Определение № 439 от 01.08.2025, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 439 гр. Благоевград, 01.08.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ СЪСТАВ, в закрито заседание на първи август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Лилия Масева като разгледа докладваното от Лилия Масева Търговско дело № 20241200900030 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК.

Образувано е по молба, подадена от ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК 831830482, представлявано от пълномощника адвокат М. Г., със съдебен адрес гр. С. бул.

„З. Б.“ № 87, ет. 2, за изменение на Решение № 93/20.06.2025 г., постановено по т.д. № 30/2024 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград, в частта за разноските.

Сочи се в молбата, че по делото са изготвени отговор на искова молба, няколко становища и в съдебно заседание се е явявал упълномощен адвокат.

Изтъква се, че явяването по делата не е задължително. За всяко едно заседание и подавано становище, когато адвоката е бил в невъзможност да се яви и това не е основание да се намали адвокатското възнаграждение на ответника.

Сочи се също в молбата, че общият размер на направените от ЗД „БУЛ ИНС“ АД разноски е 18 000 лева.

Поради това претендира, че на ЗД „БУЛ ИНС“ АД се дължат разноски в размер на 10 767,85 лева, тъй като отхвърлената част от иска в размер на 140 000 лева (заведена претенция за 234 030 лева, уважена за 94 030 лева), умножена по общия размер на направените разноските 18 000 лева, разделена на цената на първоначалния предявен иск – 234 030 лева прави 10 767,85 лева.

Иска се от съда да измени решението в частта за разноските, като присъди на ЗД „Бул Инс“ АД разноски в размер на 10 767,85 лева, с оглед изхода на делото и съгласно представените договори за правна защита и съдействие.

По реда на чл. 248, ал. 2 от ГПК по делото в срок е постъпил писмен отговор на молбата от другата страна по делото – ищците Н. М. Ф. и А. Р. Ф., с който се възразява по отношение на искането за изменение на постановеното поделото решение в частта за разноските, като се сочи, че същото е неоснователно.

1

След като съобрази данните по делото и приложимия закон, съдът намира следното:

Молбата се явява процесуално допустима, като заявена в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, от надлежна страна, разполагаща с правен интерес от исканото изменение и при наличие на представен от молителя списък на разноските в хода на делото (л. 66 от делото).

Разгледана по същество молбата е неоснователна.

Правото на разноски е признато от закона имуществено право за възмездяване на страната за разноските по извършените процесуални действия и за защита по иницииран от или срещу нея съдебен процес. По общото правило на чл. 78 от ГПК присъждането на разноски на страните се основава на вината на противната страна, която с поведението си е предизвикала предявяване на иска или защитни действия срещу неоснователно предявен срещу нея иск. Ако обаче, ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца, съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК. В този смисъл задължението за заплащане на разноски е задължение за заплащане на понесените от съответната страна вреди.

С ТР № 6 от 06.11.2013 г., постановено по т. д. № 6 от 2012 г., ОСГТК на ВКС, е прието, че допълване на съдебното решение, като способ за неговото поправяне се предприема, когато то не съдържа произнасяне по целия въведен спорен предмет, доколкото съдът дължи произнасяне по всички искове, с които е сезиран, в определените от ищеца рамки. Претенцията за разноски, макар и обусловена от разрешаване на повдигнатия спор, има относителна самостоятелност, тъй като отговорността за разноски не е правна последица, по която съдът дължи служебно произнасяне, а въпрос, по който се произнася, само, след като бъде сезиран.

Прието е също, че текстът на чл. 248, ал. 1 от ГПК разграничава две хипотези, свързани с промяна на вече постановения съдебен акт в частта му, с която е определена отговорността за разноски, установени като изключение от правилото на чл. 246 ГПК. Първата хипотеза на чл. 248, ал. 1 от ГПК обхваща случаите, при които съдът не се е произнесъл по иначе валидно заявено и прието искане за разноски. Допълването на съдебния акт е процесуален способ за отстраняване непълноти при формиране волята на съда, без да се променя вече постановения съдебен акт в същата част. При втората хипотеза на чл. 248, ал. 1 от ГПК, след като съдът е определил дължимите разноски, е налице искане от страната те да бъдат приведени в съответствие с нейното твърдение за осъществяването им, което искане не е за допълнително произнасяне, а за изменение в размера на вече присъденото.

