Решение № 689 от 26.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 689 гр. София, 26.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 95 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА при участието на секретаря ИРЕНА ПЛ. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА

Административно наказателно дело № 20251110217359 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

Образувано е по жалба от „*****“ ЕООД, ЕИК ********, седалище и адрес на управление ******************, представлявано от управителя И. Д. К., чрез адв. С. К., против наказателно постановление № 826625-F810205/13.05.2025 г., издадено от Началника на Отдел „Оперативни дейности“ - София, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 127и, ал. 1 ДОПК. На основание чл. 278б, ал. 3 ДОПК на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 13 270, 85 /тринадесет хиляди двеста и седемдесет лв. и осемдесет и пет ст./ лв., с равностойност 6 785, 27 /шест хиляди седемстотин осемдесет и пет евро и двадесет и седем евроцента/ евро, съгласно фиксирания обменен курс на БНБ.

В жалбата са изложени подробни съображения в насока неправилността и незаконосъобразността на издаденото наказателно постановление. Твърди се, че АУАН и НП не съдържат точно и ясно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, и че е посочена дата на извършването му, която не кореспондира с изложените факти, с което правото на защита на дружеството е нарушено. Поддържа се и несъставомерност по смисъла на чл. 127и, ал. 1 ДОПК, тъй като е изпълнено кумулативно посоченото в съответната разпоредба изискване за предварително деклариране на данните за превоза до влизане на транспортното средство на територията на страната. Алтернативно се застъпва тезата за маловажност на нарушението по смисъла на чл. 28 ЗАНН, предвид явното несъответствие на обществената опасност на деянието с наложената санкция. По изложените съображения в съвкупност е направено искане наказателното постановление да бъде отменено.

За проведеното на 17.02.2026 г. открито съдебно заседание страните са редовно призовани. Жалбоподателят „*****” ЕООД се представлява от адв. Ш., а наказващият орган - от юрк. И..

В дадения ход по същество адв. Ш. поддържа доводите, релевирани в жалбата, 1 относими към твърдяната процесуална незаконосъобразност на наказателното постановление, и оспорва наличието на извършен състав на нарушение от обективна страна.

Моли НП да бъде отменено и претендира присъждане на направените в производството разноски.

Юрк. И. пледира атакуваното НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. С оглед изхода на делото, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и провери законността и обосноваността на атакуваното наказателно постановление, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е депозирана в законоустановения срок, о т надлежно легитимирано лице, против акт, подлежащ на съдебен контрол, и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна.

От фактическа страна се установи:

На 30.11.2024 г. в 19:15 ч. била извършена проверка на фискален контролен пункт „ГКПП Видин - Дунав мост 2“ на МПС марка „***“, ДК № ********** с ремарке ДК № ********. Органите по приходите установили, че се превозва стока, включена с списъка на стоки с висок фискален риск /СВФР/ с код по комбинираната номенклатура № 0805 21 90 цитрусови плодове, пресни или сушени: мандарини /включително тангерини и сатсумаси/; клементинки, wilkings и подобни цитрусови хибриди: мандарини /включително тангерини и сатсумаси/, други. Количеството на превозваната стока възлизало на 19 840 кг., на стойност 33 177, 13 лв. Водачът на проверяваното МПС предоставил уникален номер на превоза /УНП/ № ******* за транспорта на стоките, поради което органите по приходите не поставили техническо средство за контрол на превозното средство. Установено било, че превозът бил започнал от друга държава-членка на ЕС и завършвал на територията на страната. За извършената проверка бил съставен протокол, в който били описани релевантните обстоятелства.

След приключване на фискалния контрол стоката била освободена и превозното средство продължило към адреса за разтоварване - складът на получателя „*****“ ЕООД, находящ се в *****************. Стоката пристигнала и била разтоварена на посочения адрес на 01.12.2024 г., като „*****“ ЕООД, в качеството на получател, не потвърдило по електронен път получаването й най-късно до края на деня, следващ деня на пристигането на мястото на получаване/разтоварване - до 23:59:59 ч. на 02.12.2024 г.

Горното било констатирано от свидетеля С. Г., инспектор по приходите в ТД на НАП София, дирекция „Фискален контрол“, отдел „Оперативни дейности“, при извършена на 12.02.2024 г. проверка в базата на „*****“ ЕООД. Съставен бил протокол № 1964843/12.02.2024 г., в който била обективирана констатация за извършено нарушение по чл. 127и, ал. 1 ДОПК.

Впоследствие, на 12.02.2025 г., в присъствието на управителя на „*****“ ЕООД и един свидетел, свид. Г. съставил срещу дружеството АУАН № F810205/12.02.2025 г. за извършено нарушение по чл. 127и, ал. 1 ДОПК, изразяващо се в това, че при превоз на стоки с висок фискален риск, който започва от територията на друга държава-членка на ЕС и завършва на територията на страната, получателят или купувачът/придобиващият в тристранна операция или крайният получател във верига от последователни доставки на стоки „*****“ ЕООД не е потвърдил по електронен път получаването на стоката най-късно до края на деня, следващ деня на пристигането на мястото на получаване/разтоварване, в случая до 23:59:59 ч. на 02.12.2024 г. Екземпляр от АУАН бил връчен на управителя на дружеството, като възражения не били релевирани. Такива не постъпили и в законоустановения срок.

Въз основа съставения АУАН и материалите по преписката, Началникът на Отдел 2

„Оперативни дейности“ - София, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ издал атакуваното наказателно постановление, с което на основание чл. 278б, ал. 3 ДОПК наложил на „*****“ ЕООД имуществена санкция в размер на 13 270, 85 /тринадесет хиляди двеста и седемдесет лв. и осемдесет и пет ст./ лв., явяваща се 40 % от стойността на процесната стока. При аналогични фактическо описание и правна квалификация на нарушението, като дата на извършването му в НП била посочена 30.11.2024 г.

