Решение № 1097 от 17.07.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1097 гр. Варна, 17.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 1 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ивелина Димова при участието на секретаря Петя В. Георгиева като разгледа докладваното от Ивелина Димова Административно наказателно дело № 20233110201903 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.58д и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от „Виктор транс“ ЕООД- гр.Варна срещу Наказателно постановление № 23-0000317/22.06.2022г. на директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“-Варна, с което на дружеството било наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 200,00 лева, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.105, ал.1 от ЗАвПр.

Дружеството-жалбоподател счита наказателното постановление за незаконосъобразно. Оспорва възприетата в акта фактическа обстановка.

Привежда доводи за наличие на съществени нарушения на процесуалните правила, както и за маловажност на случая.

В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно призовано, се представлява от адв.Г. К., който поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Мотивира допълнителни основания за приложение на нормата на чл.28 от ЗАНН. Моли за отмяна на обжалваното наказателно постановление, както и за присъждане на разноски.

Представител на въззиваемата страна изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли същата да бъде оставена без уважение.

Оспорва наличието на основания за квалифициране на случая като маловажен. Прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение. Моли за присъждане на 1 юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена от надлежна страна– наказаното юридическо лице, в преклузивния 14-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН , срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на претендираното нарушение, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: Санкционираното дружество притежавало Удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници с №9222/19.12.2007г. Един от таксиметровите автомобили, посредством които дружеството упражнявало дейността си, бил лек автомобил марка „Фолксваген туран“ с рег.№ В 4808 ВС. За автомобила имало удостоверение за техническа изправност с допълнителен преглед за таксиметров превоз на пътници, издадено на 17.11.2020г., със срок на валидност до 17.05.2021г. След изтичането на срока на валидност автомобилът не преминал своевременно технически преглед, като ново удостоверение за него било издадено на 02.06.2021г. Въпреки това на 20.05.2021г. дружеството извършвало таксиметрова дейност с посочения автомобил.

Впоследствие от З. Д. Ю.- инспектор при РД „АА“-гр.Варна, била извършена комплексна проверка на превозвача „Виктор транс“ ЕООД, в хода на която изложените обстоятелства били установени. Във връзка с тези констатации на 21.02.2022г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение на дружеството-жалбоподател за това, че е извършило таксиметрова дейност с процесния автомобил, който не отговаря на изискванията на чл.21, ал.1, т.3, предл.2 от Наредба №34/06.12.1999г. на МТ, а именнно- няма издадено удостоверение за техническа изправност с допълнителен преглед за таксиметров превоз на пътници. Актът бил съставен в присъствието на представител на дружеството; бил предявен и подписан без възражения. Писмени такива не били депозирани и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН.

Въз основа на съставения акт на 22.06.2022г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на въззивното дружество било наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 200,00 лева за нарушение на чл.105, ал.1 от ЗАвПр.

Изложената фактическа обстановка, която по начало не се оспорва от санкционираното лице, съдът прие за установена въз основа на събраните по д е л о т о доказателства- от разпита на свидетеля З. Д. Ю., както и приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на разпитания свидетел следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични. Същият не се е намирал в някакви особени отношения с представители на дружеството и не извлича ползи от твърденията си, при което за съда не съществува основание за съмнение в 2 достоверността на неговите показания. В изявленията на свидетеля се съдържа достатъчно информация, кореспондираща и на приложените писмени доказателства, която позволява изложената фактическа обстановка, аналогична на приетата в НП, да бъде счетена за установена по несъмнен начин.

Сред приобщените писмени доказателства с най-съществено значение за изясняването на делото са приложените пътна книжка и справки от информационна система на ИА „АА“ (от които е видно, че към 20.05.2021г. за автомобила не е било налично валидно удостоверение). От данните от пътната книжка се установява, че през процесния период с автомобила са извършвани таксиметрови превози през общо девет дни.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: В настоящото производство съдът следва да извърши проверка на законността на оспореното пред него наказателно постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени процесуалният и материалният закон, с оглед описаните в НП факти и обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от административнонаказващия орган санкционна норма.

При извършената цялостна служебна проверка с оглед задължението си по чл.314, ал.1 НПК съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат законоустановените в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити. Същите са издадени в предвидените за това срокове, като при връчването им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, видно от приложеното копие на Заповед № РД-0830/24.01.2020г. на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере извършването на какво нарушение му е вменено и да организира адекватно защитата си. Следва да се отбележи, че макар и в жалбата общо да се твърди наличието на съществени нарушения на процесуалните правила, конкретни доводи в подобна насока не са наведени.

