Решение № 5525 от 23.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5525 гр. София, 23.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело № 20241110169263 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Глава Тринадесета от Гражданския процесуален кодекс (чл. 124 и сл. ГПК).

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 3,06 лева с ДДС - получена от ответника без основание сума, представляваща сбор от заплатени месечни абонаментни такси за мобилна услуга № ***, мобилна услуга № ****, мобилна услуга № *** и мобилна услуга № *** по Договор № *** и Приложение № 1/03.12.2021 г. към него съгласно Фактура № 0442398997/10.01.2022 г. за периода от 28.11.2021 г. до 27.12.2021 г.

Ищецът твърди, че се намира в облигационно правоотношение с ответното дружество въз основа на сключен Договор № *** и Приложение № 1/03.12.2021 г. към него, по силата на което ответникът се задължил да предоставя на ищеца мобилни съобщителни електронни услуги (за телефонни номера, телевизия, интернет пакети). Съгласно приложението месечната абонаментна такса за мобилна услуга № *** била в размер на 10,51 лева без ДДС, от които 6,51 лева за тарифен план клас S и 4 лева за 5GB мобилен интернет, за мобилна услуга **** – 12,51 лева без ДДС, от които 6,51 лева за тарифен план клас S и 6 лева за 10GB мобилен интернет, за мобилна услуга № *** – 7,20 лева без ДДС, от които 3,20 лева за тарифен план клас XS и 4 лева за 5GB мобилен интернет, и за мобилна услуга № *** – 7,20 лева без ДДС, от които 3,20 лева за тарифен план клас XS и 4 лева за 5GB мобилен интернет. Посочва, че ответникът издал Фактура № 0442398997/10.01.2022 г. за дължимите от ищеца месечни абонаментни такси за мобилна услуга № *** в размер на 11,49 лева без ДДС, за мобилна услуга № **** в размер на 13,92 лева без ДДС, за мобилна услуга № *** в размер на 7,96 лева без ДДС и за мобилна услуга № *** в размер на 7,96 лева без ДДС за периода от 28.11.2021 г. до 27.12.2021 г. Излага, че стойността на фактурираните месечни абонаментни такси за всяка от процесните мобилни услуги е различна от действително дължимия за процесния период размер по договора, но въпреки разликата ищецът заплатил пълния размер на сумата по издадената фактура. Твърди, че ответникът се е обогатил за сметка на ищеца с начислената от негова страна без основание сума в размер на 2,55 лева без ДДС, или за сумата от 3,06 лева с ДДС, поради което дължи връщането й. Претендира разноски.

1

В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК такъв е постъпил от ответника, който оспорва предявения иск като неоснователен. Не оспорва наличието на облигационно правоотношение между „А1 България“ ЕАД в качеството на оператор и „Минолби“ ЕООД в качеството на абонат относно предоставяне на електронносъобщителни услуги по силата на Договор № ***, Приложение № 1/03.12.2021 г. към него и допълнително подписани между страните приложения към договора. Не оспорва, че начислената съгласно Фактура № 0442398997/10.01.2022 г. сума за процесните мобилни услуги е заплатена изцяло. Посочва, че съгласно раздел 2, т. 2.1 от Приложение № 1/03.12.2021 г. параметрите относно СИМ карта, телефонен номер и тарифен план се описват в Приложение № 2 към договора, в което е посочен тарифният план за процесните мобилни услуги. Излага, че сумата по процесната фактура е правилно начислена при отчитане на предоговарянето между страните на тарифния план за предоставяните на ищеца мобилни услуги. Сочи, че преди предоговарянето таксите за услугите били уговорени съгласно Приложение № 1 „Активиране и условия за ползване на тарифни планове за мобилна телефонна услуга А1 М клас“ от 14.10.2019 г., Приложение № 1 „Промоционални условия за ползване на ценови пакет за мобилен интернет към тарифен план за гласова мобилна телефонна услуга“ от 14.10.2019 г. и Приложение № 2 от 14.10.2019 г. Изрично оспорва, че именно ищецът е заплатил начислената по процесната фактура сума. Счита, че сумата по фактурата, вкл. претендираната сума от 3,06 лева с ДДС, е заплатена в брой от трето за процеса лице в качеството му на ползвател на мобилната услуга, което не е служител и не е свързано по никакъв начин с ищцовото дружество. В тази връзка твърди, че ако претендираната сума се възстанови на ищцовото дружество, то ще се обогати неоснователно за сметка на лицето, платило цената по фактурата. С тези съображения прави искане претенцията да бъде отхвърлена. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение. Възразява за прекомерност на разноските на насрещната страна.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбата на чл. 235 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

