Определение № 167 от 20.01.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 167 гр. Пловдив, 20.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стефка Михова

Членове:

Николай Стоянов

Иван Йорданов като разгледа докладваното от Иван Йорданов Въззивно частно гражданско дело № 20255300502334 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.2, вр. чл.248, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна жалба от Х. Н. К., с ЕГН **********, с адрес:

*** чрез пълномощника адв. А. В. С. против Определение №843/08.07.2025 г., постановено по гр. дело №1619/2022 г. по описа на Районен съд - Карлово, I гр.с. в частта, с която е изменено Определение №749/10.06.2025 г., постановено по гр.д. № 1619/2022 г. по описа на РС-Карлово, като е допълнено същото в частта му за разноските и ищцата Х. Н. К. е осъдена да заплати на ответниците направените разноски за адвокатско възнаграждение, както следва: на Ц. Р. Д., с ЕГН ********** и М. Р. Ч., с ЕГН ********** сумата от 600 лв.; на И. Р. М., с ЕГН ********** сумата от 300 лв.; на Г. Д. Й., с ЕГН ********** /починал в хода на производството и на негово място конституиран наследникът му Д. Г. Й., с ЕГН **********/ сумата от 300 лв.; на Х. А. С., с ЕГН ********** сумата от 300 лв.; на Й. Т. Г., с ЕГН ********** сумата от 300 лв.; на М. Р. С., с ЕГН ********** сумата от 300 лв.; на Г. П. Д., с ЕГН ********** сумата от 510 лв.

В жалбата се навеждат доводи за неправилност на постановения съдебен акт в обжалваната част, като се иска от въззивния съд да редуцира претендираните адвокатски възнаграждения до размер от по 100 лв. за всеки от ответниците.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК не са постъпили писмени отговор на частната жалба от насрещните страни - ответниците по делото.

Пловдивският окръжен съд, като провери законосъобразността на обжалвания съдебен акт, представените доказателства и становищата на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, внесена е дължимата държавна такса, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Производството по делото е по искове с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС.

Първоначално по образуваното гр.д.№641/2022 г. по описа на РС1 Карлово, съдът е бил сезиран с обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 2, пр.5 ЗЗД, във вр. с чл. 17, ал. 1 ЗЗД и чл. 33, ал.

2 ЗС, предявени от ищца Х. Н. К., с ЕГН ********** срещу ответниците П. Д.

К., с ЕГН **********; Й. Д. К., с ЕГН **********; Г. П. Д., с ЕГН **********; Ц. Р. Д., с ЕГН **********; М. Р. Ч., с ЕГН **********; И. Р. М., с ЕГН **********; Г. Д. Й., с ЕГН **********; Х. А. С., с ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на майка си Л. П. А. с ЕГН **********; Х.

В. С., с ЕГН **********; Й. Т. Г., с ЕГН ********** и М. Р. С., с ЕГН **********. Ищцата моли съда да постанови решение, с което да прогласи нищожността на Договор за дарение, обективиран в нот. акт № 12/05.04.2022г., том II, peг. № 1348, дело 161/2022г. на нотариус Т. Р., по силата на който ответникът - Г. П. Д. е прехвърлил на ответника П. Д. К. 1/36 ид.ч. от следния недвижим имот: дворно място, цялото застроено и незастроено с площ от 1420 кв.м., находящо се в гр. ***, съставляващо УПИ XIV-729 от кв. 44 по регулационния план на населеното място, одобрен със Заповед № 796/1996г., при граници на дворното място: улица, УПИ II- зеленина и УПИ XII-730; ведно с построените върху него масивна жилищна сграда с едно избено помещение и шест стаи, тоалетна и баня, работно помещение, две складови помещения и полумасивна жилищна сграда, състояща се от три стаи, и ведно с всички други подобрения и приращения в имота, поради привидност на съглашението - иск по чл.26, ал.2, предл.5-то, във вр. с чл.17, ал.1 от ЗЗД. След установяване на привидността на дарението и действителната прикрита сделка за покупко-продажба между ответниците Г. П. Д. и П. Д. К., при която Г. П. Д. е продал на П. Д. К. всички притежавани от него 3/36 ид.ч. от недвижимия имот, на основание чл. 33, ал. 2 от ЗЗД, да допусне ищцата да изкупи продадените от Г. П. Д., Ц. Р. Д., М. Р. Ч., И. Р. М. и Г. Д. Й. на П. Д. К. притежавани общо 9/36 ид.ч. от недвижимия имот, при действително уговорените условия, а именно - срещу продажна цена от 7 000 лева; както и продадените от Х. А. С. на П. Д. К. 2/36 ид.ч. от недвижимия имот, при действително уговорените условия, а именно - срещу продажна цена от 8 333.33 лева и продадените от Й. Т. Г., М. Р. С. и Х. В. С. на П. Д. К. всички притежавани от всяка от тях по идеални части (2/36 ид.ч. първата; и по 4/36 ид.ч. от останалите две), или общо 10/36 ид.ч. от недвижимия имот, при действително уговорените условия, а именно - срещу продажна цена от 3 500 лева

С Определение № 1120/06.12.2022г., постановено по гр.д. № 641/2022г. по описа на Районен съд - Карлово, съдът е разделил производството, образувано по предявените от Х. Н. К. обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.26, ал.2, предл. 5-то, във вр. с чл.17, ал.1 от ЗЗД и чл.33, ал.2 от ЗС, като производство по гр.д. № 641/2022г. по описа на РСКарлово е продължило по иска с правно основание чл.26, ал.2, предл.5- то, във вр. с чл.17, ал.1 от ЗЗД.

С Определение №1143/13.12.2025 г., постановено по гр. дело №1619/2022 г. по описа на Районен съд - Карлово, I гр.с. / делото по искове с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС/ съдът е спрял производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т.4 ГПК до постановяване на стабилен съдебен акт по гр.д.№641/2022 г. по описа на РС-Карлово.

С Определение №749/10.06.2025 г., постановено по гр.д. № 1619/2022 г. по описа на РС-Карлово съдът е възобновил производството по делото и е прекратил производството по делото на основание чл. 233 ГПК поради направен отказ от иска от страна на ищцата, понастоящем жалбоподателка.

2

По делото е подадена молба по чл. 248 ГПК от ответниците Ц. Р. Д., М.

Р. Ч., И. Р. М., Г. Д. Й., Х. А. С., Й. Т. Г., М. Р. С., Х. В. С. и Г. П. Д. чрез пълномощника адв. М. Д. Р. за осъждане на ищцата да им заплати направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение съобразно представените по делото договори за правна защита и съдействие.

С отговора на молбата по чл. 248 ГПК ищцата е изразила становище, че молбата на ответниците е частично основателна, като моли да се редуцират претендираните разноски за адвокатски възнаграждения до размер от по 100 лв. за всеки от ответниците.

С Определение №843/08.07.2025 г., постановено по гр. дело №1619/2022 г. по описа на Районен съд - Карлово, I гр.с. е изменено Определение №749/10.06.2025 г., постановено по гр.д. № 1619/2022 г. по описа на РСКарлово, като е допълнено същото в частта му за разноските и ищцата К. е осъдена да заплати на ответниците направените разноски за адвокатско възнаграждение, както следва: на Ц. Р. Д., с ЕГН ********** и М. Р. Ч., с ЕГН ********** сумата от 600 лв.; на И. Р. М., с ЕГН ********** сумата от 300 лв.; на Г. Д. Й., с ЕГН ********** сумата от 300 лв.; на Х. А. С., с ЕГН ********** сумата от 300 лв.; на Й. Т. Г., с ЕГН ********** сумата от 300 лв.; на М. Р. С., с ЕГН ********** сумата от 300 лв.; на Г. П. Д., с ЕГН ********** сумата от 510 лв. и е оставена без уважение молбата на Х. В. С..

Първоинстанционният съд е посочил, че видно от договорите за правна защита и съдействие, уговореното възнаграждение касае цялостно процесуално представителство на ответниците по делото. Производството обаче е прекратено, преди да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, респ. не е осъществявано процесуално представителство в открито съдебно заседание. Съдът е изложил, че не може да не се отчете фактът, че същото е приключило на един ранен етап - преди фазата по съдебно дирене и устни състезания, съответно процесуалният представител не е участвал в тях, като извършените от пълномощника на ответниците процесуални действия са сведени единствено до подаване на отговор на исковата молба, тъй като определението за прекратяване на производството е постановено преди провеждането на открито съдебно заседание.

