Решение № 5753 от 30.12.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5753 гр. Пловдив, 30.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Весела П. Кърпачева при участието на секретаря Таня Г. Ангелова като разгледа докладваното от Весела П. Кърпачева Гражданско дело № 20235330103620 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.34, ал.1 ЗС – първа фаза по допускане на делбата.

Ищецът М. Е. З., действащ лично и със съгласието на своята майка П. К. К., е предявил срещу Х. Г. Б. иск за делба на самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***, находящ се в гр. ***.

В исковата молба ищецът излага твърдения, че процесният недвижим имот е придобит, като лична собственост от общия наследодател на страните – Е. М. З., починал на *** г., по силата на Договор за замяна на държавен недвижим имот, съгласно чл. 187 от Наредбата за държавните имоти, вписан като акт № *, том ***, вх. рег.№ *** г. в СВ при РС Пловдив, доколкото замененият за процесния имот, е бил придобит от наследодателя на *** г. – преди да сключи граждански брак. Сочи, че наследодателят и ответницата са сключили граждански брак на ** г., който е прекратен с развод съгласно решение №*** г., постановено по г.д.№ *** г. на РС Пловдив, ***Твърди, че към датата на смъртта си - *** г. наследодателят Е. М. З. е бил разведен и е имал две деца – М. Е. З. /родена от брака му с ответницата/ и М. Е. З. /признат за негов биологичен син с решение № *** г. по г.д.№ *** г. на ОС*** в сила от *** г./.

Сочи, че като наследници по закон на починалия Е. М. З. двете му деца наследили процесния имот при равни права от по ½ идеална част. Доколкото обаче дъщеря му М.

Е. З. починала на *** г., като неомъжена и без деца, неин законен наследник е преживялата й майка – ответницата Х. Г. Б., от съда се иска процесният недвижим имот да бъде допуснат до съдебна делба при квоти от по ½ ид. част за всяка от страните, като съсобственици. Ищецът прави искане съдът да постанови и привременни мерки по отношение на ползването на процесния имот с решението за допускане до делба на същия до окончателното му приключване, като присъди в негова полза месечно обезщетение за лишаване от ползването на притежаваната идеална част.

В срока по чл. 131, ал.1 ГПК е постъпил отговор на искова молба от ответника Х. Г. Б., с който излага съображения за наличие на съсобственост между страните по 1 отношение на посочения имот, но оспорва заявените от ищеца квоти. Счита, че делбата на процесния апартамент следва да бъде допусната при квоти 20.16/46.51 идеални части за ищеца и 26.35/46.51 идеални части за ответницата. Признава, че Е. З. е придобил апартамент № ** преди сключване на брак с ответницата, поради което и същият е бил негова лична собственост. Оспорва обаче придобитият от Е. З. по договора за замяна от *** г. апартамент № *, да е станал изцяло лична негова собственост, доколкото е договорено доплащане от Е. З. в полза на държавата за уравняване в цената на заменените имоти. Излага съображения, че придобитият от Е.

З. при замяната апартамент № *, е с квадратура от 46.51 кв.м. и стойност 10 107 лева, а прехвърленият на ** апартамент № ** е с квадратура 34.13 кв.м. и стойност от 7 883 лева, като в т. 2 от договора изрично е уредено, разликата в цената на двата апартамента в размер на 2 134 лева, да бъде внесена в полза на държавата, като е посочено, че от нея е платена 20%, а разликата от 1707 лева е дължима на вноски.

