Определение № 1028 от 14.11.2024, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1028 гр. Габрово, 14.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в закрито заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова

Членове:

Ива Димова

Симона Миланези като разгледа докладваното от Ива Димова Въззивно частно гражданско дело № 20244200500500 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 ГПК във връзка с чл. 274 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от „Йеттел България“ ЕАД, чрез адв. В. Г., против разпореждане постановено по ч. гр. д. № 260/2024 г. от Тревненски районен съд, с което се отхвърля заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в частта за вземанията за неустойка в размер на 420,60 лв. и разноски в размер на 480,00 лв., представляващи адвокатско възнаграждение.

В частната жалба се възразява срещу отказа да се издаде заповед за изпълнение по отношение на претендиралите неустойка и разноски за адвокатско възнаграждение. Сочи, че претенцията за незаплатени далекосъобщителни услуги спрямо длъжника е уважена, но е отхвърлена тази за неустойка в размер на 420,60 лв. Счита съждението на заповедния съд за броя на облигационните отношения, тяхната разновидност и размера на претендиралите суми за неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че по отношение на разноските не се претендира юрисконсултско възнаграждение, а адвокатски хонорар, който е заплатен, поради което е дължим. Моли да се отмени обжалваното разпореждане в отхвърлителната част и да се присъдят разноски по съразмерност.

Съдът след като обсъди доводите на страната и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, от легитимиран страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна.

Пред първоинстанционния съд е подадено заявление „Йеттел България“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника Т. Г. А., за сумата от 501,26 лв., от които: 80.66 лв.- представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси и мобилни услуги; 420,60 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент, както и законната лихва върху общодължимата сума, считано от подаването на настоящото заявление до окончателното 1 заплащане на дължимата сума. Претендира се заплащане на направени в заповедното производство разноски за държавна такса в размер на 25,00 лв., както и адвокатски хонорар в размер на 480,00 лв. Паричното вземане е по договор за мобилен номер *** от 10.10.2022 г. и застрахователна полица от 10.10.2022 г.

Длъжникът Т. Г. А. е абонат на дружеството – доставчик на мобилни услуги „Йеттел България“ ЕАД със сключен договорен абонамент, както следва: от 10.10.2022 г. за ползване на мобилен номер ***, с предоставено за ползване устройство TLC 305 32GB Black и застрахователна полица от 10.10.2022 г.

За отчетен период 05.11.2022 г.-04.01.2023 г. са издадени фактури № 7344254104 от 05.12.2022 г. на стойност 35,69 лв. и фактура № 7345522639 от 05.01.2023 г. на стойност 44,97 лв. за месечни абонаментни такси за потребените от абоната по договора услуги.

Неизпълнението на абоната да заплати дължимите месечни абонаменти, съобразно използваните от него услуги в общи размер на 80,66 лв. е ангажирало договорната му отговорност да заплати на „Йеттел България“ ЕАД неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент, поради виновно неизпълнение, изразяващо се в незаплащане на дължимите месечни суми.

В резултат на неизпълнението на абоната, „Йеттел България“ ЕАД претендира от длъжника да му заплати неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент за услуги, съгласно издадената крайна фактура № 7348153529/05.03.2023 г. в общ размер на 420,60 лв., която представлява неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 10.10.2022 г. за мобилен номер ***, от които 172,78 лв.- стойността на три месечни абонаментни такси и 247,82 лв.—неустойка за предоставено за ползване устройство TLC 305 32GB Black, с отстъпка от стандартната цена, съгласно т. 5 от договора за мобилни услуги от 10.10.2022 г.

Претендират се направените разноски в заповедното производство за държавна такса от 25,00 лв. и 480,00 лв. за адвокатски хонорар.

Към заявлението са приложени фактура № 7344254104/05.12.2022 г., справка за общо потребление за мобилен номер, фактура № 7345522639, справка за общо потребление за мобилен номер; фактура № 7348153529/05.03.2023, резюме на договор, договор за мобилни услуги, допълнителна информация за съгласие за обработка на данни, заявление за активиране/деактивиране на услуга, декларация –съгласие, застрахователна полица № 10426294, договор за правна защита и съдействие № 1015286/20.07.2024 г., пълномощно – 3 бр., ОУ на „Йеттел България“ ЕАД за взаимоотношения с потребителите на електронни съобщителни услуги и платежно за внесена държавна такса.

С обжалваното разпореждане заповедният съд приел, че посочената в заявлението неустойка не е отразена по ясен и разбираем за потребителя начин в приложеното резюме на договор, изготвено в изпълнение на разпоредбите на чл. 228а от Закона за електронните съобщения и РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2019/2243 НА КОМИСИЯТА от 17 декември 2019 г. за определяне на образец на резюмето на договор, който да се използва от доставчиците на обществени електронни съобщителни услуги съгласно Директива (ЕС) 2018/1972 на Европейския парламент и на Съвета. В заявлението неустойката е разделена на две суми, първата от които се претендира като стойността на три месечни абонаментни такси. Посочената сума от 172,78 лева обаче, надвишава значително сбора на три месечни абонаментни такси, изчислен въз основа на посочения в договора и в резюмето месечен размер на таксата от 39,99 лева. В настоящото производство съдът не провежда съдебно следствие, не извършва анализ на доказателствения материал и не може да преизчислява действителния размер на дължимите суми, като се произнася изцяло въз основа на информацията, представена от кредитора. Когато се установи въз основа на тази информация увреждане на правата на потребителя, каквото се констатира в настоящия случай, претенцията следва да се отхвърли изцяло в съответната й част, като не се извършва 2 преизчисляването й. Втората част от неустойката в размер на 247,82 лева е посочена в заявлението като такава, за предоставено за ползване устройство с отстъпка от стандартната цена съгласно т. 5 от договора. Тази неустойка въобще не фигурира в приложеното резюме на договор. Същевременно в т.5 от договора е посочена отстъпка от цената на мобилен апарат, но не е отразена неустойка, свързана с тази отстъпка, нито начин на формирането й.

