Решение № 349 от 12.08.2025, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 349 гр. Русе, 12.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Кристиан Б. Гюрчев при участието на секретаря Албена Асп. Соколова като разгледа докладваното от Кристиан Б. Гюрчев Административно наказателно дело № 20254520200962 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на П. В. Ш. против Наказателно постановление № 253393-000551 от 06.06.2025 г., издадено от Началник на Второ РУ при ОД на МВР-Русе, с което на жалбоподателя на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1-во от ЗДвП са наложени административни наказания „Глоба“ в размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се ангажират твърдения, че обжалваното наказателно постановление е издадено в нарушение на материалния закон, поради което се моли същото да се отмени.

В съдебно заседание жалбоподателят П. Ш., редовно призован, не се явява, като вместо него се явява адв. А. К. от Адвокатска колегия-Русе, в качеството му упълномощен процесуален представител, който подържа изложеното в жалбата, доразвивайки го в хода на пледоарията си от фактическа и правна страна. Моли обжалваното наказателно постановление да се отмени и претендира направените от доверителя му разноски за адвокатско възнаграждение.

Административнонаказващият орган, редовно призован, не се явява и не се представлява.

1

Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, по отношение на което е ангажирана административнонаказателна отговорност, подадена е в законоустановения срок – препис от обжалваното наказателно постановление е получен от жалбоподатя на 06.06.2025 г., а жалбата е подадена на 17.06.2025 г., касае подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество.

Съдът, като съобрази ангажираните от жалбоподателя фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление съгласно изискванията на чл. 314 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

Жалбоподателят П. В. Ш. притежава МПС - товарен автомобил марка и модел Фиат Добло, с регистрационен номер Р 7892 КН.

На 04.02.2025 г. на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП регистрацията на горепосоченото МПС била прекратена, тъй като не била сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. С оглед надлежното уведомяване на жалбоподателя Ш., било изгответно и изпратено писмо с регистрационен номер 1085р1140/04.02.2025 г., като същото било върнато без му да е връчено с отбелязване „преместен“.

На 14.05.2025 г. в гр. Русе, на *** № 55, вх. 4, ет. 8 Г. Н. П. и М. Р. Б. – полицейски служители при Второ РУ при ОД на МВР-Русе, осъществявали контрол за спазване на правилата за движение.

В тази връзка, около 12:37 часа, полицейските служители спрели за проверка горепосоченото МПС. В хода на извършената проверка била установена самоличността на водача – жалбоподателя П. В. Ш., че управлявания от него товарен автомобил бил със служебно прекратена на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП регистрация, както и че Ш., в качеството си на собственик на МПС-то, не бил сключил задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.

Отчитайки гореизложеното, Г. П. приел, че с поведението си жалбоподателят Ш. е осъществил нарушение на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, като в тази връзка съставил Акт за установяване на административно нарушение Серия G A № 3678867/14.05.2025 г., който бил връчен срещу подпис на последния.

Непосредствено след приключване на проверката, жалбоподателят Ш. сключил застраховка „Гражданска отговорност“, поради което и на 14.05.2025 г. в 14:01 часа регистрацията на процесното МПС била служебно възстановена.

2

На основание чл.

33, ал.

2 от

ЗАНН така образуваното административнонаказателно производство било прекратено, като материалите по административнонаказателната преписка били изпратени по компетентност в Районна прокуратура – Русе, с оглед осъществяване на проверка дали е налице извършено от жалбоподателя Ш. престъпление по чл. 345, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК.

С Постановление от 03.06.2025 г. наблюдаващият прокурор отказал да образува наказателно производство за престъпление от общ характер и прекратил прокурорска преписка № 3228/2025 г. по описа на Районна прокуратура-Русе /преписка № 3393 ЗМ359/2025 г. по описа на Второ РУ при ОД на МВР-Русе/, като се мотивирал, че извършеното от жалбоподателя Ш. не съставлява престъпление по чл. 345, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК, доколкото се касае за маловажен случай по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК.

Въз основа на постановлението на Районна прокуратура – Русе, Началник на Второ РУ при ОД на МВР-Русе, в качеството му на АНО, издал оспореното наказателното постановление, като на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1-во от ЗДвП наложил на жалбоподателя П. Ш. административни наказания „Глоба“ в размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

С Наказателно постановление № 25-3393-000542 от 30.05.2025 г. на жалбоподателя Ш. на основание чл. 638, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането било наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 250 лева за нарушение на разпоредбата на чл. 461, т. 1 от КЗ.

Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства – Акт за установяване на административно нарушение Серия GA № 3678867/14.05.2025 г., Наказателно постановление № 25-3393000551 от 06.06.2025 г., Постановление на Районна прокуратура – Русе от 03.06.2025 г., справка, докладна записка, писмени обяснения, справка нарушител/водач, справка от АИС, писмо от началника на Второ РУ при ОД на МВР-Русе, Наказателно постановление № 25-3393-000542 от 30.05.2025 г. и застрахователна полица.

Не са налице противоречия в информационните изявления, съдържащи се в събраните в хода на производството доказателства, което да налага да бъдат излагат подробни мотиви кои доказателства съдът кредитира и кои отхвърля, съгласно разпоредбата чл. 305, ал. 3 от НПК. Приобщените доказателства се намират в корелативно единство с приетата за установена фактическа обстановка и безспорно установяват същата.

От правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 във вр. с чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 314 3 о т НПК в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

Съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи или от определени от него лица. В процесния случай се установи, че наказателното постановление е издадено от компетентен АНО – Началник на Второ РУ при ОД на МВР-Русе, упълномощен със Заповед № 8121з1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи.

Съдът констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването на наказателното постановление – неговата форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 57 и чл. 58, ал. 1 от ЗАНН.

В наказателното постановление нарушението е описано пълно и ясно, като са посочени всички обективни признаци на състава, за които е ангажирана отговорността на жалбоподателя. По този начин е осигурена възможност на нарушителя да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си.

В конктетния случай административнонаказателното производство е образувано по реда на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, след като с постановление прокурор от Районна прокуратура-Русе е отказал да образува наказателно производство, поради което и предвидените в чл. 34 от ЗАНН давностни срокове не следва да намерят приложение.

По изложените съображения съдът намира, че при издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да имат за своя последица отмяната му.

Във връзка с материалната законосъобразност на оспореното наказателно постановление, съдът намира следното:

Съдът намира, че от събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства и доказателствени средства и извършената им оценка следва да бъде изведен единственият възможен от правна страна извод, а именно, че жалбоподателят П. Ш. не е осъществил от субективна страна състава на нарушението на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, във връзка с което е ангажирана и административнонаказателната му отговорност.

Разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП въвежда задължение да се управляват по пътищата, отворени за обществено ползване, само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.

Разпоредбата на чл. 574, ал. 10 от КЗ въвежда задължение за Информационния 4 център при Гаранционния фонд да уведомява собствениците на моторни превозни средства, за които не е сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите или сключеният договор е бил прекратен и не е подновен, както и че следва в 14 дневен срок от изпращане на уведомлението да представят доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка. Едва след изтичане на този срок и при липса на предоставени доказателства за сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, Гаранционният фонд следва да уведоми органа по ал. 1, т. 1 /компетентните държавни органи, които регистрират моторните превозни средства в Република България/ да прекрати регистрацията на моторното превозно средство /чл.

574, ал. 11 от КЗ/. След получаване на това уведомление, съобразно императивната разпоредба на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, компетентният държавен орган служебно прекратява регистрацията на пътното превозно средство, за което следва надлежно да уведоми собственика на пътното превозно средство. В същия смисъл е и разпоредбата на чл. 18б, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 8 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторни превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.

При анализа на така цитираните правни разпоредби се налага извода, че законодателят не е въвел правно задължение за собственика на пътното превозно средство да следи за това дали е извършено служебно прекратяване на регистрацията на автомобила му, което е обяснимо, доколкото в случая се касае за вътрешен обмен на информация между съответните компетентни органи, без осигурена публичност на тази информация. Тоест за факта на прекратяване на регистрацията на определено ППС, респективно за да предприеме действия по възстановяване на служебно прекратена регистрация, а и за да се въздържа от действия нарушаващи разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, собственикът може да разбере едва от момента на уведомяването му от съответния Сектор на „Пътна полиция“.

В тази насока настоящият съдебен състав застъпва становището, че прекратяването на регистрация на МПС, за което липсва валиден договор за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, не настъпва ex lege (по силата на закона), доколкото служебното прекратяване настъпва не от момента, в който собственикът е останал без валидно сключена застраховка, съответно от изтичане на срока, в които е следвало да представи доказателство за такава, а едва от предприемане на действия от органите на Сектор „Пътна полиция“ към съответната областна дирекция след уведомяването им от Гаранционния фонд. Същевременно, макар уведомяването на собственика на автомобила за служебно прекратената регистрация да не е елемент от фактическия състав на прекратяването, а последващо действие на администрацията, същото има пряко отношение към субективния елемент 5 на нарушението на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Знанието на закона относно последиците от несключване на задължителната застраховка не е знание за настъпването на тези последици, като се има предвид, че същите, както вече се посочи, не настъпват автоматично по силата на закона, а прекратяването на регистрацията се извършва от компетентния орган на основание разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП след уведомяването му, че е налице предвидената в нормата хипотеза.