Решение № 157 от 15.08.2025, Районен съд - Разлог
- Съд
- Районен съд - Разлог
- Дело
- Административно наказателно дело 604/2024
- Вид
- Решение № 157
- Подписан
- 15.08.2025
- В сила
- 09.01.2026
- Състав
- Галена Николаева Манова-Узунова
Цитирани разпоредби
- чл.183, ал.3, т.6 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.6, т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.63 · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 157 гр. Разлог, 15.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Галена Н. Манова-Узунова при участието на секретаря К. И. Т., в присъствието на прокурора, разгледа докладваното от Галена Манова-Узунова, Адм. нак. дело № 20241240200604 по описа за 2024 г.
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба на Г.И.Е., с ЕГН*, с адрес: г.Б., у.“Г.Д.“№5, подадена ч/з адв. В.В.Ч. - САК, със съд. адрес: г.С., б.„Б.“№49А, е.2, о.6, сг. C.R., против НП №* от 18.04.2024 г. на Н-к с-р в ОД на МВР-Б., с-р „ПП“, упълномощен с МЗ №*/02.12.2021 г., с което на жалбоподателя на основание чл.183, ал.3, т.6 от ЗДвП, е наложено адм. наказание „глоба“ от 30.00 лв. за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП.
С жалбата се оспорва НП. Сочи се, че в хода на адм. нак. производство са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на Е., изразяващи се в несъбиране на допълнителни док-ва, непроизнасяне по входираното от него писмено възражение, неправилно приложение на материалния и процесуален закон. Оспорва се извършването на нарушението. Твърди се, че на 25.03.2024 г. около 11:20 ч. действително Г.И.Е. е управлявал л.а., Т.“ М.., с per. №* по път 2-19, като в участъка м/у км. 21 + 500 м. и км 23 + 500 м., след завой с посока надясно пред него се появила маркировка Двойната смесена линия М5, която от неговата страна е била прекъсната, в резултат на което предприел маневра изпреварване, поради което описаното в АУАН и в НП не отговаря на обективната действителност. Сочи, че в случая категорично жалбоподателят не е предприел посочената маневра при наличие на маркировка Ml, тъй като от неговата страна лентата била прекъсната, а от страната на лентата за насрещно движение непрекъсната, поради което водачът е имал право да предприема посочената маневра изпреварване при наличие на маркировка М5. Твърди се, че в процесните АУАН и НП липсва точно посочване на мястото на извършване на нарушението.
В СЗ жалбоподателят не се явява. Представлява се от адв. В.Ч., който поддържа жалбата, по същество моли за отмяна на НП като незаконосъобразно, излага доводи за недоказаност на нарушението. Прави доказателствени искания. Претендира разноски.
НО - Н-к с-р в ОДМВР-Б., с-р „ПП“ - редовно призован, не изпраща представител. Изразява в депозирана молба, която е представил ведно с адм. нак. преписка, че поддържа така издаденото НП и прави възражение за прекомерност на разноските.
РП-Б. - редовно призована, не изпраща представител и не изразява становище по същество.
Съдът след като съобрази доводите на страните, събрания по делото доказателствен материал и закона, установи от фактическа страна следното:
На 25.03.2024 г. полицейските служители А. и Т., движейки се със служ. автомобил по път 1
II-19, км. 22 в посока от г.С. към г.Б., забелязали движещият се пред тях л. а. „Т.”, м.., с рег.
№*, като при наличие на пътна маркировка М1 /единична непрекъсната/, водачът на автомобила предприел неправилна маневра изпреварване. Служителите последвали автомобила като в последствие го спрели със светлинен и звуков сигнал. След проверка св.
А. в присъствие на св. Т. установили, че водачът на автомобила е жалбоподателят Г.Е., като съставили на същия АУАН №*/25.03.2024 г., в който констатираното било квалифицирано като нарушения на чл.6, т.1 от ЗДвП.
Актът бил съставен в присъствие на жалбоподателя, като същия го подписал без възражения.
В законоустановения срок постъпили писмени възражения по акта, с които по същество жалбоподателят не оспорва, че на 25.03.2024 г. около 11:20 часа е управлявал л.а., Т.“ М.., с рег. №* по път 2-19, но твърди, че в участъка м/у 21 + 500 м. и км. 23+500 м., след завой с посока надясно пред него, се появила маркировка - Двойната смесена линия М5, която от неговата страна била прекъсната, в резултата на което предприел маневра изпреварване.
Въз основа на акта за нарушение и след като приел възраженията за неоснователни на 18.04.2024 г. компетентният орган Н-к с-р в ОД на МВР, с-р „ПП“-Б. е издал атакуваното НП, с което на Е. на основание чл.183, ал.3, т.6 от ЗДвП, е наложено адм. наказание „глоба“ от 30.00 лв. за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП.
