Решение № 261493 от 02.12.2020, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 6438/2020
- Вид
- Решение № 261493
- Подписан
- 02.12.2020
- В сила
- 22.03.2021
- Състав
- НАСУФ ИСМАЛ
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 120, ал. 3 · Закон за енергетиката
- чл. 21 ал. 1 т. 3 · Закон за енергетиката
- чл. 83, ал. 1, т. 6 · Закон за енергетиката
- чл. 83 ал. 2 · Закон за енергетиката
- чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 82 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 44, т. 3 и т. 4 · Закон за измерванията
- чл. 44, т. 3 и т. 4 · Закон за измерванията
- чл. 2 ал. 1 · Закон за нормативните актове
Р Е Ш Е Н И
Е
№ 261493/02.12.2020 г. гр. Варна
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти съдебен състав, в открито съдебно заседание, проведено на шестнадесети ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НАСУФ ИСМАЛ при участието на секретаря Илияна Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 6438 по описа за 2020 г. на РС-Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от „Е.С.” АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление *** ”, действащ чрез адв. В. М. срещу „Й.2.“ ЕООД, ЕИК: **, със седалище и адрес на управление:***, действащ чрез адв. П.Т., обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 4 от ГПК, вр. чл. 50 от ПИКЕЕ и чл. 86 от ЗЗД да бъде прието за установено в отношенията между страните със сила на пресъдено нещо, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1186.10 лева, представляваща главница за незаплатена ел. енергия за обект с абонатен № **, клиентски № **, с адрес гр. Варна, ***, за периода от 10.07.2019 г. до 07.10.2019 г., начислена по фактура № **********/11.10.2019 г. с падеж 21.10.2019 г. и сумата от 32.29 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 22.10.2019 г. до 27.01.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 03.02.2020 г. до окончателното ѝ изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 569/05.02.2020 г. по ч. гр. д. № 1375 по описа за 2020 г. на РС-Варна, ГО, 40 съдебен състав.
В исковата молба се твърди, че ищецът е подал заявление по реда на чл. 410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение, като срещу издадената такава било подадено възражение, в тази връзка у ищеца се породил правният интерес да предяви настоящия иск. Сочи се, че ответникът е ползвател на електроразпределителната мрежа за посочения обект, като отношенията между страните се регламентират от Общите условия на договорите за продажба на ел. енергия и ПИКЕЕ, по силата на които потребителят се задължава да заплаща стойността на използваната в имота ел. енергия. Излага се, че процесното количесвто ел. енергия е доставено и потребено от ответника. Сочи се, че на 07.10.2019 г. е извършена техническа проверка на измервателната система в обекта на ответника от служителите на ищцовото дружество. Констатирано е неправомерно присъединение към електроразпределителната мрежа, осъществено чрез меден проводник. Предприети са технически мерки за отстраняване на нередността в измервателната система, като е демонтиран неправомерно присъединеният проводник. Ищецът поддържа, че е налице правно основание за възникване на вземането на дружеството, а именно чл. 50, ал. 2 и ал. 3 от ПИКЕЕ вр. чл. 79 от ЗЗД. Твърди, че са осъществени всички елементи от правопораждащия фактически състав, обуславящи провеждането на едностранната корекционна процедура по ПИКЕЕ, като са спазени всички нормативно установени изисквания по процедурата. Излага се, че неправомерното въздействие върху схемата на свързване не е необходимо да е пряк резултат от поведението на самия потребител, т.е. едностранната корекционна процедура не е обусловена от виновното действие или бездействие на абоната.
По същество моли за уважаване на предявените искове и присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника. Ответникът оспорва предявените искове както по основание, така и по размер. Моли същите да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Сочи, че не са налице предпоставките за приложението на чл. 47 и чл. 50, ал. и ал. 3 от ПИКЕЕ. Счита, че липсва законова уредба, която да предвижда възможност разпределителни дружества да търгуват с електроенергия, доколкото дейността им е строго лицензирана и касае само поддържане на електроразпределителната мрежа като съвкупност от електропроводи и електрически уредби и транспортиране на електрическата енергия чрез разпределителната мрежа.
