Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт № 828 от 11.02.2016, Окръжен съд - Благоевград

Съд
Окръжен съд - Благоевград
Дело
1031/2015
Подписан
11.02.2016

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 10 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 176 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 193 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 214 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 262 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 266 ал.2 т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 266, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 267 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 271 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 7 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 9 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 103 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45 ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 50 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 60 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 60 ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 84 ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 30 ал.3 · Закон за собствеността
  • чл.38 ал.2 · Закон за собствеността
  • чл. 41 · Закон за собствеността
  • чл. 151 т. 2 · Закон за устройство на територията
  • чл. 330 ал. 3 · Наказателен кодекс

Личните данни в текста са заличени.

Публикувай

Решение № 4941

Номер

4941

Година

5.12.2013 г.

Град

Благоевград

Окръжен Съд - Благоевград

На

09.26

Година

2013

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Росен Василев

Секретар:

Величка Борилова Николай Грънчаров

Прокурор: като разгледа докладваното от

Николай Грънчаров дело номер

20131200500627 по описа за

2013 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Срещу Решение № 4315/30.05.2013г., постановено по Г.д. № 419/2012г. по описа на РС Б., в частта в която съдът е уважил предявения иск с правно основание чл. 422 от ГПК, както и в частта, в която съдът е отхвърлил като неоснователно възражение за прихващане в размер на 8000.00 лв. и е осъдил Д. С. Н. да заплати на Я. И. Г., сумата от 1 264.84лв. за съдебните разноски пред първата инстанция, е депозирана пред ОС Б. въззивна жалба от адв. Гергана Стефанова Теодосиева, като пълномощник на Д. С. Н. от град Б..

Във въззивната жалба се релевират доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение на първоинстанционния съд, като постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Оплакванията на жалбоподателя са за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, са основани на твърдението, че първоинстанционния съд неоснователно и в нарушение на процесуалните правила на ГПК, е допуснал нарушение на основните принципи на гражданския процес съобразно нормите на чл. 7, чл. 9 и чл. 10 от ГПК, а именно – принципа за служебното начало, равенството на страните в процеса и установяването на обективната истина по делото. Във връзка с допуснатите процесуални нарушения се сочат в жалбата- недопускане на пожаро-техническа експертиза от първоинстанционния съд, неценене на показанията дадени от ищеца Я. Г. пред органите на разследването по ДП № 1446/2007 г. по описа на РПУ на 13.07.2007г., както и липсата на ясни указания с доклада по чл. 146 от ГПК, досежно направеното от ответника възражение по чл. 50 от ЗЗД. Във връзка с наведените от жалбоподателя оплаквания за необоснованост на първоинстанционния съдебен акт, излагат се доводи, че съдът неправилно е оценил събраните доказателства и е стигнал до неверни правни изводи, които са повлияли и на законосъобразността на постановеното решение. Така оспорват се с въззивната жалба изводите на първоинстанционния съд, че ремонта на покрива е бил извършен от въззиваемия Я. Г., със съгласието на Д. С. Н., както и че подпокривното пространство е обща част на сградата. Оспорва се от жалбоподателката и дадената от съда в РС Б. правна квалификация на предявения иск, като се навеждат доводи, че в случай съдът въз основа на изложените в исковата молба обстоятелства и нейния петитум, е следвало да квалифицира предявения иск като иск по чл. 60 от ЗЗД, по правилата на водене на чужда работа без пълномощие, с което се обосновава довода и за неправилно приложение на материалния закон. Твърди се от жалбоподателката, че обжалваното решение е необосновано и поради това, че са налице различни фактически твърдения на заявителя в производството пред заповедния съд по реда на чл. 410 от ГПК и на ищеца по реда на чл. 422 от ГПК, което е процесуално недопустимо. Не на последно място се навеждат доводи, че иска е останал и недоказан, тъй като в исковата молба липсва посочване какви количества по видове материали и по пера са вложени при ремонта на покрива, като в тази връзка са оспорени от ответника и представените пред първата съдебна инстанция. Излагат се съображения, че поради недоказаност и неоснователност на главния иск, неоснователен е и акцесорния иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД, за претендираните лихви за забава. С въззивната жалба са наведени доводи, че съдът неправилно е отхвърлил като неоснователно възражението за прихващане по чл. 50 от ЗЗД, тъй като въззиваемия Я. Г. не е доказал, че пожара възникнал в тавански жилищен етаж – негова собственост, се дължи на непреодолима сила или чужда причина. Оспорва се обжалваното първоинстанционно решение и в частта му за разноските. С жалбата се иска от въззивния съд, да отмени първоинстанционното решение в обжалваната му част, като отхвърли предявените искове от ищеца в уважената част, като недоказани и основателни и присъди в полза на Д. С. Н., сторените пред въззивната инстанция разноски.

