Решение № 109 от 19.03.2024, Окръжен съд - Хасково

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 109 гр. ХАСКОВО, 19.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА

Членове:

ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ

ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ при участието на секретаря Р.В. Н. като разгледа докладваното от ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА Въззивно гражданско дело № 20235600500768 по описа за 2023 година

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба вх. № 7070 от 05.09.2023 г. по описа на РС Харманли, подадена от С. М. Й. от гр.***.

С Решение № 174 от 05.06.2023 г., постановено по гр.д. № 808/2022 г. РС Харманли е признал за установено по отношение С. М. Й., че А. Д. Т. от гр.***, е собственик на недвижим имот- ПИ с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-9/23.ІІІ.2006г. на ИД на АК, с адрес на поземления имот в гр.*** общ. *** и обл. Хасково ул.***, с площ от 245кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване(до 10м), номер по предходен план: 1147, квартал 155, парцел: ХХІІІ, съседи на имота:***, 77181,10.463, ***, ***,и осъдил С. М. Й. да предаде на А. Д. Т. ЕГН ********** от гр. *** владението на описания по-горе недвижим имот.

Съдът е осъдил С. М. Й. да заплати на А. Д. Т. направените разноски по делото в размер на 3 445.72лв.

Недоволен от постановеното решение е останала въззивникът С. М. Й., който обжалва в срок. Съдът правилно преценил,че към момента на разглеждане на делото е налице влязло в сила съдебно решение, с което е отхвърлен предявеният от него против ищеца А. Т. иск за обявяване на окончателен на сключения между страните предварителен договор за покупко- продажба на процесния имот от 30.09.2005 г. Междувременно било 1 установено ново доказателства, поради което подал молба за отмяна на влязло в сила съдебно решение. Неправилно съдът приел,че дори преди време между страните да са били налице договорни отношения, то с влязлото в сила решение тези отношения били прекратени и той владеел имота без правно основание. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на РС Харманли и постанови друго по същество на спора, с което да отхвърли предявения иск. Моли да бъдат присъдени направените по делото разноски.

В срок е постъпил писмен отговор от адв. Г., пълномощник на А. Д. Т., с който оспорва подадената въззивна жалба. Моли съда да постанови решение, с което да потвърди решението на РС Харманли. Моли да бъдат присъдени направените по делото разноски пред въззивната инстанция.

В съдебно заседание въззивникът се явява лично. Поддържа подадената въззивна жалба.

В съдебно заседание въззиваемият не се явява. С писмена молба вх. № 1552/13.02.2024 г. адв. Г. поддържа подадения писмен отговор. Моли да бъдат присъдени направените по делото, пред въззивната инстанция разноски

Хасковският окръжен съд като провери основателността на оплакванията във въззивната жалба и при съобразяване с разпоредбата на чл.269 от ГПК, констатира следното:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Преценена по същество е неоснователна. Постановеното от първоинстанционния съд решение е правилно и следва да пътвърдено. С оглед изхода на спора въззивникът С. М. Й. следва да бъде осъдена да заплати на въззиваемия А. Д. Т. сумата от 2000 лв., направените по делото, пред въззивната инстанции, разноски, съгласно договор от 01.11.2023 г. /л.32/.

Неоснователно е направеното искане от адв. Г. за присъждане на разноски във въззивната инстанция в размер на 4000 лв. представляващо платено възнаграждение на адвокат. По делото е представен договор от 01.11.2023 г. /л.32/, с предмет – изготвяне и подаване на писмен отговор по подадена въззивна жалба и процесуално представителство пред въззивната инстанция. Договорено е възнаграждение в размер на 2000 лв., което е заплатено в брой. С цитираната писмена молба е представен втори договор за правна защита и съдействие от 13.02.2024 г., с предмет процесуално представителство и защита по В.гр.д.

