Решение № 79 от 20.06.2025, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 79 гр. Велико Търново, 20.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ СТОЯНОВА

Членове:

АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ

СЛАВКА ДИМИТРОВА при участието на секретаря ГАЛЯ Г. СТАНЧЕВА в присъствието на прокурора С. К. К. като разгледа докладваното от ПЕТЯ СТОЯНОВА Въззивно частно наказателно дело № 20254000600087 по описа за 2025 година Въз основа на данните по делото и закона, за да се произнесе взема предвид следното:

С определение от 25.02.2025г., постановено по ЧНД 53/2025г. състав на Великотърновски окръжен съд е извършил групиране на наложени наказания по влезли в сила присъди по отношение на осъдения Д. К. Й. с ЕГН:

**********. Групирани са наложените наказания по НОХД 94/2024г. на ОС Плевен и НОХД 683/2024г. на ОС В. Търново, като му е наложено найтежкото измежду тях, а именно две години и шест месеца лишаване от свобода. Определен е първоначален „строг” режим за изтърпяване на наказанието. Приспаднато е времето, през което осъденият е бил задържан с мярка за неотклонение „Задържане под стража“ както и изтърпяното до момента наказание лишаване от свобода за изтърпяно от общото наказание лишаване от свобода.

Срещу така постановеното определение е подадена въззивна частна жалба от адв. И., в качеството му на защитник на осъдения Й.. Твърденията са, че по- тежкото от двете наказания е две години лишаване от свобода, 1 наложено по НОХД 683/24г. на ВТОС, тъй като съдът е постановил то да се търпи ефективно, а наказанието от две години и шест месеца лишаване от свобода по НОХД 94/24г. на ПлОС е наложено с приложението на разпоредбата на чл. 66 от НК. Иска се да бъде отменен постановеният съдебен акт и да бъде определено общо наказание от две години лишаване от свобода и то да бъде търпяно при първоначален общ режим.

В съдебно заседание представителят на прокуратурата оспорва подадената жалба. Намира, че с оглед всичко изложено в него групирането на наказанията е извършено правилно – както по отношение на определения размер на наказанието, така и по отношение на първоначалния режим на изтърпяването му. Предлага в този смисъл да бъде потвърдено определението на съда, а жалбата – оставена без уважение. Представя допълнително доказателства, имащи значение за определяне на режима на изтърпяване на наказанието като „строг“.

Осъденият Д. Й. и защитникът му - адв. И. поддържат жалбата по изложените в нея съображения и молят определението на ОС В. Търново за бъде отменено и да бъде извършено ново групиране на наложените наказания, с което да бъде определено общо наказание в размер на две години лишаване от свобода и то да се търпи при първоначален общ режим.

Великотърновският апелативен съд, след като се запозна със становищата на страните, заявени в съдебно заседание и доказателствата по делото, намира за установено следното:

От приложените като доказателства заверени копия от бюлетините за съдимост и актовете, с които са наложени наказания по отношение на Д. Й. е видно, че същият е осъждан четири пъти. За деяние по чл. 195 от НК, извършено в периода 02.07.-04.07.2002г. му е наложено наказание от три месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е било отложено по реда на чл. 66 от НК за срок от три години. По това деяние Й. е реабилитиран по право на основание чл. 86 ал.1 от НК на 07.04.2005г.

За деяние по чл. 318 от НК, извършено на 01.11.2017г. същият е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба.

Наказанията, наложени по НОХД по отношение на осъдения, които не били групирани са както следва:

2

По НОХД 94/2024г. на ОС Плевен, по което е постигнато споразумение, одобрено от съда на Й. за деяние по чл. 142 ал.2 т.2 вр. ал.1 вр. чл. 20 ал.2 от НК, извършено на 20.01.2023г. му е наложено наказание от две години и шест месеца лишаване от свобода. За деяние по чл. 129 ал.2 вр. ал.1 вр. чл. 20 ал.2 от НК, извършено на 20.01.2023г. му е наложено наказание една година лишаване от свобода. На основание чл. 23 от НК е определено общо наказание измежду така наложените в размер на две години и шест месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване на основание чл. 66 от НК е отложено с четиригодишен изпитателен срок. През изпитателния срок е определена пробационна мярка по чл. 42 ал.2 т.2 от НПК. Споразумението влязло в законна сила на 10.05.2024г.

