Определение № 1091 от 07.10.2024, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1091 гр. Благоевград, 04.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

Анета Илинска

Крум Динев като разгледа докладваното от Анета Илинска Въззивно частно гражданско дело № 20241200500857 по описа за 2024 година

И за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК.

Образувано е въз основа на частна жалба с вх.№7055/12.08.2024г., подадена от Г. К. Д., с ЕГН ********** и адрес: с.Д., общ.С., срещу Определение №703/30.07.2024г., постановено по гр.д.№1455/2023г. по описа на РС С..

С атакуваното определение е върната исковата молба, предявена от Г. К.

Д., поради неотстраняване на нередовностите на същата в законоустановения срок и е прекратено производството по делото при условията начл.129, ал.3 ГПК.

В частната жалба се оспорва приложението на чл.129, ал.3 ГПК, както и се изтъкват и редица факти, относими към спора по същество. Прави се искане за отмяна на атакуваното определение, като неправилно, а делото да се върне на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. С молба-уточнение от 19.08.2024г., Г. Д. уточнява, че на 12.08.2024г. разговарял с нотариуса, като същият му заявил, че на 10.09.2024г. ще връчи нотариалната покана на противната страна. Като причина за забавянето били високите температури и опасните горещини.

Окръжен съд Благоевград, след като съобрази материалите по делото, приложимия закон и възраженията в частната жалба, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от процесуално легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване първоинстанционен съдебен акт. Спазени са изискванията за редовност по чл.275, ал.2 вр. с чл.260 и чл.261 ГПК.

1

Разгледана по същество, частната жалба се явява неоснователна, по следните съображения:

От материалите по делото се установява, че производството по гр.д.

№1455/2023г. по описа на РС С. е образувано по искова молба с вх.

№10870/21.12.2023г., предявена от Г. К. Д., с ЕГН ********** и адрес: с.Д., общ.С..

С разпореждане №961/05.06.2024 г. съдът е оставил постъпилата искова молба без движение и е дал указания и срок на ищеца за нейното поправяне.

Съдът указал на страната, че, искът по чл.14,ал.4 от ЗСПЗЗ във вр. с чл.124,ал.4 от ГПК, във вр. счл.12,ал.7 от ЗСПЗЗ има за предмет установяване правото на собственост на спорещите страни/респективно на наследодателите им/ към момента на обобществяването на земята. В този смисъл, констатирайки, че ищецът не е изложил обстоятелства, на лице ли е спор с трети лица за имотите и за кои от тях, в какво се изразява този спор, районният съд е указал, че искът следва да бъде насочен именно против тези лица. Съдът указал и, че в обстоятелствената част на исковата молба ищецът следва да опише всички имоти/ а не както е направил да препраща към приложените документи/, които наследодателят е внесъл в ТКЗС. Следвало да посочи още и има ли произнасяне на ОСЗГ за тези имоти, какви решения са издадени и с какво съдържание, както и да посочи данъчна оценка на имотите и да внесе съответната държавна такса по сметка на РС-С., в съответствие с чл.69,ал.1,т.2 от ГПК Във вр. с чл.71,ал.2 от ГПК. Съобразно изложените обстоятелства в исковата молба , съдът указал на ищеца, че следва да съобрази и петитума на иска за съответните имоти срещу ответниците, за всяка част от имота,за която е налице спор.

С молба от 17.06.2024г. ищецът е поискал удължаване на срока за отстраняване на нередовностите на исковата молба.

С разпореждане от 20.06.2024г. съдът е удължил срока за представяне на поправена искова молба, считано от 19.06.2024г. с един месец. Този срок е изтекъл на 22.07.2024г. без да е постъпила поправена искова молба.

С определение №703/30.07.2024г. е върната исковата молба, поради неотстранени нередовности и е прекратено производството по делото.

Настоящият състав споделя изводите на първоинстанционния съд, че исковата молба е продължила да бъде нередовна и към момента на постановяване на определението и след изтичане на срока за нейната поправка, поради което са налице предвидените в закона предпоставки за нейното връщане.

Съгласно чл.2 от ГПК съдилищата са длъжни да разгледат и разрешат всяка подадена до тях молба за защита и съдействие на лични и имуществени права. За да бъде възможна и адекватна тази защита, съдът трябва да е наясно какви права се твърдят и от кои конкретни факти от обективната действителност произтичат тези права. С оглед надлежното упражняване на правото на иск, законодателят е уредил изисквания, на които следва да отговаря всяка искова молба, обосноваващи нейната редовност. Когато някой 2 от елементите на исковата молба липсва, както и когато обстоятелствената част на исковата молба или петитумът и са непълни, неясни, вътрешно противоречиви или пък съществува противоречие между тях или между посочените в тях страни и страните, посочени в адресната част на исковата молба, е налице нередовност на същата. Липсата на конкретизация води до невъзможност съдът да дефинира спора, страните по него, подлежащите на доказване факти, да разпредели доказателствената тежест и вкрайна сметка да постанови съдебен акт по същество.

При констатиране на несъответствие между съдържанието на исковата молба и изискванията на чл.127 от ГПК, съдът, съобразно чл. 129, ал.2 от ГПК, предоставя възможност на ищеца да отстрани пороците на исковата молба чрез ясно и точно формулиране на исковата претенция, а ако той бездейства - да върне исковата молба на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК.

В случая, съдът е дал възможност на страната да отстрани посочените нередовности, дори е удължил с един месец срока за отстраняване им, но въпреки това ищецът не е отстранил нередовностите на исковата молба. След като новият срок започва от изтичане на първоначалния, това означава, че жалбоподателят сам е длъжен да следи за началото и края на срока, като при невъзможност и в този срок да изпълни указанията на съда, за него съществува възможността да поиска ново продължаване на срока. В случая, жалбоподателят в продължения срок е бездействал, като не е привел исковата молба в съответствие с изискванията на закона, нито е подал молба за ново продължаване на срока.

Съдът не може да образува, респ. да продължи производство по нередовна искова молба, защото произнасянето му по такава ще бъде недопустимо, а и ще е в ущърб на насрещната страна, която ще бъде възпрепятствана да организира защитата си. Съдът изпълнява задължениетоси по чл.7 от ГПК за съдействие на страните и в съответствие и при съобразяване на другите общи принципи, каквито са принципа на равенствона страните по чл.9 от ГПК, на диспозитивно и на състезателно начало -съответно по чл.8 от ГПК и по чл.6 от ГПК.

Към момента на постановяване на обжалваното определение на РС С. и към настоящия момент не са отстранени констатираните нередовности и е изтекъл срокът, даден от съда. Следователно е налице хипотезата на чл.129,ал.3 от ГПК и исковата молба следва да бъде върната, а производството по делото следва да бъде прекратено. До тези правни изводи е достигнал и първонстанционния съд, поради което обжалваното определение следва дабъде потвърдено, на основание чл.278, ал. 4 във вр. чл. 272 от ГПК, ведно със законните последици.

Водим от изложеното, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №703/30.07.2024г., постановено по гр.д.

№1455/2023г. по описа на РС С., с което е прекратено производството по 3 делото.

Определението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателите.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4