Решение № 1078 от 16.07.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1078 гр. Пловдив, 16.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Г. Р. Гетов при участието на секретаря Венцислава Г. Дишлянова като разгледа докладваното от Г. Р. Гетов Административно наказателно дело № 20265330200988 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от А. С. Л., ЕГН: **********, с адрес: гр. П., бул.

„*“ № *, ет. *, ап. * чрез адв. Г. Г. срещу Наказателно постановление № 250432-001593/21.11.2025 г., издадено от К.К. К. – Началник сектор в ОДМВР П., РУ 01 Пловдив, с което на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя са наложени административно наказание „глоба“ в размер на 500 (петстотин) лева с равностойност от 255,65 евро и административно наказание „лишаване от право“ да управлява моторно превозно средство (МПС) за срок от 6 (шест) месеца за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и за неправилно приложение на материалния закон при издаване на атакуваното наказателно постановление (НП). Жалбоподателят твърди да е наказан два пъти с две различни наказателни постановления за едно и също деяние от фактическа страна. Поддържа в обжалваното наказателно постановление да не са изпълнени реквизитите по чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗАНН, което намира за съществено процесуално нарушение. Намира деянието за несъставомерно от субективна страна поради липса на уведомяване за факта на прекратяването на регистрацията на превозното средство. Моли наказателното постановление да бъде отменено. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят се явява лично и заедно с адв. Г. Г., с пълномощно по делото, като и двамата поддържат жалбата. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение.

1

Въззиваемата страна в съпроводителното писмо на лист 3 от делото взема становище при издаване на наказателното постановление да не са допуснати съществени процесуални нарушения, фактическата обстановка намира за правилно установена, а извършването на нарушението от страна на жалбоподателя и вината му счита за категорично доказани. Моли наказателното постановление да бъде потвърдено. В съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата страна не се явява и не се представлява.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от А. С. Л., спрямо когото са наложени административните наказания, следователно от лице с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 31.01.2026 г., установено от приложената към него разписка, а жалбата е подадена чрез административнонаказващия орган (АНО) по Системата за сигурно електронно връчване на 10.02.2026 г., поради което 14-дневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна, поради което атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

Лек автомобил „Фиат Пунто“ с рег. № ** **** ** бил собственост на свид. Н. А. Л. Жалбоподателят А. С. Л. бил неин баща и също понякога управлявал автомобила.

На 24.09.2025 г. в автоматизираната информационна система (АИС) на МВР било отбелязано прекратяване на регистрацията на автомобила „Фиат Пунто“ с рег. № ** **** ** на основание получено в сектор „Пътна полиция“ – Пловдив с № 10781/29.08.2025 г. уведомление по чл. 574, ал. 11 от КЗ от Гаранционния фонд.

Свидетелката Л.а като собственик на автомобила не била уведомена за служебното прекратяване на регистрацията.

Извършването на действие по служебно прекратяване на регистрацията не било отбелязано и в Национален регистър на пътните превозни средства.

Поради това както жалбоподателят, така и неговата дъщеря като собственик нито знаели, нито биха могли да узнаят за прекратяването на регистрацията на превозното средство.

На 02.10.2025 г. около 08:20 часа в гр. Пловдив, по бул. „Никола Вапцаров“ до № 3 жалбоподателят Л. управлявал лекия автомобил „Фиат Пунто“ с рег. № ** **** **, когато бил спрян за извършване на проверка от свид. М. А. Т. – старши полицаи в 01 РУ при ОДМВР - Пловдив. В хода на проверката и след направена служебна справка свид. Т. установил, че за управлявания от жалбоподателя автомобил в автоматизираната информационна система (АИС) на МВР било отбелязано служебно 2 прекратяване на регистрацията на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. На място свид. Т. съставил Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с № 3724664 от 02.10.2025 г. срещу жалбоподателя Л., в негово присъствие и в присъствието на един свидетел. Препис от акта бил връчен на жалбоподателя срещу разписка.

По случая била образувана преписка с № 14367/2025 г. по описа на Районна прокуратура – Пловдив. С постановление от 13.11.2025 г. на прокурор при Районна прокуратура – Пловдив било отказано образуването на досъдебно производство. В постановлението прокурорът изрично приел, че не е извършено и административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, като в диспозитива посочил препис от постановлението да се изпрати на началника на 01 РУ при ОДМВР – Пловдив за сведение.

На основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН въз основа на постановлението за отказ да се образува досъдебно производство и на останалите материали по административнонаказателната преписка било издадено обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените доказателства по делото.

От показанията на свид. М. А. Т. се установяват констатациите на контролните органи, направени по време на проверката и послужили като основание за съставяне на акта. Изяснява се, че при изпълнение на служебните задължения свидетелят е установил, че автомобилът, с който е извършено нарушението, е приведен в движение и се управлява по пътищата, отворени за обществено ползване, след като в автоматизираната информационна система на МВР за него е отбелязано, че е с прекратена регистрация. Установява се още, че това свидетелят е установил след като при извършване на линеен контрол автомобилът, управляван от жалбоподателя, е проверен на случаен принцип чрез справка по регистрационния му номер, който е въведен в ползваната от служителите на сектор „Пътна полиция“ информационна система. Изяснява се от показанията на свид. Т., че сред получената при справката информация не фигурират данни дали собственикът на автомобила е уведомен за прекратяването на регистрацията на превозното средство.