Със споразумение по НОХД 683/2024г. по описа на ОС В. Търново Й. се е признал за виновен да е извършил деяние по чл. 211 пр.2 вр. чл. 209 ал.1 вр. чл. 29 ал.1 б. „а“ и „б“ от НК, извършено в периода 04.04.-08.04.2024г. За това деяние му е наложено наказание две години лишаване от свобода, като е определен първоначален „строг“ режим за изтърпяването му. За деяние по чл.

244 ал.1 от НК, извършено на 08.04.2024г. му е наложено наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода. На основание чл. 23 от НК е определено едно общо наказание в размер на две години лишаване от свобода, което да се търпи при първоначален „строг“ режим. Споразумението влязло в законна сила на 08.01.2025г.

При така изложеното до тук правилно решаващият съд е приел, че деянията, за които е осъден Д. К. Й. по НОХД 94/2024г. на ОС Плевен и НОХД 683/2024г. на ОС В. Търново са извършени в реална съвкупност, тъй като са извършени преди да има влязла в сила присъда по някое от тях. При тази съвкупност общото наказание, което следва да се наложи е най тежкото от тях, а именно две години и шест месеца лишаване от свобода. Именно такова общо наказание правилно е определил и Великотърновски окръжен съд.

Възражението на защитата, че наказанието от две години лишаване от свобода е по- тежко, тъй като е определено да се търпи ефективно е неоснователно. Кое от наложените на осъдения наказания е най- тежкото се преценява с оглед размерите на наказанията, а не с оглед начина на изтърпяването им. Поредността, с която съдът извършва действията при групиране е следната – първо се определя общото наказание и се коментира 3 наличие на предпоставки по чл. 24 от НК, а след това съдът се произнася по начина на изтърпяването на така определеното общо наказание и при какъв режим да бъде изтърпяно/ ако е ефективно/.

В съответствие със закона и разпоредбата на чл. 57 ал.1 т.2 б. „б“ от ЗИНЗС, съгласно която за умишлени престъпления, когато не са изтекли повече от 5 години от изтърпяване на предходно наложено наказание лишаване от свобода, което не е било отложено на основание чл. 66 от Наказателния кодекс, независимо от реабилитацията е определен „строг“ режим за изтърпяване на наказанието. Този факт се установява от представените пред настоящата инстанция писмени доказателства, касаещи осъждането на Й. на територията на Кралство Испания от областен съд Кордоба – за обир с взлом и грабеж на две години и три години и шест месеца затвор – Присъда №319/18 по съдебно производство 858/2019г. - наказателно дело № 24/2019г. Видно е от данните, изпратени от Кралство Испания, че Й. е търпял предварително задържане и лишаване от свобода от 08.02.2019г. На 06.05.2022г. е пуснат в редовен отпуск, след което не се е завърнал за доизтърпяване на наказанието. Освен това Й. е осъждан и от Наказателен съд №13 във Валенсия с Присъда № 001146/2018 – Р, както и от Наказателен съд Гандия 1 все за грабеж. И на следващо място видно от представеното заверено копие от споразумение постигнато по НОХД №302/2025г. на Д. Й. е наложено наказание за извършено деяние по чл. 244 ал.1 от НК в размер на една година лишаване от свобода при първоначален „строг“ режим.

Споразумението е влязло в сила на 04.06.2025г. Ето защо налице са предпоставките от закона, наказанието да се търпи при „строг“ режим.

Правилно е приспаднато изтърпяното до момента като изтърпяно от определеното общо наказание лишаване от свобода, както и времето през което Й. е бил с марка за неотклонение „Задържане под стража“, на основание чл. 25 ал.2 от НК.

Предвид на всичко изложено до тук, въззивният съд намира постановеното определение за законосъобразно, а подадената жалба за неоснователна, поради което и следва да бъде оставена без уважение.

Воден от горното и на основание чл. 341 ал.1 вр. чл. 338 от НПК, Великотърновският Апелативен съд :

РЕШИ:

4

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 25.02.2025г. на Окръжен съд В. Търново, постановено по ЧНД 53/2025 г. по описа на съда.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5