Определение № 542 от 01.08.2025, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 542 гр. Варна, 01.08.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на първи август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Кр. Маринова

Членове:

Юлия Р. Бажлекова

Росица Сл. Станчева като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно частно гражданско дело № 20253000500366 по описа за 2025 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Д. Ж. В., чрез процесуалния представител адв. П. Х. срещу решение № 106/02.05.2025г., в частта му имаща характер на определение, постановено по в. гр. д. № 645/2024г. по описа на ОС Добрич, с което производството по делото е спряно до приключване с влязъл в сила акт по производството по предявен с молба с вх. № 815/05.02.2025г. иск от С. И. К. срещу Д. Ж. В. , за признаване за установено, че С. К. е придобила чрез частични трансформация на лично имущество по време на брака си с Д. В. 18/20 ид. части от недвижим имот с идентификатор ***, находящ се в гр. ***, на основание чл.229 ал.1 т.4 ГПК.

В жалбата се излагат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение. Излага, че не е налице висящо преюдициално производство, решението по което обуславя съдебния спор по гр. д. № 645/2024г., поради което и не са налице условията на чл.229, ал.1, т.4 ГПК за спиране на същото. Твърди се, че отделеният за разглеждане установителен иск за непълна трансформация на лични средства е недопустим, тъй като е заявен извън срока по чл.131 ГПК пред първата инстанция. Изложено е, че с насрещния установителен иск са заявени достатъчно фактически твърдения, като дадената неправилната правна квалификация от първоинстанционния съд не представлява основание за оставяне на иска без движение, а основание за неправилност на решението, като въззивната инстанция определи точната правна квалификация. Счита, че с изтичането на срока по чл.131 ГПК са преклудирани всички правоизключващи и правопогасяващи възражения и не могат да бъдат въвеждани по-късно в производството и пред въззивната инстанция. След изтичането на този срок и едва пред въззивната инстанция е недопустимо да 1 се заявяват възражения срещу съсобствеността и чрез претенции в отделни производства, тъй като тези искове са лишени от правен интерес. Ако същите не са заявени в срока по чл.131 ГПК, решенията по тези искове не могат да окажат влияние върху делбата. Иска се отмяна на съдебния акт и връщане на делото на въззивния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по в .гр. д. № 542/2024г.

В срока по чл.276 ГПК не е постъпил писмен отговор от насрещната стана –С. И. К..

Частната жалба е депозирана в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. По същество същата е неоснователна по следните съображения:

Въззивното производство по в.гр.д. № 542/2024г. по описа на ОС – Добрич е образувано по въззивна жалба на Д. Ж. В. срещу решение № 25/ 15.03.2024г., по гр. д. № 645/2022г. на РС- Балчик, с което е уважен предявен от С. И. К. иск с правно основание чл.21, ал.4 СК е у признато за установено по отношение на жалбоподателя, че апартамент №9 с идентификатор ***, находящ се в гр. *** е индивидуална собственост на С. К. и е отхвърлен предявения от Д. Ж. В. иск за делба на посочения имот, както и срещу частта от същото решение имаща характер на определение, с което е отхвърлено искането на Д. В. с правно основание чл.344, ал.2 ГПК.

Първоинстанционното производство е било образувано по предявен от Д. В. срещу С. К. иск за делба на недвижим имот, придобит в режим на СИО по време на брака между страните. Ответницата е предявила насрещен установителен иск с правно основание чл.23, ал.1 |СК, с твърдения за придобиване на имота с изцяло лично имущество, преди брака. След даване на указания по отстраняване на нередовности на предявения насрещен иск, включително и от въззивнната инстанция, направените уточнения и заявеното с молба вх.№ 815/05.02.2025г. от С. К. / ищца по насрещния иск/ ОС – Добрич е приел, че в хода на висящото делбено производство същата е предявила иск с правно основани ечл.23, ал.2 СК, който не може да бъде приет за разглеждане за пръв път от въззивния съд, но решението по този е обуславящ за изхода от настоящия спор, поради което и е спрял производството по него.

Този извод се споделя и от настоящата инстанция.

Видно от данните по делото първоинстанционния съд се е произнесъл по нередовна молба и при неправилна правна квалификация на предявения насрещен установителен иск. Съобразно наведените в първоначалната и уточнителни молби, включително и молба от 05.02.2025г. предявеният иск е с правно основание чл.23, ал.2 СК за признаване за установено, че е придобила чрез частична трансформация на лично имущество по време на брака с Д. В.

19/20 ид. части от имота, предмет на делба. Последното обуславя и преюдициалността на решението по иска по чл.23, ал.2 СК за изхода от спора по първата фаза на делбата, в която следва да се даде отговор относно 2 притежаваните от съделителите права на собственост. Без значение е обстоятелството, че преюдициалния спор е бил заведен след завеждане на иска за делба, респ. постановяване на обжалваното първоинстанционно решение. Съгласно константната съдебна практика споровете относно обуславящите съдебната делба правоотношения могат да се решат и в отделен процес, когато същите не са заявени в делбения. Преклузията по чл.131 ГПК не лишава съделителя от възможността да установи претендираните от него права относно делбените имоти. /в т.см. Определение № 213/2018г. по ч.гр.д.

№ 4644/2018г., ІІ г.о. на ВКС; Определение № 117/2018г. по ч.гр.д. № 1357/2018г., ІІ г.о. на ВКС и др./.

Въпросът за допустимостта на предявения иск, не да бъде изследван в обусловеното производство при преценката за наличието на основанието по чл.229 ал.1 т.4 ГПК.

Ето защо обжалваното определение за спиране на производството по в.гр. д. № 542/2024г. следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 106/02.05.2025г., , постановено по в.гр.д.

№ 546/2024г. по описа на ОС Добрич, в частта, с която производството по делото е спряно до приключване с влязъл в сила акт на производството по предявен с молба с вх. № 815/05.02.2025г. иск от С. И. К. срещу Д. Ж. В., за признаване за установено, че С. К. е придобила чрез частични трансформация на лично имущество по време на брака си с Д. В. 19/20 ид. части от недвижим имот с идентификатор ***, находящ се в гр. ***, на основание чл.229 ал.1 т.4 ГПК .

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3