Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 289 от 04.02.2020, Административен съд - Пловдив

Съд
Административен съд - Пловдив
Дело
Административно дело 2280/2019
Вид
Решение № 289
Подписан
04.02.2020
Състав
АНЕЛИЯ ИЛИЕВА ХАРИТЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.145 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.172, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.6 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.142, ал.5 · Закон за устройство на територията
  • чл.144, ал.1 · Закон за устройство на територията
  • чл.148, ал.2 · Закон за устройство на територията
  • чл.149, ал.2, т.3 · Закон за устройство на територията
  • чл.185, ал.1, т.2-4 · Закон за устройство на територията
  • чл.185, ал.1, т.2-4 · Закон за устройство на територията
  • чл.185, ал.1, т.2-4 · Закон за устройство на територията
  • чл.215, ал.1 · Закон за устройство на територията
  • чл.38, ал.5 · Закон за устройство на територията
  • чл.38, ал.9 · Закон за устройство на територията
  • чл.39, ал.9 · Закон за устройство на територията

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 289/4.2.2020г.

Град Пловдив, 04.02.2020 година

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД

ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в открито заседание на петнадесети януари две хиляди и двадесета година, в състав:

Административен съдия:

Анелия Харитева при секретар

Севдалина Дункова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 2280 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл.145 и сл. АПК, във връзка с чл.215, ал.1 ЗУТ.

Образувано е по жалба на А.И.И., М.П.С. и Ю.И.П.,***, против разрешение за строеж № 86 от 8.07.2019 г. на главния архитект на район „Западен“, община Пловдив, с което на възложителя „Крис – 98“ ЕООД се разрешава да извърши строеж на обект: „Вътрешно преустройство и смяна на предназначението на самостоятелен обект с ИД ****** по КККР на град Пловдив от „Закусвалня за продажба на тестени закуски с производство на място“ в „Кафе-аперитив“, находящ се в съществуваща жилищна сграда в УПИ ******по регулационния план на ж.к. „Кишинев“, район „Западен“, ПИ с ИД ******по КККР на град Пловдив.

Според жалбоподателите оспореното разрешение за строеж е незаконосъобразно поради нарушение на материалноправните разпоредби и на административнопроизводствените правила, в несъответствие с целта на закона.

Иска се отмяна на разрешението за строеж и присъждане на съдебните разноски.

Допълнителни съображения по съществото на спора са изложени в депозираната на 22.01.2020 г. писмена защита, към която е приложен договор за правна защита и съдействие.

Ответникът чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли тя да се отхвърли като неоснователна. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и претендира юрисконсултско възнаграждение.

Допълнителни съображения по съществото на спора са изложени в депозираната на 21.01.2020 г. писмена защита.

Заинтересованата страна „Крис – 98“ ЕООД чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли тя да се отхвърли по съображенията, изложени в представеното на 08.01.2020 г. становище. Претендира разноски.

Останалите заинтересовани страни не вземат становище по основателността на жалбата.

Съдът намира, че жалбата е подадена от активно легитимирани лица от кръга на лицата по чл.149, ал.2, т.3 ЗУТ, тъй като жалбоподателите А.И. и М.С. са собственици (нотариален акт № 183, том 21, дело № 4283/2017 г. (л.6) и нотариален акт № 1, том 132, дело № 31365/2007 г. (л.9) на Службата по вписванията Пловдив), а жалбоподателката Ю.П. е ползвател (нотариален акт № 158, том 44, дело № 8310/2013 г. (л.11) на Службата по вписванията Пловдив) в сградата, в която ще се извършва процесния строеж. Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок от съобщаването, извършено по реда на § 4 ДР ЗУТ чрез залепване на съобщение на имота за периода от 09.07.2019 г. до 25.07.2019 г. (л.15 и л.17), и срещу разрешение за строеж, която съгласно нормата на чл.215, ал.1 ЗУТ могат да се обжалват пред съответния административен съд по местонахождението на недвижимия имот. Всичко изложено налага извод, че жалбата е допустима, а разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че производството по издаване на оспореното разрешение за строеж е инициирано от „Крис – 98“ ЕООД, собственик на магазин с ИД ****** съгласно нотариален акт № 107, том 96, дело № 23152/2008 г.