Поддържа, че достъп до електромера имат единствено служителите на ищцовото дружество. Ответникът твърди, че разпоредбите на ПИКЕЕ и ЗЕ не изключват виновното поведение на потребителя, т.е. счита, че едностранна корекционна процедура не може да се осъществи единствено на база обективни данни, без да е доказана вината за неправилното отчитане, като се позовава на чл. 82 от ЗЗД за виновния характер на договорната отговорност. Оспорва твърдението, че притежава качеството потребител, доколкото нито е собственик, нито е ползвател на електроснабдения имот. Оспорва и твърдението, че с ищеца са страни по облигационно правоотношение. Оспорва и констатациите от проверката, обективирани в констативния протокол, както и самата корекционна процедура, включително спазването на сроковете по чл. 49, ал. 4 от ПИКЕЕ. Оспорва служителите на ищцовото дружество да са извършили проверката, както и това че констативният протокол е подписан от свидетеля Д. Р. Оспорва и подаването на сигнал до МВР за извършената проверка, както и изпращането на процесния констативен протокол и фактура.
По същество моли за отхвърляне на предявените искове и претендира сторените съдебно-деловодни разноски.
В хода на проведеното открито съдебно заседание ищецът, редовно призован, чрез адв. Н. Б. поддържа исковата молба и прави възражение за прекомерност на уговорения в полза на процесуалния представител на ответната страна адвокатски хонорар.
Ответникът, редовно призован за същото съдебно заседание, чрез адв. П.Т. поддържа отговора на исковата молба и също обективира искане по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Сочи, че не оспорва твърдението на ищеца за подаване на сигнал до МВР досежно извършената проверка.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по делото доказателствен материал в съвкупност и поотделно и като съобрази предметните предели на исковото производство, очертани с исковата молба и отговора, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:
По делото е присъединено ч. гр. д. № 1375 по описа за 2020 г. на РС-Варна, 40-ти съдебен състав, от което е видно, че е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от ищеца срещу ответника за процесните суми. Въз основа на подаденото заявление е издадена заповед за изпълнение № 569/05.02.2020 г., срещу която в законоустановения срок е постъпило възражение. В предвидения в процесуалния закон едномесечен срок, заявителят е предявил установителни искове за съществуване на вземанията си.
Видно от констативен протокол № 1105926, на 07.10.2019 г. служители на „Е. С.“ АД са извършили проверка на СТИ фабр. № 40721659 на обект на ответника „Й.2.“ ЕООД, ***, в присъствието на свидетеля Д. Р. Р. при отказ на потребителя или негов представител да присъства на проверката. При извършената проверка е установено наличие на извършено неправомерно присъединяване към електроразпределителната мрежа, което е осъществено чрез меден проводник тип ПВ 1х16 кв.мм. В резултат на проверката служителите на ищцовото дружество са демонтирали неправомерно присъединения проводник.
Тези факти са в унисон и с гласните доказателства, депозирани в хода на съдебното дирене от свидетеля С.Н.Г.
– служител на ищцовото дружество. Последният сочи при разпита му, че проверката е извършена по сигнал. Установява се, че е имало прикачен кабел преди мерене, който е преди електромерите. След проследяване на кабела се видяло, че се свързва с изхода на електромера на абоната, като изходът е бил прекъснат от нормалното мерене и е бил свързан към неправомерния кабел, като е ползвал едно от жилата, т.е. едната от фазите на процесния трифазен електромер е била прекъсната от електромера и е бил присъединен този кабел. Установява се още от показанията на свидетеля, че на посетения адрес имало много електромери, доколкото сградата била на няколко етажа с живущи на тях.
