Решение № 8415 от 12.05.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8415 гр. София, 12.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ при участието на секретаря ЕЛИЦА В. ДАНОВА като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело № 20241110102467 по описа за 2024 година

РЕШЕНИЕ

12.05.2025 г., гр. София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, I I Г. О., 156-ти състав, в открито публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ при секретаря Елица Данова, като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. дело № 2467/2024 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Подадена е искова молба от „ФЦ“ ООД срещу Я. Г. Г., като се твърди, че били сключили Договор за потребителски кредит № F9004209/08.12.2020 г. Поддържа, че е предоставил на ответника сумата от 200,00 лева, а последният по силата на договора се бил задължил да върне предоставения кредит в сроковете и съобразно уговореното в договора.

Навежда доводи, че ответника не бил изпълнил задълженията си, като била останала неизплатена сумата от 183,20 лева. Излага съображения, че е издадена заповед за изпълнение, която била връчена на длъжника по чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което имал правен интерес от предявения иск. Иска да бъде признато за установено, че ответника дължи претендираната сума, както и присъждането на деловодни разноски.

1

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника, чрез особения представител, като се поддържа, че иска е недоказан и неоснователен. Излага съображения и прави възражение за погасителна давност. Навежда доводи за наличието на неравноправни клаузи, както и за прекомерност на уговорената лихва по договора. Твърди, че липсват доказателства, че е бил уведомен, респ. че е изпаднал в забава. Иска отхвърляне на претенцията.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

СРС, 156-ти състав е сезиран с положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, във вр. чл. 9 ЗПК, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД.

Спорните материални субективни права са обусловени от осъществяването в обективната действителност на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на валиден договор за предоставяне на потребителски кредит; 2) кредиторът да е предоставил, съответно длъжника да усвоил сумата по отпуснатия потребителски кредит, като не са заплатени на уговорения в договора падеж, дължимите вноски; 3) вземането да е надлежно обявено за предсрочно изискуемо от кредитора, респ. да е настъпила изискуемостта на вземанията по договора.

Ищецът носи доказателствената тежест да установи пълно и главно посочените материални предпоставки, а ответникът, че е заплатил претендираните суми. По отношение възражението за погасителна давност – ответникът следва да установи изтеклия период от време след падежа на вземането, за който твърди, че е изтекла давността, а ищецът следва да установи, че същата е била спирана или прекъсвана.

Представен е Договор за потребителски кредит от 08.12.2020 г., сключен между „ФЦ“ ООД от една страна, в качеството на кредитор и Я. Г. Г. от друга страна, в качеството на длъжник . По силата на договора кредиторът предоставя на длъжника сумата от 200,00 лева за задоволяване на текущи потребителски нужди, а длъжникът се задължава да върне предоставената сума на тринадесет седмични вноски, заедно с уговорената по договора възнаградителна лихва.

Договорът е частен диспозитивен документ, който е подписан от страните, поради което при липсата оспорвания и доказателства, че последният е неавтентичен, същият обвързва страните с обективираните в него изявления и произтичащите от това права и задължения – арг. чл. 180 ГПК.

Договор за потребителски е формален (изискуемата форма за действителност е писмена – арг. чл. 10, ал. 1 ЗПК); реален или консенсуален, в зависимост от това дали той се сключва с предаването на паричните средства, предмет на кредита или с постигането на съгласието за предоставяне на конкретна парична сума – арг. чл. 9 ЗПК, като е от значение и обстоятелството дали сключването на договора предпоставя предаване на паричните средства или само постигане на съгласие по основните негови уговорки; възмезден и комутативен, като за заемодателят възниква притезателното право да иска от заемателя връщане на дадената сума – в същата валута и размер. Тази двустранна сделка е възмездна, тъй като в този договор следва да е уговорен в момента на сключването му годишният процент на разходите (ГПР) по кредита – арг. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, включващ в себе си разходите, които потребителят се е задължил да заплати във връзка с предоставяне на кредита и уговорената възнаградителна лихва – арг. чл. 19, ал. 1 ЗПК. Възнаградителната лихва представлява по своето правно естество възнаграждение, което длъжникът на пари 2 или на други заместими вещи трябва да престира на кредитора, защото са му предадени и се е разпоредил с тях. Лихвата е граждански плод и се дължи по силата на едно правоотношение, като нейният размер се определя от размера на дадения в заем капитал и времето на ползването му. По този договор може само за една от страните по заемното правоотношение възникват правни задължения – при реалния договор за потребителски кредит (за кредитополучателя – да върне сумата, предмет на двустранната сделка, в същата валута и размер, както и уговорената възнаградителна лихва), а за другата (кредитополучателя) – корелативни на правните задължения на заемателя субективни права (парични притезания) или ако е консенсуален договор за потребителски кредит (освен погоре изброените престации и задължението да се предостави уговорената заемна сума на кредитополучателя).

