Решение № 25 от 05.02.2026, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 25 гр. Велико Търново, 05.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ , в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА

ИРЕНА КОЛЕВА при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ЯНКО ЯНЕВ Въззивно търговско дело № 20254001000045 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение първо от ГПК - въззивно обжалване.

С Решение № 102/14.11.2024 год., постановено по т. д. № 53/2024 г. по описа на Великотърновски окръжен съд е осъдена Община Велико Търново, БУЛСТАТ 000133634 да заплати на К. Н., италиански гражданин, роден на 03.09.1951 г. в гр. Прато, притежаващ международен паспорт № УВ249****, с адрес: Италия, гр. Флоренция 50124, ********** сумата от 300 000 лв., представляваща възнаграждение по договор за възлагане на обществена поръчка № 1/13.04.2020 г., ведно с мораторна лихва върху същото възнаграждение за периода от 14.11.2021 г. до 28.05.2024 г., в размер на 88 881.73 лв., ведно със законната лихва върху същото възнаграждение, считано от 28.05.2024 г. до окончателното му изплащане, както и сумите от 6 000 лв. възнаграждение за адвокат и 15 547 лв. държавна такса, представляващи разноски за водене на делото пред първата инстанция. Със същото решение са отхвърлени, като неоснователни предявените от К. Н. от Италия, гр. Флоренция против Община Велико Търново, искове с правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащането на сума от 120 000 лв. - неустойка за забава върху главницата от 300 000 лв., както и законната лихва за забава върху неустойката от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане, както и за сумата от 180 000 1 лв. - неустойка за разваляне, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане, претендирани въз основа на Договор за възлагане на обществена поръчка № 1/13.04-2020 г. С решението е осъден К. Н. от Италия, гр. Флоренция да заплати на Община Велико Търново разноски по водене на делото пред първа инстанция съразмерно отхвърлената част от исковете в размер на 460 лв. възнаграждение за юрисконсулт.

Постъпила е въззивна жалба от Община Велико Търново, БУЛСТАТ 000133634, с адрес: гр. Велико Търново, пл. „Майка България“ № 2, представлявана от кмета на общината - Д. Д. П. против Решение № 102/14.11.2024 год., постановено по т. д. № 53/2024 г. по описа на Великотърновски окръжен съд.

В същата се излага, че обжалваното решение е неправилно и необосновано, постановено при нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Излага се, че съдебното решение е постановено при съществено процесуално нарушение, изразяващо се в неприемане на всички, посочени от ответната страна писмени доказателства, независимо че същите са представени своевременно, преди настъпване на преклузията по чл. 377, във връзка с чл. 146, ал. 3 от ГПК. Излагат се подробни съображения, че в първото по делото заседание и във връзка с направения проект за доклад, пред първоинстанционния съд са представени доказателства и въведени доказателствени искания от ответника, които съдът неоснователно отказал да приеме, заявявайки, че същите са преклудирани поради непредставянето им в срока за отговор на исковата молба, респективно - квалифицирайки ги като неотносими. Твърди се също, че обжалваният съдебен акт е необоснован и неправилен, постановен при нарушения на материалния закон. Излагат се подробни съображения.

Направено е искане да се отмени обжалваният съдебен акт и да се постанови друг, с който предявеният иск да бъдат отхвърлени предявените искове. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от К. Н., италиански гражданин, роден на 03.09.1951 г. в гр. Прато, притежаващ международен паспорт № УВ249****, с адрес: Италия, гр. Флоренция 50124, **********, със съдебен адрес гр. София, п. к. 1303, бул. „Тодор Александров" № 28, ет. 7, чрез А. Г. от САК. В същия се излага, че въззивната жалба е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение, поради изложени в отговора съображения.

Постъпила е и въззивна жалба от К. Н., италиански гражданин, роден на 03.09.1951 г. в гр. Прато, притежаващ международен паспорт № УВ249****, с адрес: Италия, гр.

Флоренция 50124, **********, със съдебен адрес гр. София, п. к. 1303, бул. „Тодор Александров" № 28, ет. 7, чрез А. Г. от САК против Решение № 102/14.11.2024 год., постановено по т. д. № 53/2024 г. по описа на Великотърновски окръжен съд.