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, както следва: гласни - показанията на свидетеля С. Г., и писмени - протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск № 050903320355_1/30.11.2024 г.; съпътстващата превоза документация; данни за доставчика/изпращача; международна товарителница; извлечение от информационната система на НАП; протокол № 1964843/12.02.2024 г.; заповед № ЗЦУ384/27.02.2024 г.; заповед № 511/30.10.2015 г.; длъжностни характеристики на актосъставителя и административнонаказващия орган; заповед № 441/16.06.2023 г.; заповед № ЗЦУ-384/27.02.2024 г.; заповед № ЗЦУ-30-875/23.06.2025 г; справки от работни графици за м. ноември 2024 г. и м. февруари 2025 г. за свид. Г..

Съдът кредитира депозираните от свидетеля Г. показания, преценявайки ги като логични, достоверни и в корелация с писмените доказателства, които установяват обстоятелствата по осъществения върху превозваната стока фискален контрол. Изложените от свидетеля фактически положения кореспондират с обективираните в изготвените протоколи констатации. Обстоятелството, че „*****“ ЕООД не е потвърдило по електронен път получаването на стоката най-късно до края на деня, следващ деня на пристигането на мястото на получаване/разтоварване, в случая до 23:59:59 ч. на 02.12.2024 г., се установява освен от показанията на свидетеля и от протокола от извършената на 12.02.2025 г. проверка, също и от приложеното извлечение от информационната система на НАП.

Компетентността на актосъставителя по съставяне на АУАН, респективно на наказващия орган по издаване на НП, следват съгласно длъжностните им качества и правомощията, предоставени им по силата на представените заповеди и длъжностни характеристики.

При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:

Процесните АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в сроковете по чл. 34, ал.

1 и 3 ЗАНН и са надлежно връчени на дружеството-жалбоподател. И двата акта съдържат изискуемите съобразно разпоредбите на чл. 42, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН реквизити, при което формално отговарят на изискванията за законосъобразност.

Независимо от горното обаче, наказателното постановление следва да бъде отменено по съображения, както следва:

Разпоредбата на чл. 127и, ал. 1 ДОПК урежда както задължение за предварително деклариране на данните за превоза на стока с висок фискален риск, така и задължение за потвърждаване получаването на стоката най-късно до края на деня, следващ деня на пристигането й в мястото на получаване/разтоварване. Двете задължения не са предвидени в условията на кумулативност, каквито доводи са релевирани от жалбоподателя, при което настоящият съдебен състав не споделя тезата, че нарушение на разпоредбата на чл. 127и, ал.

1 ДОПК не е извършено.

Напротив, касае се за две отделни задължения, вменени с разпоредбата на чл. 127и, ал.

1 ДОПК, като в допълнение чл. 8, ал. 4 от Наредба № Н-5 от 29.09.2023 г. предвижда лицата по ал. 1 да потвърждават получаването на СВФР, като подават уведомление по електронен път съгласно приложение № 2 най-късно до края на деня, следващ деня на пристигането на стоката на мястото на получаване/разтоварване.

В случая се доказа, че „*****“ ЕООД, в качеството на получател на стока с висок 3 фискален риск, не е потвърдило по електронен път получаването й най-късно до края на деня, следващ деня на пристигането на мястото на получаване/разтоварване - до 23:59:59 ч. на 02.12.2024 г., с което съставът на нарушението по чл. 127и, ал. 1 ДОПК е осъществен от дружеството от обективна страна. Мястото на извършване на нарушението е гр. София, където пропуснатото поведение е било дължимо, а с оглед характера му /от категорията нарушения, осъществявани чрез бездействие в рамките на законоустановения срок/, датата на извършването е 03.12.2024 г., доколкото действието е било дължимо до 23:59:59 ч. на 02.12.2024 г.

Същевременно в атакуваното наказателно постановление датата на извършване на нарушението е посочена като 30.11.2024 г. Това от една страна представлява неправилно приложение на материалния закон, доколкото не кореспондира с установените по делото факти, при което следва изводът, че наказващият орган е определил неправилно съществен индивидуализиращ белег от обективната страна на нарушението. Освен това датата на извършване на административното нарушение е задължителен реквизит на АУАН /чл. 42, ал.

1, т. 3 ЗАНН / и на наказателното постановление /чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН/. Разпоредбата на чл. 57 ЗАНН е императивна, тъй като осигурява правото на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице да знае точно какво административно нарушение се твърди, че е извършило, за да може да организира защитата си в пълен обем. В АУАН и в НП трябва да бъдат описани всички фактически елементи от състава на нарушението и да съществува единство както между посочените като нарушени законови норми, така и между словесното описание на нарушението и посочения като нарушен закон.

Предвид това неправилното посочване на датата на извършване на нарушението в наказателното постановление в случая се явява порок, който не може да бъде саниран в съдебната фаза на производството чрез изменение на НП, доколкото правото на защита на наказаното лице би се явило нарушено. Това е така, тъй като датата на извършване на нарушението е съществен реквизит на АУАН и НП, относим както към надлежното упражняване на правото на правото на защита, така и определящ по отношение на преклузивните срокове по чл. 34 ЗАНН и на давностния срок по чл. 80, ал. 1, т. 5 НК. Датата на извършване е индивидуализиращ белег на нарушението, при което констатираният порок не може да бъде и „запълнен” с установяване на коректната дата въз основа на събраната в хода на съдебното следствие доказателствена съвкупност, нито пък би могло да се приеме, че е допусната техническа грешка, доколкото е недопустимо волята на административнонаказващия орган да бъде извеждана по тълкувателен път.