Решение № 3783 от 12.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3783 гр. София, 12.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 8-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Д. КЬОСЕВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА Административно наказателно дело № 20261110206622 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на М. Д. Д. срещу електронен фиш серия К № 7168521, издаден от СДВР, с който на жалбоподателя М. Д. Д. е наложено административно наказание - глоба в размер на 600.00лв., за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП. С жалбата се иска отмяна на електронния фиш, тъй като се счита, че ел. фиш не е издаден веднага след установяване на нарушението, като в тази връзка се сочи, че не са били спазени сроковете по чл. 34, ал. 1 и чл. 34, ал. 3 ЗАНН. Оспорва се компетентността на издателя на ЕФ. Сочи се, че ЕФ не отговарял на изискванията предвидени в чл.189 ал.4 ЗДвП, включително не ставало ясно дали нарушението е извършено в населено място или извън такова. Твърди се, че ЕФ не е бил връчен надлежно на жалбоподателя, поради което той е бил лишен от възможност да декларира, дали друго лице е управлявало МПС. техническата изправност на техническото средство. Поддържа се, че издаването на ЕФ е допустимо само при установяване на нарушение чрез използването на стационарно АТСС, но не и чрез мобилна техническо средство. Твърди се, че е бил нарушен и чл. 43, ал. 5 от ЗАНН, тъй като при връчване на препис от акта нарушителят не е бил уведомен писмено за правото му в 14-дневен срок да отправи предложение до наказващия орган за сключване на споразумение. В този смисъл се иска от съда да отмени атакувания електронен фиш. Претендират се разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява. По делото е депозирана писмена молба от процесуален представител на жалбоподателя, в която се поддържа подадената жалба, като се допълва, че на снимковия материал били заснети две МПС, поради което не ставало ясно дали измерената скорост се отнася до посочения в електронния фиш автомобил. Иска оспореният електронен фиш да бъде отменен и се претендират разноски.

1

Въззиваемата страна, не се представлява. По делото са постъпили писмени бележки. Иска се от съда да потвърди издадения електронен фиш.

Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и наведените доводи, приема за установено следното от фактическа страна:

На 24.02.2023г., моторно превозно средство „,,***''“, с ДК № ,,***'' около 11:48 ч. се е движело в село Долни Богров, по бул. „Ботевградско шосе“ на разклона за ЦСПП-МВР с посока на движение от гр. София към с. Горни Богров. Автомобилът преминал при ограничение от 50 км./ч. със скорост от 93 км./ч., като е превишил разрешената скорост с 43 км./ч. Нарушението е констатирано с разпечатка от техническо средство, в която е отразен регистрационния номер на лекия автомобил, дата и час на измерването, мястото и скоростта.

В последствие на М. Д. Д., собственик на превозното средство е издаден електронен фиш, с който нарушението е квалифицирано като такова по чл.21 ал.1 от ЗДвП. Наложено й е административно наказание глоба в размер на 600лв., на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.1 т.5 от ЗДвП.

Настоящият състав прие за установена изложената фактическа обстановка въз основа на събраните по делото писмени доказателства, в частност на разпечатка от техническо средство за регистрирани нарушения на максимално разрешена скорост, справка за първоначална регистрация на моторно превозно средство, заповед за приемане на образец на електронен фиш, протокол за проверка от Български институт по метрология, справка за вписан тип средство за измерване, решение за одобрение на типа на уреда за измерване, справка за дата на издаване и на връчване на ЕФ, протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система, снимков материал, ежедневна форма на отчет, справка- картон на водача, Сертификат за преминато обучение, разписка за връчване на ЕФ, приобщени към доказателствения материал на основание чл. 283 НПК.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема следното:

Атакуваният електронен фиш е от категорията на обжалваемите.

Жалбата е депозирана в законоустановения преклузивен срок и изхожда от легитимирана страна в процеса, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е неоснователна, като съображенията на съда в тази насока са следните:

Електронният фиш е издаден от съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението – СДВР, поради което възражението на жалбоподателя за липса на компетентност е неоснователно.

При съставянето на електронния фиш не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, водещи до опорочаване на административно- наказателното производство и ограничаващи правото на защита на нарушителя. Същият е издаден по утвърдения образец и отговаря на императивно изброените изисквания на разпоредбата на чл.189 ал.4 от ЗДвП и в този смисъл въведеният в жалбата довод е неоснователен – по ясен начин е посочено мястото на извършване на нарушението и че става дума за населено място. Спазени са изискванията на Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. за 2 условията и реда за използване на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата, включително е съставен протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредбата.