№ 768/2023 г. Съгласно чл.78 ал.1 от ГПК ищецът може да претендира заплатеното от него възнаграждение на един адвокат, ако е имал такъв. Т.е няма пречка страната да има повече от един адвокат, но ответната страна дължи заплащане на платеното възнаграждение на един адвокат. В случая са представени два договора с един и същи предмет, поради което и доколкото има припокриване на предмета, то ответната страна следва да плати само едно от договорените и съответно заплатени от въззиваемия възнаграждения, а именно в размер на 2000 лв. по договор от 01.11.2023 г. В останалата част искането е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

Неоснователно е искането на адв. Г., направено в молба вх. № 1552/13.02.2024 г. за 2 присъждане на направените разноски в производството по В.ч.гр.д. № 11/2024 г. на АС Пловдив. На първо място, съгласно чл.81 от ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. Т.е искането за разноски е следвало да бъде направено пред АС Пловдив. Дори да се приеме,че постановеното от АС Пловдив определение не е окончателен акт и настоящата съдебна инстанция дължи произнасяне по направените в производството по В.ч.гр.д. № 11/2024 г. по описа АС Пловдив разноски, то искането отново е неоснователно. В депозираната частна жалба вх. № 10571/14.12.2023 г. няма направено искане за присъждане на разноски в това производство. По делото не е представено пълномощно за въззивната инстанция и не са представени доказателства за сторени разноски във въззивното производство, представляващи платено възнаграждение на адвокат. С молбата е представено копие от договор от 14.12.2023 г., с договорено и платено възнаграждение в размер на 1000 лв., с предмет подаване на частна жалба против Определение на ОС Хасково от 06.12.2023 г., но оригиналът на този договор не се намира в кориците на делото и не е приложен по образуваното пред АС Пловдив производство. АС е приел,че е надлежно упълномощена въз основа на договора от 01.11.2023 г., приложен на л.32 по делото. Единствено в производството пред АС Пловдив са представени доказателства за направени разноски в размер на 15 лв., представляващи платена ДТ. Но както вече се посочи искане за присъждане на разноски в това производство не е направено. Ето защо не се дължат заплащането на разноски, в производството по В.ч.гр.д. № 11/2024 г. на АС Пловдив.

РС Харманли е сезиран с иск с правно основание чл.108 от ЗС и чл. 59 от ЗЗД, предявен от А. Д. Т. от гр.*** против С. М. Й. от гр. ***.

При разглеждането на спора първоинстанционният съд е събрал всички съотносими към спора и допустими доказателства. Въз основа на съвкупния анализ на събраните по делото доказателства съдът е достигнал до извода,че предявеният иск с правно основание чл.108 от ЗС е основателен и доказан, поради което е уважил изцяло същия. Изложените от първоинстанционният съд мотиви на основание чл.272 от ГПК се споделят от въззивния състав. Пред настоящата инстанция не се представиха нови доказателства, които да дават основание да бъде направен извод различен от направения от решаващия съд.

За да бъде уважен предявеният от ищеца иск с правно основание чл.108 от ЗС следва да бъдат установени и доказани три кумулативно дадени предпоставки, а именно: 1. Ищецът е собственик на процесния имот; 2. Този имот се владее от ответника и 3. Ответника да владее имота без правно основание. В конкретният случай ищецът безспорно е доказал,че е собственик на процесния имот, че същия се владее от ответника и че това владение е без правно основание, поради което предявеният иск с правно основание чл.108 от ЗС е основателен и доказан и следва да бъде уважен изцяло – извод, до който е достигнал и решаващият съд.

Ищецът А. Т. се легитимира като собственик на процесния имот на основание договор за покупко продажба от 29.09.2005 г., обективиран в нот.акт. –№ 97 от 29.09.2005 г. на Нотариус Мария Динева, нот.дело № 1218/2005 г.

3

Няма спор,че въззивникът Й. е във владение на имота.

Неоснователно е въведеното от въззивника възражение,че владее имота на основание предварителен договор за покупко продажба на имота от 30.09.2005 г. Видно от представеното и прието като доказателство по делото Определение № 50181/29.03.2023 г. на ВКС, постановено по гр.д. № 2853/2022 г., е че с Решение № 5/11.03.2021 г., постановено по гр.д. № 728/2022 г. на ОС Хасково е отхвърлен предявения от С. М. Й. против А. Д. Т. иск с правно основание чл.19 ал.3 от ЗЗД за обявяване за окончателен на сключения между страните предварителен договор на процесния недвижим имот от 30.09.2005 г. Решението е потвърдено с Решение № 52/20.04.2022 г. на АС Пловдив, постановено по В.гр.д. № 447/2021 г. С цитираното определение на ВКС не е допуснато касационно обжалване. След като е отхвърлен искът с правно основание чл.19 ал.3 от ЗЗД за обявяване за окончателен на сключения между страните предварителен договор на процесния недвижим имот от 30.09.2005 г. и това решение е влязло в сила, то съществуващите между страните отношения са прекратени, което пък дава основание на съда да направи извода,че въззивникът владее процесният недвижим имот без правно основание, извод до който е достигнал и решаващият съд.

