Решение № 1003 от 16.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1003 гр. София, 16.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Любомир Луканов

Членове:

Клаудия Р. Митова

Десислава П. Генова при участието на секретаря Ирина Ст. В. като разгледа докладваното от Клаудия Р. Митова Въззивно гражданско дело № 20251100508885 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258-273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на В. И. С. срещу Решение № 2620/17.02.2025 г. по гр.д. № 55563/2022 г. по описа на Софийския районен съд (СРС). В жалбата са развити оплаквания за недопустимост на решението, поради липса на произнасяне в диспозитива на същото по предявената от страната претенция по чл.59, ал.9 СК (ДВ, бр. 47 от 23.06.2009 г.) в частта за родителската отговорност. Твърди се неправилност и незаконосъобразност на съдебното решение. Отправено е искане за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което претенцията й с правно основание чл.127, ал.2 вр.чл.59, ал.9 СК (ДВ, бр. 47 от 23.06.2009 г.) за изменение на мерките относно упражняване на родителската отговорност по отношение на детето К.К. Г., родено на 11.09.2012 г., и режима на лични отношения, установени с Решение № 146133/10.07.2020 г. по гр.д. № 17850/2020 г. по описа на СРС, ГО, 117-ти състав, с което е утвърдено постигнато между страните споразумение по чл.127, ал.1 СК (ДВ, бр. 47 от 23.06.2009 г.), да бъде уважена като упражняването на родителските права по отношение на малолетния син на страните да й бъде възложено и на бащата К. Г. Г. да бъде определен режим на лични отношения с детето, а при условията на евентуалност – да бъде разширен определеният й с Решение № 146133/10.07.2020 г. по гр.д. № 17850/2020 г. по описа на СРС, ГО, 117-ти състав режим на лични контакти с малолетния К.. В хода по същество претендира присъждане на сторените в производството разноски.

1

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна К. Г. Г. е подал отговор, с който оспорва въззивната жалба по подробно изложени съображения.

К. Г. Г. е депозирал въззивна жалба срещу Решение № 2620/17.02.2025 г. по гр.д. № 55563/2022 г. по описа на СРС, ГО, 89-ти състав в частта, в която е изменен определеният с Решение № 146133/10.07.2020 г. по гр.д. № 17850/2020 г. по описа на СРС, ГО, 117-ти състав режим на лични контакти на майката В. И. С. с детето К.. Желае отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и постановяване на друго, с което да бъде определен режим на лични контакти на майката с детето в интерес на последното.

Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна В. И. С. е подала отговор, с който оспорва въззивната жалба на К. Г. Г. като нередовна (доколкото не е ясно какъв конкретен режим се претендира да бъде определен) и неоснователна.

Подадена е от В. И. С. въззивна жалба, наречена частна жалба, срещу Определение № 13898/24.03.2025 г. по гр.д. № 55563/2022 г. по описа на СРС, ГО, 89-ти състав с характер на решение, в която са изложени твърдения за неправилност на същото. Отправено е искане за неговата отмяна и постановяване на друго, с което искането й, обективирано в молба вх.

№ 65016/24.02.2025 г. за поправка на допусната в диспозитива на Решение № 2620/17.02.2025 г. по гр.д. № 55563/2022 г. по описа на СРС, ГО, 89-ти състав очевидна фактическа грешка да бъде уважено, а при условията на евентуалност да бъде допълнен този съдебен акт с изрично произнасяне в диспозитива на същия по отхвърляне на претенцията й по чл.127, ал.2 вр.чл.59, ал.9 СК (ДВ, бр. 47 от 23.06.2009 г.) за изменение на мерките относно упражняване на родителската отговорност по отношение на детето К..

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна К. Г. Г. е подал отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна.

Въззивните жалби са допустими. Подадени са в срока по чл.259, ал.1 ГПК от страни, притежаващи правен интерес от обжалването и са насочени срещу подлежащи на въззивно обжалване актове, които са валидни като цяло и допустими в обжалваните части.