Настоящият съдебен състав намира определението за правилно.

В случая пред първата инстанция е направено искане от ответниците чрез адв. Р. за присъждане на разноски за платено адвокатско възнаграждение, както следва: от Ц. Р. Д. и М. Р. Ч. в размер на 800 лв.; от И. Р. М. в размер на 400 лв.; от Г. Д. Й. в размер на 400 лв.; от Х. А. С. в размер на 400 лв.; от Й. Т.

Г. в размер на 400 лв.; от М. Р. С. в размер на 400 лв.; от Г. П. Д. в размер на 680 лв. За всеки от посочените ответници е представен договор за правна защита и съдействие, сключен от него и адв. М. Р. /л.46,48,50,55,58,60 и 66 от гр.д.№1619/2022 г. на РС-Карлово/, с който е договорено посоченото по-горе адвокатско възнаграждение и е заплатено в брой, като вписването в договора за извършеното плащане е достатъчно и има характера на разписка /т. 1 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС/.

В конкретния случай няма спор, че възражението за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК е направено от ищцата своевременно, поради което следва да се приеме, че правото на ищцата да оспорва размера на адвокатското възнаграждение, претендирано от ответниците, е упражнено надлежно.

В установената практика на ВКС преценката за фактическа и правна сложност на делото се основава на обективни критерии, което налага водещо да се съобразяват процесуалните факти и данни по самото дело. Критерият, 3 установен в практиката на ВКС по прилагането на чл.78, ал.5 ГПК е комплексен. Съгласно дадените разяснения в т. 3 на ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка на съотношението на цената на адвокатската защита и фактическата и правна сложност на делото. Правомощието на съда да осъществи самостоятелна преценка при сезиране за прекомерност съгласно чл.78, ал. 5 ГПК е израз на основното начало в гражданския процес за социална справедливост и достъп до правосъдие. Съобразява се дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно по сложност при всеки отделен случай. Преценката на съда се формира с оглед вида на спора, материалния интерес, вида и количеството на извършената работа при отчитане спецификата на адвокатския труд (опр.№ 50015 от 16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г. на ВКС, К, І т. о.,опр.№ 1183 от 14.03.2024 г. по гр. д. № 2605/2023 г. на ВКС, ГК, III г. о.,опр. № 712 от 21.03.2024 г. по т. д. № 175/2023 г. на ВКС, ТК, I т.о., опр.№ 2198 от 08.08.2024 г. по т. д. № 1916/2023г. на ВКС, ТК, І т. о опр. №1640/2024г по ч гр.д № 3549/2023г на Трето г.о на ВКС. и др). Съгласно опр.№3408 от 03.07.2024г по ч.гр.д №1606/2024г, III г.о., наред с правилата за възлагане отговорността за разноски съобразно изхода на делото в гражданския процес, съчетано се прилагат принципа за достъпност до адвокатска защита като гаранция за достъп до правосъдие, възмездният характер на тази защита със зачитане на разумно и пропорционално определено възнаграждение, което да е обективно и справедливо /чл.36 ЗА/. Установената практика на ВКС съобразява застъпеното в практиката на ЕСПЧ разбиране за връзка на пропорционалност между използваните средства и целите, които трябва да бъдат постигнати.

Съдът има правомощието да намали поради прекомерност адвокатското възнаграждение при нарушена пропорционалност между използваните средства и преследваната цел за справедливо възмездяване на положения от адвоката труд. При нарушена пропорционалност, във всеки конкретен случай се съобразява нейната степен. В този смисъл е опр.№213 от 20.01.2025 г. по ч.гр.д №4424/2024г, III г.о.

Настоящият състав намира, че възражението на жалбоподателя за прекомерност на присъденото в полза на ответниците адвокатско възнаграждение в размер на по 300 лв., респ. 510 лв. за единия ответник е неоснователно. Както се посочи, в съобразителната част на т. 3 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.д.№ 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК на ВКС е разяснено, че основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатската защита и фактическата и правна сложност на делото.