Решение № 2 от 26.01.2023, Районен съд - Белоградчик

РЕШЕНИЕ

№2 гр. Белоградчик, 26.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, І-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Кайтазка при участието на секретаря Наташа Ст. Найденова като разгледа докладваното от Анна Ив. Кайтазка Административно наказателно дело № 20221310200233 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Е. Й. К. от гр. В., обл. В., ж.к. „Х.” - ..., ет...., ап...., с ЕГН **********, срещу Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 6040890 от 15.06.2022 г. на ОД – МВР - Видин, с който на жалбоподателя е наложена „глоба” в размер на 800,00 лв. на чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.4 от ЗДвП, за извършено нарушение по чл.21 ал.2 вр. чл.21 ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят в жалбата си, излага аргументи за не законосъобразност на издаденият ел. фиш, като съдът е сезиран с искане да отмени същия. В с.з. жалбоподателят не се явява лично, но се представлява от адвокат, който поддържа жалбата и отново иска отмяна на ел. фиш, поради недоказаността приписаното нарушение – незаконосъобразно поставен ограничителен скоростта знак, от където следва извода за липса на деянието.

Претендират се и разноски по делото.

Въззиваемата редовно призована за с. з. не изпраща представител и не взема становище по казуса.

1

Съдът, след като обсъди изложеното в жалбата и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, намери от фактическа страна следното:

На 15.06.2022 г. в 14.29 ч. на ул. „Г. Д.“ в с. Т., общ. Р., обл. В. до дом № ..., с автоматизирано техн. средство ARH CAM S1, било заснето МПС - лек автомобил „ХЮНДАЙ САНТА ФЕ“, с рег. № ВН 5387 АМ, което се движело със скорост 82 км./ч. Бил изготвен видеозапис, обективиран като клип № 7465/15.06.2022 г. на радара, в който е отразена като разрешена максимална скорост 40 км. ч., а установената – 82 км./ч., но след приспадане на възможното отклонение в измерването, наказуемата е приета за 79км./ч., т.е. отчетено било превишение от 39 км./ч. В снимковият материал посоката на движение на автомобила се сочи като „отдалечаващ“ се.

За констатираното нарушение, на 15.06.2022 г. бил издаден Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, на Е. К., като собственик на МПС, заснето в горния клип, като наказанието е наложено на основание проява, извършена в условията на „повторност“ / спрямо предходен ел. фиш с. К № 5695462/.

Същият е представен по админ. нак. преписка – той е от 11.03.22 г., за нарушение по чл.21 ал.2 вр. 1 от ЗДвП на Е. К., но не е отразено дали и кога е връчен на нарушителя, респ. дали и кога е влязъл в законна сила.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът прие:

Жалбата е процесуално допустима – с оглед представеното от въззиваемата страна писмо / изх. № 242000-5232/09.11.22 г. на РУ Белоградчик/, в което е отразено, че момента на връчване на фиша е 19.08.2022 г. А от представеното впоследствие и копие от жалба на Е. К. / първоначално депозирана в РС – Видин/ е видно, че съдът е сезиран с нея на 31.08.2022 г., при което настоящият съдебен състав приема че жалбата, е допустима – подадена в срок, а разгледана по същество, е основателна.

Налице са сериозни нарушения на материалния и процесуален закон, направени в хода на админ. нак. производство, които опорочават същото, като процедура.

Въпреки, че по делото не са представени каквито и да било доказателства, че автомобилът, с който е извършено твърдяното нарушение е 2 собственост на соченото ФЛ, този факт не се отрича от санкционираното лице, поради което съдът го възприема за истинен – така както се заявява.

Няма данни, след съобщаване на фиша, да са направени възражения в 14 дн. срок пред АНО, с оглед възможността по чл.189 ал.5 от ЗДвП - чрез декларация да се заяви друго лице, на което е предоставено за ползването МПС – липсват такива доказателства в преписката на АНО, представена на съда.

Съдът на първо място, приема за безспорно установени обстоятелствата – къде, кога и кое МПС е било заснето при извършване на нарушението.

Доказано е и обстоятелството за предходно / от по-ранна дата/ нарушение от жалбоподателя на чл.21 ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП, за което е бил издаван ел. Фиш с. К № 5695462, но не се установи елемента „повторност” към последвалото нарушение - предмет на делото – т.е. няма доказателства деянието от 11.03.22 г. да е извършено преди по –малко от година, считано от 15.06.22 г., тъй като не се доказа наложената санкция с първия фиш да е станала изискуема – дали и кога / преди втората проява от 15.06.22 г./ е влязъл в сила фиша от 11.03.22 г.

По админ. нак. преписка иначе е представено доказателство – Протокол № 74-СГ-ИСИС/11.11.2021г. на БИМ-ГД“МИУ“, отдел „Изпитване на средства за измерване и софтуер“, който удостоверява техническото състояние – налична годност, на ползваното за измерване на скоростта на преминаващите МПС, към 15.06.22 г., АТСС. Представено е и Удостоверение за одобрен тип средство за измерване на скоростта на МПС - № 17.09.5126 със срок на валидност 07.09.2017 г. до 07.09.2027 г.

Представено на следващо място е, доказателство – снимков материал, онагледяващ поставен знак «В-26» предвиждащ ограничение на скоростта по чл. 21 ал.2 / според снимката макс. 40 км.ч. / – т.е. под обичайната 50 км.ч., указана в чл.21 ал.1 от ЗДвП за населено място, а знакът е монтиран под тебела «Д-11» - за начало на такова, населено място – с.Т.. Налична по преписката е и снимка на самото техническо средство – измервателен уред, поставено встрани от пътната лента, дясна за движещите се, като отдалечеващи се МПС. В Протокола от 15.06.22 г. за използване на АТСС надлежно е отразено, че устройството, при стационарен режим на работа, осъществява измерване на скоростта на движещи се в двете посоки МПС / 3 посока с. Д. и обратно/ поставено на ул. «Г. Д.» в с.Тополовец, като общото ограничение на скоростта по този вид пътища е 50 км./ч., но с пътен знак за ограничение на същата – е въведено такова от 40 км./ч., а АТСС е поставено на 200 м. от този ограничителен знак. Допълнително в докладната записка № 242р-5835/16.06.22г. на полицейския служител, изготвил Протокола за използване на АТСС, са надлежно отразени същия брой установени нарушения, като в Протокола / 60 в случая/, в същия пътен участък / т.к. в докладната има информация и за друг контролиран участък/.

На съда бяха представени допълнително доказателства, които той прие и приобщи към доказателствения материал по делото – писмо на Кмета на Община Ружинци и заверено копие от Решение №339/27.06.2022 г. на ОбСРужинци, от които се установява, че към датата на нарушението, предмет на делото – 15.06.2022г. не е имало поставен знак «В-26», въвеждащ ограничение на скоростта, различно от законово допустимата максимална в неселеното място, на табела «Д-11» за начало на населено място – с. Т., общ.

Р., от оторизирано лице/орган на власт. Такова решение – за поставяне същия знак, на посоченото място, е взето на 27.06.2022 г. от Общински Съвет при Община Р., а самият знак е монтиран фактически на 23.09.2022 г. от служители на общинската администрация.

При така установените допълнително от съда факти, той се съгласява с аргумента на жалбоподателя за нарушение на материалния закон, изразено в недоказаност на приписаното деяние – превишение на скоростта на управлявано от жалбоподателя МПС, в населеното място, с 39 км./ч. Въпреки наличния снимков материал по делото, както и данните от Протокола за ползваното АТСС и докладната записка на полицейски служител при РУ Белоградчик – за действително наличен знак „В-26“ върху табелата на с.

Тополовец към 15.06.2022 г., не се установи кой и на какво основание е поставил този знак, респ. не се доказа законосъобразността на въведеното допълнително ограничение на скоростта в пътния участък. Неоснователното – в смисъл недоказано законосъобразно въвеждане на това ограничение, води до липса на задължение на водачите на преминаващите в участъка / в случая през цялото населено място/ да се съобразяват с такова ограничение – да се движат със скорост не повече от 40 км./.ч. За тях обаче, при така констатираните обстоятелства, е било налично общото, сочено от самия закон 4

– ЗДвП, ограничение на максималната скорост на придвижване с МПС в населени места – 50 км./ч.

