Определение № 26025 от 18.12.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 26025 гр. София, 18.12.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-А, в закрито заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Димитър Ковачев

Йоанна Н. Станева като разгледа докладваното от Йоанна Н. Станева Въззивно частно гражданско дело № 20251100514039 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от Н. А. С. чрез адв. А.С. /надлежно упълномощен/ срещу Определение № 47558 от 17.11.2025г., постановено по гр. дело № 42465/2024г. по описа на СРС, 128-ми състав, с което е оставена без уважение молба с правно основание чл. 4б ЗДТ за връщане на сума в размер на 800 лева, представляваща внесена от процесуалния представител на частния жалбоподател държавна такса.

В жалбата са изложени съображения, че обжалваното определение е необосновано, немотивирано, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Поддържа, че недължимо платените такси били следните: такси, по които исково или охранително производство не било образувано; таксите, които били събрани въпреки че ищецът бил освободен от заплащането им; както и таксите платени, без да са налице основания за това по смисъла на чл. 3 и чл. 4, б. „а“ ЗДТ. В конкретния случай била освободена от държавна такса по разглеждане на делото, която такса счита, че следва да й бъде върната. Сочи, че едва след събиране на многобройни документи от различни институции съдът с определение от 06.02.2025г. я освободил от заплащане на такса и разпоредил таксата да бъде върната по банковата сметка на адвоката й. Искането към съда е да отмени обжалваното определение и да възстанови недължимо заплатената държавна такса като същата да бъде платена по сметка на платеца.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба, подадена от Н. А. С. срещу УМБАЛ „Софиямед“ ООД за заплащане на сумата от 20 000 лева, представляваща претърпени неимуществени вреди, причинени от служители на ответника вследствие на неправилно приложено лечение, респ. липса на лечение на баща й- Александър Аврамов Симеонов.

1

С разпореждане от 21.07.2024г. СРС, 128-ми състав е дал указания на ищеца в едноседмичен срок от съобщението да конкретизира в какво се състои противоправното поведение на служителите на ответника и да представи доказателства за внесена по сметка на СРС държавна такса в размер на 800 лева.

С молба от 06.08.2024г. Н. С. е представила документ за платена държавна такса по сметка на СРС- л.57 от делото.

С молба от 28.10.2024г. Н. С. е посочила, че изпраща молба за освобождаването й от държавна такса по делото. Твърди, че не била върнала на адвоката си платените от него по сметка на съда 800 лева, представляващи внесената държавна такса.

В проведеното съдебно заседание на 05.11.2024г. съдът е докладвал постъпилата молба и е разпоредил да се изискат справки от Агенция по вписванията, отдел „Пътна полиция“ при ОД- МВР Кърджали, община Кърджали, както и от ТД на НАП офис Кърджали относно притежаваните от ищцата недвижими имоти, МПС, респ. сключените от нея действащи трудови договори и подадени данъчни декларации, вкл. и за 2023г. С разпореждане от 11.11.2024г. съдът е разпоредил да се изиска справка и от БНБ за регистрирани от ищцата банкови сметки.

С разпореждане от 05.12.2024г. съдът е разпоредил да се изиска информация от посочените в писмото на БНБ банки, в които ищецът има разкрити сметки, за наличността на същите към 01.12.2024г., както и за движението по сметките за период от 1 година назад.

С протоколно определение от 04.02.2025г. съдът е освободил Н. А. С. от заплащането на такси и разноски по гр. дело № 42465/2024г. по описа на СРС, 128-ми състав /л. 284 от делото/.

На 05.08.2025г. е постъпила молба от Н. С., в която е посочено, че с образуване на делото и с разпореждане на съда пълномощникът й заплатил таксата в размер на 800 лева от неговите си пари и от неговата си банкова сметка и която я дължала на него, защото не разполагала с пари. Сочи, че от постановяването на определението, с което е освободена от държавна такса не било изпълнено определението на съда и платената такса не й била върната. Искането към съда е да бъде разпоредено в най-кратък срок да й бъде върната платената държавна такса, от която била освободена по сметка на адв. А.С..

С разпореждане от 11.08.2025г. съдът е указал на молителя в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи доказателства, че е упълномощена от адв. С. за представянето на настоящата молба, доколкото били изложени твърдения, че титуляр на средствата бил именно адв. С..

На 29.08.2025г. е постъпила молба от Н. С., с която е представено пълномощно, от което било видно, че адв. А.С. бил титуляр на средствата и потвърждавал подадената молба с вх. № 266005/05.08.2025г.

