Решение № 337 от 12.03.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 337 гр. Плевен, 12.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ралица Анг. Маринска Ангелова при участието на секретаря Калина В. Димитрова като разгледа докладваното от Ралица Анг. Маринска Ангелова Гражданско дело № 20254430106122 по описа за 2025 година

Производството по гр.д.№6122/2025г. на ПлРС е образувано по искова молба от А. Г. Н., ЕГН**********, с адрес ***, чрез адв. М. И., против „МАКРОАДВАНС“ АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.

София, п.к. 1000, р-н Средец, ул. „Г.С. Раковски №147, ап. 14, представлявано от В.Г.С., с която е предявен иск с правно основание чл. 439, ал.2 от ГПК, за признаване за установено спрямо ответника, че ищецът не дължи сумата общо 14821,50лв, от които 11169,73лв.- главница, 3651,77лв- наказателна лихва от 15.01.2006г. до 01.06.2008г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.06.2008г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 301,43лв. за разноски, за които суми е издадена Заповед по чл. 417 от ГПК №171/02.07.2008г. по ч.гр.д.№2305/2008г. по описа на PC-Плевен и Изпълнителен лист от 04.07.2008г., поради изтекла погасителна давност.

Твърди се, че по депозирано от „Райфайзенбанк (България)” ЕАД, заявление по чл. 417 от ГПК, срещу ищеца А. Г. Н., е образувано ч.гр.д. №2305/2008г. по описа на РС- Плевен, по което са издадени Заповед №171/02.07.2008г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и Изпълнителен лист от 04.07.2008г. за сумата в размер на 14 821,50 лева, от които 11 169,73 лева - главница, с 3 651,77 лева- наказателна лихва от 15.10.2006г. до 01.06.2008г., и законната лихва върху главницата, считано от 1

02.06.2008г. до изплащане на вземането, както и сумата 301,43лв.- разноски по делото. Твърди се, че въз основа на издадения ИЛ е образувано изпълнително дело №699/2008г. по описа на ЧСИ Т. К.. Сочи се, че с подадената на 07.07.2008г. молба, взискателят е поискал да бъде извършен опис и оценка на движимите вещи в дома на длъжника, да бъде направена справка в НАП относно притежаваните имоти, МПС и трудовите договори на длъжника, както и да се съберат разноските по изпълнителното дело, които ще се направят. Твърди се, че от страна на ЧСИ, на 27.08.2008 г. е наложена на възбрана; излага, че на 19.12.2012г. взискателят е подал молба с искане за насрочване на опис и оценка на възбранените имоти, но опис не е извършен.

Твърди се, че с молба от 11.12.2014г. взискателят е поискал налагане на запор на трудовото възнаграждение на длъжника, дължимо от МБАЛ - Самоков”; излага, че при промяна на работата, на 21.11.2016г е изпратено запорно съобщение до УМБАЛ „Д-р Георги Странски” - Плевен, с което е наложен запор на трудовото възнаграждение на длъжника. Сочи се, че на 03.08.2017г. е изпратено запорно съобщение за налагане на запор на банковите сметки на ищцата в „Уникредит Булбанк” АД. Излага, че с молба от 18.09.2017г., взискателят „Райфайзенбанк България” ЕАД е поискал да бъде наложен запор на трудовото възнаграждение на длъжника, дължимо от МБАЛ „Свети Панталеймон” - Плевен, както и че не възразяват да бъде вдигнат запора на банковата сметка в „Уникредит Булбанк” АД. Сочи се, че по изпълнителното дело ежемесечно са постъпвали суми до м. 09.2019г. Сочи се, че на 24.08.2020г. е изпратено запорно съобщение до „Уникредит Булбанк” АД за налагане на запор на всички вземания на длъжника от банката. Твърди се, че на 28.10.2024г. е постъпила молба от ответника „Макроадванс” АД, за конституирането му като взискател. Твърди се, че с разпореждане от 29.10.2024г. на ЧСИ Т. К., същият е конституиран като взискател по изпълнителното дело „Макроадванс” АД, и на основание 433, ал.1, т.8 от ГПК, изпълнителното дело е прекратено. Твърди се, че е изпратено съобщение за прекратяване на изпълнителното дело до отв. „Макроадванс” АД, на 29.10.2024г. Излага, че от датата на прекратяване на изп. д. №699/2008г.29.10.2024г., до датата на подаване на настоящата искова молба, взискателят „Макроадванс” АД не е образувал ново изпълнително дело и липсват извършени изпълнителни действия. Твърди се, че последното изпълнително действие по изп. д. №699/2008г по описа на ЧСИ Т. К. е изпратеното на 2

24.08.2020г. до „Уникредит Булбанк” АД запорно съобщение, с което е наложен запор /на 26.08.2020 г./ на банковите сметки на длъжника А. Н..