За потребителя не е налице възможност, въз основа на приложените документи да разбере, че при предсрочно прекратяване на договора, ще му бъде наложена неустойка в претендирания размер. По изложените съображения претенцията за неустойка е прието, че се явява в противоречие с разпоредбите на Закона за електронните съобщения и РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2019/2243 НА КОМИСИЯТА от 17 декември 2019 г. за определяне на образец на резюмето на договор, който да се използва от доставчиците на обществени електронни съобщителни услуги съгласно Директива (ЕС) 2018/1972 на Европейския парламент и на Съвета и следва да бъде отхвърлена изцяло. Като е приел, че се отхвърля по-голямата част на заявената претенция не е присъдил разноски за адвокатски хонорар.

Процесният договор за кредит е потребителски по своя характер и спрямо него са приложими разпоредбите на ЗПК. В договора е посочено, че се дължи неустойка при предсрочно прекратяване за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок в размер на всички най-високи според условията на плана месечни абонаменти, но за не повече от три месеца. В случай, че са били налице отстъпки и/или различна стойност на месечни абонаменти, потребителят дължи и възстановяване на част от разликата между найниския и най-високия месечен абонамент за плана, съответстваща на оставащия срок на договора. Предвидено е, че случаите, в които е предоставено устройство за ползване на услуги, съгласно посоченото в този договор или по предходно подписан документ, чийто срок е изтекъл, потребителят дължи и такава част от разликата между стандартната цена на устройството /в брой, без абонамент/, съгласно ценова листа, действаща към момента на сключване на договора, и заплатената от него при предоставянето му /в брой или съответно обща лизингова цена по договора за лизинг/, каквато съответства на оставащия срок на договора.

Длъжникът в заповедното производство е потребител по см. на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП и съдът е задължен преди да издаде заповедта служебно да извърши проверка на основание чл. 411, ал. 1, т. 2, пр. 2 и т. 3, пр. 2 от ГПК, както за съответствие на искането със закона и добрите нрави, така и относно наличието на неравноправни клаузи в договора, по смисъла на ЗЗП.

Съгласно чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, а законът задължава заповедния съд да откаже издаване на заповед за изпълнение и при наличие на обоснована вероятност искането да се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител.

В разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от ЗЗП е предвидено, че клаузите на договорите, предлагани на потребителите, трябва да бъдат съставени по ясен и недвусмислен начин. В решенията по дела на СЕС – С-26/13 с С-96/14, Van Hove, се приема, че "изискването договорните клаузи да са изразени на ясен и разбираем език, следва да се схваща като налагащо и задължение в договора да е прозрачно изложен точния механизъм, за който се отнася съответната клауза, както и евентуално отношението между този механизъм и механизма, предвиден в други клаузи, така че потребителят да може да предвиди въз основа на ясни и разбираеми критерии произтичащите за него икономически последици“. Това е принцип в общностното потребителско право, който следва да бъде спазван и прилаган, залегнал и в националното законодателство, не само в цитираната по-горе норма на ЗЗП, а и 3 в предходните разпоредби, съдържащи примерно изброяване на видове неравноправни клаузи в потребителското право, доколкото при неясно и двусмислено формулиране на задълженията на потребителя същият остава в невъзможност да прецени икономическите последици от сключения договор – чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗПК, респективно финансовата тежест, която поема при допускане на неизпълнение.

С оглед данните по делото настоящият състав на съда също намира, че в конкретния случай съществува обоснована вероятност претендираното вземане за неустойка, да се основава на неравноправна клауза в договора, сключен с потребителя. Относно неустойката за предсрочно прекратяване на договорите, претендирана в общ размер от 420,60 лв., съдът намира, независимо от уговорения максимален размер на същата до размер на три месеца, че начина, по който се формира, остава неясен за потребителя. В процесния договор се съдържа информация относно стандартен месечен абонамент, както и стойността на отстъпките по абонаментни планове, които потребителят би дължал към момента на прекратяване на договора, но неясно остава как е формирана, както и каква част от общо претендираната сума представлява стойността на отстъпките и как е определена съответната част на разликата между стандартната цена на устройството, съгласно действащата ценова листа на доставчика, и заплатената от потребителя при предоставянето му, съответстваща на оставащия срок на договора. Поради това настоящият състав приема, че не е ясно формулиран за потребителя и неясен остава и за съда начина на формиране на неустойката по всеки един от посочените компоненти, съгласно разписаното в договора.

Горното прави невъзможно за потребителя да прецени икономическата тежест при поемане на задължението, с оглед начина на формулирането на дължимата неустойка, поради което и изводите на заповедния съд за наличие на обоснована вероятност клаузата за определяне на неустойка при предсрочно прекратяване на договора за предоставяне на мобилни услуги да е неравноправна е правилен.