на разноски по чл.

346 ГПК става дума за направени полезни разноски, т. е. за т. нар. подобрения.

Възстановяването на разходите на направените подобрения подлежи на различен режим в зависимост от две обстоятелства - намерението на лицето, което ги е извършило и наличието на знание и съгласие или противопоставяне от страна на останалите съсобственици по отношение на извършените подобрения в съсобствения имот. Ако съсобственикът е владелец на своята идеална част от общата вещ и държател идеалните части на останалите съсобственици без намерение да ги свои и подобренията са извършени със знанието и съгласието на останалите съсобственици, тогава отношенията между тях следва да се уредят съгласно чл. 30, ал. 3 ЗС, който гласи, че всеки от съсобствениците участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно на частта си. Ако съсобственикът е действал със същото намерение, но е отсъствало съгласие на останалите съсобственици или те са се противопоставили на извършването на подобренията, отношенията следва да се уредят съгласно институтът на воденето на чужда работа без пълномощие по чл. 60-62 от ЗЗД и съответно при противопоставяне - от правилата на неоснователното обогатяване. Според цитираното решение, при липса на доказателства за необходи разноски, отношенията между съсобствениците следва да се уредят при условията на чл. 61, ал. 2 от ЗС (разходите да са направени без съгласието на другия съсобственик, което в случая е безспорно). В такъв случай обезщетението е до размера на обогатяването, т. е. присъжда се помалката стойност между направените разходи и увеличената стойност на вещта.

От събраните по делото доказателства се установява, че ищецът при извършването на подобренията е действал като владелец на своята идеална част и държател на идеалната част от общата част на другата страна. Не се установи обаче ответната страна да е знаела и изразила съгласие за тези подобрения. От събраните по делото гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите К.Г. и О. Г. не се установява ответниците да са знаели за извършваните ремонтни дейности, или да са се 4 противопоставили на същото, както и кога са разбрали. Съдът изцяло кредитира показанията на посочените свидетели като логични и последователни, вътрешно непротиворечиви и кореспондиращи помежду си и с останалия събран по делото докзателствен материал. Не се установява от показанията на свидетелите обаче някой от ищците категорично да се е противопоставил на извършените подобрения, което волеизявление да е достигнало до ответника.

Следователно отношенията между страните следва да се уредят на база правилата на воденето на чужда работа без пълномощие по чл. 60-62 ЗЗД.

Законът предвижда две хипотези при воденето на чужда работа без пълномощие ако работата е предприета уместно и е водена добре в интерес на другите съсобственици, съсобственикът, извършил подобренията, има право да иска и да получи от останалите съсобственици, съразмерно на частите им в съсобствеността, всички необходими и полезни разноски, заедно с лихвите от деня на извършването им.

Ако работата е предприета едновременно и в свой собствен интерес, съсобственикът извършил подобренията има право да получи стойността на обогатяването, т. е. сумата, с която се е увеличила частта на всеки от другите съсобственици вследствие на подобренията. В случая от съвкупната оценка на доказателствата по делото може да се направи извод, че подобренията са предприети и в собствен интерес, т. е. налице е втората хипотеза.

От показанията на св. К.Г. се установява, че ищецът е извършил част от претендираните подобрения към края на 2021г., в съсобствения имот. Установява се, че вложените материали и труд са платени от ищеца. Показанията на св. Георгиев почиват на непосредствени наблюдения, тъй като той е извършил същите, като съдът счита, че на показанията му следва да бъде дадена вяра. Обстоятелството, че свидетелят на ответниците О. Г. не знае и не е видяла да са извършвани ремонтни дейности в имота не опровергават извода на съда, като същите са констатирани и от вещото лице при извършения оглед. Съдът изцяло кредитира заключението на вещото лице като обективно, безпристрастно, компетентно дадено и базиращо се на лични впечатления на експерта след оглед на място. Направените изводи за логични, изчерпателни и последователни, кореспондиращи помежду си и с останалия събран по делото доказателствен материал.