Решение № 7426 от 05.12.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7426 гр. София, 05.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Рафаела Ст. М.а при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно гражданско дело № 20231100513175 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение от 10.07.2023 г., постановено по гр.д.№ 46607/ 2021 г. на Софийски районен съд, ГО, 151 състав, е отхвърлен като неоснователен предявеният от М. М. М.

/ЕГН **********/ срещу ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ на жилищна сграда, находяща се на адрес: гр. София, жк „********, конститутивен иск с правно основание чл.40 ЗУЕС за отмяна на решенията по т.2 и т.3 на Общо събрание на етажната собственост, проведено на 4.07.2021 г. като незаконо-съобразни. Със същото решение М. М. М.

/ЕГН **********/ е осъден да заплати на ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ на жилищна сграда, находяща се на адрес: гр. София, жк „********, на основание чл.38 вр чл.6, ал.1, т.10 ЗУЕС сумата 40 лв., представляваща разходи за управление и поддържане на общите части, дължими за периода 01.01.2022 г. до 28.02.2022 г., ведно със законната лихва от 11.03.2022 г. до окончателното плащане на вземането, като този иск е отхвърлен за разликата над присъдения размер от 40 лв. до пълния предявен размер от 170.33 лв., като неоснователен. На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът М. М. М. е осъден да заплати на ответната Етажна собственост сумата 300 лв.- разноски по предявения по делото главен иск, и сумата 81.95 лв.- разноски по предявения по делото насрещен иск.

Постъпила е въззивна жалба от М. М. М. /ищец по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение в частта му, в която е отхвърлен предявеният от същия иск по чл.40 ЗУЕС, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за отмяна на атакуваните решения на Общото събрание на ответната етажна собственост, с присъждане на разноски по делото.

Въззиваемата страна Етажна собственост в сградата на бл.********“- гр. София 1

/ответник по делото/ оспорва жалбата и моли постановеното от СРС решение като правилно в обжалваната част да бъде потвърдено, като претендира разноски за въззивното производство.

Предявен e иск с правно основание чл.40 ЗУЕС /насрещният иск по чл.38 ЗУЕС не е предмет на въззивното производство/.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо- в обжалваната част.

Настоящата въззивна инстанция намира постановеното от СРС решение и за правилно в обжалваната част, като споделя изложените в мотивите му съображения, обосноваващи окончателен извод за отхвърляне на предявения от М. М. иск по чл.40 ЗУЕС като неоснователен- чл.272 ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл.40, ал.1 ЗУЕС, всеки собственик може да иска отмяна на незаконосъобразно решение на Общото събрание на етажната собственост, като съобразно ал.2 на същата, молбата се подава пред районния съд по местонахождението на етажната собственост в 30- дневен срок от оповестяване на решението.

Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест, ищецът следва да докаже, че е собственик на индивидуален обект в сграда с режим на етажна собственост, както и че е спазен преклузивният срок за оспорване на взетите решения на проведеното Общо събрание.

Ответникът- Етажна собственост дължи да докаже чрез пълно и главно доказване, че процедурата по свикване и провеждане на общото събрание е в съответствие с предписаните в ЗУЕС императивни правила, а в конкретния случай, че са спазени правилата, досежно които ищецът релевира възражения при направеното оспорване на законността на взетите решения.

По делото не е спорно, че ищецът М. М. е собственик на обект в сградата на ответната етажна собственост, представляващ апартамент № 29 на VІІ етаж в бл.********“- гр. София, ведно с принадлежности.

Предмет на иска му по чл.40 ЗУЕС са решения по т.2 и т.3 от Протокол № 2 за проведено на 15.06.2021 г. общо събрание на ответната Етажна собственост, с които: размерът на паричните вноски за разходи за управление и поддържане на общите части в сградата е изменен от 15 лева на 23 лева, определен „на база апартамент с един живущ (възрастен)“, като „за всеки следващ възрастен, дете (навършило 9 години) и домашен любимец (животно, подлежащо на извеждане), е определена парична вноска от 5 лева, който размер на паричните вноски да се прилага, считано от м. юли 2021 г.т.2; и „от наличната по банковата сметка на ЕС парична сума, събрана за изграждането на бариера, да бъдат прихванати всички извънредни разходи за ЕС, в това число за: преместване на кашпи- голям паркинг; монтаж на матово фолио- врата до портиерна и прозорец до врата за мазетата; изграждане на достъп до голям паркинг- метални колчета и синджир; закупуване на катинар за голям паркинг и светлоотразителна 2 лента за синджир; закупуване на външна пощенска кутия и 2 бр. информационни табели с номерацията на входа, всички регулярни разходи за управлението и поддържането на ЕС, чието покриване от месечните парични вноски е било недостатъчно, както и дължимите месечни парични вноски за управление и поддържане на ЕС“- т.3.

Представен е като доказателство по делото Протокол № 2 от проведено на 15.06.2021 г. общо събрание на етажната собственост в сградата на бл.********“- гр.

София, с Председател на УС- П.М., на което са взети цитираните по- горе решения по т.2 и т.3, оспорени от ищеца М. М.. Според посоченото в протокола- решението по т.2 е прието с мнозинство от 96.62 % от присъстващите на общото събрание /представляващи 83.23 % идеални части от общите части на сградата/, а решението по т.3- с пълно мнозинство от 100 % от присъстващите на общото събрание /представляващи 83.23 % идеални части от общите части на сградата/. Тъй като ищецът М. е присъствал на това общо събрание, видно от приложения от ответника списък на присъствалите на събранието лица /срещу името му е положен подпис/, следва извод, че за оспореното по делото решение по т.3 същият е гласувал положително.

Правилен е изводът на първоинстанционния съд за законо-съобразност на атакуваното решение на ОС на ЕС по т.2 от протокола от 15.06.2021 г.

Основание на предявения иск са фактите и обстоятелствата, от които произтича претендираното право, т.е. предметът на търсената искова защита се определя въз основа на твърдените от ищеца правопораждащи факти. За да определи действителното основание на спорното материално право, съдът следва да изходи от изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения, които формират основанието на исковата претенция, и от заявеното в петитума искане за защита. В съответствие с принципа на диспозитивното начало в гражданския процес съдът трябва да разреши правния спор съобразно отправеното искане за защита и действителната правна квалификация на предявения иск, след като обсъди относимите за спора факти, доказателства по делото, становищата на страните и приложимия материален закон.

Когато се касае до проверка на законосъобразността на решения на общото събрание на етажна собственост по реда на чл.40- чл.42 ЗУЕС, предметът на делото се определя от твърденията на ищеца за допуснати нарушения с оглед разпоредбите на ЗУЕС относно свикването, провеждането и вземането на решения от общото събрание, като във всички случаи тези нарушения трябва да са конкретно посочени /в този смисъл Решение № 37 от 20.04.2016 г. по гр.д.№ 4432/ 2015 г. на ВКС, ГК, І ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК/. В рамките на подадената жалба въззивният съд не би могъл да отмени решение поради наличието на порок, който не е бил заявен с исковата молба или добавен по- късно по реда за отстраняване нередовности в исковата молба или чрез изменение на иска.

В случая основният довод, на който е основан искът за отмяна на атакуваното решение по т.2 от Протокол № 2/ 15.06.2021 г. на ОС на ЕС, е обоснован с твърдението, че решението противоречи на разпоредбите на чл.50 и чл.51 ЗУЕС.

Съгласно приложимите към 15.06.2021 г. разпоредби на Закона за управление на етажната собственост /ЗУЕС, приложима редакция с изм. и доп., обн. ДВ- бр.14 от 17.02.2021 г./: за поддържане на общите части на етажната собственост собствениците, ползвателите и обитателите на самостоятелни обекти правят ежемесечни вноски в размер, определен в правилника за вътрешния ред или с решение на общото събраниечл.48, ал.8 ЗУЕС; общото събрание на собствениците или на сдружението създава и поддържа фонд "Ремонт и обновяване"- чл.50, ал.1 ЗУЕС; средствата във фонда се 3 набират от: 1. ежемесечни вноски от собствениците в размер, определен с решение на общото събрание съобразно идеалните части на отделните собственици в общите части на етажната собственост, но не по-малко от един процент от минималната работна заплата за страната, и 2. други източници- чл.50, ал.2 ЗУЕС; средствата във фонда се набират в сметка със специално предназначение, която се открива на името на председателя на управителния съвет /управителя/ или на сдружението- чл.50, ал.3 ЗУЕС; разпореждането със средствата от сметката по ал.3 се извършва от председателя на управителния съвет (управителя) въз основа на решение за тяхното използване, прието от общото събрание- чл.50, ал.5 ЗУЕС; разходите за управление и поддържане на общите части на етажната собственост се разпределят поравно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства, независимо от етажа, на който живеят- чл.51, ал.1 ЗУЕС;.

Разходите за управление и поддържане на общите части на сградата са периодични задължения, чрез изпълнението на които се обезпечава поддържането и ползването на общите части чрез заплащане на консумативните разходи- ток, вода, електричество, почистващи препарати и пр., поради което те се заплащат помесечно /арг. чл.48, ал.8 ЗУЕС/. Законодателят не е предвидил нормативно друг начин за определяне размера на ежемесечните вноски за управление и поддържане на общите части на сградата, освен този, предписан в нормата на чл.51, ал.1 ЗУЕС /в приложимата редакция, посочена по- горе/- „поравно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства, независимо от етажа, на който живеят“. Правното задължение за плащането на парична вноска в бюджета на етажната собственост възниква, ако тя е определена съобразно изискванията на закона.

В случая относно ищеца- етажен собственик в процесната сграда, е взето решение от ОС на ЕС за заплащане на ежемесечна парична вноска в бюджета на ЕС, покриваща разходите за управление и поддържане на общите части на етажната собственост, съобразно нормативните изисквания, уредени в чл.51, ал.1 ЗУЕС- поравно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства, независимо от етажа, на който живеят. Посочено е в протокола от 15.06.2021 г.- т.2, че размерът на вноската за всеки един живущ възрастен в апартамент е 23 лева /в последствие с решение на ОС на ЕС от 8.09.2021 г.- намалена на 20 лв./, което решение съответства на законоустановения способ за определяне размера на тези разноски, при спазване разпоредбата на чл.51, ал.1 ЗУЕС, представляваща правна норма с повелителен характер, при чието действие етажните собственици нито самостоятелно, нито чрез своите органи в етажната собственост могат да изменят или дерогират уреденото в нейната диспозиция правило за поведение /в този смисъл Определение № 1097 от 17.11.2011 г. по гр.д.№ 630/ 2011 г. на ВКС, ГК, I ГО/. На практика така взетото решение е съответно на изискването на чл.51, ал.1 ЗУЕС дължимите от етажните собственици парични вноски за управление и поддържане на общите части да са равни, поради което и искът по чл.40 ЗУЕС срещу решението на ОС на ЕС по т.2 от протокола от 15.06.2021 г. се явява неоснователен. Принципът за равенство в задълженията на етажните собственици не е накърнен и от втората част на решението, тъй като в случай, че в имотите има обитатели от категорията на посочените в него: втори възрастен, дете над 9- годишна възраст и домашен любимец /животно, подлежащо на извеждане/, дължимите за тях вноски за управление и поддържане на общите части са също равни по размер.