В случая, съдът намира, че не е спазена формата на договора, доколкото писмената форма независимо дали договорът е уговорен като консенсуален или реален е форма за действителност е писмена – арг. чл. 10, ал. 1 ЗПК. Отделно това трябва да се спомене, че от гледна точка на гражданският процес и неподписаният документ, също представлява документ, но за да същият да може да се ползва за съответните доказателствени цели е необходимо да се установи неговата автентичност, т.е. авторството. В случая доказателства в тази насока не са ангажирани, респ. не са сочени, поради което и с оглед неблагоприятните последици на доказателствената тежест, съдът е длъжен да приеме недоказания факт за неосъществил се в обективната действителност.

Приложена е Разписка № F9004209/08.12.2020 г., като се установява, че Я. Г. Г. е посочил, че е получил сумата от 200,00 лева по Договор за потребителски кредит от 08.12.2020 г.

Според разпоредбата на чл. 77, ал. 1 ЗЗД при изпълнението длъжникът може да поиска от кредитора разписка. В случая се касае за двустранен договор, т.е. всяка една от страните има качеството на кредитор и длъжник, поради което с оглед представената и неоспорена разписка, която има характер на частен удостоверителен документ, кредиторът надлежно е доказал изпълнението на задължението си да предостави уговорената сума по договора за кредит.

С оглед гореизложеното, съдът намира, че са налице всички материални предпоставки за уважаване на предявения иск, поради което същият следва да бъде уважен в цялост.

По делото не са сочени, респ. не са събрани доказателства, че длъжникът надлежно е изпълнил задълженията си чрез плащане, поради което съдът е длъжен да приеме недоказаният факт за неосъществил се в обективната действителност – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК.

Настоящият съдебен състав намира, че в случая не са налице неравноправни клаузи.

На първо място – като се изключи бланкетното възражение на ответника, в случая се претендира единствено главница, поради което съдът счита, че не следва да се произнася по възраженията за нищожност на лихви, тъй като същите са извън предмета на правния спор, а съдът е длъжен да се произнесе в рамките на заявеното от ищеца с оглед основният принцип на българския граждански процес – за диспозитивното начало (арг. чл. 6, ал. 2 ГПК, във вр. чл. 2 ГПК), поради което и възраженията на ответника следва да се разгледат в рамките на заявената претенция. Аналогично, доколкото не е предявяван иск за мораторна лихва, съдът намира, че не следва да разглежда въпросът за изпадането на длъжника в забава с оглед дължимост на мораторна лихва, тъй като такава не се претендира. Все пак е редно да се спомене, че с оглед уговореното в договора за потребителски кредит, страните са 3 постигнали съгласие за погасяването на кредита, като падежа на всяка отделна вноска е уговорен, поради което е приложимо правилото на чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД – dies interpellat pro homine – срокът кани вместо човека. Тоест, забавата би била налице след всяко неизпълнение на погасителна вноска, съобразно уговорения в договора падеж.

Неоснователно е възражението за погасителна давност. В случая делото е образувано при условията на чл. 422, ал. 1 ГПК, поради което с оглед момента на подаването на заявлението за издаването на заповед за изпълнение – 13.07.2023 г., то именно към този момент давността е спряла да тече и е била прекъсната – арг. чл. 115, б. „ж“ ЗЗД и чл. 116, б.

„б“ ЗЗД. Тоест с оглед момента на сключването на договора, а така и с оглед уговореното погасяване не е изтекла нито твърдяната кратка погасителна давност по чл. 111 ЗЗД, нито общата давност по чл. 110 ЗЗД. Отделен е въпросът, че процесното вземане за главница се погасява с общият 5-годишен давностен срок – вж. в този смисъл Тълкувателно решение № 3 от 21.11.2024 г. по т. д. № 3/2023 г. на ОСГТК на ВКС.

При този изход на правния спор с правна възможност да претендира деловодни разноски разполага само ищеца. Последният е поискал присъждането на деловодни разноски, като е доказал, че действително е сторил такива, поради което и на основание чл.

78, ал. 1 ГПК следва да му се присъди сумата от 650,00 лева, представляващи деловодни разноски и адвокатско възнаграждение за първоинстанционното и заповедното производство.

Така мотивиран, Софийският районен съд

РЕШИ:

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Я. Г. Г., ЕГН: **********, с адрес: гр. *************************, че дължи на „ФЦ“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. *******************, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл.

415, ал. 1, т. 2 ГПК, във вр. чл. 9 ЗПК, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, сумата от 183,20 лева, представляващи незаплатена главница по Договор за потребителски кредит № F9004209/08.12.2020 г., за която сума е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 24.07.2023 г. по ч. гр. д. № 39189/2023 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Я. Г. Г., ЕГН: ********** да заплати на „ФЦ“ ООД, ЕИК: *********, сумата от 650,00 лева, представляващи деловодни разноски и адвокатско възнаграждение за първоинстанционното и заповедното производство.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщението до страните с въззивна жалба пред Софийският градски съд.

Препис от решението да се връчи на страните!

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4