(л.30) на Службата по вписванията, със заявление от 28.06.2019 г. (л.21), към което са приложени изискуемите по чл.144, ал.1 ЗУТ документи. Въз основа на тези документи е издадено разрешение за строеж № 86 от 8.07.2019 г. на главния архитект на район „Западен“, община Пловдив, с което на възложителя „Крис – 98“ ЕООД се разрешава да извърши строеж на обект: „Вътрешно преустройство и смяна на предназначението на самостоятелен обект с ИД ****** по КККР на град Пловдив от „Закусвалня за продажба на тестени закуски с производство на място“ в „Кафе-аперитив“, находящ се в съществуваща жилищна сграда в УПИ ******по регулационния план на ж.к. „Кишинев“, район „Западен“, ПИ с ИД ******по КККР на град Пловдив.

Съгласно приложения комплексен доклад за оценка на съответствието от 26.06.2019 г.

(л.22, гръб – л.26), неразделна част от документите по чл.144, ал.1 ЗУТ за издаване на процесното разрешение за строеж, инвестиционният проект обхваща преустройство и смяна на предназначението на самостоятелен обект с ИД ****** от закусвалня в кафе-аперитив, като при преустройството ще се смени само предназначението на помещенията без да се нарушава целостта на носещите стени и без да се засяга носещата конструкция на сградата, като се предвижда изграждане на една лека преградна стена на кота -2,30 м, за да се обособи санитарен възел.

След преустройството ще се промени само функцията на помещенията – на кота +0,00 м съществуващата зала за консумация със зона за продажба и 2 санитарни възела с преддверие към тях ще се обособи в зала за търговия със зона за продажба, бар и 2 санитарни възела с преддверие към тях, а на кота -2,30 м съществуващият склад и подготвително-производствено помещение ще се обособят в зала за консумация и санитарен възел. Запазват се застроената площ на кота +0,00 м и на кота -2,30 м, както и по нотариален акт.

Отразено е, че електрозахранването на обекта е съществуващо, няма да бъдат променяни токовите кръгове, за преустроения обект ще се използва съществуващата ел. инсталация (осветителна и силова), не се предвижда изграждане на нов заземител, тъй като съществуващото ел. табло е заземено, мълниезащитната инсталация е съществуваща.

Относно водоснабдяването е посочено, че то е съществуващо, главният хоризонтален и вертикален водопроводен клон са от ПП тръби и ще се монтират открито в хоризонтал, а по вертикали в инсталационни ниши, цялата водопроводна инсталация ще се топло изолира, етажната разпределителна мрежа за топла и студена вода ще се изпълни от ПП тръби и фасонни части към тях. Сградната канализационна мрежа е изпълнена, главните хоризонтални и вертикални канализационни клонове ще се изпълнят вкопани от ПВЦ тръби.

Според комплексния доклад с промяна на предназначението на обекта от закусвалня в кафе-аперитив в търговското помещение на кота +0,00 м вътрешните параметри на микроклимата не се променят, не се налага разработване на нови ОВК инсталации и съществуващите се запазват без промяна. Разработена е климатизация само за сутеренната част на кота -2,30 м за осигуряване на нормативно необходимото количество пресен въздух чрез един вентилатор, като пресният въздух се взема от 3 м на фасадата на сградата и се подава директно през вътрешното тяло на климатика в помещението.

В залата на кота -2,30 м ще се изпълни смукателна система – въздуховодна мрежа и вентилационни решетки по тавана, като отработеният въздух се изсмуква чрез смукателни решетки, преминава през въздуховодите и се изхвърля на покрива на сградата през съществуващ самостоятелен комин.

Заключението на консултанта е, че проектът за строеж: „Вътрешно преустройство и смяна на предназначението на самостоятелен обект с ИД ****** по КККР на град Пловдив от „Закусвалня за продажба на тестени закуски с производство на място“ в „Кафе-аперитив“ съответства на съществените изисквания към строежите по чл.142, ал.5 ЗУТ и подзаконовите нормативни актове.

Разрешението за строеж е съобщено на етажните собственици на самостоятелни обекти в сграда с ИД *** по реда на § 4 ДР ЗУТ чрез залепване на съобщение на имота за периода от 09.07.2019 г. до 25.07.2019 г., в който срок е постъпила жалбата на А.И., М.С. и Ю.П..