С въззивната жалба са направени доказателствени искания- за приемане като писмено доказателство на искова молба по друго гражданско дело, както и за допускане на пожаро-техническа експертиза за изясняване на обстоятелството от къде е възникнал пожара и има ли констатирани нарушение правила за пожарна безопасност.

В предвидения по чл. 263 ал.1 ГПК двуседмичен срок, по делото е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от адв. Сайфие Бузгьова, като пълномощник на Я. И. Г.. Не се оспорва допустимостта на въззивната жалба, но се възразява, че същата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Изразява се становище за неоснователност на оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения от първоинстаницонния съд при постановяването на обжалваното съдебно решение, с аргументи, че пожаро-техническата експертиза е била отказана от съда, тъй като по делото има доказателства за механизма на възникване на пожара, а не се налага нов доклад от въззивния съд, тъй като иск с правно основание чл. 50 от ЗЗД не е бил предявен нито с отговора на исковата молба, нито в първото по делото съдебно заседание в РС Б.. Направено е в срока по чл. 131 от ГПК възражение за прихващане за причинени от Д. С. Н. неимуществени вреди, което съдът е допуснал до разглеждане и е дал възможност на въззивницата Н. да представя доказателства в тази насока. Оспорват се с писмения отговор и оплакванията във въззивната жалба, за неправилно приложение на материалния закон от първоинстанционния съд, като се възразява, че решението в обжалваната му част е обосновано, тъй като съдът е обсъдил всички събрани доказателства, правилно е извършил оценка на доказателствения материал и е постановил едно правилно и законосъобразно съдебно решение, при правилна квалификация на предявения за разглеждане иск - по чл. 30 ал.3 от ЗС, във връзка с чл. 41 от ЗС. С писмения отговор на въззивната жалба се твърди, че всички обстоятелства по делото сочат, че е налице съсобственост между страните по делото в процесната сграда, като не се оспорва че на 13.07.2007 г., в резултат на възникнал пожар е изгорял целия покрив на сградата, като поради липса на съгласие на съсобствениците за ремонт на същия, Я. Г. е извършил ремонт на покрива, който е бил неотложен и спешен и предявения иск е за направените от него необходими разноски за ремонтиране на общата част на съсобствената сграда. Твърди се от пълномощника на въззиваемия – адв. Бузгьова, че предявения иск е бил доказан пред първоинстанционния съд по основание и размер, като същият правилно е бил уважен. С писмения отговор се иска от въззивния съд да отхвърли като неоснователна депозираната въззивна жалба срещу първоинстанционното решение и да бъдат присадени в полза на въззиваемия Я. И. Г. сторените пред настоящата съдебна инстанция разноски по делото.

С писмения отговор на въззивната жалба се възразява срещу направените с нея от пълномощника на Д. С. Н. доказателствени искания, като се навеждат доводи, че искането за приемане като писмено доказателство на исковата молба по друго гражданско дело е преклудирано, а за назначаването на пожаро-техническа експертиза, не са налице основанията на чл. 266, ал.3 от ГПК за това.

Съдът при проверката си по реда на чл. 267 във вр. с чл. 262 ГПК, намира подадената въззивна жалба за допустима, като подадена в срока за обжалване от легитимирана страна с правен интерес срещу валиден съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване и последващ съдебен контрол. Същата е редовна и отговаря на изискванията на закона за форма и съдържание. С въззивната жалба са направени оплаквания досежно правните изводи на РС Б. във връзка с правилното приложение на материалния и процесуалния закон - относно обосноваността на първоинстанционното решение от събраните по делото доказателства, като същите са по съществото на делото и съда ще се произнесе по тях с въззивното си решение.