Във връзка възраженията на въззивника и въззиваема страна В. И. С. за недопустимост на Решение № 2620/17.02.2025 г. по гр.д. № 55563/2022 г. по описа на СРС, поради отсъствие в дсипозитива на същото на произнасяне по насрещния й иск за предоставяне на родителските права по отношение на сина й К. с изричното му отхвърляне, следва да се посочи, че първоинстанционният съд не е нарушил диспозитивното начало в процеса, постановявайки решение по непредявена претенция в обжалваната част.

Твърденият порок на това решение не обуславя неговата недопустимост, а се явява основание за процедиране по реда на чл.247 ГПК, каквото искане страната е отправила и е налице произнасяне, което попада в обхвата на въззивната проверка.

Софийски градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи по делото, приема за установено следното:

С Решение № 146133/10.07.2020 г. по гр.д. № 17850/2020 г. по описа на СРС, ГО, 1172 ти състав е утвърдено сключено между страните споразумение, с което родителските права по отношение на детето на страните К. са възложени на бащата, при когото е определено то да живее, на майката е разписан режим на лични отношения с малолетния й син всяка втора и четвърта седмица от месеца от 18:00 часа в петък до 18:00 часа в неделя с приспиване, в четни години - през първата половина на зимните и пролетните ваканции, а в нечетни години – през втората половина на зимните и пролетните ваканции, като В. И. С. се е задължила да заплаща на детето месечна издръжка в размер на 160 лева, считано от 18.05.2020 г., ведно със законна лихва за забава.

С Решение № 2620/17.02.2025 г. по гр.д. № 55563/2022 г. по описа на СРС е изменен определения по силата на Решение №146133/10.07.2020г. по гр.д. №17850/2020г. на СРС режим на лични отношения на майката В. И. С. с детето К. в следния смисъл: 1.Общ режим: майката има право да вижда и взема детето всяка четна седмица от годината /като за първа седмица се счита седмицата, включваща първия четвъртък от календарната година/, за времето от края на учебните занятия в петъчния ден (а ако петъчният ден е неучебен – от 14,00ч.) до понеделник до началото на учебните занятия на детето в училище (а ако понеделник е неучебен ден – до 18,00ч), като майката взема и връща детето от и на училище в учебни дни и от и в дома на бащата в неучебни дни; 2.Летен режим (в периода от 01 юли до 01 септември, като по време на летния режим не се прилага общият режим по т. 1): майката има право да вижда и взема детето тридесет календарни дни през лятото /в периода от 01 юли до 01 септември/, разделени на следните два периода от 15 последователни във всяка календарна година, които не съвпадат с платения годишен отпуск на бащата, за времето от 10,00 часа на първия ден от периода до 19,00 часа на последния ден от периода, като бащата следва да съобщи на майката писмено в срок до 31 май на всяка календарна година кога в периода 01 юли - 01 септември ще ползва платения си годишен отпуск, а в случай че бащата не изпълни задължението си за уведомяване своевременно, то майката има право да осъществи режима на лични отношения за времето от 10,00 часа на 01 юли до 19,00 часа на 15 юли, и за времето от 10,00 часа на 01 август до 19,00 часа на 15 август, като майката взема и връща детето от и в дома на бащата; 3. Празничен и ваканционен режим:

(по време на празничния и ваканционния режим не се прилага общият режим по т. 1) майката има право да вижда и взема детето по време на коледната ваканция /опредЕ. със заповед на Министъра на образованието и науката за съответната учебна година/ във всяка нечетна календарна година, за времето от 10,00 часа на първия ден от ваканцията до 19,00 часа на 28 декември, а през всяка четна календарна година, за времето от 10,00 часа на 28 декември до 19,00 часа на последния ден от ваканцията; по време на великденските празници през всяка четна календарна година, за времето от 10,00 часа на Разпети петък до 19,00 часа на Светли понеделник, с преспиване; първите три дни от пролетната ваканция /опредЕ. със заповед на Министъра на образованието и науката за съответната учебна година/ във всяка календарна година, в която пролетната ваканция не съвпада с великденските празници, за времето от 10,00 часа на първия ден до 21,00 часа на третия ден от ваканцията; всяка нечетна календарна година по време на междусрочната и на есенната ваканция /опредЕ. със заповед на Министъра на образованието и науката за съответната 3 учебна година/, за времето от 10,00 часа на първия ден до 21,00 часа на последния ден от съответната ваканция; по време на следните официални празници през всяка нечетна календарна година /03 март, 01 май, 06 май/, за времето от 10,00 часа до 19,00 часа на съответния празник; по време на следните официални празници през всяка четна календарна година /24 май, 06 септември, 22 септември/, за времето от 10,00 часа до 19,00 часа на съответния празник. 4. Лични празници: на рождения ден детето – във всяка четна календарна година, за времето от 10,00 часа на 11.09 до 18,00 часа на 12.09, като майката взема и връща детето от и в дома на бащата (за рождения ден на детето не се прилага общият режим по т. 1); всяка година на рождения ден на майката, ако датата не съвпада с общия режим по т. 1, за времето от края на учебните занятия на 08.11 (а ако 08.11 е неучебен ден – от 10,00 часа) до началото на учебните занятия на детето в училище на 09.11 (а ако 09.11 е неучебен ден – до 11,00ч.), като майката взема и връща детето от и на училище в учебни дни и от и в дома на бащата в неучебни дни; 5. майката има право да вижда и взема детето във всички други случаи при наличие на взаимно съгласие между родителите. Със съдебното решение страните са задължени, на основание чл. 138а, ал. 3 СК, да посещават социални услуги чрез ДСП по местоживеене на всеки от тях, като съответната ДСП определи конкретната услуга, необходима с цел преодоляване на родителския конфликт и повишаване на родителския капацитет, както и нейната продължителност.

С Определение (с характер на решение) № 13898/24.03.2025 г. по гр.д № 55563/2022 г. по описа на СРС е оставена без уважение молба на въззивника и въззиваема страна С. за поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на постановеното по делото Решение № 2620/17.02.2025 г., евентуално за допълването му чрез изрично вписване в диспозитива на същото, че претенцията й по чл.59, ал.9 СК за предоставяне на родителските права се отхвърля.

Според чл.59, ал.9 във вр. с чл.127, ал.2 СК (в приложимата редакция на ДВ, бр. 47 от 2009 г. с оглед разпоредбата на §11 от ПЗР на ЗИД на СК -ДВ, бр. 115 от 2025 г.), ако обстоятелствата се изменят, съдът по молба на един от родителите, по искане на дирекция "Социално подпомагане" или служебно може да измени постановените по-рано мерки относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му и да определи нови. Изменение може да бъде постановено и по отношение на мерките, определени с одобрено от съда споразумение между родителите, както правилно е отчел първоинстанционният съд.

Коректно районният съд е съобразил, че правната възможност да се изменят мерките в зависимост от настъпили промени в обстоятелствата е израз на грижата за охрана правата на децата и е приложение на принципа за всестранната им защита, поради което наред с родителите и съдът следи служебно за ефикасността на взетите мерки и за правилното упражняване на родителските права. Действително изборът на тези мерки цели правилното развитие на децата, поради което същественото изменение в обстоятелствата е от естеството да рефлектира върху ефикасността на избраните мерки, респективно да наложи изменението им съобразно с промяната в обстоятелствата. От значение по чл.51, ал.4 и чл.59, ал.9 СК (в 4 приложимата, по – горе посочена редакция) са всички промени в обстоятелства, които се отразяват на положението на детето и на ефикасността на мерките, които го определят.