В настоящият случай се иска изменение на постановеното решение в частта за разноските.

В действителност в представения списък на разноските от молителя ЗД „БУЛ ИНС“ АД е посочено, че се претендира присъждане на разноски за 2 адвокатско възнаграждение в размер на 18 000 лв. с ДДС. Представени са договори за правна защита и съдействие както по исковете за имуществени и неимуществени вреди, предявени от ищцата Н. Ф., така и по иска за неимуществени вреди, предявен от ищцата А. Ф.. Видно от посоченото в договорите за правна защита и съдействие договорените адвокатски възнаграждения са заплатени изцяло в брой.

С Решение № 93/20.06.2025 г., постановено по т.д. № 30/2024 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград, съдът като е съобразил направеното възражение за прекомерност от ищцовата страна, както и факта, че ответния адвокат е депозирал само отговор на искова молба, две молби по движението на делото и е присъствал само в едно съдебно заседание, е определил, че в полза на ответното дружество, на основание чл.78, ал. 3 от ГПК, следва да се присъдят разноски за възнаграждение за един адвокат в размер на 2 000 лв.

Съдът не намира основание да ревизира Решение № 93/20.06.2025 г., постановено по т.д. № 30/2024 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград, в тази част.

С Определение № 2995/13.06.2024 г., постановено по ч.гр.д. № 3309/2022 г. по описа на ВКС, IV г.о., касационният съд по въпроса „При извършване на преценката по чл. 78, ал. 5 ГПК какви са правомощията на съда в изпълнение на задължението да изследва дали уговореното и изплатено адвокатско възнаграждение е прекомерно? е приел, че с преценката по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът установява пределите/границите на деликтната отговорност на страната, предизвикала спора (чл. 51, ал. 1, изр. 1 ЗЗД). Критерият е обективен. С изискването заплатеното адвокатско възнаграждение да е „съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото“, преценката се концентрира върху характеристиките на защитата, възложена по конкретното дело. С изискването да е „прекомерно“, законът допуска уговореният паричен еквивалент да не съответства на пазара, при който адвокатите уговарят възнаграждения за дела с подобна фактическа и правна сложност, и отчита, че от страната не може да се изисква в детайли да познава този специализиран и квалифициран пазар, нито да се очаква да възложи защитата на адвоката, оценяващ най-ниско труда си. Едва след и ако установи, че възнаграждението е уговорено в съществено отклонение/пряко мярката, наложена от този пазар, съдът намалява отговорността на страната, предизвикала спора, до обичайния и разумен размер. Преценката е към сключване на договора. Съдът прилага опитните правила. Той ги знае, защото е оправомощеният орган да предостави държавната защита по всеки отнесен до него гражданскоправен спор (чл. 117, ал. 1, вр. чл. 119, ал. 1 КРБ и чл. 14, ал. 1 ГПК) и пред него страните представят договорите за правна защита и съдействие по тези дела (чл. 33 ГПК и чл. 36, ал. 2 ЗА). Националният закон го задължава да отхвърли възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК, когато установи, че адвокатското възнаграждение е уговорено в минимално определения размер с Наредба № 1/09.07.2004 г., или макар възражението да е основателно, да намали отговорността на страната, предизвикала спора, до минимално 3 определения размер. Зачитайки решението от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С438/22 г., всеки национален съд е длъжен да не прилага ограничението по чл.

78, ал. 5 in fine ГПК, но само след и ако установи, че трудът на адвоката е бил съществено надценен. Платеното в повече няма за причина поведението на страната, предизвикала спора. То има за причина поведението на насрещната, която не е положила дължимата грижа, а уговореното в повече остава в нейна тежест.

С оглед на изложеното, молбата на ЗД „БУЛ ИНС“ АД за изменение на Решение № 93/20.06.2025 г., постановено по т.д. № 30/2024 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград, в частта за разноските следва да се остави без уважение.

Водим от горните съображения и на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, Благоевградският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата, подадена от ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК 831830482, представлявано от пълномощника адвокат М. Г., със съдебен адрес гр. С. бул. „З. Б.“ № 87, ет. 2, за изменение на Решение № 93/20.06.2025 г., постановено по т.д. № 30/2024 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград, в частта за разноските.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО на съда подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Апелативен съд – С. по аргумент на разпоредбата на чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________ 4