Поради това, при приетото от съда законосъобразното иначе ползване в случая на АТСС за измерване скоростта на преминаващите МПС /излизащи от с. Т./ и установяване на тази скорост, водачът на МПС – жалбоподателят Ем. К., би следвало да понесе отговорност за превишение от 29 км./ч. на скоростта, с която е преминала покрай АТСС, на 15.06.2022 г., тъй като това е реалното превишение спрямо допустимата скорост – от 50 км./ч. И няма пречка съдът да приеме за извършено това, по-леко наказуемо деяние, като измени ел. фиш и определи санкция на нарушителя по съответния текст и цифрова квалификация от приложимия нормативен акт. / като тук следва да се отчете и липсата на „повторност“-та, която съдът по-горе обясни за не доказана и ще промени квалификацията, респ. санкцията и на това по-леко наказуемо провинение/.

Съдът обаче, намира за допуснато от АНО едно много съществено нарушение на правилата по ангажиране админ. нак. отговорност на дееца – неправилно, непълно посочено в ел. фиш основание за налагане на санкцията, възпрепятстващо нарушителя да разбере за какво точно провинение е наказан.

Съдът намира, че правата на обвиненото лице са накърнени по този начин – то не може да разбере кое, какво точно нарушение му е приписано, и на кое основание е наказано.

Санкцията на К. е наложена / „глоба“ в размер на 800,00 лв./ - на осн. чл.182 ал.4 от ЗДвП. Тази разпоредба – чл.182 ал.4 от ЗДвП, касае нарушения, извършени в условията на “повторност“. Същата санкционна разпоредба / чл.182 ал.4 от ЗДвП/ е бланкетна – тя препраща към чл.182 ал.1, ал.2 и ал.3 от закона, и то в различни варианти на няколкото точки по самите ал.1, ал.2 и ал.3 от чл.182. Такова препращане, респ. обвързване на бланкетната норма с конкретен състав на нарушение – няма направено от АНО, което препятства съда и да измени първоначално определеното наказание, с прилагане на полек състав на деянието /при прието иначе за извършено провинение/. Съдът счита, че правилното и прецизно посочване на нарушението и основанието за налагане на наказание в случая, изисква от АНО да е конкретизирал на кой текст и цифра от чл.182 а л . 1 ЗДвП се позовава / ал.1 - предвид 5 обстоятелството, че местонарушението е в населено място/, иначе има непълнота на това санкционно основание.

При наличието на тези констатирани от съда обстоятелства, последният намира, че неправилно е определена квалификацията на деянието, санкцията за него – също.

По изложените съображения, съдът намира, че обжалваният електронен фиш за налагане на глоба е незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен.

С оглед решението на съда по същество на казуса – да отмени издадения Ел. фиш, и искането, направено от страна на жалбоподателя, въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати направените от първия разноски за адвокатско възнаграждение в процеса. Съобразно указаното в чл.18 ал.2 вр.чл.7 ал.2 т. 1 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. / ред. до 04.11.22 г./ за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът присъжда в тежест на наказващия орган, претендираните от жалбоподателя разноски в размер на 370,00 лв. – за адвокатско възнаграждение, и предвид представените по делото: договор за правна защита и съдействие с адвокат, пълномощно на такъв и списък с направени разноски, удостоверяващи, и че възнаграждението в този размер е освен договорено и заплатено, поради което и има доказателства, че тези разноски, в посочения размер, са реално направени от жалбоподателя.

Водим от горното и на осн. чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 6040890 от 15.06.2022 г. на ОД – МВР - Видин, с който на Е. Й. К. от гр. В., обл. В., ж. к.

„Х.” - ..., ет...., ап...., с ЕГН **********, е наложена глоба в размер на 800,00 лв. на чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.4 от ЗДвП, за извършено нарушение по чл.21 ал.2 вр. чл.21 ал.1 от ЗДвП.