Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1355 от 06.04.2026, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 2500/2025
Вид
Решение № 1355
Подписан
06.04.2026
В сила
08.05.2026
Състав
Атанаска Димитрова Маркова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1355 гр. Варна, 06.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Атанаска Д. Маркова при участието на секретаря Тодорина Ат. Трифонова като разгледа докладваното от Атанаска Д. Маркова Гражданско дело № 20253110102500 по описа за 2025 година

Предявена е искова молба по реда на чл.422, ал.1, във вр. с чл.415 от ГПК с обективно съединени искове с правно основание по чл.79, ал.1 от ЗЗД и 92 от ЗЗД от страна на ищеца "****" ЕАД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С., чрез процесуалния представител адв. Г. З. от САК, против ответника Б. Д. Г., с ЕГН **********, с адрес: гр. В..

В исковата молба ищецът твърди, че с ответника са сключени договор за Услуга интернет за дома с предпочетен номер **** от 23.06.2022 г., с който на ответника било предоставено устройство ZTE 5G Outdoor install.set и устройство Indoor wifi router.

Ответникът не изпълнил задълженията си по договора, поради което те били прекратени на 19.12.2022 г., поради прехвърляне на услугите по тях от страна на потребителя към мобилната мрежа на друг доставчик на мобилни услуги преди дата на минимално уговорения срок. Ответникът, обаче имал задължения за преходни периоди в размер на 31.48 лв. Като последица от посоченото неизпълнение била начислена договорена неустойка в общ размер 62.54 лв., дължима за предсрочно прекратяване на услуги по договор за Услуга интернет за дома с предпочетен номер **** от 23.06.2022 г., представляващи три стандартни месечни такси. В т.8 от сключения договор между страните било предвидено, че при предсрочно прекратяване на договора по вина на потребителя, последният дължи за всяка СИМ карта неустойка в размер на всички месечни абонаменти за периода от прекратяването до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти. Също така потребителят дължал и възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок на договора и в случаите, в които е предоставено устройство за ползване на услуги, потребителят дължал и такава част от разликата между стандартната цена на устройството в брой, без абонамент, съгласно ценова листа, действаща към момента на сключване на договора, и заплатената от него при предоставянето му /в брой или съответно обща лизингова вноска/, каквато съответствала на оставащия срок на договора.

1

Ищцовата страна сочи, че дължимата сума в общ размер на 31.48 лева била фактурирана със следните фактури: Фактура №7341285988/25.09.2022 г. и Фактура №7342524217/25.10.2022 г., като във всяка фактура подробно било описано как е формирано вземането. Към момента сумата, дължима за предходен период била формирана както следва: 12,60 лева, дължими за период 25.08.2022 г. - 24.09.2022 г., частично непогасени задължения за месечни и еднократни такси (абонаменти, доп. пакети) и потребление на мобилни услуги по договор за Услуга интернет за дома с предпочетен номер **** от 23.06.2022 г.; и 18,88 лева, дължими за период 25.09.2022 г. – 24.10.2022 г., за месечни и еднократни такси (абонаменти, доп. пакети) и потребление на мобилни услуги по договор за Услуга интернет за дома с предпочетен номер **** от 23.06.2022 г.

Задълженията на длъжника били в общ размер от 1093, 02 лв. и били обединени във Фактура №7345139896/25.12.2022 г. за клиентски номер ****, формирани както следва:

31,48 лева дължими за месечни и еднократни такси (абонаменти, доп. пакети) и потребление на мобилни услуги по договор за Услуга интернет за дома с предпочетен номер **** от 23.06.2022 г. за период 25.08.2022 г. – 24.11.2022 г.; 62,54 лв. дължима неустойка за предсрочно прекратяване на услуги по договор за Услуга интернет за дома с предпочетен номер **** от 23.06.2022 г., представляващи три стандартни месечни такси; неустойка в размер на 750,00 лв. за устройство ZTE 5G Outdoor install.set по договор за услуга за интернет, което е предоставено на потребителя при подписване на договора и не е върнато при прекратяване; и неустойка в размер на 249 лв. за устройство Indoor wifi router по договор за услуга за интернет, което е предоставено на потребителя при подписване на договора и не е върнато при прекратяване.