НП е връчено лично на жалбоподателя на 03.09.2024 г.
В хода на съд. следствие са изискани и представени док-ва от АПИ, относно организацията на движението по път 2-19, от км. 21 + 500 м. до км. 23+500 м. и наличието на двойна смесена линия М5 в този участък с посока на движение от г.С. към г.Б., както и дали в този участък има поставени пътни знаци указващи клм. от пътя.
Приети са и приложените към адм. нак. преписка писмени док-ва, разпитани са актосъставителят и свидетелят по акта. Разпитан е и свидетел по искане на жалбоподателя.
Свидетелят К.И.А. – полицейски служител, който е установил нарушението и е издал АУАН, заявява, че не може да каже дата и час, не си спомня, но си спомня, че е било в светлата час на денонощието. Мисли, че е било миналата година, март месец, но точна дата не може да каже. Посочва, че работи като мл. автоконтрольор в с-р „ПП“ в ОДМВР-Б.. Въпросният ден е бил назначен в наряд с колегата Г.Т. като контрол по безопасност на движението по път от републиканската пътна мрежа II-19 С. - Г. - Б. - Г.Д. - границата с Г.. При патрулиране по маршрута, км. някъде след 20 км., на 5 метра пред тях, л. а. марка „Т.“, изпреварил неправилно при наличие на маркировка „М1“ - единична непрекъсната линия. Подали светлинен и звуков сигнал за спиране и на първото възможно безопасно място за спиране автомобилът е бил отбит и на водача е бил съставен АУАН за съответното нарушение.
Автомобилът изпреварил неправилно пред автомобила, с който се движели полицейските служители. Спрели водача на първото възможно място за спиране, което било горе на отбивката, тъй като трафика там е засилен и не позволявал навсякъде да се спира, поради което бил спрян на П., на караваните. Спрели го с колегата Т., който към тогавашна дата е бил служител на ПП-Б.. Мисли, че автомобилът е бил червен или керамидено нещо, но не може да се сети точно. Свидетелят не си спомня дали водачът е имал възражения, не се сеща. Заявява, че в акта по принцип се посочва мястото, където е извършено нарушението, но тъй като автомобилът е бил в движение, точното място няма как да се определи и се описва района на еди кой си клм., с посока на движение. Посочва, че самото място там от 20 км. до 22-23 км. навсякъде е обозначено с маркировка „забранено изпреварването“ и това е участък от може би 3-4клм.. Заявява, че маневрата трябва да бъде започната на разрешено и завършена на разрешено. Посочва, че в този участък маркировката е М1, няма М5, която позволява изпреварване. При предявяване на АУАН, свидетелят А. заяви, че това е актът, който е съставен, както и, че това е датата и мястото на нарушението както е посочено в акта. Свидетелят заявява, че актът е връчен лично на лицето и то не е имало възражения.
Г.С.Т. – полицейски служител и свидетел при съставянето на АУАН, потвърждава изцяло 2 изложеното от колегата си А., заявява, че дата и час не си спомням, но е било зимния сезон миналата година. Били в движение по път II-19 от г.С. по посока г.Б. се движели, като преди м. „П.“, л. а., който се движел пред тях предприел маневра изпреварване при наличие на маркировка М1, която е била непрекъсната линия. Малко по-нагоре, вече на м. „П.“ го отбихме, като му казахме какво нарушение е извършил и му съставихме акт за това.
Автомобилът мисли, че е бил марка „Т.“. Пред тях е имало и друг автомобил и следващият автомобил е бил той. Автомобилът мисли, че е бил бял. Като клм. мисли, че е било 22-ри и автомобилът го спряхме горе-долу след клм.. В този пътен участък, където било извършено нарушението, изпреварването било забранено. Преди този участък има маркировка М5, където е разрешено. В акта е посочено мястото, където е извършено нарушението, не мястото, където автомобила е спрян. Заявява, че мястото е определено по километричните знаци по пътя и по тях се ориентират. Посочва, че са изписали път II-19, км.22 в случая, това го изписали в таблета и в акта. На смяна били с колегата К.А., като той изготвил акта.
Мисли, че водачът не направил възражение. Посочва, че нарушението установили на 22 км. по посока С. към Б.. При предявяване на АУАН, свидетелят Т. заяви, че това е актът, който е съставен, и че го поддържа, както и, че това е датата и мястото на нарушението посочена в него.
Доведеният от страна на жалбоподателя свидетел Н.Н.К. заявява, че са пътували с Г.Е. към г.Б., когато ги спрели пътни полицаи. Заявява, че това се случило миналата година, след средата на март месец, но не може да кажа точно дата. С Г.Е. пътували в един автомобил.
