Определение № 406 от 23.04.2025, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 510/2025
- Вид
- Определение № 406
- Подписан
- 23.04.2025
- В сила
- 23.04.2025
- Състав
- Александър Желязков, Десислав Любомиров, Атанаска Китипова
Цитирани разпоредби
- чл. 255, ал. 4 · Наказателен кодекс
- чл. 78а · Наказателен кодекс
- чл.246 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.248, ал.1, т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.249, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 406 гр. София, 23.04.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Александър Желязков
Членове:
Атанаска Китипова
Десислав Любомиров като разгледа докладваното от Десислав Любомиров Въззивно частно наказателно дело № 20251000600510 по описа за 2025 година Производството е по чл.345, ал.1, вр.чл.249, ал.3 от НПК.
Постъпил е въззивна частна жалба от подсъдимия Л. И., чрез защитника му адв.С. Д., срещу протоколно определение постановено на 18.03.2025г. в разпоредително заседание по НОХД№804/25г. по описа на Софийски градски съд. С определението съдът не е констатирал допуснати отстраними процесуални нарушения, ограничаващи процесуалните права на подсъдимия и пострадалите и насрочил съдебно заседание за разглеждане на делото.
В жалбата са изложени оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на атакуваното определение. Твърди се, приложимият закон бил чл. 255, ал. 4 от НК, а не ал. 3, за която Л. И. бил предаден на съд.
Разпоредбата на чл.
255, ал.4 от
НК превилигировала задълженото/обвиняемо/подсъдимо лице със санкция в по-нисък размер, определяща дори освобождаването му от наказателна отговорност с налагането на административно наказание при наличието на всички останали изискуемо условия съгл. чл. 78а от НК. Именно това несъответствие в позицията на първостепенният съд и приложимата според него правна норма (чл. 255, ал.З и/или чл. 255. ал.4 НК) поставяла в невъзможност въззивния състав да се произнесе по същество на спора и било възможно да се стигне до 1 същия съдебен акт, страдащ от същите пороци.
Иска се прекратяване на съдебното производство по НОХД 804/2025г., 22 с-в, СГС, връщане на делото на СГП, която да се съобраз яла с фактите и обстоятелствата по делото, а именно, че определеното от данъчните органи задължение е платено не само преди започване на настоящото производство, но и преди започване разглеждането на НОХД№1118/2022г. 27 с-в. СГС.
Въз основа на материалите по делото, съобразявайки наведените в жалбата оплаквания съдът намира следното:
Жалбата е процесуално допустима съгласно разпоредбата на чл.249, ал.3 от НПК. Разгледана по същество тя е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното определение от 18.03.2025г. в разпоредително заседание по НОХД№804/25г. по описа на Софийски градски съд , съдът не е констатирал допуснати отстраними процесуални нарушения, ограничаващи процесуалните права на подсъдимия и пострадалите и насрочил съдебно заседание за разглеждане на делото. Възраженията направени в частната жалба срещу законосъобразността на определението са били изложени и пред първоинстанционния съд, който в разпоредителното заседание им е дал законосъобразен отговор. Въззивният съд в настоящия съдебен състав приема, че твърденията на защитника за допуснати съществени отстраними процесуални нарушения при изготвяне на обвинителния акт са неоснователни. Правилно първоинстанционният съд е счел, че, обвинителния акт не съдържа неясноти, които да ограничават правото на защита на подс.И..
Преценката за това съответства ли обвинителния акт на изискванията на чл.246 от НПК следва да се извърши като се съобрази цялото му съдържание, а не отделни негови части. Начина по който се изготвя обстоятелствената част зависи изцяло от преценката на прокурора. От значение е, без оглед на използваните стилистични похвати, в нея да се съдържа достатъчен обем фактически твърдения, очертаващи по недвусмислен начин фактическото обвинение. Неоснователно е твърдението на защитника, че процесуалното нарушение се е изразило в непосочването на чл. 255, ал. 4 от НК като приложим закон, а на ал. 3, за която Л. И. бил предаден на съд. Всъщност, този въпрос е такъв по същество и е недопустимо да се поставя на обсъждане в разпоредително заседание. Правната квалификация на деянието може да 2 бъде обсъждана в разпоредително заседание само във връзка с въпроса по чл.248, ал.1, т.1 от НПК относно родовата подсъдност на делото.
С оглед на това въззивният съд в настоящия съдебен състав приема, че частната жалба е неоснователна, а атакуваното определение като законосъобразно следва да се потвърди. Делото следва да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на производството.
Мотивиран така и на основание чл.345, ал.2 вр.чл.249, ал.3 от НПК Софийски апелативен съд, V-ти състав
ОПРЕДЕЛИ:
П О Т ВЪ РЖ Д А ВА протоколно определение постановено на 18.03.2025г. в разпоредително заседание по НОХД№804/25г. по описа на Софийски градски съд.
ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за продължаване на процесуалните действия за разглеждането му.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3