В хода на съдебното производство от заинтересованата страна „Крис – 98“ ЕООД са представени заповеди № 173ГА6 от 21.02.2017 г., № 173ГА12 от 07.03.2017 г., № 173ГА19 от 18.07.2017 г. и № 183ГА6 от 20.06.2018 г. на главния архитект на община Пловдив, с които на основание § 1, ал.4 ДР ЗУТ главният архитект на общината делегира свои функции по ЗУТ на главния архитект на район „Западен“ за цялата територия на района, включително правото да издава разрешения за строеж за строежи ІV, V и VІ категория. Представените заповеди не са нови доказателства, представляват част от административната преписка и ответникът е бил задължен да ги представи, което е направено с писмо от 05.08.2019 г.

(л.83-88). Тези заповеди доказват, че главният архитект на район „Западен“ е имал правомощие да издаде разрешение за строеж от категорията на оспореното, касаещо строеж на територията на района, ІV категория.

Други доказателства в хода на съдебното производство не са събрани, въпреки че на процесуалния си представител на жалбоподателите няколко пъти беше дадена възможност да формулира задачи към исканата съдебно-техническа експертиза.

При тези доказателства съдът намира, че оспореното разрешение за строеж е законосъобразно и не са налице основания за неговата отмяна.

Както се каза по-горе, разрешението за строеж е издадено от компетентен орган, на когото със заповед № 173ГА6 от 21.02.2017 г. на главния архитект на община Пловдив са били делегирани правомощия да издава разрешения за строеж за строежи от ІV, V и VІ категория, които ще се осъществяват на територията на район „Западен“.

Съгласно чл.148, ал.2 ЗУТ разрешение за строеж се издава от главния архитект на общината. А съгласно § 1, ал.4 ДР ЗУТ главният архитект на общината може да предостави свои функции по този закон на други длъжностни лица от общинската администрация, притежаващи пълна проектантска правоспособност или които имат необходимия стаж за придобиването й. Т.е., делегацията на правомощия е разрешена от закона и издаденото разрешение за строеж в условията на делегация се явява издадено от компетентен орган.

Не се споделя възражението за нарушение на изискването за форма поради липса на мотиви. Касае се за специфичен административен акт, с който се дава разрешение за извършване на конкретен строеж и който съдържа достатъчно подробна информация за вида и обема на предвиденото строителство, тъй като за възложителя съществува задължение предварително да представи пред главния архитект инвестиционни проекти, с които са направени подробни обемно-устройствени проучвания за местоположението на строежа и неговата нормативна допустимост и които съдържат подробни обяснителни записки за предвижданото строителство, които се одобряват предварително или едновременно с разрешението за строеж и които са основанието за издаването или за отказа да се издаде исканото разрешение за строеж. Т.е., може да се каже, че инвестиционните проекти представляват своеобразни мотиви за издаването или за отказа да се издаде разрешение за строеж и които поради своя обем и мащабност не могат да бъдат възпроизведени в бланката на самото разрешение за строеж. Това не е и необходимо, доколкото инвестиционните проекти са част от административната преписка по издаване на разрешението за строеж, а както съдебната практика, така и правната теория приемат, че мотивите на административния акт могат да се съдържат в други документи, съставени или приети в производството по неговото издаване.

Не се споделя възражението за произнасяне на административния орган свръх искането, с което е сезиран. Оспореното разрешение за строеж касае единствено и само самостоятелния обект на „Крис – 98“ ЕООД, а складовото помещение е част от този самостоятелен обект. В този смисъл не е налице твърдяното свръх произнасяне на органа.

Що се отнася до определянето на вида и обема на разрешения строеж, включването на промяната на предназначението на обекта е напълно законосъобразно, доколкото след преустройството в процесния обект, който отново ще се използва за нежилищни нужди, ще се осъществява друга търговска дейност и е целесъобразно тази промяна в предназначението (в начина на ползване на обекта) да намери място в издаденото разрешение за строеж.

Противно на застъпеното от жалбоподателите становище, с разрешението за строеж се променя предназначението на целия самостоятелен обект с ИД ****** по КККР на град Пловдив, а не само предназначението на складовото помещение, защото целият обект, а не само отделни негови части са предмет на оспореното разрешение за строеж.