Твърди се, че е изминал период от повече от 5 години, с който вземанията по издадените Заповед за изпълнение и ИЛ. по ч.гр.д. №2305/2008г. по описа на PC-Плевен, са погасени по давност. Представят се писмени доказателства.

Претендират се разноски.

В срока за отговор, ответникът „МАКРОАДВАНС“ АД, с ЕИК***, изразява становище за неоснователност на предявеният иск. Не се оспорват твърденията на ищеца за образуването на ч.гр.д. №2305/2008г. по описа на PCПлевен и на изп. д. №699/2008г по описа на ЧСИ Т. К., въз основа на издаденият по делото ИЛ. Сочи се също, че ответникът е придобил вземанията по ИЛ въз основа на договор за цесия от 01.07.2024г. Посочени са и конкретните изп. действия по образуваното изп.д. /идентични с описаните от ищеца/, като се сочи, че на 24.08.2020г. е изпратено съобщение за налагане на запор върху банковите сметки на ищеца в УникредитБулбанк , а на 28.10.2024г. е депозирана молба от ответника /цесионер/ за конституирането му като взискател по изп. дело. Сочи се, че изп. дело е прекратено по реда на чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК на 29.10.2024г. Твърди се, че погасителната давност е била прекъсвана многократно, поради което вземането по ИЛ не е погасено по давност. Сочи се също, че давност не е текла до 26.06.2015г, съобразно разрешението, дадено в ТР№3/2020г., както и че не текла в периода 13.03.202021.05.2020г. по силата на ЗМДВИП. Сочи се, че в периода на постъпления на суми от наложените запори– до 2019г.- давността е била прекъсвана с всяко постъпление. Сочи, че постъплението на суми е реализиране на изпълнителния способ, като поддържането на висящността на изп. процес от страна на взискателя, по този начин, прекъсва погасителната давност. Излага, че молбата на ответника от 28.10.2024г. за предприемане на действие по изпълнението /за налагане на запор/ е депозирана след изтичате на срока по чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК, но същата е годна да прекъсне давността, дори и след перемпцията. Твърди, че ЧСИ е длъжен- в тези случаи- да образува ново изп. дело, за събиране на вземането по ИЛ; излага, че новото искане е прекъснало давността, независимо дали ЧСИ е образувал ново изп. дело.

Сочи, че ответникът- като взискател, е направил всичко необходимо, за да поддържа висящността на изп. процес.

Съдът, като съобрази становището на страните, на основание събраните 3 по делото писмени доказателства и закона, намира за установено следното:

По делото безспорно се установява, че въз основа на заявление по чл.

417 от ГПК, е образувано ч. гр.д. № 2305/2008г. по описа на ПлРС, по което е издадена Заповед за изпълнение №171/02.07.2008г. и Изпълнителен лист от 04.07.2008г, в полза на заявителя „Райфайзенбанк (България)” ЕАД“ АД- въз основа на който ищцата А. Н. е осъдена да заплати сумата от общо 14 821,50 лева, от които 11 169,73 лева - главница, с 3 651,77 лева- наказателна лихва от 15.10.2006г. до 01.06.2008г., и законната лихва върху главницата, считано от 02.06.2008г. до изплащане на вземането, както и сумата 301,43лв.- разноски по делото, дължими въз основа на Договор за кредит от 30.01.2006г.

По делото се установява също факта на образуване, въз основа на издаденият ИЛ, на изп. дело №699/2008г. по описа на ЧСИ Т. К.; с молбата за образуване е посочен и способ за изпълнение- опис и оценка движими вещи.

