Разпореждане № 74117 от 09.05.2025, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 74117 гр. София, 09.05.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в закрито заседание на девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РАЙОНЕН СЪДИЯ като разгледа докладваното от РАЙОНЕН СЪДИЯ Гражданско дело № 20251110116771 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 310, т. 1 ГПК, вр. чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 КТ.

Образувано е по искова молба, подадена от Б. И. И., чрез адв. С. Г., срещу „******************“ ЕООД, с която са предявени кумулативно обективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна; и иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в общ размер на 2343,48 лева, представляваща обезщетение за оставането му без работа поради уволнението за периода от 04.02.2025 г. до 10.02.2025 г., при брутно месечно трудово възнаграждение за последния пълен отработен месец преди уволнението в размер на 11717,39 лева.

В исковата молба се твърди, че между страните съществувало валидно трудово правоотношение още от 14.08.2015 г. На 07.01.2025 г. Б. И. отправил едностранно предизвестие за прекратяване на трудовия си договор, а на 30.01.2025 г. му било връчено искане за даване на обяснения относно констатации от извършено от работодателя разследване. На 03.02.2025 г. на ищеца била връчена Заповед изх. № 3538/03.02.2025 г., с която му било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. Оспорва последното като незаконно. На първо място възразява, че при искането за даване на обяснения на служителя не бил връчен цитираният в него доклад от 30.01.2025 г. на Е.Ш., станал причина за налагане на дисциплинарното наказание. Това показвало формалния характер на искането на обяснения, без да се търси справедливо наказание. При определяне на последното не била взета предвид трудовата характеристика на служителя, който работел в ответното дружество почти 10 години, без да са му налагани дисциплинарни наказания и без да има оплаквания от преките му ръководители относно изпълнението на трудовите му задължения. Напротив, Б. И. бил многократно повишаван в длъжност, достигайки една от най-високите позиции в дружеството. Оспорва и фактическите констатации на работодателя, изложени в уволнителната заповед. В тази връзка твърди, че поради технически затруднения в работата със служебните лаптопи, честа практика била служителите да използват личните си устройства. На процесната дата – 18.12.2024 г. по същите причини Б. И. свързал личния си 1 лаптоп с акаунта си в ********. В този акаунт се съхранявали единствено файловете от служебния лаптоп на ищеца, а не документи, свързани с работата на други служители на дружеството или общи такива за неговата дейност. В този момент започнало автоматично изтегляне на множество файлове, съхранявани в споделеното пространство. Осъзнавайки какво се случва, ищецът незабавно прекратил свалянето на файлове, изтрил всички съхранени на личния му компютър файлове и оставил само няколко доклада, които му били необходими за изпълнението на текущи задачи. Дори да се приемело, че тези негови действия представлявали някакво нарушение на трудовите му задължения, то не била налице субективната страна за извършването му. Освен това софтуерът на ответното дружество имал функционалността да регистрира и сигнализира в реално време подобни нарушения, но въпреки това същото било констатирано месец и половина по-късно, което също било доказателство за тежестта на твърдяното нарушение и несъразмерността на наложеното наказание. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника

„******************“ ЕООД за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата чрез адв. Р.К. и адв. Т.. Процесуалният представител оспорва изцяло предявените искове като неоснователни и недоказани. Изразява становище, че при издаване на оспорената заповед били спазени всички нормативни изисквания, като тежестта на наказанието била съобразена със сериозността на извършеното нарушение. От фактическа страна извършването на нарушението било установено по безспорен начин. На 18.12.2024 г. в нарушение на договорните си и законови задължения Б. И. придобил огромно количество (над 1700 файла) чувствителна (конфиденциална) информация, свързана с клиент на ответното дружество – бъдещия работодател на ищеца. На основание чл. 193, ал. 1 КТ на служителя била предоставена възможност за защита, която той активно упражнил. В тази връзка възразява, че работодателят нямал законово задължение да уведомява служителя за открита срещу него дисциплинарна процедура, както и да му предоставя цитирания в искането за даване на обяснения доклад. В дадените пред работодателя обяснения ищецът признавал, че е извършил нарушението. Предвид дългия му професионален опит и заеманата позиция във висшия мениджмънт на ответното дружество, които предполагали задълбочени познания в работата с ******** и неговите функционални характеристики, нелогично и неубедително звучали обясненията му за причините за извършеното нарушение.

Б. И. заемал ръководна длъжност, на която били поверени информационната сигурност и контролът за спазване на правилата при използване на информацията и технологиите на дружеството. В тази връзка същият следвало да дава пример на останалите служители, поради което допуснатото нарушение имало много по-голяма тежест и носело по-висок риск, отколкото подобно поведение, допуснато например от младши специалист в дружеството. Дори да са съществували твърдените в исковата молба технически затруднения при работа със служебните компютри, това не оправдавало нарушаване на установените правила за ползване на лични устройства без разрешение. Възразява, че за да се стигне до синхронизация на ******** с дадено устройство, трябвало да се преминат редица 2 технически стъпки, което изключвало тяхното случайно или автоматично изпълнение без целенасочени действия. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски, включително за платено адвокатско възнаграждение.

Страните не спорят, че от 14.08.2015 г. между тях съществувало валидно трудово правоотношение, по силата на което към датата на уволнението ищецът изпълнявал длъжността „******************“ в ответното дружество; както и че със Заповед изх. № 3538/03.02.2025 г., на основание чл. 187, ал. 1, т. 3, т. 7, т. 8 и т. 10 КТ работодателят му наложил дисциплинарно наказание уволнение, като трудовото правоотношение между страните било прекратено, считано от 04.02.2025 г. Тези обстоятелства не се оспорват от страните, поради което съдът намира, че не се нуждаят от доказване.

В тежест на ищеца е да докаже:

1. оставането си без работа поради уволнението, неговата продължителност и размера на последното месечно брутно трудово възнаграждение, което е получил преди уволнението;

2. размера на дължимото за исковия период обезщетение за оставане без работа поради уволнението;

3. всички факти и обстоятелства, на които основава своите искания и възражения.

В тежест на ответника е да докаже:

1. законосъобразното упражняване на правото му да наложи дисциплинарно наказание „уволнение” на ищеца, в това число спазването на процедурата по чл. 193 КТ (че от ищеца са поискани обяснения за конкретните нарушения и същият е дал такива);

2. действията и бездействията (чрез доказване на задължението за действие) на ищеца, описани в заповедта за уволнение, в описаното време и по описания начин на извършване, които са били квалифицирани от работодателя като основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност на работника;

3. тежестта на извършените нарушения и съответствието им с наложеното дисциплинарно наказание;

4. съдържанието на трудовото правоотношение и най-вече трудовите задължения, които не били изпълнени виновно от ищеца;

5. всички факти, на които основава своите искания или възражения.

По отношение на направените от страните доказателствени искания съдът намира, че следва да бъдат приети приложените към исковата молба и към отговора писмени доказателства. Следва да бъдат оставени без уважение като неотносими доказателствените искания на ищеца за задължаване на ответника на основание чл. 190, ал. 1 ГПК да представи цялото му трудово досие, както и справка за извършените служебни задължения през почивните и празничните дни на месец декември 2024 г. и на 03.01.2025 г. Основателно е искането на ищеца за допускане до разпит на един свидетел при режим на довеждане за установяване на посочените в т. 3 от доказателствените искания обстоятелства, но следва да 3 бъде оставено без уважение искането му за допускане до разпит на втори свидетел за установяване на посочените в т. 4 обстоятелства, доколкото същите са неотносими към предмета на спора. Основателно е искането на страните за допускане на съдебно-техническа експертиза с поставени в исковата молба и в отговора задачи.

Съдът, след като констатира, че предявените искове са редовни и допустими, и след осъществяване на процедурата по чл. 131 ГПК, както и с оглед направените от страните доказателствени искания, и на основание чл. 312 ГПК,

РАЗПОРЕДИ:

ПРИЕМА, на основание чл. 312, ал. 1, т. 2, вр. чл. 146 ГПК следния ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

ПРЕДМЕТ на делото са кумулативно обективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна; и иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в общ размер на 2343,48 лева, представляваща обезщетение за оставането му без работа поради уволнението за периода от 04.02.2025 г. до 10.02.2025 г., при брутно месечно трудово възнаграждение за последния пълен отработен месец преди уволнението в размер на 11717,39 лева.

СТРАНИТЕ НЕ СПОРЯТ, че от 14.08.2015 г. между тях съществувало валидно трудово правоотношение, по силата на което към датата на уволнението ищецът изпълнявал длъжността „******************“ в ответното дружество; както и че със Заповед изх. № 3538/03.02.2025 г., на основание чл. 187, ал. 1, т. 3, т. 7, т. 8 и т. 10 КТ работодателят му наложил дисциплинарно наказание уволнение, като трудовото правоотношение между страните било прекратено, считано от 04.02.2025 г. Посочените обстоятелства НЕ СЕ НУЖДАЯТ ОТ ДОКАЗВАНЕ.

В ТЕЖЕСТ НА ИЩЕЦА е да докаже:

1. оставането си без работа поради уволнението, неговата продължителност и размера на последното месечно брутно трудово възнаграждение, което е получил преди уволнението;

2. размера на дължимото за исковия период обезщетение за оставане без работа поради уволнението;

3. всички факти и обстоятелства, на които основава своите искания и възражения.

В ТЕЖЕСТ НА ОТВЕТНИКА е да докаже:

1. законосъобразното упражняване на правото му да наложи дисциплинарно наказание „уволнение” на ищеца, в това число спазването на процедурата по чл. 193 КТ (че от ищеца са поискани обяснения за конкретните нарушения и същият е дал такива);

2. действията и бездействията (чрез доказване на задължението за действие) на ищеца, описани в заповедта за уволнение, в описаното време и по описания начин на извършване, 4 които са били квалифицирани от работодателя като основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност на работника;

3. тежестта на извършените нарушения и съответствието им с наложеното дисциплинарно наказание;

4. съдържанието на трудовото правоотношение и най-вече трудовите задължения, които не били изпълнени виновно от ищеца;

5. всички факти, на които основава своите искания или възражения.

НАПЪТВА страните към спогодба или друг способ за уреждане на спора (включително медиация), като им указва, че постигането на спогодба посредством взаимни отстъпки от всяка от страните ще доведе до бързото и ефективно приключване на спора помежду им и ще благоприятства процесуалните и извънпроцесуалните им взаимоотношения, както и че при постигане на спогодба на основание чл. 78, ал. 9 ГПК се дължи държавна такса в половин размер. В случай че страните постигнат съгласие за доброволно уреждане на спора, следва да уведомят за това съда.