Действително въззивникът С. М. Й. е подал молба за отмяна на влязлото в сила съдебно решение и е образувано гр.д. № 3901/2023 г. С Определение № 2644/20.09.2023 г. , постановено по делото е допусната до разглеждане молба вх. № 502521/15.05.2023 г. , уточнена с молба вх. № 1939/15.08.2023 г. и молба вх. № 6980/17.08.2023 г. от ищеца С. М.

Й.,чрез адв. Г. К., за отмяна на основание чл.303,ал.1,т.1 ГПК на влязло в сила решение № 52/20.04.2022 г. по в.гр.дело № 447/2021 г. на Апелативен съд П. в частта, с която е потвърдено решение № 5/11.03.2021 г. по гр.дело № 728/2020 г. на Окръжен съд Хасково в частта, с която е отхвърлен предявения от С. М. Й. срещу А. Д. Т. иск с правно основание чл.19,ал.3 ЗЗД за обявяване за окончателен на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 30.09.2005 г. по отношение на УПИ X. – с площ от к.м., застроен и незастроен, ведно с построените в него жилищна сграда с режим на търпимост и надстройка, и пристройка към тази сграда и потвърденото с него решение по гр.дело № 728/2020 г. на Окръжен съд Хасково в частта по иска с правно основание чл.19,ал.3 ЗЗД, както и на определение № 50181/29.03.2023 г. по гр.дело № 2853/2022 г. на ВКС, IV г.о. по чл.288 ГПК в частта, с която не е допуснато касационно обжалване на решение № 52/20.04.2022 г. по в.гр.дело № 447/2021 г. на Апелативен съд Пловдив в частта по иска с правно основание чл.19,ал.3 ЗЗД.

С определение от 06.12.2023 г., постановено по В.гр.д. № 768/2023 г. съдът спря производството по делото до приключване на гр.д. № 3901/2023 г. по описа на ВКС.

С Определение № 11/10.01.2024 г., постановено по В.ч.гр.д. № 11/2024 г. ПАС отмени определението за спиране на производството и върна делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Към момента, видно от извършената справка гр.д. № 3901/2023 г. на ВКС е обявено за решаване на 06.12.2023 г. и към момента няма постановено 4 решение. Доколкото няма постановено решение, с което да е отменено влязлото в сила решение на ХОС, постановено по гр.д. № 728/2020 г. на ХОС, с което е с която е отхвърлен предявения от С. М. Й. срещу А. Д. Т. иск с правно основание чл.19,ал.3 ЗЗД за обявяване за окончателен на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 30.09.2005 г., то не са налице основания и не са представени други доказателства, които да водят до изводи, различни от направените по- горе.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 174 от 05.06.2023 г.на РС Харманли, постановено по гр.д. № 808 по описа на съда за 2022 г.

ОСЪЖДА С. М. Й., ЕГН ********** от гр. *** ДА ЗАПЛАТИ на А. Д. Т. ЕГН ********** от гр.***, със съдебен адрес гр. Свиленград, ул. „ Д.Благоев“ № 4Б, адв. Г.Г. сумата от 2000 лв./ две хиляди лева/, направени по делото, пред въззивната инстанции, разноски, съгласно договор от 01.11.2023 г. , като искането в останалата част за заплащане на разноски във въззивното производство в размер на 2000 лв. – платено възнаграждение на адвокат съгласно, договор 13.02.2024 г., и за заплащането на разноски по В.ч.гр.д. № 11/2024 г. по описа на АС Пловдив в размер на 15 лв. – платена ДТ и 1000 лв. платено възнаграждение на адвокат, съгласно договор от 14.12.2023 г. като неоснователно отхвърля.