Решение № 8245 от 08.05.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8245 гр. София, 08.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА при участието на секретаря ** като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА Гражданско дело № 20241110129288 по описа за 2024 година

И. С. Б. е предявила срещу „*“ ЕООД главни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК за признаване за установено, че Договор за потребителски кредит Стандарт № */10.05.2022 г. е недействителен и с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 840 лева, платена при липса на основание, а в условията на евентуалност искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК за прогласяване нищожността на клаузата, уреждаща допълнителна услуга „*“ и на клаузата, уреждаща допълнителна услуга „*“.

Ищцата твърди, че с ответника са сключили Договор за потребителски кредит Стандарт № */10.05.2022 г. за сумата от 3500 лв. при ГЛП 41%, ГПР 49,03%, за срок от 30 месец и обща дължима сума в размер на 5624,62 лева. Била начислена допълнителна сума за услуга „*“ в размер на 1225 лева и за услуга „*“ в размер на 2450 лева. По този начин общата сума по заема се равнявала на 9299,62 лева. Ищцата заплатила общо сума в размер на 4340 лева. Намира клаузите за допълнителни услуги за нищожни, доколкото е договорено заплащането им без значение дали ще бъдат ползвани от потребителя, поради което са и неравноправни съгласно чл. 143, т. 3 ЗЗП. Счита, че се въвежда задължение за потребителя да заплати нещо, с което разполага по закон. Намира, че потребителят не дължи такси, комисиони и др. плащания съгласно чл. 10а, ал. 1 и 2 ЗПК. Сочи, че с уговарянето на доп. услуги се заобикаля чл. 19, ал. 4 ЗПК и реално са прикрити разходи по кредита. Излага, че клаузите не са индивидуално уговорени. Счита, че договорът е недействителен поради неспазване на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Възнаграждението за допълнителни услуги не е отразено като разход при формиране на оповестения ГПР, а следва да бъдат включени в него, като при това положение той би бил многократно по-висок от допустимия. Сочи, че неточното посочване на ГПР води до недействителност на договора и съгласно решение от 1

21.03.2024 г. поп дело С-714/2022 на СЕС.

В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество депозира отговор на исковата молба, с който намира изложените от ищеца твърдения за неоснователни. Намира, че договорът отговаря на условията за действителност и е сключен в предписаната от закона форма, не протИ.речи на закона и не съдържа нищожни клаузи. Счита, че потребителят не е въведен в заблуждение, доколкото е бил информиран за всички параметри на договора. Излага, че допълнителните услуги не следва да се калкулират в ГПР, защото не представляват задължително условия за получаване на кредита. Излга, че дори и ГПР да е по-висок от допустимия, това не влече недействителност на целия договор. Излага, че допълнителните услуги не са действия, свързани с усвояване и управление на кредита, а услуга, поискана от ищцата.Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По предявените искове в доказателствена тежест на ищцата е да установи при условията на пълно и главно доказване следното: сключването между страните на процесния договор за кредит с посоченото съдържание, по който ответникът е предоставил в заем сумата от 3500 лв., както и че са налице твърдените основания за нищожност на договора, респ. на оспорените клаузи, а в тежест на ответника че е било налице основанието за плащането . При установяване на горепосочените обстоятелства в тежест на ответника е да установи възраженията си, в това число, че процесният договор, респ. клаузи са действителни.

От Договор за потребителски кредит Стандарт № */10.05.2022 г. се установява, че ответното дружество е предоставило в заем на ищцата сума в размер на 3500 лева за срок от 30 месеца, която следвало да се върне в срок до 10.01.2024 г. Видно от представения договор кредитът е предоставен при годишен лихвен процент от 41% и ГПР от 49,03 %. Посочено е, че дължимата сума по кредита е в размер на 5624,62 лева. В договора е предвидено възнаграждение за закупена допълнителна услуга „*“ в размер на 1225 лева и възнаграждение за закупена допълнителна услуга „*“ в размер на 2450 лева, чиито размери са включени в погасителната вноска по кредита съгласно погасителния план.

Ищцата има качеството на потребител по смисъла на §13, т. 1 ЗЗП на предоставяните от ответника финансови услуги, съответно същият има качеството на търговец по § 13, т. 2 ЗЗП. В отношенията им са приложими всички правни норми, установяващи специална защита на потребителите, като твърдение в обратна насока би било неоснователно.

Преценката за това дали се касае за иск на или срещу потребител следва да се извърши при зачитане на общата легална дефиниция на понятието „потребител“ в § 13, т. 1 ЗЗП.

Посоченото общо определение на понятието „потребител“ отразява основните характеристики, дадени в транспонирано със ЗЗП вторично законодателство на ЕС, установяващо правила за защита правата на потребителите в различни сфери на обществения и икономическия жИ.т. Тези характеристики се свеждат до това, че като страна по договор с търговец, потребителят е винаги физическо лице, целящо задоволяване на свой личен, а не търговски или професионален интерес. Дефинираното в ЗЗП понятие 2

„потребител“ се припокрива с това, дадено в чл. 2, б. “б“ от Директива 93/13 ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори. Според него потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, както и всяко физическо лице, което, като страна по договор, действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Категоричен отговор на въпроса кога страна по сключен договор с търговец е потребител, е даден в редица решения на СЕС. Според него потребителят е винаги и само физическо лице, което при сключване на договор с търговец цели удовлетворяване на свои лични потребности, както е в настоящия случай.