Посочва, че поради това лична собственост на наследодателя на ищеца е част от делбения имот в размер на 34.13 кв.м., колкото е било закупеното преди брака жилище, предмет на замяната, а останалата част в размер на 12.34 кв.м. е придобита в режим на СИО от Е. З. и Х. Б.. Поддържа, че при това положение след развода Е. З. е станал собственик на 34.13 кв.м./46.51 кв.м. – трансформация на лично имущество + 6.19 кв.м. – от прекратената с развод СИО, поради което по наследство ищецът е придобил ½ или 20.16/46.51 ид. ч. от процесния апартамент, а ответницата притежава останалите 26.35/46.51 кв.м., от които 20.16 кв.м. – по наследство от своята дъщеря и 6.19 кв.м. – придобити от прекратената СИО. По отношение искането за постановяване на привременни мерки, възразява ползването на процесния имот да бъде предоставено на ответницата, а на ищеца да бъде определено обезщетение за половината от имота, по съображение, че не са налице законоустановените за това предпоставки, ищецът имал постоянен адрес в гр.*** и фактически е в невъзможност да ползва имота, нито е искал да го ползва. Твърди, че имотът не се ползва и от ответницата. Оспорва размера на претендираното обезщетение, като прекомерен.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът е сезиран с иск за делба с правно основание чл.34, ал.1 ЗС, като производството е в първата фаза по допускане на делбата. Съгласно разпоредбата на чл.344, ал.1 ГПК в решението, с което се допуска делба, съдът се произнася по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки сънаследник. Предвид юридическия факт, от които произтича придобивното основание на праводателя на страните, а именно договор за замяна с доплащане, както и с оглед наведените от ответната страна възражения в писмения отговор, в предмета на доказване се включва обстоятелството дали е налице съвместен принос при влагането на средствата за доплащане на придобития със замяната имот. В доказателствена тежест на ищеца е да обори презумпцията за съвместен принос съгласно чл.19, ал.3 СК от 1985 г. (отм.), а в тежест на ответницата е да докаже, че сумата от 2134 лв. е реално вложена в закупуването на процесния недвижим имот по време на брака и с Е. З..

От събраните по делото писмени доказателства, се установява следното:

Съгласно нотариален акт за собственост на жилище от ***г., вписан в СВ Пловдив в том ***г. на Е. М. З. е признато правото на строеж и на собственост по отношение на следния недвижим имот, а именно: апартамент № ** на ***, вх.* от сградата, находяща се в ***, с площ от 34,13 кв.м., ведно с прилежащото избено помещение № ***с площ от 2,55 кв.м., ведно с 0,471 % от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място.

С договор за замяна на държавен недвижим имот, съгласно чл.187 от Наредба за държавните имоти от ***г., вписан като акт № **, том ***, вх. рег.№ ***г. в СВ при РС Пловдив е заменен държания недвижим имот, представляващ апартамент № *, ет.* вх.

*, от жилищен блок №***, находящ се в гр. ***, състоящ се от една стая, кухня, баня2 тоалетна и антре с площ от 46,51 кв.м., ведно с прилежащото избено помещение № *, както и ведно с 1,397 % ид.ч. от общите части на сградата, на стойност 10017 лв., със собствения апартамент на Е. М. З., представляващ апартамент № ***, състоящ се от една стая, готварна, баня-тоалетна и антре с площ от 34,13 кв.м., на стойност 7883 лв.

В договора е посочено, че разликата в стойностите на двата апартамента от 2134 лв. заменителят следва да внесе в полза на държавата, като първоначалната вноска от 427 лв., е внесена с вносна бележка № *** г. Посочено е, че останалата част от 1707 лв. заменителят се задължава да изплати в срок от 15 години на равни ежемесечни вноски, платими на всяко 25 число от месеца до окончателното плащане на сумата.

Процесният недвижим имот е нанесен в КК и КР като Самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***, видно от справка по кадастралната карта от дата *** г.

Видно от решение № *** г., постановено по гр.д. № *** по описа за *** г. на РС Пловдив, ***., в сила от ***г., е прекратен сключеният на *** г. между Е. М. З. и Х. Г.

З.а граждански брак, с развод, поради дълбокото му и непоправимо разстройство.

Доколкото гражданският брак между съпрузите е бил сключен на *** г., то по време на договора за замяна от *** г., с който е придобит процесния имот, наследодателят и ответницата са били в граждански брак. По делото е представено и удостоверение за сключен граждански брак от дата *** г., от което се потвърждава обстоятелството, че бракът между съпрузите е сключен на дата *** г.

Видно от удостоверение за наследници изх. №*** г., издадено от ***, Е. М. З. е починал на *** г., като е оставил за свои законни наследници две деца: М. Е. З. – *** и М. Е. З., починала на *** г., неомъжена, без деца и оставила за свой законен наследник своята майка Х. Г. Б.. Произходът от бащата, на ищеца М. Е. З. е установен след предявен иск по реда на чл.72, ал.2 СК, във вр. чл.69, ал.1 СК, по повод на който е постановено решение № *** г., по гр.д. № *** г. на Окръжен съд ***т.о., в сила от *** г.

По делото е представено удостоверение изх. № ***г., по ч.гр.д. № *** г. на РС Пловдив,*** (л.112 от делото), видно от което е особената книга на съда под № *** г. е вписано приемането на наследството по опис, останало от наследодателя Е. М. З., починал на *** г., от наследника М. Е. З., доколкото към тази дата и към момента на предявяване на иска ищецът е бил непълнолетен и с оглед указанията, дадени с т.2 от ТР № 1/2021 г. на ОСГК на ВКС.