Направеното доказателствено искане с въззивната жалба пред настоящата съдебна инстанция- за приемане като писмено доказателство на искова молба, въз основа на която е образувано друго дело, е оставено от въззивния съд без уважение, тъй като същото е процесуално преклудирано. Така представената искова молба не е ново или новооткрито доказателство, за да са налице основанията на чл. 266 ал.2 т.1 от ГПК за нейното приемане като писмено доказателство по делото, точно обратното- решението по Г. дело, което е било образувано въз основа на представената с въззивната жалба искова молба, е било представено пред първоинстанционния съд и прието като писмено доказателство по настоящото дело.

Искането за допускане и назначаване на пожаро техническа експертиза пред въззивната инстанция също е неоснователно и съдът го е оставил без уважение. Искането не е ново, тъй като същото не се прави за пръв път пред въззивната инстанция. Напротив- искане за назначаване на такава експертиза при същите задачи е било направено пред първоинстанционния съд и е било оставено без уважение, тъй като съдът е счел, че по делото се съдържат достатъчно писмени доказателства за установяване на механизма за възникване на пожара и обстоятелствата при които той е достигнал подпокривното пространство. В този смисъл въззивният съд намира, че като е отказал да допусне и назначи поисканата пожаро техническа експертиза, първоинстаницонният съд не е допуснал съществено процесуално нарушение, което да обосновава и налага по смисъла на чл. 266 ал. 3 от ГПК, допускането на такава експертиза пред въззивната инстанция, за да спомогне пълното изясняване на обективната истина по делото. Налице са и чисто обективни причини, мотивирали настоящия състав на ОС Б., да откаже допускането на пожаро техническа експертиза по делото. Това искане е закъсняло и поради това вече ненужно. В помещенията и по покрива на сградата вече са извършени ремонти и заличени следите от бушувалия пожар, поради което чисто обективно към настоящия момент вещото лице по една такава експертиза не би могло да отговори на поставените му задачи, тъй като следите от пожара вече са напълно заличени.

За да се произнесе в рамките на правомощията си, въззивният съд в настоящия си състав, съобрази следното:

Делото е с предмет предявен иск с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 415 ал.1 от същия процесуален закон, като първоинстанционният съд правилно е приел същия за разглеждане, след като е счел че предявения иск е допустим, а исковата молба е редовна и го е разглеждал във връзка с чл. 30 ал. 3 от ЗС, във връзка с чл. 41 от ЗС и с чл. 86 ал.1 от ЗЗД.

Производството е образувано по депозирана пред първоинстанционния съд искова молба, предявена от Я. И. Г., ЕГН *, с постоянен адрес: Г.Б., У.„М. К.“ № 5, . 4, ап. 5 срещу Д. С. Н. с постоянен адрес: Г.Б., У.„М. К.“ № 5, . 2, ап.

Иска се от съда за признае за установено, че Д. С. Н. дължи на Я. И. Г. сумите, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.Г.дело № 4006/2011 г. на Районен съд - Б., а именно:

- сумата от 4 500,00лв./четири хиляди и петстотин лева/, представляваща главница, приспадаща се на жалбоподателката Н., част от заплатената от въззиваемия Г. сума в общ размер на 18 000.00лв. за извършен ремонт и възстановяване на покривна конструкция на съсобствената между страните по делото, Т. И. Г. и Йордан Стоицов Ангелов Жилищна сграда с идентификатор *** по Кадастралната карта на Б., одобрена със Заповед № РД-18-32/10.05.2006 г. на ИД на АК, представляваща по документи за собственост четириетажна жилищна сграда, построена в УПИ Х /десети/, отреден за имот с пл. № 5397 в кв. 117 по плана на Б., У. “М. К.” № 5;

- сумата от 1 191.65.00лв., представляваща мораторна лихва върху посочената главница за периода от получаването на поканата от ответницата за доброволно изплащане на задължението- 22.06.2009г. до датата на депозиране на заявлението по заповедното производство– 20.12.2012г., ведно със законната лихва върху главницата за периода от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на сумата, както и направените разноски по заповедното производство-сумата от 113.84лв.-внесена държавна такси и сумата от 500.00лв. за адвокатско възнаграждение. Претендират се и сторените в настоящото производство разноски.