По приложението на материалния закон съдът установи след Наказанието е определено правилно, на основание чл.105, ал.1 от 3

ЗАвП, предвиждащ санкция за нарушения на този закон и на подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на него, с изключение на изискванията за превоз на опасни товари, за които не е предвидено друго наказание, какъвто е и настоящият случай. Санкцията е наложена във фиксирания размер, предвиден в закона, като липсва възможност за индивидуализация.

Спорът между страните се свежда основно до приложимостта на нормата на чл.28 от ЗАНН по отношение процесното деяние. Предвид всички особености на нарушението съдът не намира основания да формира извод, че същото е маловажно по смисъла на посочената разпоредба, тъй като то не се отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид.

Принципно всяко едно нарушение, независимо дали е на просто извършване и л и резултатно, може формално да осъществява признаците от състава на нарушението, но обществената му опасност да бъде толкова незначителна, че да прави обществено неоправдано третирането на съответното поведение к а т о нарушение. Доколкото обаче се к асае за формално нарушение, несвързано с настъпването на конкретни вредни последици, чиято тежест да бъде преценена, за формирането на извод за маловажност на случая е необходимо наличието на някакви особени извинителни обстоятелства около извършването на деянието, във връзка с които тежестта на нарушението да бъде оценена като по-малка от типичната. В случая наличие на такива особени обстоятелства не се констатира. Липсват данни, а и твърдения за наличие на някаква конкретна необходимост от извършване на превози с автомобила, въпреки липсата на съответно удостоверение. Действително, периодът, през който не е било налично удостоверение е сравнително кратък.

Срокът на валидност на този вид удостоверения обаче също е кратъкшестмесечен, при което период от шестнадесет дни не е незначителен. Макар и актосъставителят да е избрал да състави акт само за една дата, от приложената пътна книжка е видно, че през процесния период са извършени таксиметрови превози през общо девет дни. На конкретната дата, за която е съставен акта, също така са извършени общо 12 превоза. Следователно не се касае за изолиран случай в дейността на дружеството, още повече, че в представената в съдебно заседание справка се съдържат данни и за други такива нарушения, извършени от санкционираното лице. Поради това съдът намира, че няма основания случаят да бъде счетен за маловажен. Изложеното становище се споделя и в практиката на ВАдмС, постановени по аналогични случаи относно същият жалбоподател, като в тази насока са напр. Решение №585/26.04.2023г., постановено по к.а.н.д.№679/23г.,

Решение

№660/12.05.2023г., постановено по к.а.н.д. №810/2023г. и др. В цитираните решения се изтъква, че за формирането на извода за маловажност на случая при формалните нарушения е необходимо наличието на многобройни или изключителни смекчаващи обстоятелства, а сочените от въззивното дружество обстоятелства не представляват такива. Отчетено е, че с деяния от този вид се засягат обществени отношения, гарантиращи безопасния превоз 4 на пътници, като е прието, че вмененото на дружеството нарушение не е с по – ниска степен на обществена опасност от останалите нарушения от този видстановище, което се споделя изцяло и от настоящия състав.

Предвид всичко изложено съдът приема, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а наказателното постановление- да бъде потвърдено изцяло.

С оглед изхода на делото и направеното от пълномощника на въззиваемата страна съответно искане, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН , вр. чл. 143, ал.4 от АПК, вр. чл. 144 от АПК вр.чл. 78, ал.8 от ГПК на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“-Варна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение , в размер определен в чл. 37 от Закона за правната помощ, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН. Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. За защита по дела по ЗАНН чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение в размер от 80 до 120 лева. Според разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК размерът на юрисконсултското възнаграждение се определя от съда. По делото е проведено едно съдебно заседание, като също така случаят не се отличава с фактическа или правна сложност , поради което съдът намира, че следва да се присъди възнаграждение в размер на предвидения в закона минимум от 80 лева.

Предвид изхода на делото искането от страна на жалбоподателя за присъждане на разноски се явява неоснователно.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът РЕШИ:

Потвърждава изцяло

Наказателно постановление №

230000317/22.06.2022г. на директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“-Варна, с което на „Виктор транс“ ЕООД- гр.Варна, ЕИК:148150562, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.105, ал.1 от ЗАвПр, е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 200.00 лева, като законосъобразно.

ОСЪЖДА „Виктор транс“ ЕООД- гр.Варна, ЕИК:148150562 да заплати н а Регионална дирекция „Автомобилна администрация“-Варна сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

5

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд – Варна.