На 13.11.2025г. е постъпила молба от Н. С., в която е посочено, че след образуване на делото в изпълнение на определение на съда от лични на адвоката й средства била внесена държавна такса в размер на 800 лева. Впоследствие с определение, постановено по делото, 2 била освободена от заплащането на държавна такса по делото. Твърди, че определението на съда за освобождаването й от заплащане на държавна такса не било изпълнено и парите не били върнати. Било й изискано от съда изрично пълномощно парите да бъдат върнати по банковата сметка на адвоката й, но въпреки представянето на пълномощното парите не били върнати. Искането към съда е да разпореди парите да бъдат върнати по банковата сметка, посочена в молбата.

С Определение № 47558 от 17.11.2025г. СРС е приел, че молбата по чл. 4б ЗДТ е неоснователна, тъй като определението по реда на чл. 83 ГПК е постановено след като ищцовата страна вече е била представила доказателство за заплатена държавна такса, както и че към момента на внасяне на парична сума по сметка на СРС е било налице основание за това. Предвид което е приел, че постановяването на съдебния акт за освобождаване от задължението за внасяне на съдебно-деловодни разноски не преурежда с обратна сила процесуалното правоотношение между съда и ищеца и държавната такса не била недължимо платена. С определението е оставена без уважение молба с правно основание чл.

4б ЗДТ на Н. А. С., действаща чрез адв. А.С., за връщане на сума в размер на 800 лева по посочената от молителя банкова сметка.

При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от легитимирано лице и в законоустановения срок, поради което същата е допустима. По същество е НЕОСНОВАТЕЛНА поради следното:

Съгласно чл. 4б от ЗДТ по искане на заинтересованата страна се връщат недължимо платените държавни такси. Установената практика на ВКС, още с мотивите към т. 10 на тълк. д. № 5/2015г. на ОСГТК и последвалата казуална, приема, че „недължимо платени“ са държавните такси в следните случаи: 1. по молби, по които съответното на тях съдебно производство изобщо не е било образувано; 2. при предходно освобождаване на ищеца от плащането им (било по закон, било след акт на съда по чл. 83, ал. 2 ГПК); 3. при надвнесени такива поради техническа грешка или неточно пресмятане; 4. при плащане по искане, по което изначално не се дължи такса. Само в тези хипотези таксите следва да се приемат като недължимо платени, т. е. платени без да е налице основание за това по смисъла на чл. 3 ЗДТ (в този смисъл Определение № 526/25.09.2014г. по ч. гр. д. № 1091/2014г. на ВКС, I ГО, Определение № 399/30.01.2024г. по ч. гр. д. № 2101/2023г. на ВКС, III г. о.).

Настоящият съдебен състав намира, че в случая ищцата е внесла държавна такса по предявения от нея иск на 31.07.2024г., като към този момент е било налице основание за внасянето й, доколкото не е била освободена от задължението да заплаща такси и разноски в производството на основание чл. 83, ал. 2 ГПК, респ. не е била отправила такова искане.

Следва да бъде посочено, че с исковата молба не е направено искане за освобождаване от такси и разноски. Напротив, в описаните приложения под т. 39 е посочено, че се прилага документ за внесена държавна такса /какъвто не е бил приложен/. Такова искане не е направено и след получаване на указанията на съда по чл. 129, ал. 2 ГПК. Ищцата е внесла определената правилно от съда по чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират 3 от съдилищата по ГПК, такса, без да е посочила, че към този момент са налице предпоставките по чл. 83 ГПК.

Горното искане, както беше посочено, е станало в последващ момент, а именно с молбата от 06.08.2024г., като след събиране на необходимите доказателства за установяване на декларираните от ищцата обстоятелства, съдът с протоколно определение от 04.02.2025г. е освободил Н. С. от задължението да заплаща такси и разноски по делото.

Поради това съдът намира, че държавната такса е дължимо внесена и не подлежи на връщане. В този смисъл недължимо внесени биха били само такси, внесени след като е постановено освобождаването от заплащане на държавна такса, какъвто не е настоящият случай. Така и Определение № 158 от 11.06.2015г., постановено по ч.гр. дело № 2814/2015г. по описа на ВКС. На последно място следва да бъде посочено, че СРС не е разпореждал внесената от процесуалния представител на ищеца държавна такса да бъде върната по банковата сметка на адвоката.

С оглед на което частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС на основание чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба, подадена от Н. А. С. срещу Определение № 47558 от 17.11.2025г., постановено по гр. дело № 42465/2024г. по описа на СРС, 128-ми състав, с което е оставена без уважение молба с правно основание чл. 4б ЗДТ за връщане на сума в размер на 800 лева по посочена от молителя банкова сметка.

Определението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едноседмичен срок от получаване на съобщението от Н. А. С. при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4