Решение № 341 от 10.11.2022, Районен съд - Враца

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 341 гр. Враца, 10.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Вероника Ант. Бозова при участието на секретаря Румяна Огн. Маркова като разгледа докладваното от Вероника Ант. Бозова Административно наказателно дело № 20221420200479 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл.58Д-63 ЗАНН

Образувано е по жалба на „****” ЕООД, гр. София, с управител ****, против Наказателно постановление /НП/ №***/13.05.2022 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Враца, с което на основание чл.414, ал.3 КТ на жалбоподателя е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 1500,00 лв. за нарушение по чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 КТ.

В жалбата се твърди, че в хода на административно-наказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

По тези съображения се моли за отмяна на НП.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. М. С., която поддържа жалбата и по изложените в нея съображения, които в с.з. доразвива, моли за отмяна на НП.

Въззиваемата страна се представлява от юрк. М. ****, който поддържа тезата за неоснователност на жалбата и моли наказателното постановление като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено.

Пред първоинстанционния съд са събрани нови гласни доказателства – разпитана е свидетелката П. Т..

Врачански районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и наведените доводи, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:

На 24.03.2022 г., около 11:00 часа, св. П. Т. – главен инспектор при Д 1

„ИТ” Враца, извършила проверка на обект, находящ се в с. ****, обл. Враца, стопанисван от дружеството-жалбоподател. В хода на проверката и последвалото след нея представяне на допълнителни документи, св. П. Т. установила, че жалбоподателят, в качеството си на работодател по смисъла на пар.1, т.1 ДР на КТ, не е сключил трудов договор с лицето **** , което лице е заварено да извършва строителни работи в обекта като „асвалтьор” и собственоръчно е декларирало, че полага труд при установено работно време, почивен ден и трудово възнаграждение. За констатираното в хода на проверката е съставен протокол за извършена проверка.

С оглед направената констатация, за нарушение по чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 КТ, на дружеството-жалбоподател е съставен АУАН №062200033/19.04.2022 г. Въз основа на така съставения акт е издадено обжалваното НП, с което при идентично описание на фактическата обстановка, нарушението е квалифицирано като такова по чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 КТ и на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.3 КТ на жалбоподателя е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 1500,00 лв.

Така изложената фактическа обстановка се установява въз основа показанията на П. Т., които съдът кредитира като логични, последователни и незаинтересовани. Свидетелката лично е извършила проверка на дружеството жалбоподател и е констатирал, че лицето Стефанов работи в обекта като „асвалтьор” без да има сключен трудов договор, макар собственоръчно да е декларирало, че работи с установено работно време, уговорено трудово възнаграждение и почивен ден. Съдът кредитира и писмените материали по делото. Доколкото обаче същите са еднопосочни по отношение на релевантните за доказване факти, по-прецизното им обсъждане се явява ненужно и обременяващо съдебния акт.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от ПРАВНА СТРАНА следното:

Жалбата е подадена в установения срок, от надлежна страна и срещу подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

Разглеждайки я по същество, съдът намира следното:

Актът за установяване на административно нарушение е съставен при спазване на предвидена в чл.40 и чл.43 ЗАНН процедура и съдържа предвидените в чл.42 ЗАНН реквизити. Наказателното постановление е изготвено съгласно изискванията на чл.57, ал.1 ЗАНН и в него не се установяват пороци от външна страна, като описаното нарушение кореспондира изцяло с посоченото в АУАН. И АУАН и НП са издадени от компетентни органи, като в тях достатъчно подробно са описани обстоятелствата, при които е извършено нарушението, начина на констатиране на същото, подробно и точно е описана правната му 2 квалификация, както и кой текст от кой закон е нарушен. Описанието, така както е направено по никакъв начин не накърнява правото на нарушителя да разбере срещу какво именно нарушение да организира защитата си. Правната квалификация е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на административното нарушение. АУАН и НП са съставени в сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 ЗАНН.

Не се споделят изложените в тази насока в жалбата и поддържани в с.з. оплаквания за допуснати процесуални нарушения. При извършената проверка съдът констатира, че е налице както яснота на обвинението, така и посочване на цялата изискуема реквизитност за време и място на извършване на нарушението. Процедурата по поканване на нарушителя, съставяне на АУАН и връчването му е прецизно спазена. При това съдът приема, че в хода на административно-наказателното производство не са допуснати процесуални нарушения и оплакванията в тази посока са неоснователни.

Разглеждайки НП от материалноправна гледна точка, съдът установява, че в качеството си на работодател по смисъла на пар.1, т.1 ДР на КТ, жалбоподателят не е сключил трудов договор с лицето Стефанов , което е заварено да извършва строителни работи в проверения обект като „асвалтьор” и полага работна сила при установено работно време, уговорен почивен ден и трудово възнаграждение. При това е извършено нарушение по чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 КТ.

Въпросът за субективната страна на нарушението не следва да бъде обсъждан, тъй като отговорността на юридическото лице е обективна и безвиновна. От това следва и изводът, че при реализирането й не следва да се анализира липсата, респективно наличието на вина у представляващия дружеството или у други лица, свързани с осъществяване на дейността му, нито да се определя нейната форма.

Правилно е приложена и санкционната норма на чл.414, ал.3 КТ.

Проверявайки законосъобразността на размера на наложената с НП санкция, съдът констатира, че определената на жалбоподателя санкция в размер на 1500 лв. е в минимално предвидения от законодателя размер. Видно е също, че размерът на същата е съобразен с залегналите в нормата на чл.27 ЗАНН задължителни правила за определяне на административните наказания. При това настоящата инстанция счита, че имуществената санкция е не само справедлива и съответна на тежестта на нарушението и на начина, по който същото е извършено, а е и адекватна и своевременна реакция, съумяваща да реализира очертаните от законодателя в чл.12 ЗАНН цели на наказанието.

По изложените доводи ВрРС приема, че атакуваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно следва да се потвърди, а жалбата като неоснователна следва да се остави без уважение.

Предвид изхода на делото, с оглед направеното искане за присъждане на разноски от страна на въззиваемата страна, на основание чл.63д, ал.3 ЗАНН, „****” ЕООД, гр. София, следва да бъде осъдена да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“, гр. Враца сума в размер на 120 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение какъвто е и размера на 3 претендираното възнаграждение и който е съобразен с фактическата и правна сложност на делото.

Така мотивира и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №06-2200033/13.05.2022 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Враца, с което на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.3 КТ на „****” ЕООД, гр. София, е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 1500,00 лв. за нарушение по чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 КТ.

ОСЪЖДА „****” ЕООД, гр. София, БУЛСТАТ:****, ДА ЗАПЛАТИ на Дирекция „Инспекция по труда“, гр. Враца, сума в размер на 120 /сто и двадесет/ лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр. Враца в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.

Съдия при Районен съд – Враца: _______________________ 4