Установява се, че по изп. дело е наложена възбрана на притежаван от длъжника недвижим имот, вх. Рег.№13934/27.08.2008г. Установява се, че взискателят е депозирал молби с посочване на конкретни способи за изпълнение- от 19.12.2012г. /за насрочване на опис и оценка на недвижими имоти/, от 11.12.2024г./ за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. Установява се, че въз основа на запорно съобщение от 12.12.2014г е наложен запор върху ТВ на длъжника. По делото се установява също, че след прекратяване на трудовия договор на длъжника, е изпратено запорно съобщение до новия работодател, за налагане на запор върху ТВ на длъжника- на 21.11.2016г. Установява се също, че с молба от 01.09.2017г., взискателя е поискал налагане на запор върху банковите сметки на длъжника във всички банки.Установява се, че от страна на ЧСИ е изпратено запорно съобщение до УНИКРЕДИТ БУЛБАНК – на 03.08.2017г. Установява се също, че от страна на взискателя е депозирана нова молба от 16.08.2017г, с посочване на способ за изпълнение. От приложеното изп. дело се установява също, че от страна на длъжника е депозирана молба от 12.09.2017г, с която същата е заявила, че ще внася доброволно сума от 125лв/месечно по изп. дело.

По делото се установява също, съобразно направените отбелязвания за плащания по ИЛ и приложените по изп. дело платежни нареждания, че са постъпвали суми за погасяване на дълга до 04.09.2019г. По делото е депозирана молба от взискателя от 18.09.2017г.- л.176 за налагане на запор върху ТВ на длъжника. По делото се установява, че след служебно постъпила 4 информация за прекратяване на трудовия договор на длъжника, от страна на ЧСИ е изпратено запорно съобщение, за налагане на запор върху банковите сметки на длъжника в Уникредит Булбанк от 24.08.2020г.

Установява се също, че по изп. дело е депозирана молба от ищеца- от 28.10.2024г. за конституирането му като взискател, с посочване на способи за изпълнение; представя се и договор за цесия. По изп. дело, с разпореждане от 29.10.2024г. ищецът МАКРОАДВАНС“ АД, е конституиран като взискател.

Със същото разпореждане, ЧСИ, е прекратил изп. дело №633/2008г., на основание чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

Искът с правно основание чл. 439, ал.2 от ГПК, по своята правна същност, е отрицателно установителен иск, който длъжникът може да предяви против своя кредитор, за установяване, че не дължи вземането по изпълнителното основание, като искът може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено съответното изпълнително основание, като условие за допустимост. Съдът приема, че релевантна в случая е датата на влизане в изпълнителното основание- заповедта за изпълнение, въз основа на което е издаден ИЛ, доколкото фактът, на който е позовават ищеца, е изтекла погасителна давност. Съобразно нормата на чл. 114, ал.1 от ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо- или от датата на влизане в сила на издадената заповед за изпълнение. Съдът констатира, видно от приложеното изп. дело, че по него няма редовно връчване на ПДИ на длъжника- ищец, от страна на съдия- изпълнителя, ведно с издадените заповед за изпълнение и ИЛ. По делото обаче е налице заявление от длъжника –л. 178до ЧСИ, от 11.09.2017г., с което се задължава ежемесечно да внася сума от 125 лева, за погасяване на задълженията по изпълнителното дело. С оглед на това, съдът приема, че длъжникът А. Н. следва да се счита за уведомена за издадената заповед за незабавно изпълнение и ИЛ, въз основа на които е образувано процесното изп. производство, на посочената дата- 11.09.2017г; с изтичане на двуседмичния срок за възражение по чл. 414 от ГПК, заповедта за изпълнение е влязла в сила- на 26.09.2017г., от която дата е започнала да тече петгодишната погасителна давност за вземането.

5

Съобразно постановеното в ТР№ 2/2013г., т.10 на ВКС, в случаите на прекратяване на образуваното изп. производство по реда на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. В мотивите към т.10 на ТР, изрично са посочени кои действия съставляват действия по изпълнението, прекъсващи давността давността: давността се прекъсва с предприемането на което и да е изпълнително действие, в рамките на определен изпълнителен способ, независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на съдебния изпълнител- насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. С оглед датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение, в случая не следва да бъде обсъждано приложението на Постановление №3/1980г. на Пленума на ВС и т.10 от ТР№ 2/2013г. на ВКС /съобразно даденото разрешение давността е започнала да тече, считано от датата на постановяване на ТР №2/2013г. на ВКС- 26.06.2015г./. Прекратяването на изпълнителното производство, по перемпция, става по право, по силата на самия закон и не е необходимо издаването на нарочен акт от страна на съдияизпълнителя.