По предявения осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на неоснователно разместване на имуществени блага от патримониума на ищеца - че е заплатил на ответника сумата по процесната Фактура № 0442398997/10.01.2022 г. за дължимите месечни абонаментни такси за мобилна услуга № ***, мобилна услуга № ****, мобилна услуга № *** и мобилна услуга № ***, включваща и търсената сума; получаване на процесната сума от ответника.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже наличието на правно основание за получаване на процесната сума, което предполага да установи наличието на валидно облигационно правоотношение между страните, възникнало по силата на Договор № *** и съответните приложения към него, и неговото съдържание; предоговаряне на тарифния план за процесните мобилни услуги; размера на предоговорените месечни абонаментни такси, който да съответства на начисления с фактурата.

С Определение № 30732/20.07.2025 г., в което е инкорпориран приетият за окончателен доклад по делото, за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК е обявено наличието на валидно облигационно правоотношение между страните, възникнало по силата на Договор № *** и съответните приложения към него.

Съгласно Раздел II, чл. 2.1 от приетото като писмено доказателство Приложение № 1/14.10.2019 г. към Договор № *** параметрите за SIM карта, телефонен номер и тарифен план се описват в Приложение № 2 /л. 21/. Посоченото Приложение № 2/14.10.2019 г. към Договор № *** не е представено за приемане като писмено доказателство по делото въпреки указанията на съда, дадени с доклада по делото, че ответното дружество не сочи доказателства за предоговаряне на тарифния план за процесните мобилни услуги.

2

Независимо от това, между страните не е налице спор относно вида на активираните за всеки от процесните мобилни номера тарифни планове. Размерът на всеки тарифен план се установява от приетото по делото Приложение № 1/14.10.2019 г. към Договор № *** /л. 21/.

Срокът на ползване на услугите по Приложение № 1/14.10.2019 г. към Договор № *** е с начална дата: 14.10.2019 г. и крайна дата: 13.10.2021 г., като в случай че в рамките на последния месечен таксуващ период от срока на ползване абонатът не уведоми писмено оператора, че желае договорът да бъде прекратен по отношение на услугите с изтичане на този срок, или че желае да продължи ползването на услугите за нов срок при определени условия ползването на услугите по приложението продължава за неопределен срок при съответните условия /Раздел V, чл. 5/.

Съгласно Раздел II, чл. 2.1 от приетото като писмено доказателство Приложение № 1/03.12.2021 г. към Договор № *** параметрите за SIM карта, телефонен номер и тарифен план се описват в Приложение № 2 /л. 4/. Посоченото Приложение № 2/03.12.2021 г. към Договор № *** не е представено за приемане като писмено доказателство по делото въпреки указанията на съда, дадени с доклада по делото, че ответното дружество не сочи доказателства за предоговаряне на тарифния план за процесните мобилни услуги.

Независимо от това, между страните не е налице спор относно вида на активираните за всеки от процесните мобилни номера тарифни планове и размера на съответните месечни абонаментни такси, както следва: месечната абонаментна такса за мобилен номер *** е в размер на 10,51 лева без ДДС, от които 6,51 лева за тарифен план „А1 М клас S“ и 4 лева за 5GB мобилен интернет, месечната абонаментна такса за мобилен номер **** е 12,51 лева без ДДС, от които 6,51 лева за тарифен план „А1 М клас S“ и 6 лева за 10GB мобилен интернет, месечната абонаментна такса за мобилен номер *** е 7,20 лева без ДДС, от които 3,20 лева за тарифен план „А1 М клас XS“ и 4 лева за 5GB мобилен интернет, и месечната абонаментна такса за мобилен номер *** е 7,20 лева без ДДС, от които 3,20 лева за тарифен план „А1 М клас XS“ и 4 лева за 5GB мобилен интернет. Размерът на месечната абонаментна такса за всеки тарифен план се установява и от приетото по делото Приложение № 1/03.12.2021 г. към Договор № *** /л. 4-5/.

Срокът на ползване на услугите по Приложение № 1/03.12.2021 г. към Договор № *** е с начална дата: 03.12.2021 г. и крайна дата: 03.12.2023 г., като в случай че в рамките на последния месечен таксуващ периода от срока на ползване абонатът не уведоми писмено оператора, че желае договорът да бъде прекратен по отношение на услугите с изтичане на този срок, или че желае да продължи ползването на услугите за нов срок при определени условия ползването на услугите по приложението продължава за неопределен срок при същите условия /Раздел V, чл. 5/.