Видно от разписката за връчване на ЕФ, същият е връчен на М. Д. Д. на 25.03.2026 г., а в самия ЕФ й е указана възможността по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП в 14- дневен срок да представи писмена декларация с данни на лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление на МПС, поради което доводите в обратен смисъл не са основателни.

Изискванията на чл. 43, ал. 5, изр. 2 от ЗАНН се отнася до съставянето и връчването на АУАН, а в случая е налице специален ред за ангажиране отговорността на нарушителя чрез издаване на електронен фиш, поради което посоченото правило не е приложимо.

Съставеният Електронен фиш вменява на М. Д. Д. извършено нарушение по чл.21 ал.1 ЗДвП.

В разпоредбата на чл.21 ал.1 от ЗДвП е посочена и съответната скорост, която водачите не трябва да превишават при движение в населено място и извън него, при управление на превозно средство от съответната категория.

Изготвените с технически средства снимки, видеозаписи, разпечатки са веществено доказателство и могат да се ползват като такова именно в административното производство.

Следва да се отчете, че доказателствата по делото /протокол за използване на АТСС, протокол за проверка от Български институт по метрология, справка за вписан тип средство за измерване, решение за одобрение на типа на уреда за измерване/ несъмнено се установява използваното техническо средство да е видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации, която е преминала съответната техническа проверка и същата отговаря на изискванията за техническа изправност.

Така безспорно се установява именно собственият на жалбоподателя лек автомобил, съобразно справката за регистрация на МПС, да се е движел на посоченото в електронния фиш място със съответната скорост отразена в разпечатката от техническото средство. Същата е доказателство, изготвено по предвидения за това ред и съобразно ЗДвП може да установява изследвания факт - конкретна скорост на движение в засечен пътен участък, лекият автомобил движещ се със съответната скорост и ограничението въведено на пътния участък и времето.

От доказателствения материал безспорно се установява извършването на твърдяното административно нарушение, което обуславя реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.

При индивидуализирането на същата следва да се вземе предвид разпоредбата на ЗДвП, приложима в конкретната хипотеза, нейните съдържателни характеристики и характеристиките на конкретното нарушение.

Санкцията е предвидена в чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.1 т.5 от ЗДвП. На жалбоподателя М. Д. следва да се наложи административно наказание, каквото е определено в самия електронен фиш, а именно глоба в размер на 600.00лв.

Съдът счита за неоснователен довода на жалбоподателя, сочещ основание за отмяна на електронния фиш на формално основание, доколкото се твърди да е изтекъл срокът за съставяне на същия. Нужно е да се прави 3 разграничение между момент на установяване на нарушението и нарушителя и момент на връчване на същия. Видно от справка за дата на издаване и на връчване на ЕФ, съшият е издаден на 13.03.2023г., а нарушението е извършено и установено на 24.02.2023г., като ЕФ е връчен на 25.03.2026г. Коя е датата на връчване на електронния фиш е обстоятелство стоящо извън фактите, относими към преценката касаеща сроковете за съставяне на електронния фиш. Тази дата има отношение при преценка, касаеща допустимостта на жалбата.

Не е основателно и възражението на процесуалния представител на жалбоподателя, че на снимковия материал били заснети две МПС, поради което не ставало ясно дали измерената скорост се отнася до посочения в електронния фиш автомобил. На приложения снимков материал е заснето МПС с рег № ,,***'', собственост на М. Д. Д., а зад него е заснето и друго МПС, движещо се зад процесното и в друга пътна лента, но в случая предвид насочеността на техническото средство именно към МПС с рег № ,,***'' и заемането от него централно място на изображението, няма място за съмнение, че устройството е измерило именно неговата скорост на движение.

В този смисъл издадения електронен фиш се явява законосъобразен и правилен и като такъв следва да бъде потвърден.

Предвид изхода на производството жалбоподателят М. Д. Д. следва да заплати в полза на СДВР направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 66.47 евро.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Софийски районен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 7168521, издаден от СДВР, с който на жалбоподателя М. Д. Д. е наложено административно наказание - глоба за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА М. Д. Д., ЕГН **********, да заплати в полза на СДВР сумата от 66.46 евро, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд София град в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните за изготвянето му на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII от АПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4