За посочените вземания ищцовата страна подала заявление в РС – Варна на осн. чл.410 от ГПК, въз основана което било образувано ч.гр.д. №14783/2024 г. и била издадена заповед за изпълнение. С разпореждане по така образуваното производство на ищцовата страна било указано, че може да предяви иск за установяване на вземанията си.

Предвид така изложените обстоятелства ищецът моли съдът да приеме за установено, че ответникът дължи на ищцовата страна сумата от 1093,02 лева, формирани както следва:

31,48 лева дължими за месечни и еднократни такси (абонаменти, доп. пакети) и потребление на мобилни услуги по договор за Услуга интернет за дома с предпочетен номер **** от 23.06.2022 г. за период 25.08.2022 г. - 24.11.2022 г.; 62,54 лв. дължима неустойка за предсрочно прекратяване на услуги по договор за Услуга интернет за дома с предпочетен номер **** от 23.06.2022 г., представляващи три стандартни месечни такси; неустойка в размер на 750,00 лв. за устройство ZTE 5G Outdoor install.set по договор за услуга за интернет, което е предоставено на потребителя при подписване на договора и не е върнато при прекратяване и неустойка в размер на 249,00 лв. за устройство Indoor wifi router по договор за услуга за интернет, което е предоставено на потребителя при подписване на договора и не е върнато при прекратяване. Ищецът моли също да му бъдат присъдени направените по делото разноски, както в настоящото, така и в заповедното производство.

В представения от особения представител писмен отговор се сочи, че предявените претенции са неоснователни и се оспорват по основание и размер. Представителят оспорва реалното предоставяне на твърдяните услуги от ищеца на ответника, за които се претендира заплащане; оспорва, че ищецът е уведомил ответника за прекратяването на договора и че са настъпили предвидените в договора основания за претендиране на процесните суми; оспорва обстоятелството, че ищецът е изпълнил задължението си по договора да осигури достъп до мобилната мрежа, реално да достави, а ответникът да е потребил, посочените мобилни услуги, за които се претендира възнаграждение. Счита, че представените фактури нямат доказателствено значение за установяване на тези факти. Твърди, че не е ясно по какъв начин е формирана сумата в размер на 31, 48 лв., тъй като сборът на сумите по посочените от ищеца фактури възлизал на сумата от 37, 86 лв., а не се твърдяло частично 2 плащане. Предвид неоснователността на главния, неоснователен се явявал и акцесорния иск за заплащане на неустойка в размер на 62, 54 лв. не било ясно и по какъв начин е формиран размер на тази неустойка, предвид различния размер на месечна такса за първите три месеца от началния срок на договора и следващите. Също така процесуалният представител счита, че компенсаторните неустойки по договори за мобилни услуги, които предвиждат, че при неизпълнение потребителят ще дължи неустойка в размер на дължимите такси до края срока на договора са нищожни. В случая процесната неустойка била именно такава. Касаело се до излизане извън присъщите обезщетителна, санкционна и обезпечителна функции на неустойката, като в случая уговорките за неустойката противоречали на добрите нрави и били и неравноправни по смисъла на ЗЗП, доколкото противоречали на разпоредбите на чл.143, ал.2, т.5, т.12 и т.15 от ЗЗП. Уговорката на процесните неустойки водила до значително неравновесие между правата и задълженията на потребителя спрямо търговеца, което ги правило неравноправни. Неустойката целяла да обезщети вредите от разваляне на договора, но кредиторът реално не търпял вреди от предсрочното прекратяване, доколкото същият не предоставял занапред услуга, за която да не получава месечна такса. Също така нямало данни процесният договор да е надлежно развален поради виновно неизпълнение на потребителя, за да се породи правото на кредитора да претендира процесните неустойки.

