Решение № 1521 от 29.06.2026, Административен съд - Перник
- Съд
- Административен съд - Перник
- Дело
- Административно дело 413/2026
- Вид
- Решение № 1521
- Подписан
- 29.06.2026
- В сила
- 29.06.2026
- Състав
- Ивайло Иванов
Цитирани разпоредби
- чл. 143, ал. 3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146, т. 1, т. 2 и т. 3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146, т. 1, т. 2 и т. 3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146, т. 1, т. 2 и т. 3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 147, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 168, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 172, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 59, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 10 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 10, ал. 1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "е" · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 117, ал. 3 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 118, ал. 1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 118, ал. 1 и ал. 3 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 40, ал. 1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 40, ал. 3 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 5, ал. 4, т. 1 · Кодекс за социално осигуряване
- § 1, ал. 1, т. 3 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 24 · Наредба за заплащането на правната помощ
- чл. 1, ал. 2 · Наредба за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване
- чл. 47, ал. 1 · Наредба за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване
РЕШЕНИЕ
№ 1521
Перник, 29.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Перник - I състав, в съдебно заседание на двадесет и втори юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:
СЪДИЯ:
ИВАЙЛО ИВАНОВ
При секретар АННА МАНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ИВАЙЛО ИВАНОВ административно дело № 20267160700413 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 118, ал. 1 и ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано е по повод жалба на Ц. Р. Б., с [ЕГН], от [населено място], [улица], чрез адвокат Б. В. от АК София против Решение № 1040-21-187 от 17.03.2026 година, издадено от директора на Териториално поделение – София град на Националния осигурителен институт, с което е отхвърлена жалба вх. № 1012-13-9 от 18.02.2026 година подадена от настоящия жалбоподател срещу Разпореждане № О-21-999-00-********* от 20.01.2026 година, Разпореждане № О-21-999-00-********** от 21.01.2026 година, Разпореждане № О-21-999-00-********** от 21.01.2026 година и Разпореждане № О-21-999-00-********** от 21.01.2026 година на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите, с което на основание чл. 40, ал. 3 от КСО е отказано изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване.
В жалбата се твърди, че постановеното решение е немотивирано, издадено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и при несъобразяване с целта на закона. Моли съда да отмени оспореното решение, като неправилно и незаконосъобразно. Претендира се присъждане на направените съдебни разноски.
В проведеното съдебно заседание на 22.06.2026 година жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от адвокат Б. В. от АК София, който поддържа жалбата по изложените в нея доводи. Претендира присъждане на направените съдебни разноски.
В проведеното съдебно заседание на 22.06.2026 година ответникът по жалбата – директорът на ТП на НОИ София – град, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител. По делото е постъпило становище от юрисконсулт Е. В., която оспорва жалбата по подробно изложени доводи. Моли съда да отхвърли жалбата, като неоснователна и недоказана. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Административен съд – Перник, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства, приема за установено от следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от лице по чл. 147, ал. 1 от АПК, чиито права са засегнати от оспорения административен акт. Депозирана е в срок. Насочена е срещу акт, който съгласно чл. 118, ал. 1 от КСО подлежи на съдебно обжалване. Въз основа на това жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледа по същество.
По фактите:
С Разпореждане № О-21-999-00-********* от 20.01.2026 година, Разпореждане № О-21-999-00-********** от 21.01.2026 година, Разпореждане № О-21-999-00-********** от 21.01.2026 година и Разпореждане № О-21-999-00-********** от 21.01.2026 година на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите, с което на основание чл. 40, ал. 3 от КСО е отказано изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване на Ц. Р. Б. по БЛ № Е *** за периода от 12.08.2025 година до 31.08.2025 година, БЛ № Е*** за периода от 01.09.2025 година до 20.09.2025 година, БЛ № Е *** за периода от 21.09.2025 година до 10.10.2025 година и БЛ № Е *** за периода от 11.10.2025 година до 30.10.2025 година. и удостоверение вх. № Р-14-13-000-00-**********/11.03.2022 година. Отказите са мотивирани с липса на условията по чл. 40, ал. 1 от КСО – към деня на настъпване на временната неработоспособност лицето не осигурено за общо заболяване и майчинство, поради което не се следва изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност.