С оглед така установените фактически обстоятелства, безспорно е между страните, че процесният имот е придобит по силата на договор за замяна от *** г., който е сключен по време на брака между наследодателя Е. М. З. и ответницата Х. Г.

Б.. Не е спорно също така, че наследодателят Е. М. З. е предоставил в замяна свой личен недвижим имот, придобит преди брака на *** г., както и че в договора е уговорено доплащане в размер на 2134 лв., поради разлика в цената на двата имота, предмет на замяната. От това следва по несъмнен начин, че частта от имота, отговаряща на заменения имот, лична собственост на наследодателя, е негово лично имущество, което обстоятелство се признава и от ответната страна. Не е спорно, доколкото този факт е отразен в договора за замяна, че на дата *** г., по време на брака между съпрузите, е заплатена сумата от 427 лв., както и че е уговорено доплащане на сумата от 1707 лв. в срок от 15 години на ежемесечни погасителни вноски. Спорът по делото се концентрира около това дали е възникнала съпружеска имуществена общност по отношение на частта от имота, за която по време на брака е уговорено доплащане, т.е. дали е налице съвместен принос при придобиването на тази част от имота.

Съдебната практика еднопосочно приема, че ако при действието на чл. 21, ал.2 СК от 1985 г., имот е придобит на основание наследствено правоприемство, договор за доброволна делба и доплащане на съответните идеални части от равностойността на имота до уравнение на дела на останалите сънаследници, съпругът наследник остава индивидуален собственик на онази част от имота, която е придобил по наследяване.

Върху другата част, по отношение на която има доплащане, възниква съпружеска имуществена общност, освен ако частта е незначителна. В този смисъл решение № 3

202/10.11.2015 г. по гр. д. № 2371 по описа за 2015 г., ВКС, I г.о., решение № 206 от 21.10.2014 г., по гр. д. № 2460 по описа за 2014 г., ВКС и др. Съгласно постановките на т.3 от ППВС № 5/1972 г. е призната възможността за пълна трансформация на лично имущество, а за частична – по изключение и в две хипотези: 1)когато съпругът при делба на личен имот го получава с доплащане и 2)когато срещу отчужден личен имот на съпруга му се определя имот с доплащане, или частична трансформация би била налице, ако по време на брака за възложения му имот съпругът изплати уравнение на другия съделител. Приема се, че в този случай частта от имота, съответстваща на изплатената разлика в цената се включва в СИО, тъй като се счита, че е налице възмездно придобиване на имот по време на брака. Практиката обаче е еднопосочна, че този ефект настъпва само ако доплащането стане по време на брака, т.е. ако е налице ефективно влагане на средства. В този смисъл решение № 262/ 21.06.2010 г. по гр.д. № 722/ 2009 г. на ВКС, I г.о.

По отношение на настоящия случай, макар да се касае за замяна, а не за делба с доплащане или пък за отчуждаване на личен имот и определяне на имот с доплащане, цитираната практика е приложима, тъй като става въпрос за сходни случаи. В духа на тези разяснения, настоящият съдебен състав приема, че по отношение на частта, за която е определено в договора за замяна доплащане, не е възникнала съпружеска имуществена общност. Това е така, доколкото при разпределена в доклада на съда доказателствена тежест ответницата не ангажира доказателства да е заплатена цялата стойност от 2134 лв. по време на брака между съпрузите. Както се посочи, сумата от 1707 лв. е уговорено между страните по договора за замяна да се заплаща на части, разсрочено, за срок от 15 години, на равни месечни вноски, ведно с лихва. Няма данни по делото обаче тези суми да са заплатени ефективно, още повече това да е станало по време на брака, който е продължил от *** г., датата на влизане в сила на решението за развод, и преди изтичане на 15-годишния срок за изплащане на сумата. Ответницата, при разпределена с доклада доказателствена тежест, не доказа плащане на сумата от 1707 лв. да е по време на брака. Несъстоятелни са доводите, че след като срокът за заплащане е бил по време на брака, то и тези суми са заплатени тогава, доколкото напълно житейски логично допустимо е тези суми изобщо никога да не са били платени, или пък да са били платени в един последващ неустановен по делото момент, доколкото те са предмет на облигационната претенция за получаване на цената на имота от неговия прехвърлител. Затова по отношение на тази част от имота, съдът приема, че не е възникнала съпружеска имуществена общност.