Не се спори между страните, че в резултат на извършената проверка е подаден сигнал до Дирекция „Национална система 112“, МВР от дата 07.10.2019 г. за изпращане на полицейски екип на адреса в гр. Варна, **, кафе-бар, с кл. № ** и аб. № **.
Видно от справка № 555937ВF5/10.10.2019 г., за периода от 10.07.2019 г. до 07.10.2019 г. – общо 90 дни – на потребителя служебно е начислена електроенергия в размер от 5940.00 kWh, чиято парична равностойност възлиза на 1186.10 лева, видно от представената фактура № **********/11.10.2019 г.
На основание извършената проверка от
“Е. С.” АД е изпратено уведомление до ответника, с което го уведомяват, че съобразно ПИКЕЕ и ОУДПЕЕ е направено преизчисление на количеството потребена електрическа енергия, за което той е уведомен на 14.10.2019 г., видно от обратната разписка, находяща се на л. 17 от делото.
От заключението по допуснатата по делото Съдебно-техническа експертиза /СТЕ/, се установява, че процресното СТИ е произведен през 2007 г., като същата година е минал задължителна проверка за метрологична и техничекса годност в БИМ. Срокът на годност е 4 г. и е изтекъл през 2011 г. Т.е. към датата на фактическата проверка – 07.10.2019 г. е с изтекъл срок на метрологична годност, доколколкото по делото не са ангажирани доказателства, че електромерът е минал последваща проверка за годност. Електромерът е свързан към електроразпределителната мрежа на база одобрен проект и в съответсвтие с действащите нормативни уредби.
Техническите параметри на присъединителната линия на абоната и съораженията към нея позволяват консумираната ел. енергия да бъде измерена и доставена до ответника-потребител. В конкретния случай не се касае за техническа неизправност, а за неправомерно извършено присъединяване към електрозахранващата мрежа с проводник тип ПВ- 1х16 кв. мм., поради което електроенергията потребена от абоната не се отчита от електромера и не се заплаща. Налице е неправомерно вмешателство осъществено чрез свързване директно към разпределителната мрежа, като по този начин се пренасочва ел. енергията към ел. инсталацията в обекта, която захранва електроконсуматорите в същия, без да се измерва в цялост. Констатира се още от заключението, че извършените математически изчисления по корекционна процедура са математически верни и са в съответствие с утвърдената методология на ОУ и ПИКЕЕ. В хода на излушването му в о.с.з. вещото лице поддържа заключението си.
От представената справка № 105811/28.08.2020г. от Агенция по вписванията се установява, че ответникът не е титуляр на правото на собственост или друго ограничено вещно право върху недвижими имоти, включително и електроснабдения недвижим имот.
Видно от представеното споразумение за прекратяване на договор за наем от 01.10.2018 г., ответникът е бил страна по наемно правоотношение учредено с „И.Т.“ ООД, което е преустановено, считано от 01.07.2019 г., но от съдържанието на представеното споразумение не става ясно кой е наетият имот, доколкото липсват данни в тази насока.
При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:
За да бъде ангажирана договорната отговорност на ответника по чл. 422, ал.
1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 50 от ПИКЕЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, ищецът следва да установи по несъмнен начин в условията на пълно и главно доказване твърдяното облигационно правоотношение с ответника, учредено въз основа на договор за продажба на ел. енергия за посочения в заповедта за изпълнение обект. Следва да установи спазването на едностранната корекционна процедура, т.е. че е извършил проверка на електромера на ищеца, при която е установено, че същият не отчита точно потребената електрическа енергия, че проверката е извършена законосъобразно и в съответствие с Общите условия и ПИКЕЕ, че е извършил корекция на сметката на абоната и е начислил сумата, предмет на иска, в правилен размер, както и претенцията си за заплащане на обезщетение за забава по основание /че ответникът е изпаднал в забава/ и размер.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти, както и да докаже възраженията си в отговора, а при установяване на горното от кредитора – да докаже, че е погасил претендираните суми.