Автомобилът е марка „Т.“, черна на цвят. Пътните полицаи ги спрели малко преди П..
Обяснили им, че ги спират заради нарушаване на пътната маркировка. Спирането било във вр. с неправилно изпреварване. Свидетелката заявява, че където било извършено изпреварването линията била прекъсната от тяхната страна, за отсрещното движение била непрекъсната и това си го спомня, защото се возела на предната седалка до жалбоподателя.
Г.Е. се опитал да обясни това на пътните полицаи, но те са били категорични в своята гледна точка. Когато спрели автомобила мисли, че било минало малък период от време. Те включили лампите и след това трябвало да изчакат да има отбивка, за да могат да спрат, защото трябвало да спрат на удобно място. Полицаите пътували след тях, но трябвало да изчакат да дойде отбивката, за да могат да спрат. Посочва, че с тях в колата не пътувало друго лице. Посочва, че жалбоподателят и е приятел.
От представените от АПИ, проект относно организацията на движението по път 2-19, от км.
21 + 500 м. до км. 23+500 м., се установява, че в участък от пътя от км. 21+500 м. до км.
22+270 м. е ясно видима единична непрекъсната линия в оста на пътя - маркировка М1, която не позволява изпреварването. В участък от пътя от км. 22+270 м. до 22+400 м. има наличието на двойна смесена линия в оста на пътя – маркировка М5, която е прекъсната от едната – лява страна и позволява изпреварването само от тази страна на прекъснатата линия.
В участък от пътя от км. 22+400 м. до 22+570 м. има единична прекъсната линия – маркировка М3, която позволя изпреварването и от двете стани. От км. 22+570 м. до 22+940 м. отново се вижда двойна смесена линия – маркировка М5. От км. 22+940 м. до км. 23+168 м. има единична непрекъсната линия – маркировка М1.
С оглед съдържащите се противоречия в гласните док-ва и на основание чл.305, ал.3 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, след извършена оценка на същите, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намери следното:
Преки док-ва досежно главния факт, включен в предмета на доказване, се съдържат в показанията на свидетелите К.И.А. и Г.С.Т.. На тези показания противостоят показанията на свидетеля Н.К..
Съдът кредитира показанията на свидетелите А. и Т. като добросъвестно депозирани, логични, обективни и достатъчно информативни. Всеки един от тези двама свидетели пряко и непосредствено е възприел фактите, за които свидетелства и не са налице нестабилност в изложението или съществени противоречия в показанията на тези двама свидетели.
3
Посоченото от жалбоподателя, ч/з адв. Ч. е необосновано и избрана форма на защитна позиция. Посочените от същия противоречия в показанията на тези свидетелите, освен, че са несъществени, се дължат на изминалия период от време и обстоятелството, че при изпълнение на своите задължения тези двама свидетели съставят множество актове за установяване на адм. нарушения. В съответствие с правилата на формалната и житейската логика е същите да не могат да си спомнят какъв е бил цвета на процесния автомобил и дали м/у същия и полицейския автомобил е имало друг автомобил. Освен това тези обстоятелства са без правно значение за делото, тъй като не установяват извършването или не извършването на твърдяното нарушение.
За преценка достоверността на показанията на св. А. от съществено значение е и обстоятелството, че изложеното от този свидетел по настоящия случай не е изолирано, а намира доказателствена опора както в писмените док-ва, така и в показанията на св. Т. – свидетел при съставянето на АУАН. Свидетелят А., както и колегата му св. Т. са установили определени факти, които според тях представляват нарушение на правната норма. Дали правилно са повдигнали обвинението, се решава от НО, който за да бъде независим от тях, е техен ръководител, и който може да налага наказание. При положително негово положение че е налице нарушението, той издава НП. Ето защо показанията на тези свидетели – А. и Т., съдът намира за убедителни, взаимно потвърждаващи се и не се намират основания да не им се даде вяра, като приема, че липсва тяхна заинтересованост от изхода на делото. Да се приеме обратното би означавало да се твърди, че полицейските служители целенасочено изнасят неверни факти с цел ангажиране на адм. нак. отговорност на Е., без за такъв извод да има основания или док-ва. Предвид това съдът прие времето, мястото и обстоятелствата на извършената проверка и направените от полицейските служители констатации, за безспорно установени. От показанията на свидетелите А. и Т. се установява, че са възприели, движейки се със служебния си автомобил по път II-19, км. 22 в посока от г.С. към г.Б., че движещият се пред тях л. а. „Т.”, м.., с рег. №*, че водачът на автомобила предприел неправилна маневра изпреварване при наличие на пътна маркировка М1 /единична непрекъсната/, заради което е бил спрян за проверка.