Представителят сочи също, че липсвало основание за претендираните неустойки в размер на 750 лв. и в размер на 249 лв. за предоставени на потребителя при подписване на договора устройства. Твърди, че на ответника не са предоставени устройства към момента на сключване на договора, доколкото липсвали доказателства за това. Липсвали също данни за реално претърпени вреди, които неустойките да обезщетят. Наред с това, не било ясно каква е стойността на твърдяните като предоставени устройства, за да се установи реално претърпяна вреда, респективно по какъв начин се определя и дължимата неустойка. На следващо място, уговорката за претендираната неустойка била нищожна като противоречаща на добрите нрави и излизащата извън обезпечителната, санкционна и обезщетителна функция. Също така уговорката за претендираната неустойка била неравноправна на основание чл.143, ал.2, т.5 и т.13 от ЗЗП.

Предвид така изложените оспорвания, представителя на ответника моли исковите претенции, като неоснователни и недоказани да бъдат отхвърлени.

Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства — поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По делото е присъединено ч.гр.д. №14783 по описа за 2024 г. на РС-Варна, от което е видно, че от ищцовата страна на 21.11.2024 г. е било подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ответника за процесните суми. Въз основа на подаденото заявление е издадена заповед за изпълнение №6591/22.11.2024 г., която е връчена на ответника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. В предвидения в процесуалния закон едномесечен срок, заявителят е предявил установителни искове за съществуване на вземанията си.

От представените по делото писмени доказателства – договор за услуга „Интернет за дома“ от 23.06.2022 г.; заявление за посещение за инсталация на услугата „Интернет за дома“; както и Общи условия на ищцовата страна за взаимоотношения с потребители на електронни съобщителни услуги /приложени към ч.гр.д. №14783/2024 г. на ВРС/ се установява, че на 23.06.2022 г. страните са сключили договор за мобилни услуги, по силата на който ищцовата страна се е задължила да предоставя на ответника услугата „Интернет за дома“, представляваща интернет свързаност, която се осъществява през мобилната мрежа на ищеца, само на конкретен адрес на ползване, посочен в договора за услугата, при конкретни договорени скорости на интернет услугата и средства за правна защита. Срещу така предоставяната услуга ответникът се е задължил да заплаща месечен абонамент, както 3 следва: за първите 3 месеца от първоначалния срок на договора: 1,00 лв. на месец; след изтичане на първите 3 месеца от първоначалния срок на договора: 15,99 лв. на месец и след изтичане на първоначалния срок на договора: 19,99 лв. на месец. Договорът е сключен за срок от 24 месеца, като в него е вписана договорка, че след изтичането на този срок договорът се превръща в безсрочен. С договора на ответника е било предоставено устройство Марка: ZTE, Модел: 5G Outdoor install.set и СИМ карта №:

89359050000558176494. За предаването на устройството е съставен приемо-предавателен протокол номер: 83000002033 от 23.06.2022 г., подписан от ответника и представител на ищцовото дружество.

Назначена е по делото съдебно –счетоводна експертиза, чието заключение е прието от съда като пълно и обосновано, а по повод оспорване истинността на представения от ищцовата страна документ – приемо-предавателен протокол, е назначена и съдебнопочеркова експертиза, чието заключение съдът също прие като пълно и обосновано.

От заключението на съдебно-счетоводната експертиза е видно, че във връзка с абонаментния план на ищеца за посочения от ищеца исков период са били издадени следните фактури, с начислени суми: №7339851878 от 25.08.2022 г., за период 25.07.2022 г. 24.08.2022 г., на стойност 1.00 лв.; №7341285988 от 25.09.2022 г., за период 25.08.2022 г. 24.09.2022 г., на стойност 17.98 лв.; №7342524217 от 25.10.2022 г., за период 25.09.2022 г. 24.10.2022 г., на стойност 18.88 лв. и №7343855123 от 25.11.2022 г., за период 25.10.2022 г. 24.11.2022 г., на стойност 6.38 лв. Общо начислената сума по фактурите е от 31.48 лв.