Определение № 639 от 08.03.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 639 гр. Пловдив, 08.03.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Радослав П. Радев

Недялка Д. Свиркова П. като разгледа докладваното от Недялка Д. Свиркова П. Въззивно частно гражданско дело № 20245300500357 по описа за 2024 година Производство по реда на чл. 274 – 279 от ГПК.

Образувано по въззивна частна жалба от „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД – гр.

София, ЕИК 130460283; против Разпореждане от 15,01,2024 г., постановено по ч. гр. д.

№ 18619/2023 г., на РС Пловдив, с което отхвърлено заявление с вх. № 11529/15,12,2023 г. от дружеството – жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение на парично вземане по чл. 410 ГПК срещу длъжник Р. Д. А., ЕГН **********; за заплащане на сумата от общо 380,79 лв. – дължими неустойки за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 30,12,2021 г. за мобилен номер ....., от които: 136,36 лв. –стойността на три месечни абонаментни такси, и 244,43 лв. – неустойка за предоставено устройство с отстъпка от стандартната цена.

Жалбоподателят твърди, че обжалваното разпореждане е незаконосъобразно, като оспорва формирания от РС извод за евентуална неравноправност на клаузите на договора, от който произтичат претендираните вземания. Счита, че са налице всички законови изисквания за дължимост на претендираното вземане, поради което иска от въззивния съд да отмени първоинстанционното разпореждане и да разпореди издаване на исканата със заявлението на жалбоподателя заповед за изпълнение по реда на чл.

410 от ГПК срещу длъжника за посочената сума.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните, съдът намира за установено следното:

Производството пред РС е образувано по заявление с вх. № 72663/15,09,2022 г. от „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД – гр. София, ЕИК 130460283; за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу Р. Д. А., ЕГН **********; за суми, 1 дължими въз основа на сключени между тях договори за мобилни услуги и за лизинг, сред които и посочените по-горе вземания.

С обжалваното разпореждане РС е отхвърлил заявлението в частта за спорните пред настоящата инстанция неустойки като е приел, че при извършена с оглед служебните правомощия по чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК проверка за неравноправни клаузи в договора за потребителски кредит е констатирал такива.

Настоящата инстанция споделя изводите на заповедния съд. Съгласно чл. 411 ал. 2 т. 3 от ГПК, заповедният съд следва да издаде заповед за изпълнение след като извърши преценка относно наличието на неравноправни клаузи в договора с потребителя или относно обоснована вероятност за това и при наличие на подобен извод да откаже издаването на заповед за изпълнение.

Претендираните неустойки за предсрочно прекратяване на договор се основават на уговорка, според която при прекратяване на договора по вина или по инициатива на потребителя, последният дължи за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице прекратяване, неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяването до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти. Наред с така определената неустойка, за потребителя се предвижда и задължение за възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпката от абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок на договора.

Съгласно ал. 143, ал. 1 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, а ал. 2 на същия член сочи конкретни примери за неравноправни клаузи. С оглед начина, по който е уговорена процесната неустойка, нейния размер и условията, при които се дължи, въззивният съд намира, че е налице обосновано предположение за противоречие на клаузата за неустойка с чл.

143, ал. 2, т. 5, т. 6, т. 15 и т. 19 ЗЗП. С възпроизведената по-горе договорна клауза размерът на неустойката се завишава с „част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове, съответстващи на оставащия срок на договора“. Тази уговорка съдът намира за неясна и в противоречие на изискването на чл. 147, ал. 1 ЗЗП, тъй като не е посочено по разбираем начин нито с каква част от ползвана отстъпка се завишава неустойката, нито какъв е размерът на отстъпката. В процесните договори и представените приложения към тях не се съдържа ясна информация относно дължимия размер на стойността на отстъпките по абонаментни планове, които потребителят би дължал към момента на прекратяване на договора, които са формиращи елементи в размера на неустойката. Неясно остава и как е формирана, както и каква част от общо 2 претендираната сума представлява стойността на отстъпките и какви са пазарните цени на предоставените мобилни устройства и по какъв начин е определена сумата, претендирана от заявителя, съответстваща на оставащия срок на договора. От изложеното в частната жалба е видно, че при формирането на неустойката участват множество компоненти, които не са отразени в подписаните договори и споразумения по ясен и недвусмислен начин, което лишава потребителя от възможността да прецени икономическите последици от сключения договор, съответно - финансовата тежест, която поема при допускане на неизпълнение (чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗПК).

Претендираните неустойки за дадена отстъпка на практика представляват последващо увеличаване на уговорените при сключване на договора цени на предоставените услуги или устройство. Такава уговорка надхвърля обезщетителната функция на неустойката и противоречи на добрите нрави.

При това положение правилен е изводът на РС, че е налице обоснована вероятност за неравноправност по отношение на уговорките, на които се основава претенцията за заплащане на коментираните неустойки. Затова обжалваното разпореждане, с което заявлението за издаване на заповед е отхвърлено в спорната част, се приема за законосъобразно и ще бъде потвърдено.

По изложените съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 15,01,2024 г., постановено по ч. гр. д. № 18619/2023 г., на РС Пловдив, с което отхвърлено заявление с вх. № 11529/15,12,2023 г. от „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД – гр. София, ЕИК 130460283; за издаване на заповед за изпълнение на парично вземане по чл. 410 ГПК срещу длъжник Р. Д. А., ЕГН **********; за заплащане на сумата от общо 380,79 лв. – дължими неустойки за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 30,12,2021 г. за мобилен номер ......, от които: 136,36 лв. –стойността на три месечни абонаментни такси, и 244,43 лв. – неустойка за предоставено устройство с отстъпка от стандартната цена.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3