Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2919 от 14.05.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 5618/2024
Вид
Решение № 2919
Подписан
14.05.2025
Състав
Виолета Йовчева, Мариана Георгиева, Димитър Ковачев

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 202 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 40, ал. 3 и ал. 4 · Закон за защита на животните
  • чл. 40, ал. 3 и ал. 4 · Закон за защита на животните
  • чл. 41 · Закон за защита на животните
  • чл. 41, ал. 1 · Закон за защита на животните
  • чл. 42 · Закон за защита на животните
  • чл. 47 · Закон за защита на животните
  • чл. 47, ал. 1 · Закон за защита на животните
  • чл. 47, ал. 3 · Закон за защита на животните
  • чл. 50 · Закон за защита на животните
  • чл. 50, т. 2 · Закон за защита на животните
  • чл. 59 · Закон за защита на животните

РЕШЕНИЕ

№ 2919 гр. София, 14.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Георгиева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско дело № 20241100505618 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

С решение от 19.02.2024г., постановено по гр.д. № 50543/2022г. по описа на СРС, ГО, 166 състав, са уважени предявените от Ц. Н. Ц. срещу Столична община обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на следните суми: 2 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, причинени от ухапване от безстопанствено куче на 16.10.2021г. в гр. София, кв. “Симеоново”, бул. “Симеоновско шосе”, на тротоара пред аптека “Нота бене” по посока “Околовръстен път”, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 16.10.2021г. до окончателното изплащане; за сумата от 26, 10 лева – имуществени вреди, представляващи разноски за лекарства, превързочни материали, ведно със законната лихва от 16.09.2022г. до окончателното изплащане и за сумата от 2, 44 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната мораторна лихва върху обезщетението за имуществени вреди от 16.10.2021г. до 15.09.2022г. Със същото решение са отхвърлени предявените искове, както следва: иска за неимуществени вреди – за разликата над сумата от 2 000 лева до пълния 1 предявен размер от 6 000 лева; за имуществени вреди – за разликата над сумата от 26, 10 лева до пълния предявен размер от 360 лева и иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД - за разликата над сумата от 2, 44 лева до пълния предявен размер от 33, 60 лева.

Срещу решението, в частта, в която са уважени предявените искове, е подадена в законоустановения срок въззивна жалба от ответника Столична община, в която са изложени оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи, както и за нарушение на материалния закон. Конкретно се твърди, че съдът неправилно е приел, че общината не е изпълнила задължението си за предприемане на необходимите действия за предотвратяване на агресивното поведение на безстопанствените кучета, за тяхното настаняване в приюти и осъществяване на надзор и грижи за върнатите по места след маркиране животни. Сочи, че по делото е представена Общинска програма за овладяване на популацията на безстопанствените кучета за 2012-2016г., което налага извод, че не е налице противоправно бездействие. Излага, че ответникът е изпълнил всички установени в ЗЗЖ и в ЗВМД задължения. В този смисъл поддържа, че обстоятелството дали предвидените в законите мерки са адекватни и ефективни и дали са постигнати целите и задачите на Общинската програма, е ирелевантно за спора. На следващо място, излага доводи, че ищецът не е доказал по реда на пълното и главно доказване твърдението си, поставено в основанието на предявения иск, че кучето е безстопанствено. Оспорва се и приетата за установена причинно-следствена връзка между инцидента и травматичните увреждания. Счита, че при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, е нарушен принципът за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, поради обстоятелството, че същото е присъдено в завишен размер. По тези съображения счита, че не са налице предпоставките за ангажиране на деликтната отговорност на ответната община и първоинстанционното решение следва да се отмени в обжалваната му част.

Въззиваемият Ц. Н. Ц. оспорва въззивната жалба като неоснователна.

Счита първоинстанционното решение за правилно и обосновано, като постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и в правилно приложение на относимите материално-правни норми. Поддържа, 2 че предявената претенция е доказана въз основа на събраните писмени и гласни доказателствени средства, както и с оглед заключението на приетата съдебно-медицинска експертиза. Аргументира становище, че по делото е установено, че предприетите от общината мерки са крайно недостатъчни, а упражняваният контрол е занижен и неефективен. По тези съображения е направено искане за потвърждаване на решението в обжалваната му част.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемия, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД.

Ищецът твърди претърпени имуществени и неимуществени вреди от ухапване от безстопанствено куче на територията на Столична община. Сочи, че вредоносното деяние е настъпило поради неупражняване /бездействие/ на възложената на администрацията на СО дейност по изолиране на безстопанствените кучета и овладяване на популацията им. Ето защо се претендира отговорността на ответника за бездействия на негови служители при или по повод извършване на определена работа - чл. 49 от ЗЗД. Съобразно константната съдебна практика (ППВС № 7/1959 г. и др.) юридическите лица отговарят за непозволено увреждане на основание чл. 49 ЗЗД, но не и на основание чл. 45 ЗЗД. Същите носят отговорност за вредите, причинени от техни работници, служители или други физически лица, на които са възложили работа по силата на граждански договор и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди, но са налице несъмнени данни, че вредата е причинена от кръга на посочените лица (в този смисъл и т. 7 от ППВС № 7/1959 г.).

Отговорността по чл. 49 от ЗЗД е особен вид безвиновна и обективна 3 отговорност за чужди противоправни и виновни действия, като тази отговорност има гаранционно-обезпечителен характер. Според чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.

Отговорността по чл. 49 ЗЗД е обективна в смисъл, че тя не произтича от вината на възложителя на работата, а от тази на изпълнителя на същата.

За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД е необходимо наличието на следните предпоставки: 1) правоотношение по възлагане на работа, 2) осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическото лице – пряк изпълнител на работата с необходимите елементи /деяние, вреда – имуществена и/или неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина/, 3) вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа – чрез действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него (така – ППВС № 9/1966 г.). Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), като в тежест на ответника е при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на прекия извършител. Противоправността не подлежи на доказване, доколкото изводът за наличието й не е фактически, а представлява правна преценка на деянието, вредата и причинната връзка между тях от гледна точка на действащите разпоредби. Останалите елементи от фактическия състав трябва да се докажат от претендиращия обезщетението, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест.

Когато се твърди, че вредите са причинени от бездействие, за да е противоправно бездействието, то на деликвента трябва да е предписано нормативно задължение за действие. Следователно, за да е противоправно бездействието на служители на Столична община, то трябва да има правна норма, която да ги задължава да извършват дейност по превенция за изолиране на безстопанствени кучета.

В контекста на отговорността на общината по чл. 49 ЗЗД за вреди, 4 причинени от ухапване от безстопанствени кучета, от значение е дали прекият причинител на деликта (служител или служители на общината, отговарящи за изпълнение на задълженията й по 41, ал. 1 ЗЗЖ, чл. 42 ЗЗЖ, чл. 47, ал. 1 ЗЗЖ, чл. 50, т. 2 ЗЗЖ и чл. 59 ЗЗЖ) е положил дължимата грижа, като ако това не е сторено общината отговаря по чл. 49 ЗЗД /в този смисъл решение № 488/07.08.2012г. по гр.д. № 899/2010г. на ВКС, ІV ГО; решение № 368/18.11.2015г. по гр.д. № 2045/2015г. на ВКС, ІV ГО; решение № 308/03.01.2018г. по гр.д. № 1068/2017г. на ВКС, ІV ГО; решение № 50151/19.10.2022г. по гр.д. № 2598/2021г. на ВКС, ІІІ ГО/. Общината може да се освободи от отговорност като докаже, че предписаните от Закона за защита животните /ЗЗЖ/ действия са осъществени с дължимата грижа - изпълнени са мерки за овладяване на популацията на безстопанствените кучета, за тяхното агресивно поведение, които са съответни на реалната ситуация и съобразяват финансовите, организационни и други възможности на общината.

На етапа на въззивното производство не е спорно обстоятелството, че на 16.10.2021г. в гр. София, кв. “Симеоново”, бул. “Симеоновско шосе”, на тротоара пред аптека “Нота бене” по посока “Околовръстен път”, ищецът Ц.

Н. Ц. е бил нападнат в гръб и ухапан от куче, като са му причинени следните травматични увреждания по задно-външната повърхност в средната трета на лява подбедрица под формата на правоъгълник, с изразен оток и кръвонасядане на кожата, като в горната част на това увреждане е имало две неправилни, ивически, дълбоки охлузвания, широки 5-6 мм и дълги около 2, 5 – 3 см за всяко, а в долната част на травмираната зона – две рани с характеристики на разкъсно-контузни с диаметър от по 7-8 мм. Тези обстоятелства се установяват и от събраните по делото писмени и гласни доказателствени средства. От приетата като компетентно изготвена и неоспорена от страните съдебно-медицинска експертиза, която преценена по реда на чл. 202 от ГПК следва да се кредитира, се установява, че травмите са характерни по вид, форма и морфологична конфигурация, за въздействие от кучешките зъби при ухапване от средно голямо куче, поради което те отговарят на получени по време и място, за които се твърди в исковата молба, а именно в резултат на ухапвания от куче при инцидента. Вещото лице е посочило, че подобни травми водят до изявени болки, страдания, временни функционални смущения, като при благоприятно протичане на оздравителния процес и липса на усложнения, възстановяване настъпва за около 3-4 седмици 5 след инцидента. В случая оздравителният процес е протекъл по-бавно поради налични у ищеца заболявания – синдром на Съогрен /хронично автоимунно заболяване/ с необходима терапия от кортикостероиди и цитостатици и заболяване от захарен диабет.

Основният спор по делото се съсредоточава върху обстоятелството дали кучето, което е нападнало ищеца, е безстопанствено, респ. дали общината чрез своите поделения и служби е изпълнила нормативно установените задължения за упражняване на надзор върху бездомните кучета, както и дали те са положили необходимата грижа за овладяване на популацията на бездомните кучета на територията на общината, за да бъдат предотвратявани нападения на кучета над гражданите.

По въпроса относно разпределението на доказателствената тежест за установяване на обстоятелството, че кучето, причинител на вредите, е безстопанствено, е формирана трайна съдебна практика на ВКС, застъпена в следните решения по чл. 290 ГПК: решение № 308/03.01.2018г. по гр.д. № 1068/2017г. на ІV ГО на ВКС; решение № 377/27.04.2009г. по гр.д. № 5682/2007г. на ВКС, ІV ГО; решение № 50151/19.10.2022г. по гр.д. № 2598/2021г. на ВКС, ІІІ ГО, която се споделя и от настоящия съдебен състав. В същата е прието, че тежестта за доказване на факта, че кучето е безстопанствено, е на ищеца, който твърди да е пострадал от нападението му, доказването следва да е пълно, с всички допустими по ГПК доказателствени средства, в това число и свидетелски показания за външния вид на кучето, неговото поведение и различните други възможни обстоятелства, при които е наблюдавано - преди, по време и/или след инцидента.