Срещу посочените разпореждания настоящия жалбоподател е подал жалба с вх. № 1012-13-9 от 18.02.2026 година, която била разгледана от директора на ТП на НОИ София – град, който с Решение № 1040-21-187 от 17.03.2026 година е отхвърлил подадената жалба като неоснователна с подробни мотиви за липса на осигуряване към момента на настъпване на временната неработоспособност, основано в чл. 40, ал. 1, чл. 10 от КСО, чл. 1, ал. 2 от НПОПДОО и чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО. Решението е обосновано в данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, подадени от осигурителя (работодателя) в ТД на НАП. Прието е от административния орган, че лицето не е осигурено за съответния социален риск, какъвто е настъпването на временна неработоспособност, поради което не се следва изплащане на парично обезщетение.
Така постановено решение е предмет на съдебен контрол в настоящото съдебно производство.
При така установените факти, настоящият състав на Административен съд – Перник, като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК проверка за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, достигна до следните правни изводи:
Предмет на съдебен контрол в настоящото съдебно производство, съгласно чл. 118, ал. 1 от КСО е решението на ръководителя на ТП на НОИ София – град.
Оспореното решение е издадено от директора на ТП на НОИ София – град, който съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „е“ от КСО е компетентният орган да разгледа жалби срещу разпореждания, с които се отказва изплащане на парични обезщетения по Глава ІV, раздел I (в случая). Не се спори по делото, че разпорежданията, с които е отказано изплащане на парично обезщетение за общо заболяване също са издадени от компетентен орган – ръководител по изплащането на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ София – град (чл. 40, ал. 3, изр. второ от КСО).
Обжалваният в настоящото производство административен акт и потвърдените със същия разпореждания са издадени в предвидената от закона писмена форма и съобразно изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК. Мотивирани са, тъй като съдържат изложени фактически и правни основания – отразени са фактическите изводи, а същите са подведени под конкретни правни норми. Съдържат ясно формулиран диспозитив, както и информация за реда, срока и органа, пред който подлежат на обжалване. Датирани и подписани са. По – горестоящият административен орган е постановил своя акт след като е разгледал жалбата срещу разпорежданията по същество. Изложил е мотиви, от които се установява, че споделя извода на издателя на обжалваните разпореждания за наличие на предпоставка за постановяване на отказ по чл. 40, ал. 3 от КСО и чл. 47, ал. 1 от НПОПДОО, във връзка с чл. 40, ал. 1 от КСО, да се изплати парично обезщетение за общо заболяване по така издадените болнични листа.
В производството по издаване на разпорежданията и по осъществяване на административен контрол за тяхната законосъобразност не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, водещи до ограничаване правото на защита на заинтересованото лице или такива, недопускането на които би довело до резултат различен от постановения.
Предвид горното настоящия съдебен състав на Административен съд – Перник приема, че не са налице отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 1, т. 2 и т. 3 от АПК.
Оспореното решение и потвърдените с него разпореждания са и материално законосъобразни – основани са в правни норми, разписващи правомощие на компетентните органи да постановят акт с такова съдържание, в случай че са налице предпоставки за постановяване на отказ от изплащане на парично обезщетение.
Правно основание за издаване на посочените по – горе разпореждания на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите към ТП на НОИ София – град, са разпоредбите на чл. 40, ал. 3 от КСО и чл. 47, ал. 1 от НПОПДОО, и чл. 40, ал. 1 от КСО.
Съгласно чл. 40, ал. 1 от КСО само осигурените лица за общо заболяване, които имат и най – малко 6 месеца осигурителен стаж за този риск, имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност. Съгласно чл. 40, ал. 3, изречение второ от КСО, ако лицето няма право на обезщетение, длъжностното лице, на което е възложено ръководството по изплащането на обезщетенията и помощите издава разпореждане за отказ. Според чл. 47, ал. 1 от НПОПДОО ако се установи, че лицето няма право на парично обезщетение, длъжностното лице, на което е възложено изплащането на паричните обезщетения и помощи, или друго оправомощено от ръководителя на ТП на НОИ, издава разпореждане за отказ в срок до 10 работни дни от постъпване в НОИ на данните от издадените болнични листове и представяне на удостоверенията съгласно приложения № 9 – 11.
Съгласно легалното определение, дадено в § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, „осигурено лице“ е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО на свой ред изрично определя момента, в който възниква осигуряването – денят, в който лицата започват упражняват трудова дейност по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Съгласно ал. 2 на посочената разпоредба осигуряването се прекъсва през периодите, които не се зачитат са осигурителен стаж, независимо че дейността по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 не е прекратена.
От съдържанието на цитираните разпоредби следва, че правото на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност се предпоставя от наличието на три кумулативни условия – лицето да е осигурено за социалния риск общо заболяване към момента на настъпване на осигурителното събитие, да има най – малко 6 месеца осигурителен стаж, както и да удостовери факта на право на отпуск поради временна нетрудоспособност с издаден болничен лист.
В настоящия случай е видно, че жалбоподателя не е осигурен за съответния социален риск – общо заболяване. Поради това правилен, като основан в приложимия материален закон е изводът, обективиран в обжалваното решение и потвърдените с него разпореждания, че тъй като към датата на настъпване на временната неработоспособност лицето не е осигурено за съответния социален риск – общо заболяване, то настъпилата към посочения период временна неработоспособност не подлежи на компенсиране посредством изплащането на обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради общо заболяване. Към 12.08., 01.09, 21.09. и 01.10.2025 година жалбоподателят няма качеството осигурено лице, поради което не се следва изплащане на парично обезщетение по чл. 40, ал. 1, предл. първо от КСО. Към началната дата на временната неработоспособност – 12.08.2025 година, дори да се приеме този факт за удостоверен надлежно с процесния болничен лист, настоящия жалбоподател не е имал качеството на осигурено лице по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КСО, поради липса на данни за осигуряване към този момент, както и че не е извършвал трудова дейност. Липсата на едно от кумулативните условия по чл. 40, ал. 1, във връзка с чл. 10 и § 1, т. 3 от ДР на КСО обосновава извод, че законосъобразно на жалбоподателя е отказано изплащането на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност, удостоверена с процесните болнични листа.
Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че ръководителят по изплащането на обезщетенията и помощите правилно е приложил разпоредбата на чл. 40, ал. 3 от КСО. Изложените в акта фактически обстоятелства кореспондират по категоричен начин с изречение второ на приложената разпоредба на чл. 40, ал. 3 от КСО. Директорът на ТП на НОИ София – град на свой ред, като е потвърдил този разпореждания по реда на административния контрол по чл. 117, ал. 3 от КСО също е издал законосъобразен акт.
С оглед на изложеното, жалбата на Ц. Р. Б., с [ЕГН], от [населено място], [улица], чрез адвокат Б. В. от АК София против Решение № 1040-21-187 от 17.03.2026 година, издадено от директора на Териториално поделение – София град на Националния осигурителен институт, с което е отхвърлена жалба вх. № 1012-13-9 от 18.02.2026 година подадена от настоящия жалбоподател срещу Разпореждане № О-21-999-00-********* от 20.01.2026 година, Разпореждане № О-21-999-00-********** от 21.01.2026 година, Разпореждане № О-21-999-00-********** от 21.01.2026 година и Разпореждане № О-21-999-00-********** от 21.01.2026 година на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите, с което на основание чл. 40, ал. 3 от КСО е отказано изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване е неоснователна, поради което следва да бъде отхвърлена.
Разпечатката съдържа 34 от 44 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/32f8f3b5-24fe-4bd0-8812-aee2553718b1