Съдът е допуснал съдебно-счетоводна експертиза, която е констатирала по делото е представен Договор за потребителски кредит Стандарт № * от 10.05.2022 г., сключен между „*“ ЕАД като кредитор и И. С. Б. за заемната сума от 3500 лв. Всички плащания по процесния договор за кредит са извършвани но банков път, като първото извършено плащане е от 07.06.2022 г. - вноска в размер на 310 лв. Представят се обобщени данни за извършените погашения по дата и размер съгласно данните на кредитора, както следва: заплатени вноски по банков път в периода 07.06.2022 г. -07.08.2023 г. - 14 на брой по 310 лв. всяка в общ размер на 4 340 лв., заплатени суми по кредита в резултат на вътрешно рефинансиране в размер на 2 478,10 лв. Общият размер на заплатените суми по процесния договор за кредит според представените данни от кредитора е в размер на 6 818,10 лв.

Разпределението по пера на вземането е както следва: погасена главница в размер на 3 500 лв., лихви в размер на 1 484,55 лв., такса * в размер на 611,13 лв., такса * в размер на 1222,42 лв. Общ размер на погашенията - 6 818,10 лв. Кредитът по процесния договор е напълно погасен на 16.08.2023 г. предсрочно.

Съгласно чл. 11, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа редица реквизити, като съгласно точка 10 в него трябва да е посочен ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл.

19, ал. 1 ЗПК ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В договора за кредит е посочен ГПР от 49,03 %, с което формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК, но по същество е налице разминаване в ГПР, посочен в договора и този, който би се получил, при включване на възнагражденията за допълнителните услуги „*“ и „*“ в размера му. Посоченият размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК, но реално не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите по кредита, представляващи възнаграждения за допълнителни услуги, които се включват в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Тези възнаграждения са разход, свързан с предмета на договора за кредит, доколкото са включени в размера на 3 погасителната вноска по кредита. Сключване и получаването на сумата по кредита е било обвързано със закупуване на допълнителни услуги от страна на кредитополучателя.

Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на МС. Очевидно е, че при новоформирания ГПР, същият би надвишил законовоопределения горен праг, поради което договорът е в протИ.речие с посочената законова норма. В конкретния случай се касае за непосочване на коректния размер на ГПР.

Тези пропуски в договора се явяват протИ.речия с императивни норми на ЗПК. С оглед многократно завишаващия размера на пределно допустимия процент на ГПР, предвиден в чл. 19, ал. 4 ЗПК, съдът счита, че вземането, определено като възнаграждения за закупена допълнителна услуга „*“ и „*“, е именно онова вземане, което води до нарушаване на тази норма на ЗПК. Ето защо следва да се приеме, че още към момента на подписване на договора клаузите, с които се предвижда закупуването на допълнителни услуги, не са взети предвид при отразяване на ГПР, като по този начин се заобикаля закона. Видно от данните по делото на длъжника е отпуснат кредит в размер на 3500 лева, а възнагражденията за допълнителни услуги са в общ размер на 3675 лева, което е прекомерно и по този начин е нарушен принципът на добросъвестност и справедлИ.ст. Изложеното води до извод, че са накърнени добрите нрави, което води до нищожност на договора за кредит. Във връзка с гореизложеното следва да се вземе предвид и текста на чл. 143 ЗЗП, в който е посочено, че неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В посочената разпоредба е налице изброяване на изричните хипотези, при които една клауза в договор се явява неравноправна, което не е изчерпателно. Възнагражденията за допълнителни услуги целят заобикаляне на ЗПК и единствено оскъпяване на заема.

Така се установява, че в договора за кредит липсва ясно посочване на действителният процент на ГПР. Както бе посочено текстът на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК не следва да се възприема буквално и при наличие на посочен размер на ГПР, макар и явно некоректен и неправилно определен, да се счита изпълнено разписаното в него изискване за съдържание на договора. ГПР е част е същественото съдържание на договора за потребителски кредит, въведено от законодателя с оглед необходимостта за потребителя да съществува яснота относно крайната цена на договора и икономическите последици от него, за да може да съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя информиран избор. След като в договора не е посочен ГПР при съобразяване на всички участващи при формирането му елементи, е налице неяснота за потребителя относно неговия размер и не може да се приеме, че е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Наред с това в договора липсва ясно разписана методика на формиране ГПР по кредита - кои конкретни компоненти измежду лихви, преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора са включени в ГПР от 49,03 % и математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на кредита, както 4 и по каква причина неустойката е изключена от ГПР. Посочен е фиксиран лихвен процент по кредита и годишно оскъпяване, но не се изяснява как тези стойности се съотнасят към ГПР по договора. Последицата от неспазване изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е разписана в чл. 22 ЗПК и предвижда недействителност на договора за кредит.