Накрая разкрива се от свидетелските показания, че по време на проверката срещу жалбоподателя са съставени общо 2 броя актове за установяване на административни нарушения, един от които е приложеният по преписката, както и че другият е издаден за нарушение по КЗ. Дава се вяра на показанията на свид. Т., тъй като установените чрез тях обстоятелства кореспондират с фактите, които се доказват от събраните по делото писмени доказателства.

Поради това показанията на свидетеля се приемат за проверени с оглед тяхната достоверност.

От показанията на свид. Надежда А. Л. се установява, че тя е собственик 3 на лекия автомобил „Фиат Пунто“ с рег. № ** **** **, с който е извършено деянието, както и че към 02.10.2025 г. – датата на твърдяното нарушение, тя не е била уведомена за прекратяването на регистрация на превозното средство. Свидетелката потвърждава още, че баща й – жалбоподателят Л., също управлява процесния автомобил. Показанията на свид. Л.а също се ползват с доверие, тъй като намират подкрепа в събраните по делото писмени доказателства, служещи за тяхната проверка.

От справка от автоматизираната информационна система (АИС) Регистрация за МПС с рег. № ** **** ** се установява, че то представлява лек автомобил с марка и модел „Фиат Пунто“, а негов собственик е свид. Надежда А.Л.

От справка за нарушител/водач за жалбоподателя А. С. Л. се изяснява, че той е правоспособен водач на МПС, притежава СУМПС с № 285482782, издадено на 13.10.2021 г., валидно до 13.10.2026 г. и с налични 39 контролни точки.

От Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи се установява, че АУАН и НП са издадени от надлежно оправомощени лица, които са действали в рамките на своята материална и териториална компетентност.

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

По приложението на материалния закон от събраните и проверени по делото доказателства се установява, че жалбоподателят от обективна страна на 02.10.2025 г. около 08:20 часа в гр. Пловдив, на бул. „Никола Вапцаров“ до № 3 в посока от запад към изток жалбоподателят А. С. Л. е управлявал МПС лек автомобил „Фиат Пунто“ с рег. № ** **** **– чужда собственост и за което в информационната система на МВР е отбелязано, че е с прекратена регистрация на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. По делото се доказва, че лекият автомобил е бил в движение, когато е забелязан от полицейските служители и те са предприели действия за неговото спиране. По несъмнен начин е установено и че превозното средство е управлявано от жалбоподателя Л . . Следователно той е бил водач на МПС по смисъла на § 6, т. 25 от допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП и е годен субект на нарушението, тъй като съгласно чл. 175, ал. 3 от ЗДвП отговорността се носи от водача на превозното средство.

Деянието е извършено и регистрацията на автомобила е прекратена при действието на актуалната редакция на чл. 143, ал. 9 вр. с ал. 10 от ЗДвП. Преди измененията с ДВ, бр. 64 от 05.08.2025 г. приложение намира Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023 г. по тълк. дело № 3/2022 г. на ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС, съгласно което не се наказва с предвиденото в чл.175, ал.3 от ЗДвП административно наказание водач, който управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, без за това да е уведомен собственикът на моторното превозно средство.

4

След издаване на тълкувателното постановление и за привеждане на нормативната уредба в съответствие с него в чл. 143 от ЗДвП са извършени законодателни промени с ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 06.09.2025 г., по силата на които:

- задължението за органите на секторите „Пътна полиция“ за изпращане на уведомление до собственика по смисъла на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП е отпаднало;

- за сметка на това, за да се отговори на изясненото в тълкувателното постановление положение, че: „…Не е налице публично достъпен регистър, в който да се извърши справка за служебно прекратената регистрация…“ с оглед възможността за формиране на субективната страна с новата редакция на чл. 143 от ЗДвП изрично е предвидено, че прекратяването на регистрацията вече не настъпва с вписване в автоматизираната информационна система на МВР, а с отбелязване в Националния регистър на пътните превозни средства.

В този смисъл е и актуалната редакция на чл. 143, ал. 9 от ЗДвП, съгласно която: „Служебно прекратяване на регистрацията на регистрирано пътно превозно средство се извършва с отбелязване в Националния регистър на пътните превозни средства:

- при уведомление от компетентен орган на друга държава за регистрация на пътни превозни средства;

- при унищожаване, конфискуване или отнемане в полза на държавата на превозно средство, или изоставено в полза на държавата превозно средство;

- в предвидените в закон случаи;

- при уведомяване от службите за контрол по чл. 167, ал. 2, т. 3 ЗДвП и - при установяване, че пътното превозно средство е регистрирано с подправен, заличен или повреден идентификационен номер“.

Прекратяването на регистрацията по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП попада в хипотезата на предвиден в закона случай, доколкото за разлика например от чл. 143, ал. 15 от ЗДвП тук не е предвиден нарочен ред за извършване. Поради това съдът приема, че при действащата правна уредба вписването в Националния регистър на пътните превозни средства има не само оповестително, но и конститутивно действие за настъпване на правните последици по прекратяването на регистрацията по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП.