Решение № 277 от 31.07.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 277 гр. София, 31.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела Росенова

Членове:

Татяна Грозданова

Емилия Колева при участието на секретаря Пролетка Асенова като разгледа докладваното от Емилия Колева Въззивно частно наказателно дело № 20261000600624 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.34, ал.1, вр. чл.20 от ЗПИИРКОРНФС.

С решение № 142 от 24.04.2026г., постановено по НЧД № 236/2026г., Окръжен съд НО, Благоевград е признал Решение № FV-001 208 349 от 14.12.2021г., влязло в сила на 14.02.2022г. на несъдебен орган на Австрия по Удостоверение от 17.02.2026г., по отношение на Т. Г. М., роден на ***г., с постоянен и настоящ адрес ***, с което му е било наложено наказание „глоба“ в размер на 770 /седемстотин и седемдесет/ евро за извършено нарушение на закона за финансовите нарушения.

С решението съдът е приспаднал на основание чл.33 във връзка с чл.17 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции доброволно платената част на финансовата санкция в размер на 61,85 (шестдесет и едно евро и осемдесет и пет цента) евро.

В законния срок е подадена частна жалба от служебния защитник на засегнатото лице Т. Г.

М. - а. Р.. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно и незаконосъобразно.Счита, че констатациите в решението не отговарят на действителното фактическо положение.Липсвали данни дали няма извършено последващо плащане. Сочи, че засегнатото лице не е намерен на адреса в Р България и има вероятност същият да е в чужбина и да е платил санкцията. Поддържа, че според българското законодателство тази глоба е погасена по давност, чиито срок е двегодишен, изтекъл е към 14.02.2024г. и не подлежи на принудително събиране.

1

Моли да бъде отменено решението на БлОС и вместо него да бъде постановен съдебен акт, с който да бъде оставено без уважение искането за признаване.

С жалбата не се иска събиране на допълнителни доказателства във въззивното производство.

В съдебно заседание пред въззивния съд, проведено задочно по отношение на засегнатото лице Т. Г. М. поради неоткриването му, служебният защитник адв.Н. Т. сочи, че следва да бъде приложен закона за давността, предвиден в законите на замолената държава.

Счита, че същият е изтекъл. Поддържа, че делото не е подсъдно на съда и следва да се прекрати, тъй като лицето не живее на територията на Р България.

В съдебно заседание представителят на САП моли да бъде потвърдено първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.

СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като се запозна със събраните по делото доказателства, прецени ги поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка с направените оплаквания в жалбата, приема за установено, следното:

Жалбата на служебния защитник на засегнатото лице Т. Г. М. е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока, предвиден в разпоредбата на чл.34, ал.1, вр.чл.20, ал.1 от ЗПИИРКОРНФС.

Разгледана по същество същата е неоснователна.

Делото е образувано пред Софийски градски съд въз основа на постъпило Удостоверение по чл.4 от Р. Решение № 2005/214 ПВР на Съвета относно прилагане на принципа за взаимно признаване на финансови санкции. Удостоверението е издадено въз основа на Решение № FV-001 208 349 от 14.12.2021г., влязло в сила на 14.02.2022г. на несъдебен орган на Р Австрия, с което на Т. Г. М. е било наложено наказание „глоба“ в размер на 770 /седемстотин и седемдесет/ евро за извършено нарушение на Закона за финансовите нарушения.

Т. М. е бил санкциониран за това, че на 29.02.2020г. в Австрия са внесени стоки, подлежащи на акциз (алкохол и тютюн за пушене), без да са спазени разпоредбите на Закона за акциза върху алкохола и Закона за акциза върху тютюна.

Деянието му е било прието за административно нарушение, квалифицирано като такова по § 33 Abs. 1 и Abs. 3 lit. b) и § 11 от Закона за финансовите нарушения (FinStrG) - укриване на данък върху тютюна, съответно алкохола.

С решение № FV-001 208 349 от 14.12.2021г., влязло в сила на 14.02.2022г. на несъдебен орган на Р Австрия, на Т. Г. М. е било наложено наказание „глоба“ в размер на 770 /седемстотин и седемдесет/ евро.

Въз основа на горепосоченото влязло в сила решение е издадено Удостоверение по 2 чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24.02.2005г., което е предмет на решението, чиито въззивен контрол се претендира с постъпилата жалба.

След извършения необходим анализ на приобщените по делото доказателства от молещата държава, правилно първоинстанционният съд е установил, че постъпилите документи относно признаването на решението на чуждия орган съдържат всички изискуеми реквизити съгласно ЗПИИРКОРНФС и посоченото Рамково Решение относно прилагане принципа на взаимно признаване на финансови санкции.

На първо място, ОС-Благоевград е проверил дали са налице изискуемите предпоставки от формална страна и правилно е констатирал, че Удостоверението отговаря на изискванията по чл.4, ал.2 и чл.5, ал.2 от ЗПИИРКОРНФС, тъй като е издадено и подписано от компетентен орган на издаващата държава и е преведено на езика на замолената държава – български.

Изпълнени са и изискванията на разпоредбите на чл.3, ал.1, т.1 от ЗПИИРКОРНФС, като по делото е приложен и влязъл в сила акт на несъдебен орган на държава - членка на Европейския съюз, основание за плащане на наложена на засегнатото лице санкция „глоба”, а именно посоченото по-горе решение.

Според съдържанието на постъпилото Удостоверение, издадено въз основа и в изпълнение на въпросния несъдебен акт, озаглавен като решение, но по своето съдържание съответстващ на наказателно постановление по българското право, Т. М. е внесъл стоки в Австрия, подлежащи на акциз (алкохол и тютюн за пушене), без да са спазени разпоредбите на Закона за акциза върху алкохола и Закона за акциза върху тютюна.

Посочена е правната квалификация на деянието в издаващата решението държава – § 33 Abs. 1 и Abs. 3 lit. b) и § 11 от Закона за финансовите нарушения (FinStrG).

Така описаното административно нарушение има своя аналог и по българския ЗАДС.

Въззивният съд констатира от формална страна и останалите задължителни елементи от съдържанието на Удостоверението, а именно - индивидуализиращите засегнатото лице данни – имената му, рождената му дата, последният му известен адрес в Р България, както и обстоятелствата, при които е осъществена по отношение на него несъдебната /административнонаказателна/ процедура в молещата държава, респ. се е достигнало до решение, датата на издаването на решението и на влизането му в сила.

Изрично в Удостоверението е отбелязано за предоставената на санкционираното лице възможност да обжалва решението, както и за сроковете на обжалване, като същото му е било връчено, но не го е обжалвал.

След внимателно обсъждане на хипотезите по чл.35 от ЗПИИРКОРНФС първият съд е направил законосъобразен извод, че няма основание да се постанови отказ от признаване и изпълнение на наложената финансова санкция.

На първо място, липсват доказателствата срещу осъденото лице за същото деяние в България или друга държава, различна от издаващата или изпълняващата, да е постановено 3 или приведено в изпълнение решение за налагане на тази финансова санкция.

Освен това, няма данни Т. М. да е с имунитет или привилегия, които по българското законодателство правят решението на Австрия недопустимо за изпълнение.

На последно място, в случая не се отнася до лице, което поради възрастта си е наказателно неотговорно.

Законосъобразно на основание чл.36, вр.чл.22, ал.1 от ЗПИИРКОРНФС, СГС е постановил сумата, представляваща глоба за извършено административно нарушение, да се предостави за изпълнение на Национална агенция по приходите.

В жалбата на защитата на засегнатото лице Т. М. се релевират доводи за прилагане на закона за давността. Първостепенният съд в мотивите на решението си е дал отговор на така поддържаното и в пледоарията възражение, с който настоящият състав напълно се съгласява. Съгласно чл.35, т.3 от ЗПИИРКОРНФС съдът може да откаже да признае и допусне изпълнение на решение за налагане на финансова санкция, ако установи, че изпълнението на решението е с изтекла давност по българското законодателство и решението се отнася за деяние, подсъдно на български съд. В случая не е изпълнена втората от кумулативно дадените в посочената разпоредба предпоставки, а именно - решението да се отнася за деяние, подсъдно на български съд, за да се обсъжда евентуален отказ от признаване. Несъмнено, извършеното от М. нарушение попада под юрисдикцията на Австрия. Същевременно, правилно първият съд е приел, че в случая не е изпълнена и първата предпоставка на чл.35, т.3 от ЗПИИРКОРНФС. Давността според посочената разпоредба е „изпълнителска” и срокът за изтичането й се брои от датата на влизане в сила на решението. В случая, според посоченото в Удостоверението по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24.02.2005г., решението, което е негов предмет, е влязло в сила на 14.02.2022г. При положение, че глобата е станала изискуема, тя вече представлява публично държавно вземане и сроковете за нейното принудително събиране са уредени в ДОПК. В този смисъл, правилно първият съд е приел, че не е изтекла давността и по българското законодателство, която съгласно чл.171, ал.1 от ДОПК е петгодишна, считано от влизане в сила на решението на съответния орган.

САС намери за неоснователно и възражението на защитата, касаещо подсъдността на делото. ОС-Благоевград е извършил справка в НБД „Население“, видно от която постоянният и настоящ адрес на Т. Г. М. е в ***. На този адрес М. е търсен и като не е бил открит, правилно първостепенният съд е разгледал делото без негово участие, след като му е назначил служебен защитник, по реда на чл.16, ал.3 от ЗПИИРКОРНФС. Ето защо, САС счита, че в хода на първоинстанционното производство не е допуснато процесуално нарушение, довело до ограничаване правата на засегнатото лице М..

По делото липсват каквито и да е данни за плащане на задължението, поради което и доводите в тази насока следва да бъдат отхвърлени.

При извършената служебна проверка на атакуваното решение настоящият въззивен не намери други основания за неговото изменение или отмяна.

4

С оглед на изложеното Софийският апелативен съд счете, че атакуваното решение следва да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно, поради което и РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 142 от 24.04.2026г., постановено по НЧД № 236/2026г. на Окръжен съд НО, Благоевград.

Решението е окончателно не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5