В същата се излага, че обжалваното решение е неправилно в частта, в която са отхвърлени предявените искове с правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащането на сума от 120 000 лв. - неустойка за забава върху главницата от 300 000 лв., законната лихва за забава върху неустойката от датата на предявяване на иска до 2 окончателното й изплащане, както и за сумата от 180 000 лв. - неустойка за разваляне, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане. Излага се, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Неправилни били изводите на първоинстанционния съд, че неустойка за забава може да търси само изправната страна по договора, а ищецът не бил неизправна страна; неустойка при развален договор не била дължима, доколкото в този случай дължима се явявала само неустойката за разваляне, ако такава е била уговорена; неустойка за разваляне можел да претендира само изправната страна по договора, а ищецът бил неизправна страна. На следващо място се излага, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че ищецът е неизправна страна по договора. Твърди се, че решението на съда е постановено в нарушение на основополагащите принципи на гражданския процес - равенство на страните, състезателност и диспозитивното начало. Служебното въвеждане на фактическо твърдение за неизправност на ищеца и извеждането на правен извод въз основа на него, без наличието на изрично възражение от ответника го поставя в по-неблагоприятна позиция и нарушава принципа на равенство. Принципът на състезателност, залегнал в основата на гражданското съдопроизводство, задължава съда да се произнася единствено върху фактите и доказателствата, представени от страните. Излага се, че съдът няма правомощия да излезе извън рамките на очертания спор или да въвежда свои фактически твърдения, които не са заявени и доказани от страните. Като е формирал извод за това, че ищецът бил неизправна страна, без по делото да е надлежно въведено такова възражение от ответникът, съдът е нарушил и диспозитивното начало. С оглед на горното, формирайки извод, че ищецът е неизправна страна, съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила. На следващо място се излага, че изводът на първоинстанционния съд, че ищецът е неизправна страна по договора е и по същество неправилен. Излагат се подробни съображения. Твърди се още, че неправилно съдът е приел, че неустойка за забава при развален договор не е дължима. Счита се, че е допуснато от съда нарушение, поради необсъждане на горните аргументи, които не са обсъдени от първоинстанционния съд при формиране на извода, че неустойка за забава не се дължи поради развалянето на договора. Без всякакво съмнение съдът е длъжен да обсъди и да даде отговор на всички аргументи на страните, които имат значение за решаването на повдигнатите в производството въпроси. Този извод следвал от чл. 12 от ГПК, както и чл. 6, §1 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи. Следователно липсата на обсъждане на съществени доводи на страна представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, обуславящо неправилността на решението. Твърди се, че даже и хипотетично да се приеме, че ищецът е неизправна страна - това обстоятелство е ирелевантно за дължимостта на неустойките за забава. Неправилен бил изводът на първоинстанционния съд, че неустойка за забава и неустойка за разваляне може да търси само изправната страна по договора, дори и хипотетично да се приеме, че ищецът е неизправна страна (което изрично се оспорва). Такъв извод не следва нито от закона, нито от уговореното в договора. На следващо място се излага, че текстът на договорните клаузи също не предвижда, че съответната страна няма 3 право на неустойка, ако тя е неизправна. Излагат се подробни съображения.

Претендира се да се отмени съдебният акт в обжалваната му част и се постанови друг, с който да бъдат уважени отхвърлените от първоинстанционния съд искове. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от Община Велико Търново, БУЛСТАТ 000133634, с адрес: гр. Велико Търново, пл. „Майка България“ № 2, представлявана от кмета на общината - Д. Д. П.. В същия се излага, че въззивната жалба е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение, поради изложени в отговора съображения.

Първоинстанционният съд е приел за напълно основателен основния иск за заплащане на възнаграждение в размер на 300 000 лв., тъй като по делото е безспорно установено наличието на валидно договорно правоотношение и реално изпълнение на работата. Съдът е достигнал до заключението, че макар ищецът да е предал техническия проект със забава спрямо първоначалния шестмесечен срок, общината е приела проекта без възражения, което я задължава да заплати уговорената цена. Изрично посочва, че липсата на официален приемо-предавателен протокол не е пречка за плащането, тъй като фактът на приемане е документиран чрез изявленията на страните в кореспонденцията им. По отношение на претендираната неустойка за забава в размер на 120 000 лв., съдът е счел иска за неоснователен, като изтъква два основни аргумента. Първо, съдът приема принципа, че неустойка за забава може да търси само изправната страна, а в случая ищецът сам е нарушил срока за предаване на проекта, който е изтекъл на 08.11.2020 г. Второ, е констатирал, че договорът е бил развален в хода на делото, а съгласно установената тълкувателна практика на ВКС, при развален договор не се дължи неустойка за забава, а само такава за самото разваляне. Искът за неустойка за разваляне в размер на 180 000 лв. също е отхвърлен от съда, въпреки наличието на виновно неизпълнение от страна на общината. Мотивите на съда са, че правото на това обезщетение принадлежи единствено на изправната страна, която е била готова да изпълни и е претърпяла вреди от разтрогването на договора. Тъй като ищецът е бил неизправен поради просрочието на своята дейност, той губи правото да претендира тази договорна санкция. Вместо отхвърлената неустойка, съдът е приел за основателен евентуалния иск за мораторна лихва за сумата от 88 881.73 лв. Приел е, че общината е изпаднала в забава за плащането на главницата на 14.11.2021 г., след изтичане на срока по издадената фактура, и тъй като плащане не е последвало до момента на подаване на исковата молба, обезщетението по чл. 86 от ЗЗД се дължи изцяло.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Първоинстанционното решение е постановено от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо. Следователно обжалвания съдебен акт не е нищожен по смисъла на чл. 270, ал.

1 и 2 от ГПК.

4

При извършената служебна проверка с оглед на всички процесуални нарушения, които водят до нищожност или недопустимост на обжалваното решение, съдът констатира, че същото е валидно и допустимо. Не е налице нито един от пороците, които обуславят нищожност или недопустимост на същото.

Апелативен съд – Велико Търново, след като разгледа жалбите, обсъди доводите на противната страна, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията си, приема за установено следното от фактическа и правна страна, във връзка с наведените във въззивните жалби пороци на оспорения съдебен акт: