Решение № 195 от 25.11.2022, Районен съд - Поморие

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 195 гр. Поморие, 25.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПОМОРИЕ, II СЪСТАВ, в публично заседание на първи септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Нася Ив. Япаджиева при участието на секретаря Валентина Ат. Анджерлиева като разгледа докладваното от Нася Ив. Япаджиева Гражданско дело № 20212160100828 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството пред ПРС е образувано по повод искова молба с последащо уточнение подадена А. Н. Р. против Д. Н. и Д. Ш. Н., като ищецът сочи, че п ървата от ответниците е съпруга, а втората ответница е дъщеря на покойният му брат Р. Н., починал на 12 октомври 2021г. в Република Чехия, като във връзка с теглени от него през 2008г. три потребителски заема, през 2010г., изпаднал във финансови затруднения и брат му Р. Н., се съгласил да му даде на заем пари за да погаси остатъка на задълженията си към банките, а в замяна на това поискал „гаранция” за предоставения заем като му прехвърли жилището си находящо се в гр.Поморие, ул.”... с предварителна уговорка за обратно изкупуване, като след като се издължи на брат си той да му прехвърли обратно жилището. Сключили договор за покупкопродажба с нотариален акт №107, том I, рег.№1487, дело №95/15.07.10г. на нотариус К.| Петков за единственото си жилище – СО – апартамент с идентификатор *** по КК и КР на гр.Поморие, ведно е избеното помещение на площ от 17 кв.м., находящо се в избения етаж от същата сграда за сумата от 58 430лв., а по късно на 26.08.20г. с брат му и с първата ответница Д. Н. сключили предварителен договор за покупко-продажба с нотариална заверка е рег.№ 1887/26.08.10г. по силата на който брат му и съпругата му се задължили да му върнат обратно недвижимия имот, като до 15.05.2013г. трябвало да сключат и окончателната сделка по нотариален ред срещу продажна цена отново в размер на 58 430лв. С нотариална покана от 16.09.2013г., брат му и първата ответница, въз основа на предварителния договор за покупко-продажба от 26.08.2010г. го поканили в тридневен срок да заплати сумата от 58 430 лв. Счита, че договора за покупко-продажба е нищожен на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД и чл. 152 от ЗЗД, тъй като е симулативен, противоречи на закона и го заобикаля, тъй като е сключен единствено да послужи за обезпечение на вземането на Р. Н. по заемното правоотношение помежду им. Тези сделки са извършени в противоречие на закона и за да бъде заобиколен закона, като процесния договор за покупкопродажба, като явна прехвърлителна сделка, която ищеца и Р. Н., като страни по нея са сключили не ги обвързва и прикрива предварително съглашение за удовлетворяване на вземането на брат му като заемодател по различен начин от този, който е предвиден в закона. Моли съдът да постановите решение с което да установите нищожност на договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт №107, том I, рег.№1487, дело№95/15.07.2010г. на нотариус К.П. с рег.№556 с район на действие P C - Поморие, както и да присъдите на ищеца направените по делото разноски. В съдебно заседание подържа иска.

1

В срок е постъпил отговор от ответниците. Същите оспорват иска. Твърдят, че многократно ищецът е бил подпомаган финансово от брат си и през 2010г. отново е помолил за заем над 25 000 лв., какъвто заем първата ответница и съпруга й отказали, след което ищецът им предложил да купят имота му и тъй като ответницата и съпруга й се страхували, че банките могат да насочат претенции към процесния имот, находящ се в сграда в която и те имат жилище се договорили да закупят имота за посочената в нотариалния акт от 15.07.2010г. продажна цена. След сключване на сделката ищецът не освободил имота, а предложил той да купи обратно от брат си и първата ответница и така сключили предварителен договор в който поемали задължение да продадат на ищеца купения апартамент ведно с избено помещение за сумата от 58430 лв. т.е. на същата продажна цена, с уговорката ищецът да остане в имота. В уговорения в предварителния договор срок, ищецът не платил сумата по предварителен договор и първата ищца и съпруга и отправили нот.покана до ищеца. Сочат, че договора за покупко продажба не е симулативен - доколкото волята на страните е купувачите да придобият собствеността на процесния имот , а продавача - договорената продажна цена, не противоречи на закона, не го заобикаля, тъй като заемно правоотношение между страните по него към момента на сключване на договора липсва. В съдебно заседание поддържа отговора.

Предявения иск е с правно основание чл.26, ал.1 във вр. с чл.152 от ЗЗД.

Не се спори и се установява от представеното Европейско удостоверение за наследство, че Р. Н. е починал на 12.10.2021г. в Литомишъл, Р Чехия и негови наследница са Н. Д. - съпруга и Ш. Н. Д. – дъщеря.

Видно от представеното нареждане разписка от 03.01.2008г. ЮроБанк и Еф Джи България АД е платило в брой на А. Н. Р. сумата от 14000лв. Установява се от представената вносна бележка от 09.11.2010г., че А. Н. Р. е внесъл в брой на ЮроБанк и Еф Джи България АД сумата от 8620лв. и видно от издаденото от ЮроБанк и Еф Джи България АД удостоверение от 15.12.2010г. А. Н. Р. няма задължения по потребителски кредит или кредитна карта в POSTBANK. Представено е нареждане разписка от 18.04.2008г. от което се установява направен превод в размер на 9783лв. в полза на А. Р. с основание . усвояване на кредит.

Установява се от представения договор за потребителски кредит № FL342416 от 03.01.2008г. сключен между ЮроБанк и Еф Джи България АД и А. Н. Р., че банката е отпуснала кредит от 15000лв. на ищеца с падеж – 03.09.2014г. Сключен е на 29.09.2008г. и договор за кредит между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ и ищецът по силата на който А. Р. е получил сумата от 1200 / хиляда и двеста / лева и се задължил да върне сумата от 1578.00лв. за срок от 18 седмици. Видно от представеното Решение №33/ 15.03.2010г. по гр. дело № 473/2009г. е признато за установено че съществува вземането на "Ти Би Ай Кредит" ЕАД, Булстат 121554961 , против А. Н. Р., ЕГН ********** по Заповед № 204 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, постановена по ч. гр. д. 328/2009 г. на ПРС за сумата от 1318,42 /хиляда триста и осемнадесет лева и 42ст./ по договор за потребителски кредит № 4430310431/11.04.2008год. и разноски от 245,37 /двеста 2 четиридесет и пет лева и 37ст./. Видно от мотивите ищецът е сключил договор за потребителски кредит № 4430310431/11.04.2008год. с "Ти Би Ай Кредит" ЕАД за сумата от 1299,90лв. с поето задължение за връщане на сумата 1769,64лв., която сума да изплати на 24 месечни вноски в размер на 73,74лв. и след като е изпаднал в забава кредитора е поискал издаване на заповед за изпълнение.

Установява се от представения нотариален акт №107, том I, рег.№1487, дело№95/15.07.2010г. на нотариус К.П., че ищецът А. Н. Р. продал на Р. Н. следния свой недвижим имот – самостоятелен обект в сграда – жилище апартамент с идентификатор *** по КК и КР на гр.Поморие, с адм.адрес гр. Поморие, ул. ... с предназначение – жилище, апартамент на площ 75.92кв.м. ведно с прилежащото му североизточно избеното помещение на площ от 17 кв.м., находящо се в избения етаж от същата сграда за сумата от 58 430лв., като страните уговорили и начина на плащане на цената: платани в брой преди подписването на договора 28670лв., а остатъка от 29760лв. платими по следния начин: сумата от 17760лв. на равни месечни вноски от първо до пето число на съответния месец или по 1776лв. до 15.05.2011г. и сумата от 12000лв. разделена на 24 месечни вноски платими в брой от първо до пето число на съответния месец или по 500лв. до 15.05.2013г.

Видно от представения предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот сключен на 26.08.2010г. между Р. Н. и Д. Н. и А. Н. Р., страните се задължили да сключат окончателен договор за покупко продажба по силата на който Р. Н. и Д. Н. да продадат на А. Н. Р. самостоятелен обект в сграда – жилище апартамент с идентификатор *** по КК и КР на гр.Поморие, с предназначение – жилище, апартамент на площ 75.92кв.м. ведно с прилежащото му североизточно избеното помещение на площ от 17 кв.м., находящо се в избения етаж от същата сграда за сумата от 58 430лв., която ще бъде изплатена на 15.05.2013г.

Видно от представената нотариална покана след настъпване на падежа, Р. Н. и Д. Н. са поканили А. Р. да заплати дължимата сума от 58 430лв. в тридесетдневен срок от получаване на поканата, като при неплащане на сумата са посочили, че ще считат договора за развален и отправили покана за освобождаване на имота.

Представени са 4 бр. „генерално пълномощно“ с различни дати от Р. Н. Р. всички с идентично съдържание с които Р. Н. упълномощава брат си да се разпорежда с всички движими е недвижими имоти, да купува и продава от негово име. Представено е и пълномощно с което Р. Н. упълномощава дъщеря си Д. Ш. Н.а да го представлява по всички въпроси свързани с продажбата на къщата с адрес гр.Поморие, ул. .... Прави впечатление, че подписите положени в представените 4 бр. „универсално пълномощно“ на мястото на упълномощител са съвсем различни от подписа положен в пълномощното с което Р. Н. упълномощава дъщеря си и от подписа положен от Р. Н. в н.акт № №107, том I, рег.№1487, дело №95/15.07.2010г. на мястото на купувач.

По делото са допуснати двама свидетели за установения отношенията между наследодателя на ответниците – Р. Н. и ищеца преди сключване на сделката за покупко 3 продажба. Свидетеля А. свидетелства, че познава двамата братя и е бил близък приятел на Р. и знае, че Р. многократно е давал пари на брат си, плащал на адвокати наети от брат му и А. често е „закъсвал за пари“ и искал заем от свидетеля, затова и като си заминавал Р. оставял пари на свидетеля които той да дава на А.. Сочи, че Р. е му е споделял притесненията си, че ще обявят етажа на търг и ще го купят непознати хора, тъй като много коректорски фирми търсили А. за пари които е вземал на заем. Свидетелства, че А. е искал да ползва ипотечен кредит, като ипотекира къщата и пред ЦКБ е представил неистинско пълномощно от Р.. Пред свидетеля, наследодателя на ищците е споделил, че брат му иска да продаде жилищния си етаж и той възнамерявал да го купи, като възнамерявал парите които А. има да връща към банките той периодично да ги връща, а останалата част от сумата, да я даде на А.. След като придобил имота Р. оставил брат си да живее в една стая от етажа, а останалите заключил. Със свидетеля брата на ищеца, споделил след това, че няколко месеца след продажбата, ищеца поискал да сключат предварителен договор и да си върне имота, а на брат си да върне парите по договора и сключили предварителен договор, но А. така и не е платил уговорената цена.

Свидетеля Костов живеещ в Чехия и познат на Р., свидетелства, че Р. му е споделил, че след смъртта на баща му, с брат си наследяват апартамент в гр.Айтос и Р. научил, че брат му е продал апартамента с фалшифициране на документи и пред него А. не отрекъл, че е продал апартамента без съгласието на брат си, а по късно без знанието на брат си А. продал и наследствени земеделски земи. Във връзка с представени по делото 4бр.

„генерално пълномощно“ от Р. Н. Р. свидетелства, че в чешкия език не се използва думата „нотариус“ а „нотар“. Сочи, че през 2010г. Р. му е споделил, че е платил дългове на брат си за сумата над 85000лв. Знае, че А. е трябвало да продаде жилището си, защото не е можел да върне заемите към банките, но не знае, че Р. е купил втория етаж на къщата от А..

При така изяснената фактическа обстановка настоящата инстанция, счита така предявения иск за прогласяване на договора за нищожен е неоснователен.

Съгласно разпоредбата на чл.26, ал.2 от ЗЗД привидните договори са нищожни.

При привидните сделки страните съзнателно не желаят настъпването на правните последици и е налице осъзнато несъответствие между изразеното и желаното и поР. това са нищожни.

Според съда страната която се позовава на симулативността, трябва да я доказва чрез обратно писмо - документ, съставен нарочно за разкриване на привидността, или чрез т. нар.

"начало на писмено доказателство", в което симулацията не е призната от страната, срещу която се води процеса за установяване на привидността, но са обективирани други изявления, създаващи индиция за симулативност, и които правят допустими свидетелските показания за провеждане на пълно доказване (така решение № 484/11.06.2010 г. по гр. д. № 375/2010 г. ІV г. о. на ВКС). Съгласно разпоредбата на чл. 165, ал.2 ГПК свидетелски показания се допускат когато страната се домогва да докаже че изразеното в документа съгласие е привидно ако в делото има писмени доказателства изходящи от другата стана, 4 които правят вероятно твърдението й че съгласието е привидно. В конкретния случай не е налице нито обратно писмо нито документ от който може да се прави извод за привидност договора за покупко продажба, затова и съдът е приел, че свидетелски показания са недопустими за доказване симулацията.