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че за процесния период между страните е било налице валидно облигационно правоотношение по договор за предоставяне на мобилни електронни съобщителни услуги, по силата на който ответникът в качеството на мобилен оператор е предоставил на ищеца в качеството на абонат мобилни услуги /за телефонни номера, телевизия, допълнителни интернет пакети/ срещу заплащане на съответните месечни абонаментни такси, чийто размер е уговорен в сключените между страните приложения към договора.

По делото не е спорно и се установява, че за периода на потребление от 28.11.2021 г. до 27.12.2021 г. ответното дружество е издало Фактура № 0442398997/10.01.2022 г., с която за мобилен номер *** е начислило на ищеца месечна абонаментна такса в размер на 11,49 лева без ДДС, за мобилен номер **** – месечна абонаментна такса в размер на 13,92 лева без ДДС, за мобилен номер *** – месечна абонаментна такса в размер на 7,96 лева без ДДС и за мобилен номер *** – месечна абонаментна такса в размер на 7,96 лева без ДДС.

С Определение № 30732/20.07.2025 г., в което е инкорпориран приетият за окончателен доклад по делото, за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК е обявено обстоятелството, че сумата по издадената Фактура № 0442398997/10.01.2022 г. за дължимите месечни абонаментни такси за процесните мобилни услуги, в т.ч. и търсената сума от 3,06 лева с ДДС, е изцяло заплатена.

3

От приетото по делото извлечение от счетоводната „билинг“ система на ответното дружество се установява, че ответникът е издал Кредитно известие № 652959223/31.01.2022 към Фактура № 0442398997/10.01.2022 г. за сумата от 2,55 лева без ДДС, или 3,06 лева с ДДС. Това обстоятелство се подкрепя и от Писмо с изх. № 9990/30.05.2022 г., с което ответното дружество уведомява директора на ОД на МВР – гр.

Бургас, че с оглед постъпилите от „Минолби“ ЕООД оплаквания своевременно е издало кредитни известия към фактурите по сключения с абоната договор. Към писмото е приложено извлечение от справка за издадени кредитни известия към фактури, сред които и процесното

Кредитно известие

№

652959223/31.01.2022 към

Фактура

№

0442398997/10.01.2022 г.

По своята правна същност кредитното известие е първичен счетоводен документ, основание за издаването на който възниква в случаите при разваляне на договор за доставка или извършена доставка, за която търговецът вече е издал данъчна фактура, за да се поправи грешка във вече издадена фактура, за да се направи търговска отстъпка или за да се обезщети купувачът при получени некачествени стоки, за които също вече е била издадена фактура. Макар и да съдържа всички реквизити на фактурата, кредитното известие се отличава от нея по това, че в него задължително следва да се посочи номера на търговската фактура, чиято данъчна основа то намалява, и основанието за издаването му. Тези характеристики на първичния счетоводен документ сочат, че негов задължителен реквизит е вписването на фактурата, по която се извършва намаляване на данъчната основа и основанието на дълга. /в този смисъл Решение № 87/24.07.2015 г. по т. д. № 1171/2014 г., I т. о. на ВКС/. В конкретния случай съдът намира, че с издаването на кредитно известие ответникът е признал неизгоден за себе си факт, а именно, че е начислил без основание сумата от 2,55 лева без ДДС, или 3,06 лева с ДДС, по процесната Фактура № 0442398997/10.01.2022 г. На основание чл. 175 ГПК изявлението на ответника представлява извънсъдебно признание на неизгоден за него факт, което се ползва с висока доказателствена стойност. Издаването на кредитно известие към платена фактура е свързано по силата на закона със задължение за възстановяване на сумата по кредитното известие в полза на лицето, на което е издадено /чл. 115, ал. 2 ЗДДС/ - в този смисъл Решение № 976 от 13.02.2026 г. на СГС по в. гр. д. № 8841/2025 г., Решение № 7631/15.12.2025 г. на СГС по в. гр. д. № 6474/2025 г., Решение № 7632/15.12.2025 г. на СГС по в. гр. д. № 5656/2025 г., Решение № 7633/15.12.2025 г. на СГС по в. гр. д. № 5662/2025 г., постановени по водени между същите страни идентични дела. Същевременно, в хода на настоящото производство от страна на ответника не са ангажирани доказателства, от които да се установи, че е налице основание за задържане на надвнесената сума в посочения размер, поради което същата подлежи на възстановяване на ищеца.